О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
13.07. 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 772 2018
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от КЧТ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.С., срещу С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11281838, ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 15.02.2016 г. ответницата е активирала предоставената й кредитната карта No CARD-12078722, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции: теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 16.06.2017г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1426.38 лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с ответницата и отправените й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължава виновно да неизпълнява.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 1443.40 лв., представляващо използваната главница в размер на 984.18, както и договорна лихва от 01.06.2016г. (първа пропусната вноска) до 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 442.20 лв. Ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 17.02 лв. за периода от 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.01.2018г. (дата на завеждане на дело).
За събирането на посочените суми, ищецът депозирал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и частно гражданско дело № 156/2018 г. по описа на РС-Дупница е издадена Заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да установи, че е налице вземане на ищеца по отношение на ответницата в размер на общо 1443.40 лв., от които: 984.18 лева, представляваща главница по сключения между страните револвиращ кредит, 442.20 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.06.2016г. (първа пропусната вноска) до 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума, 17.02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.01.2018г. (дата на завеждане на дело). Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производстве
В
срока за отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв
от ответницата.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: не са
налице.
4. Общоизвестни и служебно
известни на съда факти, свързани с
предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за револвиращ кредит, че е изпълнил задължението си по сключения между тях договор, както и размера на претендираните суми.
Ответникът от своя страна следва да
докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни
за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от
страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са
налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.дело гражданско дело № 156/20178 г. по описа на РС – Дупница.
На основание гореизложеното и чл.
140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2018г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.дело гражданско дело № 156/20178 г. по описа на РС – Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение,
насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им
разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси
се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят
лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: