Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 24.10.2025 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Василена Илиева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД №586 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно
постановление №1101/10.12.2019 год., издадено от инж.П.П.Б., Директор на Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, упълномощен
със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, на
основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е
наложено административно наказание – глоба по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за
горите в размер на 300.00 лева на лицето М.Г.В., ЕГН-**********, с адрес ***,
лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с
Удостоверение №7385 от 26.07.2012 год., за това, че на неустановена дата, в периода от 07.08.2019 год. до 04.09.2019 год.
включително, в землището на с.Българене, Община-гр.Ловеч, имот частна горска
територия, с кадастрален №07260.150.20, в отдел 373, подотдел „о“, като лице по
чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч №0513157/04.08.2019
год. за имотчастна горска територия, с кадастрален №07260.150.20 за площ от 10
дка, в землището на с.Българене, Община-гр.Ловеч, отдел 373, подотдел „п“ и във
връзка със задълженията му по чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1/30.01.2012
год. за контрола и опазването на горските територии, не е изпълнил задължение
да следи за спазването на одобрения на 15.10.2018 год.технологичен план.
Вследствие на това е допуснал отсичане на 51 броя дървета от благун и цер в
тази част на имота, която попада в отдел 373, подотдел „о“ и за нея няма
издадено позволително за сеч. Отсечени са 33 броя дървета, немаркирани с
контролна горска марка за сеч, с общ обем 13,43 пл.куб.м. и 18 броя маркирани с
контролна горска марка, с общ обем 8,65 пл.куб.м. В технологичния план, който е
регистриран в електронната система на ИАГ-София на 04.08.2019 год. и е валиден
по силата на чл.53, ал.6 от Наредба №8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите,
не е предвидена сеч или технологични просеки, минаващи през землището на
с.Българене, Община-гр.Ловеч, отдел 373, подотдел „о“. При установяване на
нарушението е съставен Протокол от дата 04.09.2019 год., с което виновно е
нарушил чл.257, ал.1 предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за
горите във връзка с чл.108, ал.3, предложение първо от същия закон във връзка с
чл.12б, ал.1, т.5, предложение първо от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за
контрола и опазването на горските територи и чл.12б, ал.1, т.7, предложение
първо от същата наредба във връзка с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011
год. за сечите в горите във връзка с чл.61 от същата наредба.
Недоволен от
наказателно постановление останал жалбоподателят М.Г.В. ***, който го оспорва в законоустановения срок пред съда. Счита, че
същото е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Както в НП, така и в АУАН №000453/26.09.2019 год., съставен
от К. А.А. – горски инспектор при РДГ-гр.Ловеч липсва един от основните
минимално изискуеми от закона реквизити, посочени в чл.42, т.3, пр.1 и чл.57,
ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, а именно датата та извършване на нарушението.
Подчертава, че с посочването на един продължителен период от време – 07.08.2019
год.-04.09.2019 год., в който се твърди, че е извършил нарушението и непосочването
на точно определена дата на извършване на нарушението, безпорно са нарушени
императивните разпоредби на чл.42, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН.
НП е издадено в противоречие с процесуалните правила на чл.42, т.4, чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са изпълнени императивните изисквания за
излагане на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено. Нито в АУАН, нито в НП са посочени данни за конкретното съдържание
на самото бездействие, чрез което не е изпълнил задължението си по сочената
като нарушена нормативна разпоредба. Липсата на описание на самото деяние
съставлява липса на описание на нарушението от фактическа страна. На следващо
място подчертава, че административно наказващият орган, доколкото го е обвинил
по две отделни точки от чл.12б, ал.1 от
Наредбата, то така описаните деяния съставляват две отделни
административни нарушения, с оглед на което, ако същите бъдат доказани би
следвало да са налице и две отделни НП. Позовава се на съдебната практика, която
е категорична, че в АУАН и в НП следва ясно и недвусмислено да са описани
всички фактически обстоятелства, съдържащи белезите на административно
нарушение.
Моли съда след като се увери
в истинността на гореизложеното, да отмени издаденото срещу него наказателно
постановление като незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Видно от Протокол за
избор на съдия-докладчик от 15.04.2025 год.
е, че делото е преразпределено на съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия-докладчик
Галя Маринова е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 год.
Пред настоящата съдебна
инстанция
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изразява становище.
