Р Е Ш Е Н И
Е
гр.К., 29.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в
публично заседание на 20.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 528 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата сочи, че била собственик на недвижим
имот, дарен от баща й И.С.Р.,
представляващ: Урегулиран поземлен имот № ****- незастроен, с площ от *** кв.м.
по документ за собственост, а по скица, издадена от община М. - *** кв.м., в
квартал 13, кад.район *** по плана на с. Б., община М.,
при съседи: от запад-улица, от юг - УПИ V1-***, от изток - край на регулацията,
от север - УПИ IV-***.
Твърди, че ответницата П.М., заедно със сестра
си К.К. били собственици по наследство на съседния
имот от север УПИ IV-***, като този имот се ползвал изключително от П.М..
Твърди, че след като придобила имота се усъмнила, че площта му не отговаряла на
площта по скица. При посещението на
имота през 2017 год., установила, че ответницата била навлязла в дворното й
място с около 200 кв.м., като засадила и отглеждала малини на тази площ.
Сочи, че на 08.08.2017
год. в присъствие на кметския наместник на с. Б., община М. - К.К., баща й И.Р. и брат му Я.Р. и в нейно присъствие, г-н С.М.
- геодезист извършил замерване и изготвил скица № ***, върху която били отразени трасираните точки. Скицата била
подписана и от кметския наместник К.К.. Установило
се, че площта, която било завзета от
нейния имот била *** кв.м. Г-н М. поставил на замерените точки обозначителни
червени колчета, които на 12.08.2017 г. ответницата премахнала.
Сочи, че на 29.01.2018 год. подала жалба срещу П.М. до Районна прокуратура, гр. К.,
било образувано досъдебно производство пр.вх.****/2017 г., ДП № *** ЗМ-***/2018
г. по описа на РУ-К., което било прекратено.
Твърди, че на 01.06.2018 год. чрез нотариус П.П. изпратила нотариална покана до П.М. да освободи
неправомерно завзетата част от имота й, като премести оградата по трасираните
от геодезиста точки. Но до момента не пристъпила към освобождаването на имота
й. С нотариалната покана, също я
уведомила, че следвало да й заплаща наем, считано от получаване на поканата,
т.е. от 24.07.2018 год. Твърди, че за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018
год. ответницата й дължала обезщетение в
размер на 720 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника П.И.М. с постоянен адрес ***
- да прекрати неоснователното ползване на площта от *** кв.м., находяща
се в северната част от собствения й недвижим имот, представляващ УПИ № ****-
незастроен, с площ от *** кв.м. по документ за собственост, а по скица,
издадена от община М. - *** кв.м., в квартал 13, кад.район
*** по плана на с.Б., община М., при съседи: от запад-улица, от юг - УПИ V1-***,
от изток - край на регулацията, от север - УПИ 1V-*** и да освободи ползваната от
нея площ от *** кв.м. от собствения ми имот,
- да
осъди ответницата да й заплати обезщетение за неоснователно ползваната част от ***
кв.м. за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018 год. в размер на 720 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на ответника чрез адв. В. Л.,***.
Твърди, че за да е допустим искът по чл.*** от
ЗС, законодателят поставил изискването в обективната действителност да са се
проявили и трите материалноправни предпоставки: да е
смутено правото на собственост на ищцата; от страна на ответницата да са
извършени действия, за които няма основание и
да е налице причинна връзка между смутеното право на собственост и
неоснователното действие на ответницата.
Твърди, че
в конкретния спор нито един от
посочените юридически факти не бил
посочен като наличен. От приложените към исковата молба писмени
документи като доказателства, както и от обстоятелствата посочени в исковата молба
на ищцата се установявало, че не ответницата, а ищцата била навлязла в имота на
ответницата зад съществуващата налична ограда по незаконен начин, разрушавайки
част от съществуващата ограда като материализирана граница между имота на
ищцата и този на ответницата, възползвайки се от мероприятието, провеждано от геодезическото измерване. Сочи, че заявените от ищцата
претенции към ответницата за преместване на съществуващата ограда като граница
между двата имота, били без правно основание. Сочи, че правото й на собственост
върху площта на целия парцел- *** кв.м. следвало да се уредят по пътя на други
законни процедури, а не чрез извършеното геодезическо
замерване, тъй като то не обуславяло вещно правен ефект.
Твърди, че съществуващата ограда била заснета
като граница по кадастралните карти и съвпадала с регулационната линия между
двата имота както в действащия към момента регулационен план, одобрен със
Заповед ****11.1991 год, така и със предшестващия
такъв.
Твърди, че от страна на ответницата не било
променяно преди това съществуващото фактически положение с границата й с имота
на ищцата. Твърди, че ищцата едностранно
разрушила до тогава съществуващата ограда с цел поставяне на трасиращите
колчета за очертаване на регулационната й граница, със съседния й имот на
север. Сочи, че жалбите на страните по делото до РП, и в двата случая
прекратила производствата поради липса на данни за извършено престъпление, в
частност самоуправни такива.
Сочи, че обследването на хронологията в
собствеността на дворното място, притежавано от ответницата, обособено в УПИ №
IV - *** с площ от 1350 кв.м. по плана на с.Б., община М. в кв.13 по плана на
същото село давало основание да се приеме, че титулите им за собственост
установявали, че те притежават право на собственост върху площ от 1350 кв.м.
Твърди, че през всички тези години, през които на едно или друго основание са
се променяли субектите на притежаване на правото на собственост имот *** се е
владял в границите, очертани при неговото заснемане по кадастралния план,
материализирани чрез изградените огради, просъщствували
близо 50-60 год., включително и по границата с имота, придобит от ищцата, през
2011 г. Твърди, че нито от страна на наследодателите на ответницата, нито от
страна на ищцата са били премествани оградите или изграждани нови такива.
От друга страна необезпокояваното владение,
упражнявано както от наследодателите на ответницата, така и от самата нея в
границите, определени от оградената площ, й давали достатъчно законово
основание да направи възражение, че тя е придобила правото на собственост
поради изтекла в нейна полза давност на владение, продължило повече от десет
години и върху частта, за която ищцата претендирала, че е нейна собственост
като собственик на УПИ № V- ***.
Сочи, че
недопустимостта на иска по чл.59. ал.1 от ЗЗД следвало от самото
съдържание на чл.59, ал.2 от ЗЗД. Законодателят предвидил възможност за защита
на накърнени права по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД, само и единствено, когато
обеднелият за сметка на обогатилия се не разполага с друга правна възможност да
защити правата си.
Сочи, че с изпратената до ответницата покана
от 01.06.2018 г., връчена от нот. П.П. на ответницата на 24.07.2018 год. и посочените
обстоятелства, установени от доказателствата, приложени в подкрепа на исковата
претенция на ищцата по чл.59, ал.1 от ЗЗД подкрепяли единствено правен извод за
недопустимост на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, в който смисъл моли съда да се
произнесе и да прекрати производството в тази му част.
Сочи, че за да е налице възникнало наемно
правоотношение между спорещите страни по делото безспорно следвало да е налице сключен помежду им договор за
наем. Такива данни не се сочели от страна на ищцата.
Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска на ищцата по чл.***
от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД като недопустим и като правна последица от това да
прекрати производството, като осъди ищцата да заплати на ответницата
направените по делото съдебни и деловодни разноски включително заплатеното
възнаграждение за адвокат.
