№ 883
гр. София, 08.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110161613 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. С. С. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на насрещната страна да
представи по реда на чл. 190 ГПК процесния договор, погасителен план към него,
Приложение № 1, Приложение № 3 и Приложение № 5 към договора за
неоснователно, поради факта, че същите са представени както с исковата молба, така и
с отговора на исковата молба. Искането следва да бъде отхвърлено.
Като неотносимо следва да се отхвърли искането на ищеца за издаването на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за
снабдяване с информация относно сключените сделки между ищеца и ответника
договори и движението по тях.
Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с гр. д. № 52814/2024
г., № 56734/2024 г., № 56783/2024 г., № 57635/2024 г., № 58050/2024 г. по описа на
СРС е неоснователно, тъй като настоящото гр. дело № 61613/2024 г. е последно
образувано и евентуалното съединяване следва да бъде извършено по най-ранното.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на „Ай Ти
Еф Груп“ АД да представи препис от процесния договор, погасителен план към него,
Приложение № 1, Приложение № 3 и Приложение № 5, както и искането за издаване
на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
1
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове по: 1/
установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на чл. 4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № ******/14.03.2024 г., предвиждаща заплащането на
неустойка, поради противоречието му със закона, респ. накърняване на добрите нрави;
2/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожност на Приложение № 3 към договор за потребителски кредит №
******/14.03.2024 г., предвиждащо заплащането на възнаграждение за ВИП
обслужване поради противоречието му със закона; 3/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева,
частично от 89,10 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителни
клаузи по договор за потребителски кредит № ******/14.03.2024 г.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 14.03.2024 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № ******, като не му били предоставени изискуемите
документи по чл. 10 ЗПК. Сумата по кредита била в размер от 300 лева, а срокът на
погасяване – 1 месец. Размерът на погасителната вноска възлизал на 340 лева с
одобрено обезпечение и 399,10 лева без одобрено обезпечение. В чл. 1 от Приложение
№ 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден
кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря
на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи
неустойка в размер, посочен в погасителния план – 1,97 лева средно на ден, но не
повече от 1% на ден от главницата по кредита. Посочва, че още със сключване на
договора му е начислена неустойката, като общо дължал по кредита 399,10 лева, от
която: 300 лева главница, 10 лева възнаградителна лихва, 30 лева преференциално
обслужване, уговорено в Приложение № 3 и неустойка от 59,10 лева. Ищецът
поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на разходите по кредита.
Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да
заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея единствено се цели
допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита
възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като
излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и Приложение № 3, с което се уговаряли
„условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“. Ищецът счита, че
същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия, които по принцип
били безвъзмездни.
Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли съда да постанови
решение, с което да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 4 от Приложение № 5
към договора и Приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 лева като част от вземане в общ размер от 89,10 лева,
представляваща получена без основание сума по недействителни клаузи.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като не са
налице сочените от ищцата пороци. Сочи, че уговорената неустойка отговаря на
присъщите й функции и не излиза от техните предели. Намира, че посочените от
ищеца суми не следва да са включени при формирането на ГПР, като излага подробни
съображения. Сочи, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
2
неизпълнение на задължението на кредитополучателя. Сочи, че клаузата за неустойка
е ясно и точно формирана, както и че е индивидуално уговорена между страните.
Относно описаната в Приложение № 3 допълнителна такса, сочи че не противоречи на
закона, тъй като не е свързана с усвояване или управление на кредита, като същата се
събирала от всички заявители за кредит. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ****** от 14.03.2024 г., както и на
приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със закона и добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже: индивидуалното уговаряне на оспорените
клаузи.
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е
получил процесната сума в размер на 5 лева, като плащане по оспорените като
недействителни клаузи от договора, без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на клаузите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства да е предоставил, а ответникът да е
получил сумата, предмет на осъдителния иск.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузите с ищеца да са
индивидуално уговорени.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ****** от 14.03.2024 г. и приложенията към него, по който
ищецът е получил заемната сума; 2) в договора за кредит е уговорено заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение, както и допълнителна такса, описана в
Приложение № 3 към договора, които не са включени при формиране размера на ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3