РЕШЕНИЕ
№ 12881
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110134925 по описа за 2024 година
П. М. Я. е предявила срещу **“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 10913,53 лв., представляваща уговорено и незаплатено възнаграждение по
Договор за посреднически услуги от 18.11.2010 г., 1091 лв., представляваща неустойка по
договора и 1365,18 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 06.12.2016 г. на основание влязло в сила решение от 07.09.2013 г. по
гр. д. № 6771/2011 г. на **, потвърдено с решение от 31.10.2014 г. по в. т. д. № 974/2014 г. на
Окръжен съд Варна, въз основа на който е образувано изп. дело при ЧСИ , като погасени по
давност.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изпълнително дело при ЧСИ въз
основа на Изпълнителен лист от 06.12.2016 г., издаден по гр. д. № 6771/2011 г. на ** в полза
на ответника. Сочи, че към момента изпълнителното дело е висящо. Излага, че последното
действие по принудително изпълнение било обективирано в молба от 03.12.2018 г., поради
което към 04.12.2023 г. петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния
лист следва да се счита за изтекла. В тази връзка твърди, че са налице предпоставките по чл.
439 ГПК поради наличие на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявения иск като недопустим и
неоснователен. Излага, че за да е допустимо производството по предявен иск по чл. 439
1
ГПК, е необходимо да е налице висящо изпълнително дело, по което ищецът да е длъжник, а
ответникът – взискател, но към исковата молба не са представени никакви доказателства, от
които да се установи наличието на висящо изпълнително производство, а оттам и наличието
на правен интерес у ищцата. Счита иска за недопустим поради липса на висящо между
страните изпълнително дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
2
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 06.12.2016 г., издаден на основание влязло в сила
решение от 07.09.2013 г. по гр. д. № 6771/2011 г. на **, потвърдено с решение от 31.10.2014
г. по в. т. д. № 974/2014 г. на Окръжен съд Варна, с който П. М. Я. е осъдена да заплати на
**“ АД следните суми: 10913,53 лв., представляваща уговорено и незаплатено
възнаграждение по договор за посредничество от 18.11.2010 г. при продажба на ПИ с
идентификатор 10135.2575.872, находящ се в гр. Варна, кв. „В“, ул. „“ № , с площ 653 кв.м.,
ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с РЗП 399 кв.м., в размер на
3% от продажната цена с ДДС на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, 1091 лв., представляваща
неустойка по договор за посредничество от 18.11.2010 г. в размер на 10% от продажната
цена на основание чл. 92 ЗЗД и 1365,18 лв., представляващи насправените по делото
разноски. Въз основа на него на 12.12.2016 г. е образувано изп. д. № на С молбата за
образуване на делото взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, като са изпратени запорни съобщения на 14.12.2016 г. На 18.01.2017 г. е наложена
възбрана на имот на длъжника. На 23.01.2017 са изпратени запорни съобщения за налагане
на запор на банкови сметки на длъжника. С молба от 03.12.2018 г. е поискано налагането на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С постановление от 25.10.2024 г. изп. дело
е прекратено.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20168070400745 на давността относно вземането не е текла и
същата е продължила да тече след перемирането му - на 03.12.2020 г. Установява се, че от
последното искане за извършване на изпълнително действие на 03.12.2018 г., са изтекли 2
години, без да е извършвано друго изпълнително действие от естество да прекъсне
погасителната давност и е настъпила перемпция на изп. дело по силата на закона. Така към
настоящия момент не са изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че
давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 06.12.2016 г., не е изтекла.
Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за вземания, произтичащи
от договор за посредничество, които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно не се установява вземанията, предмет на издадения на 06.12.2016 г.
3
изпълнителен лист, да не са се погасили по давност, поради което и предявените
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, който претендира 1500 лева адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения П. М. Я., ЕГН ***, срещу **“ АД, ЕИК , иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че П. М. Я. не дължи на **“ АД, следните суми: 10913,53 лв.,
представляваща уговорено и незаплатено възнаграждение по Договор за посреднически
услуги от 18.11.2010 г., 1091 лв., представляваща неустойка по договора и 1365,18 лв.,
представляваща разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от
06.12.2016 г. на основание влязло в сила решение от 07.09.2013 г. по гр. д. № 6771/2011 г. на
**, потвърдено с решение от 31.10.2014 г. по в. т. д. № /2014 г. на Окръжен съд Варна, въз
основа на който е образувано изп. дело № 20168070400745 при , като погасени по давност.
ОСЪЖДА П. М. Я., ЕГН **, да заплати на **“ АД, ЕИК на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1500 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4