Решение по адм. дело №2327/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на Н. С. А., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], ет. 4, ап. 39, чрез адв. В. М., срещу заповед № 25-1030-000626 от 02.10.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се фактическите констатации на контролните оригни като се поддържа, че не са отнети контролните точки на водача по издадени спрямо него наказателни постановления, тъй като тези постановления не са му връчени и не са влезли в сила. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. С. Н. С. А. са издадени следните наказателни постановления: № 21-1030-001958/09.03.2021 г., с което от водача са отнети 6 контролни точки; № 21-3389-000240/01.07.2021 г., с което от водача са отнети 8 контролни точки; № 22-6207-000027/09.03.2022 г., с което от водача са отнети 6 контролни точки; № 24-1030-004581/20.06.2024 г., с което от водача са отнети 10 контролни точки и № 24-1030-009947/28.11.2024 г., с което от водача са отнети 10 контролни точки.

Видно от съдържанието на наказателни постановления № 21-1030-001958/09.03.2021 г., № 22-6207-000027/09.03.2022 г., № 24-1030-004581/20.06.2024 г. и № 24-1030-009947/28.11.2024 г., същите са връчени на нарушителя срещу подпис съответно на дати: 30.06.2021г., 13.12.2023г. и последните две на 13.03.2025г.

Относно наказателно постановление № 21-3389-000240/01.07.2021 г. е представена докладна записка на К. И. С. – полицай при РУ – Асеновград от дата 23.01.2023г., рег. № УРИ 239р/2202/25.01.2023г., според която посоченият служител по време на изпълнение на задълженията като АП 527 за времето от 07:00 ч. до 19:00ч на 19.03.2022г. и от 07:00 ч. до 19:0 ч на 02.10.2022г. е посетил адрес: гр. Асеновград, [улица], ет. 4, с цел връчване на НП на лицето Н. С. А., но същият не е открит на адреса. След справка в ОДЧ било установено, че лицето няма други регистрирани адреси.

6. Представена е справката за нарушител/водач, издадена от Автоматизираната информационна система на Министерство на вътрешните работи, според която наказателни постановления № 21-1030-001958/09.03.2021 г., № 22-6207-000027/09.03.2022 г., № 24-1030-004581/20.06.2024 г. и № 24-1030-009947/28.11.2024 г., са връчени на нарушителя на дати: 30.06.2021г., 13.12.2023г. и последните две на 13.03.2025г., съответно са влезли в сила на дати: 08.07.2021г., 29.12.2023 г., 28.03.2025 г. и 28.02.2025 г. Наказателно постановление № 21-3389-000240/01.07.2021 г. е връчено на дата 23.01.2023 г. и е влязло в сила на 07.02.2023г.

7. Със заповед № 25-1030-000626 от 02.10.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пловдив, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки (общо 40 бр.), спрямо Н. С. А. е приложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В мотивите на заповедта контролният орган е посочил, че издадените срещу А. наказателни постановления са влезли в сила на датите, удостоверени със справката за нарушител/водач, издадена от Автоматизираната информационна система на Министерство на вътрешните работи.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4 от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-13342/25.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи длъжностното лице, издало процесния административен акт, е назначено на поста началник на група в сектор „Пътна полиция“ на при ОДМВР – Пловдив.

ІV. За правото:

9. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за управление на лице - водач, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когото са му отнети всички контролни точки, в резултат на което е загубило придобитата правоспособност.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 4 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма; да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 4, за да се изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача не е необходимо съставянето на отделен акта за установяване на административното нарушение. В тази хипотеза контролният орган служебно констатира наличието на вече установени административния нарушения на водача, който в резултата на издадени наказателни постановления е изгубил всички контролни точки.

Според чл. 30, ал. 1 – ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.) информация за съставените актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ /АИС АНД/.

Съгласно чл. 2, ал. 1 – 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.

Според чл. 2 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. (обн. ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г.), Максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39.

По аргумент от чл. 12, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 на Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. при отнемане на всички контролни точки, за да бъде възстановена правоспособността за управление на моторно превозно средство на водача, е необходимо издаване на ново свидетелство за управление на МПС, въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС, което се унищожава.

Посоченият ред доразвива правилото на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, според което лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.

Според чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3.

Видно от представените по делото доказателства и съхраняваната в АИС АНД на МВР информация за извършените от жалбоподателя и установени по надлежния ред административни нарушения, към датата на издаване на оспорената заповед от Щ. са били отнети общо 40 бр. контролни точки. Неоснователни и в противоречие с представените доказателства се явяват възраженията на оспорващия, че издадените спрямо него наказателни постановления не са му били връчени. Видно от съдържанието на наказателни постановления № 21-1030-001958/09.03.2021 г., № 22-6207-000027/09.03.2022 г., № 24-1030-004581/20.06.2024 г. и № 24-1030-009947/28.11.2024 г., жалбоподателят е удостоверил получаването им чрез положен подпис и дата. Изявлението за получаването им има характер на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за подписалото го лице факти. Жалбоподателят не е оспорил истинността на така представените разписки, поради което съдът е обвързан от материалната им доказателствена сила.

Относно НП № 21-3389-000240/01.07.2021 г. са налице доказателства, за това че същото е било връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за администраривните нарушения и наказания на дата 23.01.2023г. Според посочената норма, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая реализирането на тази процедура е удостоверено с докладна записка рег. № УРИ 239р/2202/25.01.2023г., която като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила, до оборването и по предвидения в закона ред, каквото в случая от страна на жалбоподателя не бе осъществено.

Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По аргумент от чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. справката с информация от АИС АНД притежава същата доказателствена сила като отразените в нея актове и оборването на фактическите основания довели до налагане на наказанията е изцяло в тежест на техния адресат. В случая оспорващият не ангажира доказателства, с които да обори или разколебае констатациите на контролните органи. Не се установява процесните наказателни постановления да се били предмет на съдебен контрол, респ. да са налице висящи съдебни производства по контрол на тяхната законосъобразност, поради което следва да се сподели позицията на контролните органи, че към датата на налагане на административната принуда същите са влезли в сила. Това обстоятелство е отразено и в данните от АИС АНД на МВР, които не са оборени от оспорващия. Обсъдената правна регламентация еднозначно изключва възможността за служебно възстановяване на отнетите на нарушителя контролни точки. Последният не ангажира доказателства да е спазил реда за връщане на старото СУМПС, нито да е положил задължителния изпит за подновяване на правоспособността му да управлява МПС като условие за издаване на ново СУМПС. Загубата на правоспособност в хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП настъпва по силата на закона с факта на отнемане на всички контролни точки на водача, като при неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС контролните органи имат правомощието и задължението да го отнемат чрез прилагане на административна принуда. Ефектът на последната не е да лиши водача от правоспособност да управлява МПС, тъй като той вече е загубил това качество, а да приведе поведението му с дължимото по смисъла на закона – предаване на загубилото действие СУМПС за унищожаване. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на всички контролни точки на водача, който в случая е проявен и надлежно доказан, поради което спрямо водача е настъпил и законоустановеният резултата – загуба на правоспособност, до изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването й. Ответникът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства за издаването на заповедта, която се явява съобразена и с целта на закона и не ограничава правата на адресата в степен над необходимото.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските

10. Претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. А., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], ет. 4, ап. 39, чрез адв. В. М., срещу заповед № 25-1030-000626 от 02.10.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Н. С. А., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], ет. 4, ап. 39, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението не подлежи обжалване.