РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в
публично заседание на 14 април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 730 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от И.С.И., чрез адв.З.М., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0268-000270 от 25.11.2021 г. на
Началник сектор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. С жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона
– основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК; иска се нейната отмяна. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – Началник сектор към Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по
делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за
установено следното:
Със ЗППАМ 21-0268-000270 от 25.11.2021 г. на Началник сектор към Областна
дирекция на МВР – Велико Търново Началник сектор към Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, спрямо жалбоподателя И.С.И. е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС – т. а. Ивеко Дейли с рег. № **** КН за срок от шест месеца.
За да приложи мярката, административният орган е взел
предвид, че автомобилът е бил управляван от лицето С. Е. Али., което не притежава
СУМПС. Посочено е, че по случая е образувано БП №649/25.11.2021г.В преписката се съдържа още и уведомление по
чл.356, ал.2 от НПК от разследващ полицай до Районна прокуратура гр.Велико
Търново за започнало на 25.11.2021г. БП №649/25.11.2021г. за извършено
престъпление от общ характер за това, че на същата дата С. Е. А. от гр.Русе управлява т. а. Ивеко Дейли
с рег. № **** КН в едногодишен
срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
От представено с жалбата срещу ЗППАМ 21-0268-000270 копие на свидетелство за
регистрация част1 се установява, че товарен автомобил Ивеко Дейли, рег.№Р 2009
КН е собственост на „ЕКОБГ 2015“ ЕООД.
С жалбата е приложено и извлечение от Агенция по
вписване, Търговски регистър, от което е видно, че жалбоподателката И.С.И. е управител
и едноличен собственик на капитала на „ЕКОБГ 2015“ ЕООД.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Процесната заповед е издадена в условията на
делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е
налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички
законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач, който е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по административен ред.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая ЗППАМ № 21-1085-000531 от 12.07.2021 г. е
издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която разпоредба в
действащата й към момента на постановяване на оспорения административен акт
редакция на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018
г., разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Анализът на нормата сочи, че ПАМ ще е законосъобразна,
ако 1. е приложена на собственика на МПС и 2. ако е налице някоя от хипотезите,
посочени в нормата – управление от неправоспособен водач, от водач без СУМПС за
съответната категория или от водач, който е лишен от право да управлява МПС или
е с временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК СУМПС. В
конкретния случай не е спазено първото условие за прилагане на ПАМ. От
събраните доказателства безспорно се установява, че собственик на товарния
автомобил е юридическо лице - „ЕКОБГ 2015“ ЕООД; това обстоятелство е посочено
и в самата ЗППАМ 21-0268-000270/25.11.2021 г. Така, посочване в
разпоредителната част на оспорената заповед на лицето И.С.И., която не е
собственик на автомобила, а управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството – собственик, съставлява нарушение на горецитираната разпоредба,
тъй като се създават задължения за лице, различно от посоченото в закона.
Изложеното сочи на неправилно приложение на материалния закон и е основание по
чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта.
По
разноските
Жалбоподателят претендира присъждането на
направените по делото разноски в размер на адвокатски хонорар – 600 лева и
държавна такса – 10 лева /списък с разноски, стр.23 от делото/ Видно от вносна
бележка и договор за правна защита и съдействие /стр.5, стр.7 от адм.д. №745/2021г.
на АС Велико Търново/, така претендираните разноски са заплатени. С оглед
изхода на спора и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, те следва да бъдат възложени на
ОД МВР Велико Търново.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ по оспорване на И.С.И. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0268-000270 от
25.11.2021 г. на Началник сектор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново,
с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико
Търново да заплати на И.С.И., ЕГН**********,*** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева разноски по делото – държавна такса
10 лева и адвокатски хонорар 600 лева.
Съдия: