№ 168
гр. Бургас, 08.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр.чл.345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Б. Г. Г.,
депозирана чрез защитника му, против определение № 765 от 11.08.2022 г.,
постановено по ЧНД № 858/2022 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според
жалбоподателя са налице предпоставките да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му лишаване от
свобода, т.к. е изтърпял необходимия законов минимум за това и спрямо него
е започнало поправително и превъзпитателно въздействие на наложеното му
наказание. Счита, че е показал още от момента на своето задържане добро
поведение и стремеж към зачитане на установените обществени ценности и
порядки - в затвора е взимал активно участие във възпитателните дейности и
индивидуални разговори и беседи. Освен това, през целият си престой в
затвора не е наказван и не е имал неправомерна проява. Приобщил се е лесно
и бързо към затворническата субкултура и общувал нормално с останалите
лишени от свобода. Посочва, че в социален план е успял да запази контактите
си със своите роднини, близки и приятели и е съхранил добри семейни
взаимоотношения. Изразява виждане, че за да се допусне условно предсрочно
освобождаване на осъдено лице, не е необходимо да се направи и обоснове
1
извод за окончателното му и пълно поправяне в условията на затвора, а е
достатъчно да се обоснове категоричен извод, че е започнало неговото
трайно и необратимо поправяне. В тази връзка се претендира атакуваното
определение да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново, с което
Б.Г. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл. 70 от НК.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура частната жалба
е оценена като неоснователна. Предлага се същата да не бъде уважена.
Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че доказателствата
по делото сочат на липса на настъпили трайни съзнателни положителни
промени в поведението на осъденото лице, от които да се направи извод за
постигнато поправяне на последното.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата се прецени за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установените по делото факти не са предмет на спор между страните.
Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната
инстанция намира за обоснована на доказателствата, съобразена с
материалния наказателен закон и като такава - за правилна.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Б.Г. към
момента търпи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, при
първоначален общ режим на изтърпяване, за извършено престъпление по
чл.321, ал. 3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК - участие в организирана престъпна
група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 252,
143 и чл. 213а от НК. Наказанието му е наложено с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 118/2022 г. по описа на СпНС –
София, от което, според приложената справка от затвора, към 30.07.2022 г. е
изтърпял ефективно 8 месеца и 13 дни. По досъдебното производство
осъденият Г. е бил с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен
арест, в продължение общо на шест месеца и 13 дни /четири месеца и 25 дни
от задържане под стража и един месец и 18 дни от домашен арест/, които са
зачетени от съда. Г. търпи ефективно наказание лишаване от свобода за първи
път. Изпълнението на наказанието е започнало на 30.05.2022 г. в Затвора в
2
гр.Бургас, а от 23.06.2022 г. е настанен в ЗО“Житарово“. По време на
изтърпяване на наказанието не е наказван и не е награждаван. Неизтърпяната
част от наказанието към датата на съдебното заседание пред ОС-Бургас е три
месеца и 6 дни.
Във връзка с изложеното не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Г. по смисъла на чл.
70 от НК, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче,
Г. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и
превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да
представлява риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на
доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема предпоставка е
мотивирало окръжния съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице.
Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд. Съдържащите
се в личното досие на осъдения материали са еднозначни като съдържание за
това, че поради краткия период на корекционно-възпитателния процес на
осъдения във връзка с изтърпяване на наказанието в пенитенциарното
заведение, към момента не е настъпила изискуемата от закона трайна
положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения. От
доказателствената съвкупност се установява, че корекционният процес не е
завършен и се налага да се продължат дейностите в тази насока. Установено
по делото е, че при Г. са налице многобройни проблемни зони / отношение
към извършеното; начин на живот и обкръжение и умения за мислене /, които
са трайни и без положителна промяна, а рискът от рецидив е среден – 65
точки. Правилно първия съд е отчел като неблагоприятна прогнозата за
поведение на свобода на осъдения. Действително, по време на изтърпяване на
наказанието, на Г. не са налагани дисциплинарни наказания, но поради
началния етап на индивидуалната работа с него от страна на затворническата
администрация, той не разпознава в достатъчна степен проблеми и не съзнава
последствията от действията си в криминологична среда. Това, анализирано
през призмата на повишен риск от рецидив води до извод за наличен риск от
криминализация на личността и липса на възможност за адекватна социална
интеграция. Всички тези факти обосновават правилността на извода на
окръжния съд, че към момента търсеният поправителен ефект на наказанието
не е постигнат, индивидуално-корекционният процес спрямо осъдения не
само, че не е приключил, а е в своята начална фаза и не е изпълнен плана на
3
присъдата.
Във връзка с всичко изложено по-горе, въззивният съд прецени за
неоснователни възраженията в жалбата за необоснованост и неправилност на
контролирания съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил същия
след като е отчел и обективно анализирал всички данни за поведението на
осъдения в пенитенциарното заведение, характеризиращи го както от
положителна, така и от отрицателна страна, както и проведените с него
корекционни мероприятия, становището на затворническата администрация в
лицето на началника на затвора, инспектор ИСДВР и инспектор-психолог,
като на тази база е достигнал до правилния и обоснован извод, че липсват
доказателства за трайно установена положителна промяна в нагласите на
лишения от свобода. Тук следва да се отбележи, че законодателят е посочил
като абсолютна предпоставка за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останала част от наказание лишаване от свобода, не
относително/ частично поправяне, а пълно и трайно такова, каквото в
настоящият случай не се открива да е налице. Ето защо се оказва коректно
виждането на окръжния съд, че работата с жалбоподателя трябва да продължи
за оставащия период.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до
извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 765 от 11.08.2022 г., постановено
по ЧНД № 858/2022 г. на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4