№ 5880
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507113 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7113/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. З. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №4814 от 18.03.2024 г по гр.д.№40886/23 г на СРС
, 26 състав в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* :
сумата 271,22 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за
апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г
до окончателното заплащане на сумата ;
сумата от 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ;
сумата от 24,54 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за
посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на
сумата ; и
сумата от 6,37 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово разпределение за
периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г .
сумата от 2290,51 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният
1
съд не е съобразил своевременно направеното възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност за вземанията за главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 г
предвид подаване на исковата молба на 21.07.2023 г . Тези вземания са на стойност 133,85
лева по обща фактура от 31.07.2020 г и са недължима , като не се дължи и лихва за забава от
40 лева върху тях . Погасена по давност е и таксата за дялово разпределение за м.05.2020 г в
размер на 1,99 лв главница и лихва за забава върху нея от 0,63 лева . Не се дължат суми за
топлинна енергия , защото СТИ не е законно средство за измерване. На СТИ през 2020 г не е
извършена метрологична проверка , а тази от 2021 г е извършена от дружество с отнет
лиценз . Възражението относно СТИ е направено своевременно , защото ищецът не е
представил своевременно документите за метрологична проверка на СТИ . Не се дължат
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия според изискванията на чл.33 ал.2 ОУ
и чл.33 ал.4 ОУ . Не се дължат лихви върху главницата за дялово разпределение , защото
липсва покана до длъжника .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.03.2024 г
и е обжалвано в срок на 08.04.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Обжалваното решение е частично неправилно .
Допустим , но неоснователен е доводът на жалбоподателя , че не се дължат суми за
топлинна енергия , тъй като СТИ на етажната собственост /топломер/ не е преминал
комплексна проверка през 2020 г . В доклада на СРС не се съдържат указания за
доказателствената тежест за въпросните обстоятелства , а и коя фирмата извършила
метрологичен контрол на СТИ е станало ясно едва при приемане на СТЕ .
Според СТЕ топломерът е преминал проверка през 2018 г и през 2022 г като е констатирано
, че същият е изправен . Следва да се приеме , че той е бил годно средство за измерване за
целия процесен период . Без значение е евентуално отнемане на оправомощаването на „А.-
Б“ ЕООД извършено със заповед от 17.11.2021 г на председателя на ДАМТК . Според
представеното от въззивника доказателство /частично обезличено копие на решение на
2
Адм.съд-Бургас/ тази заповед е обжалвана и не е била влязла в сила към датата на проверка
на процесното СТИ /28.01.2022 г/ . От друга страна няма данни , че решението на Адм.съд-
Бургас , с което заповедта е потвърдена влязло в сила , нито към коя дата е станало това .
Основателно е възражението на въззивника за изтекла погасителна давност за
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 г предвид подаване на
исковата молба на 21.07.2023 г . Незаконосъобразни са мотивите на първоинстанционния
съд , според които „съдът е дал указания на ответника какво да направи“ , но указанията не
са изпълнени и трябва да се приложи чл.161 ГПК. Преди всичко при своевременно подадено
възражение за погасителна давност не ответникът , а ищецът носи доказателствена тежест да
установи , че липсват предпоставки за погасяване на вземането по давност . Съдът е длъжен
да разгледа възражението за давност дори същото да е неясно , непълно или юридически
неиздържано - уредбата на погасителната давност е императивна . Отделно , за да се
приложи чл.161 ГПК съдът трябва изрично да укаже на страната какви конкретни действия
дължи и кои факти ще приеме за доказани ако тези действия не бъдат предприети и така се
пречи на съдебното дирене . По делото предпоставки за прилагане на чл.161 ГПК във връзка
с възражението за давност напълно отсъстват , а и според настоящия съд чл.161 ГПК въобще
не би могъл да се приложи в случаи подобни на процесния касаещи доставка на топлинна
енергия .
Според чл.33 ОУ /2016 г / месечните задължения за доставена топлинна енергия се дължат в
45-дневен период , след изтичане на периода , за който се отнасят. В случая задълженията за
последния месец от визирания период /м.04.2020 г/ са станали изискуеми на 16.06.2020 г и
исковата молба е подадена след изтичане на 3-годишния давностен срок на 16.06.2023 г –
чак на 21.07.2023 г . Следователно въззивникът не се дължи сумата от 140,20 лева главница
за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 .
Съответно , за процесния период 15.09.2020 г – 21.06.2023 г не се дължат и 40,30 лева лихва
за забава т.е. от първоначално претендираните 66,26 лева се дължат 25,94 лева , а не
присъдените от СРС 64,74 лева .
Основателен е и доводът на въззивника , че не се дължи таксата за дялово разпределение за
м.05.2020 г в размер на 1,99 лв главница. Тази сума е погасена по давност с оглед
разпоредбата на чл.114 ЗЗД предвид подаване на исковата молба на 21.07.2023 г . Искът за
главница за дялово разпределение трябва да се отхвърли за разликата над 22,55 лева до
претендирания размер от 24,54 лева .
Не се дължи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г
/ не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово
разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва на уговорен
падеж , респ.на покана от ищеца до ответника съобразно чл.84 ал.2 ЗЗД и не е възникнало
задължение за лихви .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи и по-малки по размер разноски пред СРС .
Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца .
3
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4814 от 18.03.2024 г по гр.д.№40886/23 г на СРС , 26 състав в частта ,
в която П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ ,
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* :
разликата над 131,02 лева до 271,22 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019
г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва
от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 22,55 лева до 24,54
лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно
със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над
25,94 лева до 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ; 6,37 лева лихви за забава върху посочената сума за
дялово разпределение за периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г ; и разликата над 1120,75 лева
до 2290,51 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* в частта да
се осъди П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 131,02 лева до 271,22 лева незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 ,
ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата
над 22,55 лева до 24,54 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за
посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на
сумата ; разликата над 25,94 лева до 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница
за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ; и 6,37 лева лихви за забава
върху посочената сума за дялово разпределение за периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която П. З. Г. ЕГН ********** от
гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* на
основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД 131,02 лева незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 ,
ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; 22,55 лева
за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно със
законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; 25,94 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г
4
; и 1120,75 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* да заплати на П. З. Г.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 130,76 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5