О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1577
гр.Бургас, 12.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №827 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „А1 България“ ЕАД”, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1, с
която се обжалва Решение №3104 от 19.11.2019г., постановено по гр.д. №3186/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, против Д.Н.К.,
ЕГН **********,***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 492,42 лв. (четиристотин деветдесет и два лв. и четиридесет и
две ст.), от които 442,44 лв. - сбор от неплатени задължения за предоставени
услуги по договор за електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г. и неплатена
цена на продадено на изплащане устройство по договор от 05.10.2016 г., и 49,98
лв. – неустойка по договор за електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г.,
начислена поради прекратяване на договора, сумата от 76,31 лв. (седемдесет и
шест лв. и тридесет и една ст.) – лихва за забава, начислена върху главницата
от 442,44 лв. за периода 11.11.2016 г. – 07.11.2018 г., както и законната лихва
върху сборната главница от 492,42 лв., считано от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания
са част от предмета на Заповед № 4223/12.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8199/2018 г. по описа на РС
– Бургас, като в останалата му част над уважения размер на главницата до
предявения размер от 736,29 лв. е отхвърлил предявения иск.
Осъден е Д.Н.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 209,97 лв. (двеста и
девет лв. и деветдесет и седем ст.), представляваща част от направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
По делото е постановено Допълнително
решение №362/23.01.2020г., по гр.д. №3186/2019г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена молбата на „А1 България“
ЕАД, ЕИК:*********, за допълване на постановеното по делото Решение №3104/19.11.2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
Допълнителното решение не е обжалвано от
никоя от страните.
С въззивната жалба се атакува
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за сумата в общ
размер от 243,87 лв.
Твърди се, че решението е
незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се като неоснователни изводите на районния
съд за недължимост на неустойката в размер на 223,21 лв. Излагат се доводи, че
в процесния случай са налице кумулативните предпоставки за възникване на
правото на „А1 България“ ЕАД да претендира неустойка, а именно: основно
задължение, изразяващо се в заплащане на месечни такси за ползвани мобилни
услуги за телефонен номер **********, произтичащо от Приложение №1 от
05.10.2016г. към Рамков Договор №********* /М5348142/ от 05.10.2016г.;
уговорена клауза за неустойка при неизпълнение – чл. 6.3.1 и чл. 6.3.2 от
Приложение №1; неизпълнение на основното задължение – установено с
първоинстанционното решение.
На следващо място се твърди, че
районният съд не е обосновал решението си в частта, с която е отхвърлил искането
за присъждане на главница в размер на 20,66 лв. – не е посочил конкретни
обстоятелства или факти. Счита се, че съдът е допуснал грешка при пресмятане на
сумите, като е пропуснал общата сума по фактура №********* от 27.03.2017г. в
размер на 20,66 лв.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част за сумата в общ
размер от 243,87 лв. и постановяване на ново, с което да се признае за
установено, че същата се дължи. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. К.А.П. - особен представител на Д.Н.К., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №827 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.