РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330106442 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК ********* срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 276, 65 лв.- главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
„Каско Стандарт“ №****************, за причинени имуществени вреди по МПС с
рег. № ***********, в резултат на настъпило ПТП на дата **************, при което
лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на
кръстовището на бул.****** и бул.********** в гр. П., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******./
до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „**********” рег. № *********** е
застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка, обективиран
в застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ********************, с период на
валидност на покритието от 29.11.2019г. до 28.11.2020г. На дата **********,
посоченото МПС било управлявано от водача Б. М. М., когато на кръстовището на
бул.******** и бул. ********** в гр. П. попаднало в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Вследствие на контакта, по горепосоченото МПС настъпила
увреда- предна дясна гума била изкривена и негодна за ползване, а предна дясна
джанта имала нужда от пребоядисване. Предвид това, гумата следвало да бъде
заменена с нова, а джантата ремонтирана. Водачът на увредения лек автомобил
незабавно се свързал с ищцовото дружество и впоследствие регистрирал настъпилата
щета, за което било създадена претенция по щета № ***************** от
************. Възстановяването на вредите се извършило по експертна оценка на
ищеца, след което определената сума била преведена по сметка на застрахованото
1
лице. Ищецът твърди, че оценил възстановяването на щетите на сума в размер от 276,
65 лв., която сума била преведена на *********. по банкова сметка, посочена от
застрахованото лице. Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице,
встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника,
който стопанисва пътната отсечка. Моли се предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите материални увреди по лекия автомобил. Сочи се, че дори и да е имало
пътна неравност, то същата не се е образувала вследствие на действия на Община
Пловдив, а от субекти, които са осъществявали дейности по водоснабдяване и
канализация, ектроснабдяване, доставка на информационни услуги и др. Релевира се
възражение за съпричиняване, тъй като водачът на МПС се е движел с несъобразена с
пътните и атмосферни условия скорост. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца
е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните
материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на
договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния
механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са причинени увреди по
застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № *********** ), както и размера на
дължимото обезщетение.
Между страните не е налице спор, че кръстовището на бул. ******** и
бул.********* се намира в административните граници на гр. П. ( поради което и
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е Община Пловдив.).
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и
собственика на МПС рег. № **********, обективирано в застрахователна полица
„Каско Стандарт“ № ************/ **************, с период на застрахователно
покритие от 29.11.2019г. до 28.11.2020г. Предвид това, към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие ( ***********. ) е било налице осигурено
покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата- ******* г. е настъпило ПТП – управляваният от Б. М. М. лек автомобил рег. №
************ попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в
близост до кръстовището, образувано от пресичането на бул. ****** с бул. **********
в гр. П. Вследствие на това са настъпили материални щети по лекия автомобил- предна
дясна гума е увредена до степен негодност за използване, а предна дясна джанта е
следвало да бъде отремонтирана и боядисана. От заключението по изготвената САТЕ /
л. **- **/, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на
знанията и опита на експерта, и неоспорено от страните, се установява по несъмнен
начин, че уврежданията по автомобила са вследствие на установената неравност на
2
пътя ( дупка в пътната настилка), като същата е в състояние да причини описаните в
исковата молба щети. Отразено е и че общата стойност на частите и труда, необходим
за възстановяване на автомобила, възлизат на сума в размер от 555, 08 лв. с ДДС.
