№ 336
гр. Костинброд, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20251850100623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от П. П. П., от гр. Костинброд, чрез
адв. Н. М.- ЯАК, с която е предявен иск срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК*****,
за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
паричен заем „Standart 14 plus“ № 6092004 от 31.10.24 г. на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.24 г. между страните е
сключен договор за паричен заем под горния номер, съгласно който
ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата от 2550 лева. Ищецът
твърди, че договорът за кредит е потребителски по смисъла на ЗПК, поради
което следва да се прилагат императивните разпоредби в закона.
Навеждат се твърдения, че фиксирания годишен процент по заема е в
размер на 40, 32 лева, а годишния процент на разходите- 50, 03 %. Срокът за
погасяване на заема е 60 седмици/30 двуседмични вноски.
Твърди се, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е
изискал и събирал от ищеца следните такси/разходи за допълнителни услуги:
1) такса за експресно разглеждане, в размер на 1572,60 лева; 2) неустойка при
непредоставяне на изискуемо обезпечение в срок, изразяващо се в договор за
1
поръчителство от физическо лице, или банкова гаранция, в размер на 1048,20
лева. Посочените суми са били отнесени към дължимите вноски, поради което
последните са увеличение на сума в размер на 194, 57 лева.
Сочи се, че при изчисляването на ГПР не са взети предвид разходите
изисквани от кредитора за допълнителни услуги и неустойки, а е отчетено
единствено договорната лихва, поради което се твърди, че неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора.
Излагат се аргументи за нищожността на отделните клаузи от
договора касаещи неустойка по договора- чл.4, ал.2 от договора, въз основа на
която в тежест на ищцата е била възложена и сумата от 1048,20 лева.
Представени са писмени доказателства, включително и препис от
приходни касови ордери на обща стойност от 2785 лева, издадени във връзка с
плащания по договор №6092004 от ищцата към ответника. Приложените
писмени доказателства като относими и допустими следва да се допуснат за
събиране.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД, е депозирал
отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен.
Ответникът твърди, че между страните е сключен валиден договор за
заем, като сочи, че клаузите за експресно разглеждане и за неустойка не са
произвели действие. Намира, че от съдържанието договора е видно
посочването на фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на
всички плащания по договора (главница и възнаградителна лихва с включена
такса експресно разглеждане на документи). Твърди, че единственият
компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва. Сочи, че клаузите
в договора са валидни и отговарят на изискванията на действащото
законодателство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдът с определение рег.№566/12.09.25г., постановено по реда на
2
чл.140 ГПК, е определил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните по делото е сключен Договор за паричен
заем „Standart 14 plus“ № 6092004 от 31.10.24 г., по силата на който на ищцата,
е била предоставена в заем сума в размер на 2550 лева от страна на ответника,
така и съдържанието на самия договор.
По делото е приобщен Договор за паричен заем „Standart 14 plus“ №
6092004 от 31.10.24 г., между „Вива Кредит“ АД и ответницата, въз основа на
който се установява, че между страните е възникнало облигационно
отношение, във връзка с което заемодателят е предоставил на заемателя сума в
размер на 2550 лева за срок от 60 седмици, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40, 32 % и ГПР от 50,03 %.
В договора е уговорено заплащане на следните такси: такса за
експресно разглеждане, уредена в чл. 1, ал. 3, вр. ал. 2; такси за забавено
плащане, уредена в чл. 8, ал. 3 и сл. В чл. 4, е предвидено в 3-дневен срок от
сключване на договора да бъде предоставено обезпечение, изразяващо се в
поръчителство от физическо лице, за което са предвидени определени
изисквания, или банкова гаранция, също по предвидени в договора
изисквания.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай на непредоставяне на едно
от обезпеченията по ал. 1, е предвидена неустойка в размер на 1048,20 лева,
наред с това е начислена и сума в размер на 1572, 60 лева за експресно
разглеждане на документите, като така общият размер на задължението става
5837,10 лева.
По делото са представени и приобщени преписи от преводно
нареждане и приходни касови ордери, от които е видно, че ищцата е превела
на ответника, на различни дати обща сума в размер на 2770 лева, с основание
договор с номер №6092004.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
на нищожност на договор за паричен заем:
В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е да докаже при
3
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, който
противоречи на закона.
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният
договор е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона. В чл.
11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.
22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 10,
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 2550 лв., при ГЛП 40, 32 % и лихва в размер на 666,30 лв. (т. 4 от
4
Справка – погасителен план, л. 12). В чл. 2, т. 8 от договора е посочен ГПР,
откъдето се извежда, че общият разход по кредита включва единствено
възнаградителната лихва, без да бъдат включени разходи за събиране, лихва за
забава, неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора,
както и такса за бързо разглеждане, а ГПР е в размер на 50,03 %, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем, във
връзка с която заемателят дължи такса в размер на 1572, 60 лева. Посочено в
чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора е, че общият размер на плащанията при
включването на таксата за експресно разглеждане е и оскъпяването за
непредоставяне на обезпечение е 5837,10 лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от поръчител – физическо лице, при определени
в договора задължения, или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на гаранция, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 1048,20 лева съгласно чл. 4, ал. 2 от договора.
При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит
формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е
посочен ГПР. Цифрово посоченият ГПР обаче – 50, 03 %, не съответства на
словесното разяснение в договора относно начина на формирането му,
доколкото в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора е посочено, че представлява сбор от
разходите, включени в общия разход по кредита (които са 666, 30 лв.
съобразно уговорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 32 %
и са изрично посочени), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. При така разясненото не става ясно по какъв начин е
формиран ГПР в размер на 50, 03 %.
Освен това посоченият в договора ГПР не е действителният такъв
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер па предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК
5
общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая е видно, че възнаграждението, дължимо по
договора за поръчителство, както и таксите да експресно разглеждане на
искането за кредит, не са включени в ГПР, а и този факт не се оспорва от
ответника, напротив, той излага доводи в насока, че възнаграждението за
поръчителство не следва да се включва в ГПР. Съдът намира, че това
възнаграждение е част от ГПР, тъй като е свързано с допълнителни разходи за
потребителя, които оскъпяват кредита.
В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК
начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК.
По тези съображения искът за нищожност на договора е основателен.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът.
Предявеният иск е уважен изцяло от съда, ищецът е сторил разходи в
размер на 233,48 лева, представляващи платена държавна такса, които следва
да му бъдат присъдени, както и сума в размер на 883 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че с оглед материалния интерес, така и с оглед
фактическата и правната сложност на делото, то претендираното
възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност
и справедливост и същото не следва да бъде намалено, каквото е искането на
ответника по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от П. П. П.,
ЕГН**********, с адрес гр. K., срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., *****, че сключеният между страните
Договор за паричен заем „Standart 14 plus“ № 6092004 от 31.10.24 г. е
недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *****, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН**********, с
адрес гр. K., сумата от 233,48 лева, представляващи платена държавна такса,
както и сума в размер на 883 лева за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7