Ответникът Регионална
дирекция по горите-Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ц.Й.,
който от името на доверителя си счита, че така издаденото наказателно
постановление е напълно законосъобразно, правилно и обосновано. При издаването
му не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, които биха
нарушили правото на защита на жалбоподателя. Във връзка с това, че е изтекла
абсолютната давност, защото нарушението е извършено на 04.09.2019 год., то моли
съда на основание чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80,
ал.1, т.5 от същия закон, да прекрати производството по делото. С изтичане на
давността спорът остава неразрешен и наказателното постановление може да бъде
отменено единствено и само поради изтекла давност, което не е по вина на
административно наказващият орган. В тази връзка смята, че не би следвало съдът
да присъжда съдебно-деловодни разноски на нито една от страните.
Предвид императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи :
Жалбата е депозирана
в законния срок, от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, на чиято
територия е извършено нарушението. Съдът като съобрази обстоятелството, че
видно от приложеното по делото наказателно постановление №1101/10.12.2019 год., издадено
от инж.П.П.Б. – Директор на Регионална дирекция по
горите-гр.Ловеч, нарушението за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя е извършено на неустановена дата, в приода от
07.08.2019 год. до 04.09.2019 год. включително, намира, че
административно-наказателната отговорност е погасена по давност.
Съгласно разпоредбите
на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН,
наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва
след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на
наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за
административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на
срока за изключване на наказателното /съответно административно-наказателното/
преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80,
ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено
административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от
довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81,
ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. В настоящият казус
административното нарушение е извършено в конкретно посочен
период от време от 07.08.2019 год. до 04.09.2019 год. включително, без да се конкретизира точната дата, като съдът приема за релевантен
последния посочен в наказателното постановление период – 04.09.2019 год. От тази
дата е започнала да тече и давността за административно-наказателно
преследване. С издаването на наказателното постановление на 10.12.2019 год. давността е била прекъсната и след това е
започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 04.03.2024 год. е изтекла абсолютната давност за
административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на
чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1, т.5 от
НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може
да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на
цялото административно-наказателно производство.
По
тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по
силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказатеното
потановление
и да прекрати административно-наказателното
производство.
От пълномощника на
жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен
Договор за предоставяне на
правни услуги с дата 02.09.2020 год., от който е видно, че възложителят М.Г.В. е заплатил на консултанта адв.М.М.М.
договорено възнаграждение в размер на сумата 300.00 лв.
за разглеждане на делото пред предходния съдия-докладчик. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В конкретния
случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300.00
лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление,
с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300.00
лв., делото действително не представлява фактическа и правна сложност,
но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
участие в повече от три съдебни заседания. Ето защо заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се
явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Съдът съобрази и факта, че производството по делото е продължило в шест
поредни публични заседания /пет от които проведени от предхо
предходния съдия-докладчик Галя Маринова, поради което приложение следва да намери текста на чл.7, ал.9 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиждаща, че при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250.00
лева, т.е. още 1 000.00 лева или общо дължимата сума възлиза в размер на
1 300.00 лева, която следва да бъде осъден ответникът да заплати на
жалбоподателя, представляваща направени по делото разноски за адвокатска
защита.
Дори и да е претендирал
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 200.00 лева да юрисконсултско
възнаграждение, с оглед изхода на делото, такива не следва да се присъждат на
ответника.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.6 във връзка с ал.2,
т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.334,
т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №1101/10.12.2019 год., издадено от инж.П.П.Б., Директор на Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, упълномощен
със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, с
което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, е наложено административно наказание – глоба по чл.257, ал.1, т.1 от
Закона за горите в размер на 300.00 лева на лицето М.Г.В., ЕГН-**********, с
адрес ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с
Удостоверение №7385 от 26.07.2012 год., за извършено нарушение на чл.257, ал.1
предложение второ, т.1, предложение първо от Закона за горите във връзка с
чл.108, ал.3, предложение първо от същия закон във връзка с чл.12б, ал.1, т.5,
предложение първо от Наредба №1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на
горските територи и чл.12б, ал.1, т.7, предложение първо от същата наредба във
връзка с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите
във връзка с чл.61 от същата наредба, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство по НАХД №586/2020
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ответика Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч да заплати на жалбоподателя
М.Г.В., ЕГН-**********, с адрес *** сумата в размер общо на 1 300.00 /хиляда
и триста/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 300.00 лева
представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в производството пред Районен съд-гр.Ловеч и 1 000.00 лева, на основание чл.7, ал.9 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на Глава
дванадесета от АПК, в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :