№ 1062
гр. Благоевград, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500861 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 във вр. с чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№6415/04.10.2022г. на адв.Б. Б. в
качеството на пълномощник на Етажната собственост на сграда „Г.Х.Б.“,
****, с административен адрес гр.Б., ул.“Г.“ **** представлявана от Е.П.,
срещу Определение №467/16.08.2022г. по гр.д.№890/2022г. по описа на
Районен съд-Разлог.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател /ищец/ за допускане на обезпечение на предявените от него
искове против Л. И. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5 233.43
евро, от която: а) сумата от 4 494 евро, представляваща незаплатена такса
поддръжка за 2020г., 2021г. и 2022г., и б) сумата от 739.43 евро,
представляваща лихва за забава върху всяка една от дължимите такси
поддръжка, както следва: 1. сумата от 398.63 евро, представляваща лихва за
забава върху незаплатената такса за управление и поддръжка за 2020г., с
падеж до 31.12.2019г., за периода от 01.01.2020г. до 15.08.2022г.; 2. сумата от
246.34 евро, представляваща лихва за забава върху незаплатената такса за
управление и поддръжка за 2021г., с падеж до 31.12.2020г., за периода от
01.01.2021г. до 15.08.2022г.; 3. сумата от 94.46 евро, представляваща лихва за
забава върху незаплатената такса за управление и поддръжка за 2022г., с
падеж до 31.12.2021г., за периода от 01.01.2022г. до 15.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, чрез налагане на възбрана върху
собствения на ответницата Л. И. М. недвижим имот, находящ се в гр.Б.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№02676.501.6378.55 по КК на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ул.“Г.“ **** вх.D,
****II, с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент“, с
площ от 29.33 кв.м., ведно с 0.47% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 8.12 кв.м. застроени общи части, или с обща застроена площ
от 37.45 кв.м., представляващ Ателие D105-II.
1
В частната жалба атакуваното определение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Според частния жалбоподател представеното с исковата
молба Приложение към Решение №4 от Протокол от 22.08.2017г. на Общото
събрание на етажната собственост съдържа всички необходими и относими
данни за имота, за неговата площ и размера на дължимата годишна такса за
поддръжка. В приложението срещу описанието на имота като собственик на
същия била записана Д.Е.П., която с Нотариален акт за покупко-продажба от
04.07.2014г. го била прехвърлила на Я.К.Я. - наследодател на ответницата. По
изложените в частната жалба подробни съображения се настоява за отмяна на
обжалваното определение и допускане на исканото обезпечение.
Частната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 във
вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Районен съд-Разлог е сезиран с искане с правно основание чл.389 от ГПК за
допускане на обезпечение на предявен иск от Етажната собственост на сграда
„Г.Х.Б.“, ****, срещу ответницата Л. И. М. в качеството й на етажен
собственик, за заплащане на сумата от 5 233.43 евро, от която: а) сумата от
4 494 евро, представляваща незаплатена такса поддръжка за 2020г., 2021г. и
2022г., и б) сумата от 739.43 евро, представляваща лихва за забава върху
всяка една от дължимите такси поддръжка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, чрез налагане на възбрана върху собствен на
ответницата недвижим имот. Твърди се, че на 04.07.2014г. с нотариален акт за
покупко-продажба наследодателят на ответницата Я.К.Я., ЕГН ********** е
придобил собствеността върху Ателие D105-II, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №02676.501.6378.55 по КК на
гр.Б., находящо се в сградата на Г.Х.Б. /предишно име Ф.К.С./. На
15.11.2016г. собственикът на ателието починал и оставил за свой единствен
наследник ответницата Л. И. М., която се явявала единствен и изключителен
собственик на имота. Сочи се, че на 22.08.2017г. етажната собственост е
провела Общо събрание, на което е взето решение за дължима от
собствениците на самостоятелни обекти годишна такса за поддръжка и
управление на общите части в размер на 40 евро на кв.м. от площта на
самостоятелните обекти в етажната собственост. Ответницата не била
заплатила дължимата такса за управление и поддръжка за 2020г., 2021г. и
2022г. в размер от 1 498 евро на година или общо 4 494 евро за трите години,
което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящата искова
претенция за дължимите такси и начислените върху тях законни лихви.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, от които се
установява следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №53, том II, рег.
