О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 20.02.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Г въззивен състав, в
закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Анета Илчева в. гр. д. № 263 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „В.и Т.“ ООД, насочена срещу протоколно решение № 548574 от 28.11.2018
г., постановено по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на СРС, 62 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 8860 лева до пълния
предявен размер от 17320 лева, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху главницата за периода 17.10.2017 г. –
08.05.2018 г.
При проверка на редовността на
постъпилата въззивна жалба на „В.и Т.“ ООД съдът
констатира, че същата е редовна. Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна по делото,
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
съобразена с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С обжалваното решение съдът е осъдил З.
„А.“ АД да заплати на „В.и Т.“ ООД сумата 8660 лева, ведно със законната лихва,
считано от 08.05.2018 г. до датата на плащане, като е отхвърлил иска до
останалия предявен размер 17320 лева.
С искова молба от 08.05.2018 г. ищецът е
поискал осъждане на ответника за следните суми: 1250 лева (увеличен на 17320
лева в о. с. з., проведено на 28.11.2018 г.), частичен от 23500 лева,
представляваща дължимо, но неплатено застрахователно обезщетение по настъпило
на 11.09.2017 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от
17.10.2017 г. до окончателното плащане.
С разпореждане от 30.01.2019 г. на въззивника са дадени указания да уточни, дали във въззивната му жалба се съдържа искане по чл. 250 ГПК
относно иска за законна лихва за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
С молба от 14.02.2019 г. „В.и Т.“ ООД
заявява, във въззивната жалба се съдържа искане по
чл. 250 ГПК за допълване на решението на първата инстанция по отношение на
претенцията за законна лихва за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото ѝ искане. Компетентен да допълни постановеното решение е съдът, който
го е постановил, поради което делото следва да бъде прекратено и върнато на
СРС, 62 състав, за произнасяне по искането по чл. 250 ГПК по отношение на
претенцията за законна лихва за периода 17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 267 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в. гр. д. № 263 на СГС по описа за 2019 г. на II-Г
въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, 62
състав, на основание чл. 250 ГПК за произнасяне по искането за допълване на решение
№ 548574 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. № 28886/2018 г. по описа на
СРС, 62 състав, по отношение на претенцията за законна лихва за периода
17.10.2017 г. – 08.05.2018 г.
След приключване на производството по чл.
250 ГПК, делото да се изпрати на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената въззивна жалба.
Определението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.