Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.04.2018 г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик
граждански състав
на двадесет и шести март през две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Цонко
Иванов
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
без
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело № 642 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от П.Стефанов, Я.Димитрова, Г.Коршия, чрез пълн..ю.к.Я.Н. против
И.Л.Н., с ЕГН: **********,*** с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 и чл.124 от ГПК и цена на исковете: 1603.44лв. – главница,
и 776.14лв. - мораторна лихва.
Ищецът твърди, че ответникът е
клиент във връзка с продажба на ел. енергия с аб. № ********** и кл.№
********** гр.Балчик,
ул. Вихрен, № 28, ап.1. Твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника, който в срок е подал възражение. Твърди, че са натрупани
задължения по издадена фактура издадена на 10.10.2012г. и дължи главница
1603.44лв. и лихва 776.14лв. Твърди, че ответника е входирал на 30.10.2012г.
искане за прекратяване договорните отношения поради продажба на имота, а
процесната фактура е за доставка до 09.10.2012г.. Моли съдът да постанови
решение с което да постанови със сила на присъдено нещо, че ответника дължи
заплащане на ищеца, сочените по-горе суми, законната лихва от датата на
подаване заявлението и направените разноски. Претендира и ю.к. възнаграждение.
Ответникът И.Л.Н., с ЕГН:
********** ***, чрез адв. Д. С. *** твърди,
че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите претенции, като
твърди, че не е собственик на имота от 2007г. Оспорва начислената ел. енергия
защото е начислена служебно и не се е съгласявал с процедура за едностранно
преизчисляване.Доставчикът трябва да полага дължимата грижа на добър стопанин
по отношение СТИ. Купувачът дължи заплащане само на реално предоставена стока и
клаузите в ОУ на ДПЕЕЕМ уреждащи едностранната корекционна процедура се явяват
нищожни. Прави възражение и за погасено по давност предявеното вземането на
ищеца за главница и лихва. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена и да му
се присъдят разноските.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна: Не се спори по делото, че ответникът е бил потребител на
ел. енергия, доставена му от ищеца. Ищецът твърди, че не му е заплатена
стойността на ел. енергия, като за доказване на твърденията си е представил и
са приети като доказателство заверено копие от извлечение от сметка, фактури по
кл. номер на ответника, справка на платени суми и неплатени по фактури, справка
консумирана ел. енергия. По делото са
приложени и общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН
България продажби” АД, фактура за претендирания период. Представено е искане от
ищеца, входирано на 30.10.2012г. до ответника за прекратяване отношенията
помежду им поради това, че е продал жилището на 29.06.2007г. Налице са
възражения за недължимост на претендираните суми за претендирания от ищеца
период, като ответникът твърди, че е изтекла тригодишната погасителна давност
за търсенето им. При тези възражения ищеца оттегли искането си за назначаване
на експертиза.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В
производството е по реда чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. От
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено по
делото, наличието на валидно облигационно договорно правоотношение между ищеца
и ответника през процесния период, защото ответника не е предприел действия да
отправи искане веднага след продажбата на жилището до ищеца. Ответника е
следвало да предприеме мерки с купувача да се прехвърли партидата, защото не е
известно в какви отношения са след продажбата. По силата на договорното
отношение, което „Е.ОН – България продажби” АД–гр. Варна,/с ново
наименование–„Енерго-про продажби” АД – гр. Варна/ е извършило услуги по
доставка на ел енергия, като за ответника е възникнало задължението да заплати
цената на същите. Когато длъжникът не е изпълнил точно своето задължение,
тогава възникват правните последици от неизпълнението. В случай, че длъжника не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно
уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: съществуване на правомерен юридически акт, от който възниква
задължението; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на ответника-длъжник; реалното изпълнение да е възможно. В конкретният случай,
с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е налице третата
предпоставка за уважаване на така предявения иск, тъй като ответника
претендира, че в негова полза е изтекла погасителна тригодишна давност за
претендираните вземания на ищеца. Твърденията му за изтекла давност на
периодичните вземания не бяха оспорени от ищцовото дружество.
Предвид горното съдът намира, че така предявения
иск за заплащане на главницата по посочените фактури е неоснователен, като
погасен по давност преди депозиране на заявлението па чл.410 от ГПК и завеждане
на настоящия иск. Неоснователно се явява и искането за установяване дължимостта
на мораторна лихва. Това е така тъй като както посочи и по горе съда, ответника
се позовава на изтекла давност защото срока на фактурата за плащане е 30.10.2012
г., а заявлението е подадено в РС - Балчик на 15.08.2017 г. Възражението е напълно основателно. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на Договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН. България продажби” АД,
потребителят на ел. енергия заплаща на продавача стойността на консумираната
ел. енергия и дължимата сума за пренос, веднъж месечно. От тук следва, че
заплащането на ел. енергия представлява периодично плащане, чиято изискуемост
настъпва ежемесечно, доколкото е налице ежемесечна доставка на електрическа
енергия. Съдът приема, че заплащането на ел. енергия по договорите за продажба
на ел. енергия, представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 3/2011г. от
11.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Това означава, че всички периодични плащания /това число за ток, вода,
парно, телефон, мобилни услуги и т. н./ се погасяват с изтичането на тригодишна
давност.
Въз
основа на изложеното съдът прави извод, че изискуемата по силата на закона
тригодишна давност, в процесния случай, и по представената от ищеца фактура е
настъпила, преди депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК на 15.08.2017
г. и настоящата искова молба /13.10.2017г./, поради което вземането на ищцовото
дружество е погасено по давност.
Ето
защо и при така направените изводи, настоящият съдебен състав следва да
отхвърли като неоснователен предявеният от ищеца против ответника иск за
признаване за установено, че същият дължи на ищеца, сумата 1603,44лв.,
представляваща главница за използвана и незаплатена ел. енергия за периода от 13.04.2012
г. до 09.10.2012г. за обект с аб.№**********, находящ се в гр.Балчик, ул.Вихрен
28, ап.1 по кл. № **********, сумата 776,14лв., представляваща мораторна лихва,
считано от датата, следваща падежа от 30.10.2012г. до 04.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017 г. до изплащане на вземането,
за които има издадена заповед за изпълнение №299/17.08.2017 г. по ч.гр.д. №497/2017
г. по описа на РС-Балчик.
Предвид този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, поради което
съда следва да осъди ищецът да заплати на ответника направените разноски в
размер на 480,00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, като съдът не приема направеното възражение за прекомерност,
защото хонорара не надвишава двукратния размер.
Въз
основа на изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК, чл.86 ЗЗД от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П. Стефанов, Я. Димитрова, Г. Коршия,
чрез пълн. ю.к. Я.Н., за признаване за установено, че И.Л.Н., с ЕГН:
**********,***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД
гр.Варна сумата от
1603.44 лв. - главница за доставена и консумирана ел.
енергия по фактура за период от 13.04.2012 г. до 09.10.2012 г., както и мораторна
лихва върху
главницата в общ размер на 776.14 лв. от падежа й 30.10.2012 г. до 04.08.2017 г., по кл. № 1200012275, законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които има издадена заповед за изпълнение № 299/17.08.2017 г. по ч.гр.д. № 497/2017г. по описа на РС-Балчик, поради
погасяване на задължението по давност.
ОСЪЖДА от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК:*********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от П. Стефанов, Я. Димитрова, Г. Коршия, да заплати на И.Л.Н., с ЕГН:
**********, постоянен адрес: ***, сумата
480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща направени разноски по настоящото дело за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Добрич.
Съдия: