П Р И С Ъ Д А

 

№ 260076

 

град Пловдив, 01.12.2021 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЙОВИНА ДЕНЕВА

НАТАЛИЯ КРАЙЧЕВА

 

със секретар Гинка Големанска и прокурор Димитър Молев, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 1215 по описа на съда за 2020 година, след тайно съвещание

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Т.М., родена на *** г. в гр. *Пазарджик, живуща ***, българка, българска гражданка, омъжена, с полувисше образование, едноличен собственик и управител на „Н. ***, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че през периода м. декември 2007 г. - 13.01.2012 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК * е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 33819,14 лв. за „Н. ***, ЕИК *, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Н. ***, с ЕИК *, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1, ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС), и е приспаднала неследващ се данъчен кредит както следва:

1.    През месец декември 2007 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец декември 2007 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-   № 72/14.12.2007 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1520,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-   № 73/15.12.2007 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 760,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.01.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2280,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001042250/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември 2007 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27003,69 лева, а действително установеният е 24 723,69 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8358,12 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер 10 638,12 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 280,00 лева;

2.    През месец януари 2008 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец януари 2008 г., в който е отразила данъчна фактура с № 78/03.01.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2409,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.02.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 409,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001056222/13.02.2008г. за данъчен период месец януари 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33059,51 лева, а действително установеният е 30 650,51 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 278.80лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер 4687.80лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 409,00 лева;

3.   През месец май 2008 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец май 2008 г., в който е отразила данъчна фактура с № 878/26.05.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 004,31 лева е посочен доставчик „*“ ЕООД, Пловдив, с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,

а на 13.06.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 004,31 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001114074/13.06.2008 г.за данъчен период месец май 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 751,28 лева, а действително установеният е 32 746,97 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 4 404,27 лв , а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 408,58 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 004,31 лева;

          4.През месец юли 2010 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец юли 2010 г., в който е отразила данъчна фактура с № 1274/15.07.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 481,60 лева с посочен доставчик „*“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.08.2010 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 481,60 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001550528/12.08.2010 г.за данъчен период месец юли 2010 г., подадена пред ТД на НАП — Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

24363,40 лева, а действително установеният е 23881,80 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 5038,88 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5520,48 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 481,60 лева;

                   5.През месец февруари 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец февруари 2011 г. , в който е отразила данъчна фактура с № 69/20.02.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1105,29 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.03.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1105,29 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001687914/14.03.2011 г. за данъчен период месец февруари 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 32034,72 лева, а действително установеният е 30929,43 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8633,93 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9739,22 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1105,29 лева;

                   6.През месец март 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец март 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-   № 117/06.03.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 179,17 лева, с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 131/20.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 150,81 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 143/27.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 171,54 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 194/13.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600,28 лева с посочен доставчик „МАКСИС БГ“ ООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1101,80 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001707840/14.04.2011 г. за данъчен период месец март 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 36762,74 лева, а действително установеният е 35660,94 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 7425,60 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8527,40 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1101,80 лева;

7.      През месец април 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец април 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-   № 165/03.04.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 146,88 лева, с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-№ 193/17.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 431,84 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-   № **********/18.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2004,90 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 207/22,04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 291,83 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 278/27.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1666,66 лева с посочен доставчик *, ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

- № 281/28.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000,00 лева с посочен доставчик * ЕООД , ЕРОС *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.05.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6542,11 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001723982/13.05.2011 г. за данъчен период месец април 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 37338,88 лева, а действително установеният е 30 796,77 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8850,08 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 392,19 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 6542,11 лева;

                  8.През месец май 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. 2000“ЕООД за месец май 2011 г., в който е отразила данъчна фактура с № 222/10.05.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 192,43 лева с посочен доставчик „БОСФОРС 2010“ ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.06.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 192,43 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001746543/14.06.2011 г.за данъчен период месец май 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

38864,62 лева, а действително установеният е 38672,19 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 12712,42 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 12 904,85 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 192,43 лева;

                 9.През месец септември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н.“ ЕООД за месец септември 2011 г., в който е отразила данъчна фактура с № 35/28.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1700,00 лева с посочен доставчик *ЕООД ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.10.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1700,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001811394/13.10.2011 г.за данъчен период месец септември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26726,73 лева, а действително установеният е 25026,73 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 4980,29 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 6680,29 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1700,00 лева;

10.      През месец октомври 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец октомври 2011 г., в който е отразила данъчни фактури е №:

-    № 892/30.10.2011 г. с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 770,00 лева, с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-   № 893/30.10.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 811,60 лева е посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 894/30.10.2011 г. е начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 830,40 лева с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 11.11.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2412,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001828828/11.11.2011 г. за данъчен период месец октомври 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 34813,63 лева, а действително установеният е 32401,63 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8172,34 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 10 584,34 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2412,00 лева;

           11.През месец ноември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец ноември 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-  №895/28.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 648,00 лева, с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 896/28.11,2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 756,00 лева, с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 897/28.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 738,00 лева, с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 898/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 634,20 лева , с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 899/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лева с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 900/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700,00 лева с посочен доставчик * ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.12.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4196,20 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001848922/14.12.2011 г.за данъчен период месец ноември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 43052,58 лева, а действително установеният е 38856,38 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 11024,17 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 220,37 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 4196,20 лева;

          12.През месец декември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец декември 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-   №793/30.12.2011г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *********, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-   № 794/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *********, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 795/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 833,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 796/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 797/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 740,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 798/30.12.2011 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 799/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 800/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 714,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 801/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-  № 802/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 802,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 803/30.12.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 775,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    № 804/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 872,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.01.2012 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9876,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001863144/13.01.2012 г. за данъчен период месец декември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 45823,83 лева, а действително установеният е 35947,83 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 20220,03 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 30096,03 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9876,00 лева,

като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание чл. 255, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.55 , ал.1 т. 2 б. „б“ и ал. 3 от   НК  я ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“, включваща пробационните мерки: 

1. задължителна регистрация по настоящ адрес:***  за срок от  ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ седмично и

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Т.М. за НЕВИННА и я ОПРАВДАВА по възведеното й обвинение, както следва:

  1.През месец юли 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец юли 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 14/09.07.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 358,33 лева с посочен доставчик * ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС;

-   № 41/18.07.2008 г. с начислен ДДС при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 361,67 лева с посочен доставчик * ЕООД, Пловдив с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС;

-   № 50/22.07.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 651,00 лева с посочен доставчик * ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,

а на 13.08.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 371,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001142751/13.08.2008 г. за данъчен период месец юли 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 431,44 лева, а действително установеният е 20 060,44 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 836,92 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3 207,92 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 371,00 лева;

2.През м. август 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец август 2008 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 83/08.08.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 716,67 лева с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 15.09.2008 г. е да избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 716,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001158291/15.09.2008 г. за данъчен период месец август 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 309,57 лева, а действително установеният е 16 592,90 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 053,34 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 770,01 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 716,67 лева;

3.През месец септември 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец септември 2008 г., в който е да отразила данъчни фактури с №:

-   № 132/08.09.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 726,67 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-   № 150/18.09.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 532,50 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.10.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 259,17 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001174115/14.10.2008 г.за данъчен период месец септември 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 963,70 лева, а действително установеният е 32 704,53 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне 1605,89 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 865,06 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 259,17 лева;

4.През месец октомври 2008 г. при водене на счетоводството е да съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец октомври 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-  № 188/01.10.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 875,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-  № 232/21.10.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 940,67 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.11.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 815,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001189851/14.11.2008 г. за данъчен период месец октомври 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 42 501,66 лева, а действително установеният е 40 685,99 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 7 119,39 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 8 935,06 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 815,67 лева;

5.През месец ноември 2008 г. при водене на счетоводството е да съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец ноември 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-  № 273/03.11.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 281/04.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 323,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 311/14.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-  № 333/28.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 783,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 ОТ ЗДДС,

а на 15.12.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 628,70 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001205746/15.12.2008 г. за данъчен период месец ноември 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 044,19 лева, а действително установеният е 26 967,53 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1447,96 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на

628,70              лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2076,66 лева;

6.  През месец декември 2008г.при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание -дневник за покупките на *ЕООД за месец декември 2008г., в който е да отразила данъчни фактури с №

-  №355/08.12.2008г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 457,50 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-  № 370/15.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 275,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-   № 382/18.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 417,50 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-  № 389/23.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 495,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,

а на 14.01.2009г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 645,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001220597/14.01.2009г. за данъчен период месец декември 2008г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 25 594,94 лева , а действително установения е 23 949,94 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 611,65 лв., а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 2256,65 лв., като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 645,00 лв.;

7.       През месец януари 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец януари 2009 г,, в който да е отразила данъчни фактури с №:

-  № 407/07.01.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 670,83 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 445/22.01.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 405,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 455/28.01.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 586,67 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,

а на 13.02.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 662,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001236402/13.02.2009 г. за данъчен период месец януари 2009г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 068,24 лева, а действително установеният е 18 405,74 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 249,50 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2912,00 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 662,50 лева;

8.            През месец февруари 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец февруари 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-  № 504/19.02.2009 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 263,33 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-  № 516/27.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 395,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.03.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 658,33 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001254132/14.03.2009 г. за данъчен период месец февруари 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 25 324,97 лева, а действително установеният е 24 666,64 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 622,43 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2 280,76 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 658,33 лева;

9.      През месец март 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец март 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 541/12.03.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 245,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 551/17.03.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 269,50 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 514,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001270122/14.04.2009 г. за данъчен период месец март 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 138,84 лева, а действително установеният е 19 624,34 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 957,61 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1472,11 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 514,50 лева;

10.     През месец април 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец април 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № **********/02.04.2009 г. е начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 464,17 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    № 620/21.04.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.05.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 707,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001287253/14.05.2009 г.за данъчен период месец април 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20148,30 лева, а действително установеният е 19 440,80 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 685,16 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1392,66 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 707,50 лева;

11.   През месец май 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец май 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 646/04.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   № 650/07.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 367,50 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.06.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 610,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001303915/12.06.2009 г. за данъчен период месец май 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 406,61 лева, а действително установеният е 16 795,78 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 744,89 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1355,72 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 610,83 лева;

12.   През месец юни 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на *ЕООД за месец юни 2009г., в който да е отразила данъчни фактури е №:

-   № 708/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 652,50 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   № 681/25.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 ОТ ЗДДС,

а на 10.07.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 895,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001314857/10.07.2009 г. за данъчен период месец юни 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 996,18 лева, а действително установеният е 14 100,35 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 753,47 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1 649,30 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 895,83 лева;

13.   През месец юли 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец юли 2009 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 747/03.07.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 260,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.08.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 260,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001339172/13.08.2009 г. за данъчен период месец юли 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 799,68 лева, а действително установеният е 14 539,68 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 643,63 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 903,63 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 260,00 лева;

14.   През август 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец август 2009 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 823/18.08.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 265,00 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 11.09.2009 г. в гр. Пловдив да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 265,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001354212/11.09.2009 г. за данъчен период месец август 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12716,01 лева, а действително установеният е 12451,01 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 454,17 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 719,17 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 265,00 лева;

15.    През месец септември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на *ЕООД за месец септември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 853/08.09.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686,67 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   № 785/27.07.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 633,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.10.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1320,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001376633/14.10.2009 г. за данъчен период месец септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23042,59 лева, а действително установеният е 21722,59 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 828,18 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2148,18 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1320,00 лева;

16.   През октомври 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на *ЕООД за месец октомври 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 924/15.10.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 935/21.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-   № 896/30.09.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 251,67 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.11.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1551,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001387949/12.11.2009 г.за данъчен период месец октомври 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 31306,01 лева, а действително установеният е 29754,34 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 640,98 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2192,65 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1551,67 лева;

          17.През ноември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на *ЕООД за месец ноември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   № 974/05.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 412,50 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № **********/09.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 825,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 1017/24.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 536,67 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   № 959/31.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 276,67 лева с посочен доставчик * ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.12.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2050,84 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001410260/14.12.2009 г. за данъчен период месец ноември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27895,16 лева, а действително установеният е 25844,32 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1678,88 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3729,72 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2050,84 лева;

                   18.През декември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец декември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №

-   № 1051/14.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 660,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   № 1071/29.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 271,67 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.01.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 931,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001426877/14.01.2010 г. за данъчен период месец декември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26410,61 лева, а действително установеният е 25478,94 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1921,42 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2853,09 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 931,67 лева;

          19.През месец януари 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец януари 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1099/18.01.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,83 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 15.02.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 720,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001447088/15.02.2010 г. за данъчен период месец януари 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24606,73 лева, а действително установеният е 23885,90 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 3009,39 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3730,22 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 720,83 лева;

20.    През месец февруари 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание -дневник за покупките на *ЕООД за месец февруари 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1142/15.02.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 696,67 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

а на 12.03.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 696,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001459416/12.03.2010 г. за данъчен период месец февруари 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28020,18 лева, а действително установеният е 27323,51 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 636,71 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1333,38 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 696,67 лева;

21.    През месец март 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец март 2010 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-   №1183/24.03.2010г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 506,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-   № 1184/24.03.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 258,33 лева, с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-   № 1196/31.03.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 568,33 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-   №1159/28.02.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 303,33 лева с посочен доставчик * ЕООД с БИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1635,99 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001481835/14.04.2010 г. за данъчен период месец март 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29721,60 лева, а действително установеният е 28085,61 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 5093,92 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6729,91 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 1635,99 лева;

22.  През месец април 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец април 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1211/12.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 841,67 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.05.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 841,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001499598/14.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28599,80 лева, а действително установеният е 27758,13 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1070,30 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1911,97 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 841,67 лева;

23.  През месец май 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец май 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № **********/30.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 135,83 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.06.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 135,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001518828/14.06.2010 г.за данъчен период месец май 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26190,61 лева, а действително установеният е 26054,78 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1961,35 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2097,18 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 135,83 лева;

24.   През месец юни 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на * ЕООД за месец юни 2010 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-  № 1249/04.06.2010 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 610,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС

-  № 1252/15.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 360,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС

-  № 1261/23.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 308,33 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-  № 1266/29.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.07.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2118,33 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001533502/13.07.2010 г.за данъчен период месец юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20752,79 лева, а действително установеният е 18634,46 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 2469,63 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4587,96 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2118,33 лева,

както и по възведеното й обвинение размерът на избегнатите за установяване и плащане на данъчни задължения да е над 33819,14 лева.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Т.М. /с установена по делото самоличност/ за ВИНОВНА за това, че на  28.03.2014 г. в гр. Пловдив като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК * е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 918,00 лева, представляващи дължим годишен корпоративен данък за 2013 г., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г. с вх. № 160040176534/28.03.2014 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина относно извършените разходи на * ЕООД за 2013 г., като в Част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ е декларирала разходи в размер на 3 713 848,90 лева, а действително установените са 3 604 668,90 лева, и е декларирала корпоративен данък /данък печалба/ след отстъпка от 1% в размер на 21 124,16 лева, а действително установеният данък е 32 042,16 лева, поради което и  на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 от вр. вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК  я ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подс. Н.Т.М. едно общо най – тежко наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подс. Н.Т.М. общо най – тежко наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата  в сила.

 

          На основание чл. 189, ал. 3 от НПК  ОСЪЖДА подсъдимата Н.Т.М. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 3977,96 (три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и шест ст.), представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 670 (шестотин и седемдесет лева) - направени разноски в хода на съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивския апелативен съд.

 

       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                      

 

 

 

 

Мотиви към присъда № 260076 от 01.12.2021 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по НОХД № 1215  по описа на съда за 2020 година

Подсъдимата  Н.Т.М. е предадена на съд с обвинителен акт на Пловдивската окръжна прокуратура и спрямо нея е възведено обвинение за две престъпления, както следва:

 1. По чл. 255, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК- за  това, че през периода м. декември 2007 г. – 13.01.2012 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК * е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 59314,94 лв. за „Н. ***, ЕИК *, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Н. ***, с ЕИК *, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1, ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС), и е приспаднала неследващ се данъчен кредит  през тридесет и шест описани в обвинителния акт данъчни периода, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

 

2. По чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК- за това, че на  28.03.2014 г. в гр. Пловдив, като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК *, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 918,00 лева, представляващи дължим годишен корпоративен данък за 2013 г., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г. с вх. № */28.03.2014 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина относно извършените разходи на „Н.“ ЕООД за 2013 г., като в Част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ е декларирала разходи в размер на 3 713 848,90 лева, а действително установените са 3 604 668,90 лева, и е декларирала корпоративен данък /данък печалба/ след отстъпка от 1% в размер на 21 124,16 лева, а действително установеният данък е 32 042,16 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка на извършеното, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. Счита, че наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин възведеното спрямо подс. М. обвинение.  Пледира наказателната й отговорност да бъде ангажирана за сочените в обвинителния акт престъпления, като й бъде наложено наказание  за престъплението по  чл.255 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 т.2 предл.1 т.т.6 и 7 вр.чл.26 ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на 1 година и глоба в размер на 600 лева, а за престъплението   по чл.255 ал.1 т.2 пр.1 от НК- 1 година лишаване от свобода и глоба от 1000 лева. Предлага на осн.чл.23 ал.1 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осн.чл.66 ал.1 от НК се отложи с изпитателен  срок от 3 години.