Моли съда ако приемете, че не са налице
основания за прекратяване на производството да постанови решение, с което да
приеме, че предявените искове са неоснователни и като такива да ги отхвърли
като осъди ищцата да заплати на ответницата направените по делото съдебни и
деловодни разноски включително заплатеното възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като разгледа
искането приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело ***/2011 на
нотариус П.П., рег.№ *** от регистъра на НК, е видно,
че И.С.Р. е дарил на дъщеря си Т.И.Т. недвижим имот, представляващ: Урегулиран
поземлен имот № ****- незастроен, с площ от *** кв.м. по документ за
собственост, а по скица, издадена от община М. - *** кв.м., в квартал **, кад.район *** по плана на с. Б., община М., при съседи: от
запад-улица, от юг - УПИ V1-***, от изток - край на регулацията, от север - УПИ
IV-***. За същия имот са представени още скица № ******.2019 г., издадена от
община М., удостоверение за данъчна оценка изх. № ******5**9/****.2019 г., изд.
от Община М..
Като писмено доказателство по делото
е приета нотариална покана с рег. № 2045, том. I,
№ 55 на нотариус П.П. от дата 17.07.2018 г, до
ответника П.И.М., в която същата е поканена от ищцата Т.И.Т. да освободи
неправомерно завзетата част от *** кв.м.от имота й.
По делото е приложена прокурорска
преписка вх. № ****/2017 г на РП-К., образувана по повод постъпила жалба от Т.И.Т.,
съдържаща данни за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Същата е
прекратена поради това, че засегнатите отношения касаели гражданско
правоотношение.
По делото са представени документи от ответната страна: нотариален акт
№ 183,т.1, д.№ ***/78 г., изд.от РС гр.К.; Нот.акт за дарение № **, т.*, д.№ ****
г., издаден от РС-К.; Нот.акт № **, т.*, рег.№ ****, д.№ ****2/1999 год.на нот.Р.Б.; Жалба от ***.2017 г.до РПУ-К. и Постановление № ****.2017
г.на РП - К.; Писмо № *****.2017 г.на община М.; Удостоверение за наследници № *******.2017
г. на община М.; Скици №№ *********.2019 г.на Д“ИУТ“, община М.. Видно е, че
собственици на граничещия парцел с процесния парцел са К. И. К.и П.И.М..
По делото е назначена комбинирана
съдебно-техническа и икономическа експертиза, което заключение съдът е приел
като правилно, обективно и законосъобразно.
Вещото лице е установило, че
местоположението на съществуващата дървена ограда е в УПИ-V-***, т.е. с около 10 м. на юг от регулационната
линия между двата имота. Площта, заключена между дървената ограда и
регулационната линия е *** кв.м. Вещото лице е предложило средна месечна наемна
стойност от 19.00 лева за площ от ***.00 кв.м. или 0,09 лв./кв.м. за година 228,00 лева.
По делото се събраха гласни
доказателства.
От показанията на свидетел И.С.Р., баща
на ищцата, желае да свидетелства, се установи, че притежавали отдавна процесния
парцел, бил закупен от неговия баща, по-късно разделен на него и на брат му,
като частите им били равни, Процесният парцел бил 540 кв.м. Твърди, че ползвали
мястото. Представлявало гьол, било неизползваемо, баща му го насипал, но не успял да засипе цялата част.
Започнал да го засява с различни култури. Твърди, че родителите на ответницата,
постоянно премествали оградата, стеснявали, навлизали в мястото, като засаждали
дръвчета, малини. Не могли да се разберат и споразумеят.
Сочи,
че извикали геодезист, който проучил мястото, поставил колчета, за да направят граница. Колчетата към брат му си останали, но в частта
към ответницата веднага били премахнати.
Твърди, че тя ответницата завладяла около
200 кв.м., оградата в момента била в тяхното място.
От показанията на свидетеля С. Д.М., без
родство със страните, желае да свидетелства, се установява, че същият е геодезист,
имал лиценз за тази дейност. Твърди, че
преди 2 години в Б. трасирал парцела на Т.Т.. Присъствали ищцата
Т., брат й И. и кметският наместник. В
тяхно присъствие забили 4-5 колчета и
направили отбелязване с червена боя. Твърди, че оградата попадала в мястото на Т..
