№ 8080
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110149154 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 13.03.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Б. С. Г. за сумата 367,63 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, *******************, за периода от м.
май 2020г. до м. април 2023г., сумата 28,09 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г.,
сумата 23,37 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2021г. до 30.04.2023г., сумата 5,04 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за
периода 18.03.2021г.- 08.02.2024г.; Ц. К. К. за сумата 367,63 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, *******************, за
периода от месец м. 2020г. до м. април 2023г., сумата 28,09 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода
15.09.2021г.08.02.2024г., сумата 23,37 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2021г. до 30.04.2023г., сумата 5,04 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 18.03.2021г.- 08.02.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр.
дело № 14639/ 2024г. по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на
1
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След
постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2023г. е доставил на ответниците
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
*******************, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Б. С. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 367,63 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
*******************, за периода от м. май 2020 г. до м. април 2023г., сумата 28,09 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода 15.09.2021г.08.02.2024г., сумата 23,37 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2023г., сумата 5,04 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 18.03.2021г.- 08.02.2024г.; Ц. К. К. за сумата 367,63 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
*******************, за периода от м. май 2020г. до м. април 2023г., сумата 28,09 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г., сумата 23,37 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2023г., сумата 5,04 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение за периода 18.03.2021г.- 08.02.2024г., за които
2
вземания в полза на „Т.С.“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
24.05.2024г. по ч.гр. дело № 14639/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се
навеждат доводи, с които се оспорва съществуването на облигационно отношение между
страните, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия. Ответниците
оспорват обстоятелството, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия
в количество, съответстващо на претендираната цена.
След преценка на стъбраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 82/
30.12.2019г., том I, рег. № 3564, дело № 46, че ответниците Бориа С. Г. и Ц. К. К. са
придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №
31А, с адрес: **************************
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен
период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 88,03 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 93,41 лева. От представената обща фактура №
**********/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за
процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 356,81 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която процесната сграда се захранва с две еднакви абонатни станции. Те са
индиректни, автоматични, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. Топлинната
енергия, постъпила във всяка абонатна станция се измерва с отделен топломер. Те се отчитат
с устройство- терминал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното
количество топлинна енергия за сметка на доставчика на топлинна енергия се приспасат
технологичните разходи. Отоплителната инсталация на процесната сграда в с хоризонтална
разводка с РЕХ- AL тръби ф16х2 в подовата замазка и топлинната енергия, доставена в
обектите се отчита чрез апартаментни топломери. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се отчита по показанията на един водомер за топла вода в имота. За
отчетните периоди 2020г./ 2021г. и 2021г./ 2022г. за имота не е начислена топлинна енергия за
БГВ. За отчетния период 2022г./ 2023г. за имота е начислена служебно топлинна енергия за
БГВ, за едно лице. Ответниците са предоставили достъп за отчет на топломера и водомера
през процесния период. Според вещото лице стойността на топлинната енергия, доставена
през процесния период е 687,34 лева. Във вариант, в който в цената на топлинната енергия за
БГВ е вкл. само топлинната енергия, доставена през отчетен период 2020г./ 2021г. и 2021г./
2022г., стойността на топлинната енергия, доставена през процесния период е 240,60 лева.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
4
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на
собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата
на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил
до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответниците са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Във връзка с възраженията на ответниците в отговора на исковата молба следва да се
посочи, че за по въпроса "Кои правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката" е постановено
Тълкувателно решение № 2/ 2017 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, т. 1.
Съгласно даденото в същото разрешение собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената .
Конкретиката на случая сочи, че в случая не са налице доказателства за сключен договор
между ищеца и трети лица, различни от ответниците. С оглед изложеното, обстоятелството
кой е ползвал имота през процесния период е ирелевантно.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка
на топлинна енергия, респ. ответниците се явяват пасивно материално легитимирани да
отговарят по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
5
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са взели решение извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода да се
извършва от "Т.С." ЕАД.
От заключението на СТЕ се установява, че през периода 01.05.2020г.- 30.04.2023г.
ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена.
Относно цената на топлинната енергия за БГВ, доставена през периода 2022г./ 2023г.,
следва да се посочи следното:
От материалите по делото се установява, че за периода 2022г.- 2023г,. ищецът е
начислил топлинна енергия за БГВ служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 70, Наредба №
Е- РД- 04- 1/ 12.03.2020г. за топлоснабдяването всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/ или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/ или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в
имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили
достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1
посочената наредба като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 същата наредба. В
настоящия случай ответниците са осигурили достъп за отчет на водомера, като главният
отчет е подписан. По делото не е установена хипотеза, обуславяща начисляване на топлинна
енергия за БГВ служебно, при норма 140 литра на един обитател за едно денонощие. С оглед
изложеното, на ищеца не следва да бъде присъдена цената топлинна енергия за БГВ за
отчетен период 2022г./ 2023г.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от
6
12.03.2020г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сградата- етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното
предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а
ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия (от 2016г.), приложими за процесния период, е
посочено, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец,
избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово
разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. От
представения договор, сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили, че цената на
услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
7
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период
м. май 2020г.-м. април 2021г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2021г.,
задължението по фактура № **********/ 31.07.2022г., за отчетен период м. май 2021г.- м.
април 2022г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2022г., задължението по фактура №
**********/ 31.07.2023г., за отчетен период м. май 2022г.- м. април 2023г., е станало
изискуемо, считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г. е в
размер на сумата 18,39 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
Относно разноските: 305,74. 848,29. 542,55
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер ма сумата 50
лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на
правната помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 27,03 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 400 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 189,22 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
8
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ответниците са направили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лева, за всеки от ответниците.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101,
§ 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
9
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника е
50 лева. С оглед изложеното, договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
следва да бъде намален на 50 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на всеки от
ответниците следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на
сумата 18,02 лева.
В исковото производство ответниците са направили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 400 лева.
Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение:
Съдът като съобрази фактическа и правна сложност на делото, поведението на
процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както
и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна, счита,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно и
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на същите следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 255,83 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. Г., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 120,30 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
************************* (жилищен), *************************0, за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.03.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД;
сумата 9,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, сумата 23,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. януари 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. по ч.гр. дело № 14639/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. К. К., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 120,30 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
************************* (жилищен), *************************0, за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.03.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД;
сумата 9,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, сумата 23,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. януари 2021г.- м. април 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.03.2024г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.05.2024г. по ч.гр. дело № 14639/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, против Б. С. Г., с
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на
"Т.С." ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
************************* (жилищен), *************************0, за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2023г. над сумата 120,30 лева до сумата 367,63 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г. над
сумата 9,20 лева до сумата 28,10 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и за
сумата 5,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода
18.03.2021г.08.02.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, против Ц. К. К., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на "Т.С."
ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
************************* (жилищен), *************************0, за периода м.
октомври 2020г.- м. април 2023г. над сумата 120,30 лева до сумата 367,63 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 08.02.2024г. над
сумата 9,19 лева до сумата 28,10 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и за
сумата 5,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода
18.03.2021г.08.02.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. С. Г., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
***************, сумата 9,01 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело
№ 14639/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената
част от исковете и сумата 94,61 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Ц. К. К., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
***************, сумата 9,01 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело
№ 14639/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената
част от исковете и сумата 94,61 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, да плати на Б. С. Г., с ЕГН
**********, сумата 18,02 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
14639/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с отхвърлената
част от исковете и сумата 127,92 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
12
исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***************, да плати на Ц. К. К., с ЕГН
**********,, сумата 18,02 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
14639/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с отхвърлената
част от исковете и сумата 127,92 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13