Експертът е посочил, че гумата е следвало да бъде подменена изцяло с нова, а
джантата е имала нужда от ремонти и боядисване. В своето заключение вещото лице е
посочил и че от техническа гледна точка, описаният в исковата молба механизъм на
настъпване на увредите е възможно най- вероятният. Доколкото по делото не се
установиха други обстоятелства, при които да е настъпило процесното ПТП, то съдът
приема, че механизмът на настъпване на ПТП е описаният по- горе ( попадане на
автомобила в необозначена и необезопасена неравност на пътя ). Що се касае до
възражението на ответника, че поведението на друго лице би могло да е причинило
уронването на пътната настилка и образуването на дупка на пътното платно, то съдът
счита същото за недоказано. Всъщност, самото възражение е и твърде бланкетно и не
следва да бъде подлагано на допълнително обсъждане- ответникът излага едно свое
предположение, като дори не посочва и конкретен субект, който счита, че е увредил
пътната настилка със своите действия.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото
свидетел Б. М. М. / л.***** гръб- л. ***** /. Бидейки водач на процесното МПС към
момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен
информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква, че
дупката на пътното платно е била необезопасена, несигнализирана и със значителни
размери. Непосредствено след като управляваното от свидетеля МПС е преминало през
дупката на пътното платно, свидетелят е спрял и е огледал пораженията по
автомобила. Върху предната дясна гума на МПС са се формирали две издутини, едната
от които е била с цепка. Свидетелят е категоричен и че предвид значителния диаметър
на пътната неравност ( около ** см ), то не е съществувала възможност да избегне
контакта чрез предприемане на маневра вляво или вдясно. Впоследствие е бил
уведомен застрахователят, при който е заведена щета и са предприети действия по
заплащане на застрахователно обезщетение. Свидетелят сочи и че преди да попадне в
дупката, автомобилът се е придвижвал със скорост не повече от ** км/ ч, тъй като е
предстояло преминаване през кръстовището, на което е била монтирана и светофарна
уредба. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита поднесената от
него информация за обективна, обоснована и съответстваща на останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение,
освен от думите на свидетеля се изяснява и от приетото по делото платежно нареждане
за сумата от 276, 65 лв. ( л.** ). Сумата е изплатена по сметка на застрахованото лице-
„**********“ ЕООД.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V- та от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен ( общински ) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява
3
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка
и самото кръстовище на бул.******и бул. ************* в гр. П. осъществява
дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя ( вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности
и сигнализиране на пътя до завършването им ) е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Ирелевантно е възражението
на ответната страна, че е възможно трето лице да е увредило пътната настилка, докато
е осъществявало дейности във връзка с подмяна на канализация, електроснабдителна
мрежа, информационни услуги и др. Както вече бе посочено, Община Пловдив
отговаря за поддържането на процесната пътна отсечка, като тази отговорност е
обективна. В случай, че друго лице е увредило пътната настилка, то би се породило
вземане на ответника срещу това лице, но тези отношения са встрани от предмета на
настоящото производство. Нужно е да се посочи и че самото възражение не съдържа
каквато и да било конкретика- не е посочено нито лицето, за което се твърди да е
увредило пътната настилка, нито обстоятелствата, при които е сторено това.
От заключението на експерта се установява и че е налице пряка- причинно
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреди по лекия автомобил.
От ответника не бе установена друга вероятна причина за настъпване на повредите,
поради което и съдът счита за неоснователно възражението на Община Пловдив за
липса на причинно- следствена връзка. Нужно е да се посочи и че липсата на съставен
протокол за ПТП от служители при ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“ не
води до неоснователност на претенцията на ищеца. Протоколът за ПТП е един от
многото информационни източници, с които би могло да бъде установеното
настъпването на вредоносното събитие. В случая, същото се изяснява посредством
показанията на св. М. и приетото по делото заключение по изготвената САТЕ.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване. По делото не
бе установено водачът на процесното МПС да е имал противоправно поведение, което
да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие. Скоростта на
придвижване на МПС непосредствено преди инцидента не е била превишена или
несъобразена. Впрочем, не може да се изисква от водача на МПС, да предвиди
наличието на неравност на пътното платно ( дупка ) диаметър около **см и да се
очаква от него да предприеме спасителна маневра. При неравност на пътя с толкова
значителни размери, всеки опит за заобикаляне на препятствието би означавал рязко
навлизане в съседната пътна лента и застрашаване на останалите участници в
движението.
Предвид изложеното, налице е основание за суброгация срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ,
вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято
възстановителна стойност възлиза на 555, 08 лв с ДДС. Съдът счита за нужно да
посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна
такава ( тотална щета ), то меродавна за определяне размера на застрахователното
обезщетението е именно възстановителната стойност ( в тази връзка- Решение № 59/
06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на
4
ВКС, II ТО ). Горепосочената възстановителна стойност ( 555, 08 лв. с ДДС ), не
съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на
сума в размер от 276, 65 лв. Предвид това, по регресната претенция за заплатено
застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 276, 65 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 276, 65
лв. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /********г./ до окончателното й погашение.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в общ размер от 470 лева, формирана, както следва- 50 лв. държавна
такса, 100 лв. депозит за изготвяне на САТЕ, 20 лв. депозит за свидетел и 300 лв.
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1 Кодекс за
застраховането, сума в размер от 276, 65 лева- главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица
„Каско Стандарт“ № *************************, за причинени имуществени вреди
по МПС с рег. № **********, в резултат на настъпило ПТП на дата *********, при
което лекият автомобил попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно на кръстовището на бул.********** и бул. ************ в гр. П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /***********./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********,
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* сумата от
470 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
5