Това установил, след като забил колчетата. Оградата била от дървени колове,
които били почти паднали. Сочи, че около 5-6 метра по дължината на имота е
навлязла ответницата в имота на ищцата.
По делото е разпитан свидетеля К. П. К.,
без родство със страните, желае да свидетелства. Твърди, че познава и двете
страни, познава и имотите, били съседни.
Между тях имало междинна ограда. Твърди, че оградата я е правил бащата
на ответницата, а след неговата смърт никой от наследниците нищо не бил правил
във връзка с преместването на същата. Нямало как П. да премести оградата.
Твърди, че към оградата на П. имало засети малини, а мястото било засипано от
бащата на ответницата.
Свидетелят Т. И.М., съпруг на
ответницата, желае да свидетелства сочи, че
имотът на съпругата му бил наследствен. Ходили там от 80- та година. Твърди, че цялото място било
оградено със стари дървени огради от бащата на П.. Твърди, че
те само поддържали оградата, сменяли
счупени дъски. Не знае дали е имало спорове за мястото между дядовците и бащите
на страните. Твърди, че бащата на П. насипвал с
пръст, за да изравни мястото. Твърди, че не били ограждали, не били измествали граница, само поддържали, към
източна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По делото безспорно се
установи, че Т.И.Т. е собственик на процесния имот, представляващ УПИ ****в кв. 13 с площ от 540 кв.м.
по плана на с. Б.. Безспорно е и че П.И.М. и сестра й са собственици на
съседния имот от северна страна – УПИ IV-***.
Предмет на предявения иск по
чл. *** ЗС е прекратяване неоснователното ползване на площ между имотите, която
е в размер на *** кв.м. съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
С оглед на невъзможността на
страните да се разберат и да постигнат съгласие по спорния въпрос, ищцата е
изпратила нотариална покана /приложена по делото/ до ответницата да освободи
неправомерната завзета площ и да премести оградата съгласно извършеното
трасиране на имота от лицензиран геодезист. Безспорно е, че ищцата е лишена от
възможността да си ползва целия имот, както е безспорно и бездействието на
ответницата, която не освобождава имота.
По основателността иска с правно основание чл. *** ЗС.
За да се уважи предявен иск
с правно основание чл.*** ЗС, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материално правни предпоставки, както следва: 1 - да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2 - действие
на ответника, за което няма основание и 3 - причинна връзка между първите две.
Ищецът по предявения иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка
една от посочените предпоставки. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е
осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл. *** ЗС са лицата, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното
състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение № 27/26.02.2015
г. по гр. д. № 5427/2014 г. на ВКС, решение № 265/ 25.10.2012 г. по гр. д. №
225 /2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 1019/ 21.01.2010 г. по гр. д. №
235/2008 г. на ВКС, I г. о. и др.).
Установи се по категоричен
начин по делото от изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещо лице Д.Д., която се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена на основание чл. 202 ГПК и от свидетелските показания, че в имота на ищцата
е навлязла ответницата, чрез поставяне на ограничителна дървена ограда. От значение за разрешаването на правния спор
е дали навлизането в съседния имот посредством дървена ограда е в пряка
причинна връзка с поведението на ответника – неговото действие или бездействие.
Отговорът на поставения
въпрос е положителен и това обстоятелство се установи от заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието по делото и неоспорено от страните. При огледа на двата имота
вещото лице е констатирало, че
местоположението на съществуващата дървена ограда е в УПИ-V-***, т.е. с около 10 м. на
юг от регулационната граница между двата съседни имота. Площта, която е
заключена между дървената ограда и регулационната линия е *** кв.м. това
обстоятелство безспорно се потвърждава и от свидетелските показания на
свидетеля М. /геодезист – техническо лице, извършило замерване в двата имота и
трасирало същите/, които показания съдът няма аргумент да не кредитира.
