№ 26009
гр. С, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110104565 по описа за 2023 година
., намери следното:
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу В. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С, ЖК О 1, бл.116, вх.Д, ет.7, ап.101, общ. С, обл. С (столица), за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 200,00 лева (двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит Номер: 40009806798/30.05.2022 г., ведно със
законна лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,78 лева (два лева и 78
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2023 г. до 29.01.2023 г.,
сумата 30,02 лева (тридесет лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 06.07.2022 г. до 04.01.2023 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 28,03 лева (двадесет и осем лева и 03
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2022 г. до
05.01.2023 г., 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща възнаграждение за услуга
"Фаст", 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща неплатена възнаграждение за услуга
"флекси", както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева (петдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в противоречие с
1
изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги – Фаст и
Флекси, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище
на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е
получил възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът
намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, близък до размера на главницата по
кредита за посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява
нееквивалентно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне
на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи
на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това
основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора
за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 46,59 % и
добавянето на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок
от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези
съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а
предвиденото парично задължение – недължимо.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно
не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
2
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва
да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер
на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 4565/2023 г. на
„ПКБ“ ЕООД срещу В. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК О 1, бл.116, вх.Д, ет.7,
ап.101, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга Фаст, за сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга Флекси и 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, които вземания се претендират по Договор за кредит
Номер: 40009806798/30.05.2022 г., както и за разноски за разликата над 14,46 лева до
пълния размер от 25 лева за държавна такса и над 28,93 лева до пълния претендиран размер
от 180 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3