№ 16145
гр. С, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110123514 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника А. Г. Б., ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. "П С" № ...., общ. С, обл. С, дължимостта на
сумата от 244.37 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 18.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски
по делото за държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че длъжникът е погасил
частично задълженията си след образуване на исковото производство,
заплащайки общо 961.11 лева, като се обосновава още, че процесният
топлоснабден имот е собственост именно на ответника, който има качеството
на клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Представят се и правни
съображения относно отговорността за заплащане на съответните задължения
за доставена топлоенергия и съответните обезщетения за забава върху
дължимите суми. Отправят се доказателствени искания. В срока за отговор
1
към исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило единствено
становище от ответника, в което е посочено, че е заплатил в полза на ищеца
сума в размер на 244.37 лева, както и разноските по делото. Ищецът признава
извършеното плащане, но претендира разноски.
По делото не е спорно между страните и се установява от приложените
доказателства, че на 18.11.2024 г. ищецът е представил в съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника,
като след издаване на самото съдебно основание длъжникът през месец
12.2024 г. заплатил суми в размер на 310.54 лева и 650.57 лева, като по този
начин оставало да дължи сума в размер на 244.37 - главница за доставена, но
незаплатена енергия. Ето защо единствено за последната сума ищецът
предявил установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като с преводно
нареждане от 23.06.2025 г. длъжникът допълнително заплатил 319.37 лева, от
които дължимата главница от 244.37 лева, както и държавна такса в размер на
25.00 лева и възнаграждение за процесуално представителство в размер на
50.00 лева. Посочените плащания са признати от ищцовото дружество.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Ето защо съдът съобразява
извършеното плащане от страна на длъжника след момента на сезиране на
съда, поради което на това основание исковата претенция подлежи на
отхвърляне. При този изход на спора разноски се следват в полза на ищцовото
дружество, защото правнорелевантият факт, довел до отхвърляне на иска, е
настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК,
поради което не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за
образуване на настоящото дело. В тази връзка в тежест на ответната страна
следва да остане заплатената държавна такса в размер на 145.32 лева, както и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като претендираното
такова за представителство в заповедното производство е заплатено от
длъжника с преводното нареждане от месец юни 2025 г. По аргумент на чл.
415, ал. 5 ГПК на обезсилване подлежи заповедта за изпълнение в онази част,
която не е предмет на иска по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради настъпило плащане в хода на
производството предявения от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, иск с правно
основание по 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, с който е поискано да бъде
установено по отношение на ответника А. Г. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С, ул. "П С" № ...., общ. С, обл. С, дължимостта на сумата от 244.37 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. в имота на ответника, находящ се в
град С, ул. "П С" № ..., аб. № ..., ведно със законна лихва за период от
18.11.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 37434 от 27.11.2024 г. по ч.гр.д. №
69079 от 2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. Г. Б. с ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...
съдебно-деловодни разноски за исковото производство в общ размер на 245.32
лева (двеста четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки).
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената по ч.гр.д. № 69079
от 2024 г. по описа на СРС на 27.11.2024 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 37434 за горницата над 244.37 лева до пълно
претендираното вземане от 961.11 лева, представляващо стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 18.11.2024 г. до
изплащане на вземането; за сумата от 193.05 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.08.2022 г. - 11.11.2024 г.; за сумата от 31.72 лева,
представляваща главница за извършена услуга по дялово разпределение за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода
от 18.11.2024 г. до изплащането на вземането, както и 9.18 лева - мораторна
лихва за периода от 15.01.2022 г. до 11.11.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред СГС в двуседмичен
срок от датата на неговото връчване.
Съдебният акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал.1 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4