Така установените
обстоятелства водят до извода, че ответницата с поведението си е причинила едно
противоправно състояние, с което пречи на ищцата да упражнява пълноценно и в пълен
обем правото им на собственост по отношение на притежавания от нея недвижим
имот. Пречките за ползването на имота са по-големи от обикновените, които
законът допуска, поради което и ответницата следва да бъде осъдена да
преустанови така създаденото състояние.
По
основателността на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59, ал.
1 ЗЗД гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Когато е предявена претенция за обезщетение
по чл.59, ал.1 ЗЗД с твърдения, че ползвателят на имота се обогатява
неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота
/напр. от пазарния наем/, обезщетението се дължи за времето, през което
собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за
ползването на чуждия недвижим имот е, достатъчно да се установи, че за
ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие
за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по общото
правило на чл.59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо, без да е
необходима покана от кредитора. В константната
практика на ВКС е прието, че за възникване на задължението за
заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е необходима
покана и че такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта.
Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът бил лишена да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея.
В настоящия случай с
нотариална покана от 17.07.2018 г. ищцата е уведомила ответника, че следва да й
заплаща наем за неправомерно ползваните от последния *** кв.м. за период от 3
години назад, считано от получаване на поканата, т.е. от 24.07.2018 г.
Следователно на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи заплащането на обезщетение за това, че е лишила ищцата от ползването на част от собствения й имот. Обезщетението се претендира за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и възлиза на 684,00 лв. съгласно неоспорената допълнителна техническа експертиза. Претенциите на ищцата е в размер на 720,00 лева. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до 684,00 лева, а остатъкът до 720,00 лева следва да бъда отхвърлен.
Предвид начина, по който са били предявени исковете, съдът съобрази следното:
По
разноските в производството:
До
приключване на устните състезания страните са направили искане за присъждане на
разноски.
Съгласно
представения списък за разноски от ищцата е направила следните разноски по
делото: 100,00 лева държавна такса; 400,00 лева за изготвяне на комбинирана
съдебно техническа и икономическа експертиза и 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Списъкът
за разноски на ответника по делото включва възнаграждение за един адвокат в
размер на 950,00 лева, като в договора за правна помощ и съдействие от
08.04.2017 г. е отбелязано, че за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, адвокатското
възнаграждение е в размер на 450,00 лева
На
основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1072,50 лева,
съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и
представен по делото списък за разноските по чл. 80 съгласно уважената част от
иска по чл. 59 ЗЗД.
На ответника също на осн. чл. 78, ал. 3
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска по чл. 59 ЗЗД, а именно в размер на 22,50 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.И.М.,*** на осн. чл. *** ЗС да
прекрати неоснователното ползване на площта от *** кв.м.,
находяща се в северната част от имота на Т.И.Т.,
ЕГН ********** *** представляващ УПИ № ****-
незастроен, с площ от *** кв.м. по документ за собственост, а по скица,
издадена от община М. - *** кв.м., в квартал 13, кад.район
*** по плана на с. Б., община М., при съседи: от запад-улица, от юг - УПИ V1-***,
от изток - край на регулацията, от север - УПИ IV-***, както и да отстрани за своя сметка
направената дървена ограда в горепосочения имот.
ОСЪЖДА П.И.М.,***
да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********
*** на осн. чл. 59 ал. 1 ЗЗД сумата
от 684,00 лева /шестстотин осемдесет и
четири лева и нула ст./ представляваща обезщетение за периода от 24.07.2015 г. до 24.07.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата ,за ползването на площта от *** кв.м. която площ е част от собствения на
ищеца УПИ ****в
кв. 13 по плана на с. Б., като отхвърля иска до претендирания размер от 720,00
лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.М.,***
да заплати на Т.И.Т., ЕГН **********
*** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на
1 072,50 лева /хиляда седемдесет и два лева и петдесет ст./.
ОСЪЖДА Т.И.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на П.И.М.,*** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК направените
по делото разноски в размер на 22,50 лева /хиляда седемдесет и двадесет и
два лева и петдесет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: