Присъда по НЧХД №119/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 5
Дата: 5 юни 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20241880200119
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Наказателно дело частен
характер № 20241880200119 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото :
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия В. И. Е. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, роден на ....... г. в гр. С., ..., български гражданин, неосъждан, за
виновен в това, че на 11.04.2024 г. в гр. Своге, в сградата на Районен съд
Своге, публично – в открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 193/2023 г., и в
присъствието на частния тъжител Н. Л. Б., ЕГН **********, е казал нещо
унизително за честта и достойнството му, а именно : „......“ – престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го
освобождава от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и му налага административно наказание „глоба” в размер на
1000 лева в полза на държавата.
Осъжда подсъдимия В. И. Е. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на частния тъжител Н. Л. Б. от с. В. Т., общ. С., ул. „...”
№ , ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански
иск до пълния му претендиран размер от 3000 лева.
Осъжда подсъдимия В. И. Е. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на основание чл. 189, ал. 4 НПК на Н. Л. Б. от с. В. Т.,
общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, направените от последния разноски в
1
размер на 1012 лeва, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса за образуване на производството.
Осъжда подсъдимия В. И. Е. от с. В. Т., общ. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге,
сумата от 50 лева - представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в 15 – дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда рег. № 5 от 05.06.2025 г.
по НЧХ дело № 119
по описа за 2024 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 21.07.2025 г.

Делото е образувано по тъжба подадена на 11.10.2024 г. от Н. Л. Б. от с.
В., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, срещу В. И. Е.
от същото село, ул. „...” № , ЕГН **********. В тъжбата се твърди, че на
11.04.2024 г. Е. е извършил престъпление против личността на тъжителя, с
което е засегната честта и достойнството му, а именно обида. Предявен е и
граждански иск срещу подсъдимия, с който се търси обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така
и относно правната квалификация. Счита, че в хода на съдебното следствие
изложените в тъжбата твърдения се доказват по безспорен начин. Предоставя
на съда да определи и прецени вида и размера на наказанието, което да бъде
наложено на Е.. Настоява гражданският иск да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
Защитникът от своя страна излага, че по никакъв начин не е доказана
обвинителната теза на Б.. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан,
съответно гражданския иск да бъде отхвърлен. Посочва, че Е. е бил
провокиран да каже думите, за които го съдят. В тази връзка настоява
съдебният състав евентуално да приложи реторсия, като не го наказва.
Подсъдимият иска да бъде оправдан, защото винаги е бил готов да се
извини.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Обвинението е за това, че на 11.04.2024 г. Е. е извършил престъпление от
частен характер против личността на Б., с което е засегната честта и
достойноството му, а именно публично, в сградата на Районен съд Своге, и в
присъствието на тъжителя е казал нещо унизително за честта и достойнството
му : „.....“. На посочената дата в Районен съд Своге се е провело открито
съдебно заседание по н.ч.х.д № 193/2023 г. По него Б. е един от подсъдимите,
а Е. е разпитан по делото като свидетел. При разпита си той е изрекъл
горепосочените думи. Съдебният протокол, заверено копие от който е
приложен по настоящото дело, представлява годно писмено доказателствено
средство за удостоверените в него обстоятелства, които не са и спорни между
страните.
От показанията на свидетелите К. и В. се установява, че казаното от
подсъдимия е причинило на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателни емоции, намиращи се в пряка връзка с изпитаното от него
унижение, срам и неудобство. Думите на Е. са станали достояние на
1
намиращите се в съдебната зала лица, част от тях познати на Б.. Чрез
показанията на свидетеля Д. се установява, че думите на тъжителя : „....“
силно са засегнали Е., поради което той е реагирал остро като е казал „.....“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че извършването на деянието е доказано и следователно на
подсъдимия трябва да се наложи предвиденото в закона наказание, а
гражданският иск следва да бъде уважен. Казаните от него думи, в
присъствието на частния тъжител, отправени към и възприети от последния,
са унизителни за честта и достойнството му, с което от обективна страна е
осъществен състава на престъплението обида. Деянието е извършено от
субективна страна с пряк умисъл, като подсъдимият е искал казаното от него
да бъде чуто от Б., с цел да унизи честта и достойнството му. Умисълът се
извежда от съдържанието на проведения диалог, където обидата е негов
логичен завършек. Обидата е нанесена публично, в съдебната зала, като това
обстоятелство е известно на подсъдимия, тъй като той е бил разпитван като
свидетел.
Твърдението на Б., че Е. е взел пари, представлява клевета, а не обида,
поради което реторсията е неприложима.
В конкретният случай по отношение на подсъдимия В. И. Е. може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК и същият да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
НК и да му бъде наложено административно наказание. Налице са всички
предпоставки за приложение на тази разпоредба, а именно :
1. В случая за това престъпление в НК е предвидено наказание глоба от
петстотин до десет хиляди лева и наказание обществено порицание.
2. Целите предвидени в чл. 36 НК по отношение на подсъдимият могат
да бъдат постигнати с освобождаването му от наказателна отговорност и с
налагането на административно наказание.
3. Подсъдимият до настоящия момент не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от Наказателния кодекс и той
не представлява голяма обществена опасност.
Относно размерът на наложеното административно наказание „глоба” :
съгласно чл. 78а НК той е от хиляда до пет хиляди лева. Съдът, като взе
предвид тежестта на конкретното деяние, всички обстоятелства около
извършването му, както и личността на Е. определя размера на
административното наказание в размер от 1000 лева.
По претендираните неимуществени вреди, съдът счита претенцията
срещу подсъдимия за доказана в основанието си, защото вследствие на
престъплението безспорно е засегната честта и достойнството на пострадалия
Б., както и чувството му за самооценка, като обидата е нанесена публично.
Налице е и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния
резултат. При това положение съдът приема, че сумата от 1000 лева се явява
справедливо обезщетение за вредите причинени от деянието. Съдът приема,
че получената сума ще замести, облекчи и компенсира причинените
неимуществени вреди. Ако се уважи искането в по-голям размер, ще се стигне
до неоснователно обогатяване, тъй като претендираната сума е завишена, с
2
оглед на реално настъпилите уврежданията. Присъдената сума се дължи от
датата на увреждането, както е и поискано от тъжителя и граждански ищец.
Подсъдимият трябва да заплати на частния тъжител направените от него
разноски по делото, както и по сметка на Районен съд Своге дължимата
държавна такса по уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.






Районен съдия :


3
Съобщи за изтекли лични данни