№2060, дело №221 от 04.07.2014г. по описа на нотариус К.М., рег.№061 на
НК, вписан в Служба по вписванията Разлог с вх.рег.№2755/04.07.2014г., акт
147, том 9, Д.Е.П., Б.Г., родена на **** в гр.Й., В., е продала на Я.К.Я., ЕГН
**********, собствения си недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №02676.501.6378.55 по КК на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б.,
2
ул.“Г.“ **** вх.D, ****II, с предназначение на самостоятелния обект
„жилище, апартамент“, с площ от 29.33 кв.м., с прилежащи части 8.12 кв.м.
застроени общи части, представляващ Ателие D105-II. Установява се, че
Я.К.Я. е починал на 15.11.2016г.
На 22.08.2017г. е проведено Общо събрание на собствениците в етажната
собственост на вх.** на сграда с административен адрес гр.Б., ул.“Г.“ **** на
което по т.4 от дневния ред е взето Решение №4 за размера на годишната
такса за поддръжка и управление, дължима от собствениците/ползвателите в
размер на 40 евро на кв.м. от площта на самостоятелния обект. В Приложение
към Решение №4 от Протокола от 22.08.2017г. на Общото събрание на
етажната собственост, за всеки самостоятелен обект в сградата е посочен
размера на дължимата годишна такса за поддръжка, като под номер 43
фигурира Ателие D105-II, разположено на втори етаж, с площ от 37.45 кв.м.,
собственост на Д.П., с дължима годишна такса от 1 498 евро.
За да отхвърли молбата за обезпечение на предявения иск, първостепенният
съд е приел, че липсват доказателства, от които да се направи
предположение, че искът е вероятно основателен. В представеното
Приложение към Решение №4 не фигурирало името на ответницата Л. И. М.,
нито на нейния наследодател Я.К.Я.. В същото като собственик на имота била
посочена Д.П.. Поради това не можело да се направи извод, че ответницата
дължи такси към етажната собственост, респ. че искът е вероятно
основателен.
Разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК дава възможност да се иска
обезпечение на предявен иск от съда, пред който делото е висящо. За да се
допусне обезпечение на иска, следва да са налице в условията на
кумулативност следните предпоставки: 1) предявеният иск да е допустим; 2)
да е вероятно основателен; 3) да е налице обезпечителна нужда; 4)
обезпечителната мярка да е съответна на обезпечителната нужда.
Изхождайки от подадената искова молба и приложените към нея писмени
доказателства, настоящият въззивен състав намира, че предявеният
осъдителен иск е редовен и допустим. На този етап обаче от представените
към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за
вероятното съществуване на изискуемо вземане спрямо ответницата за
дължими такси за поддръжка и управление на общите части в сграда в режим
на етажна собственост. Представените Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №53, том II, рег.№2060, дело №221 от 04.07.2014г. по
описа на нотариус К.М., рег.№061 на НК и Справка №1037425/15.08.2022г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-гр.Разлог
установяват, че Я.К.Я. /починал на 15.11.2016г./ е придобил право на
собственост върху самостоятелен обект в сградата на етажната собственост.
Обстоятелството, че в Приложението към взетото решение на ОС по т.4 като
собственик на имота е посочена Д.П., не може да разколебае горния извод,
след като е установено, че тя е прехвърлила собственическите си права чрез
покупко-продажба на Я.К.Я.. Макар да е описано като приложение към
исковата молба, по делото не е представено удостоверение за наследници на
починалия етажен собственик Я.К.Я., от което да може да се установи колко
и кои са неговите наследници, съответно фигурира ли сред наследниците
ответницата Л. И. М.. Към настоящия момент по делото липсват каквито и да
било доказателства, че ответницата притежава собственически права върху
3
самостоятелен обект в сградата, а оттам не може да се направи извод, че в
качеството си на собственик има задължение по чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС да
заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части в сградата, в
която се намира жилището. Недопустимо е в настоящото обезпечително
производство, изискващо бързина при произнасянето, да се изисква
информация и да се събират доказателства за доказване твърденията на
молителя.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че на този етап искът не е
вероятно основателен, което има за последица отхвърляне на молбата за
допускане на обезпечение. Като краен резултат, макар и по различни от
съображенията на районния съд, атакуваният първоинстанционен акт, с който
не е допуснато поисканото обезпечение, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №467/16.08.2022г. по гр.д.№890/2022г. по
описа на Районен съд-Разлог.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4