Подсъдимата Н.М. лично и чрез защитника си- адв. К. като цяло не оспорва фактическата обстановка, визирана в обвинителния акт. Считат, че се касае за едно продължавано престъпление, като сумата относно незаплатените дължими данъци се твърди да е заплатена изцяло, ведно с лихвите, поради което е налице привилегированият състав на чл.255 ал.4 от НК за тази единна по смисъла на чл. 26 от НК престъпна дейност. Считат, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, при което наказанието следва да бъде определено при условията на  чл.55 от НК, дори и ако съдът приеме наличието на  две престъпления, съобразно повдигнатото обвинението. Във втория случай намират, че следва да бъде наложено едно общо най- тежко наказание.В личната си защита подс. М. сочи, че инкриминираното по делото нейно поведение се дължи на  незнание от нейна страна  и на това,  че силно вярва на хората, с които работи. В последната си дума иска от съда да вземе най-правилното, човешко решение за нея.

 

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин следната фактическа обстановка на извършеното:

Подсъдимата Н.Т.М. е родена на *** г. в гр. *, живуща ***, *, омъжена, с полувисше образование е, едноличен собственик и управител на „Н. ***, не е осъждана, с ЕГН **********.

С Решение № * г. по ф.д. № * г. на Пловдивски окръжен съд било регистрирано търговското дружество „Н.“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, с едноличен собственик на капитала подс. Н.М.. Като управител била вписана подсъдимата, която и фактически ръководела дейността на търговеца. Основен предмет на дейност на дружеството било производството на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия, стопанисване на заведения за столово хранене, училищни бюфети, павилиони и заведения за бързо хранене. На 07.02.* г. в ТД на НАП – Пловдив била извършена данъчна регистрация на дружеството. На 25.04.* г. то  било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в ТД на НАП – Пловдив.

 Като регистриран по ЗДДС субект за „Н.“ ЕООД съществувало по смисъла на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължение за всеки данъчен период, който съгласно чл. 87, ал. 2 от сочения закон  е  едномесечен и съвпадащ с календарния месец, да подава справка-декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите, които да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети. Тези документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Задължението да реализира дължимите действия спрямо ТД на НАП-Пловдив от името на дружеството имал управителят му- в случая подс. М., като за извършването им  е допустимо да бъде упълномощено и друго лице. Тъй като счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от друго дружество, такова преупълномощаване за подаване на съответните декларации била налице.

На 01.01.2008 г. бил сключен договор за счетоводно обслужване (том 10, л. 56 от ДП), между „Н. *“ ЕООД и ЕТ *, представлявано от св. М.С.. Съгласно договора  на второто дружество  било възложено да води текуща и оперативна счетоводна обработка на документи, изготвяне и подаване на месечни справки-декларации по ЗДДС, попълване и подаване на информация за ДДС на магнитни носители и др.

За периода 01.12.2007 – 13.01.2012 г. подс. М. е упълномощила св. Д.Т.Д., която била в трудови правоотношения с търговското предприятие на св. С., да подава СД по ЗДДС. Именно свидетелката отговаряла в предприятието, в което работела относно  обслужването на  „Н. *“ ЕООД. На 25.03.2011 г., с уведомление за упълномощаване (том 10, л. 60 ДП) подс. М., в качеството си на еднолично управляваща и представляваща „Н. *“ ЕООД упълномощила * ЕООД, с посочено физическо лице св. М.С. да подава счетоводни документи по ЗДДС и други. Пред ТД на НАП – Пловдив били представени пълномощните за това (том 19, л. 109-110 от ДП). Всички счетоводни документи на „Н. *“ ЕООД били носени в счетоводната кантора за осчетоводяване лично от подс. М. или с нейно знание от служители в притежаваното от нея дружество. Св. Л.П., която работела като оперативен счетоводител в ЕТ*през периода 02.01.2008 г. – 31.12.2011 г., въз основа на вменените ѝ задължения била натоварена да изготвя справки-декларациите по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, включвайки в тях сведенията,  произтичащи от предоставените ѝ фактури. Св. П. осъществявала единствено техническото въвеждане на предоставените ѝ фактури в дневниците за покупки и продажби и подаването им пред ТД на НАП – Пловдив. Тя не била запозната дали осчетоводените от нея първични счетоводни документи отразяват реални стопански операции. За всеки данъчен период уведомявала подс. М. за формирания данъчен резултат и оставала с впечатление, че тя предварително е знаела и е била наясно какво се дължи към фиска. За финансовото състояние на дружеството подс. М.  била запозната и от предоставяни от св. П. счетоводни справки, изисквани по повод обслужване на банков кредит.

В края на 2007 г. подс. М. решила да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представлявано от нея дружество, като за целта в дневниците за покупки да бъдат отразявани документи, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „Н. *“ ЕООД се водело като получател на доставка. Предназначението на тези документи  била чрез имитиране на облагаеми доставки от друг данъчно задължен по ЗДДС търговец да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, което ѝ давало възможност да приспадне размера му от данъчните си задължения по ЗЗДС. Целта на тези  операции била по да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размера на данъка върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период. Тези си намерения реализирала за следните данъчни периоди:

1. За данъчния период по ЗДДС месец декември (01.12 – 31.12) 2007 г. подс. М. се снабдила по неустановен начин с две фактури –№ 72/14.12.2007 г. и № 73/15.12.2007 г., посочени като издадени от ЕТ „Н.Д. – ИД“, ЕИК *, представляван от св. Н.Д., като доставчик на описаните в тях стоки. Първата от тях отразявала плащане от купувача с данъчна основа 7600,00 лв., с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1520,00 лв. По втория документ данъчната основа на доставка с пълен данъчен кредит била в размер на 3800,00 лв., а начисленият ДДС с право на пълен данъчен кредит бил 760,00 лв. Като предмет на доставките било посочено „брашно“.

    Отразените чрез фактурите сделки били симулативни, тъй като в действителност такива доставки не били осъществявани. Подсъдимата била с ясното съзнание за тяхната недействителност. В качеството й на управител на „Н. *“ ЕООД, ръководещ неговата стопанска дейност, ѝ е било известно, че не е осъществяван контакт с привидния контрагент и че дружеството ѝ реално не е получило посочените във фактурите стоки.

    Св. Н.Д. представлявала и управлявала  ЕТ „Н.Д. – ИД“. Едноличният търговец извършвал търговска дейност по продажба  на хранителни стоки в квартален магазин в гр. *, които зареждал от „Складова база – търговия на едро“ в същия град. Търговецът бил регистриран по ЗДДС на 26.09.* г. и дерегистриран на 01.01.2012 г. (том 30, л. 69 от ДП). Св. Д. не е възлагала на други лица с пълномощни да я представляват и да извършват сделки от името и за сметка на едноличния търговец, тя не познавала Н.М.. Фактури с № 72/14.12.2007 г. и № 73/15.12.2007 г. не са били отразени в дневниците за продажби и съответно в СД за ДДС през нито един данъчен период. Едноличният търговец не е имал назначени лица по трудов договор и не е бил осигурител.

    Независимо, че е знаела за липсата на търговски отношения  между „Н. *“ ЕООД и ЕТ „Н.Д. – ИД“, подс. М. представила фактурите с № 72/14.12.2007 г. и № 73/15.12.2007 г. на св. Л.П. за осчетоводяване. Оперативният счетоводител П., действайки по установения механизъм на работа, без да има знание за липсващите  търговски отношения, включила двете фактури в дневника на „Н. *“ ЕООД за покупки за месец декември 2007 г., (том 15, л. 15 от ДП) описвайки съдържащата се в тях информация. Така този  вторичен счетоводен документ бил с невярно съдържание, тъй като отразявал информация за неосъществена сделка, при липса на истинска доставка на стока съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.  В справката-декларация за данъчния период (том 15, л. 10 от ДП) св. П., невиновно действаща поради незнание относно неистинския характер на първичните и вторични счетоводни документи,  попълнила нейното съдържание в съответствие и с тях. В  кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27003,69  лв.  при действителен в размер на 24 723,69 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8358,12 лв.  при действителен в размер на 10638,12 лв. Подс. М. знаела, че представените от нея неистински счетоводни документи ще бъдат включени от св. П. в дължимите за деклариране обстоятелства и това ще доведе до благоприятстващ търговското й предприятие данъчен резултат. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на сочените по- горе  фактури с посочен издател ЕТ „Н.Д. – ИД“, автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2280,00 лв.

Описаната справка-декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС месец декември 2007 г., физически била изготвена от св. П. и подадена от упълномощено лице по електронен път в ТД на НАП – Пловдив на 14.01.2008 г., където била заведена с вх. № 16001042250. С това обсъдените  по-горе неверни сведения, фигуриращи в документа, били посредствено потвърдени от управителя на данъчно задълженото юридическо лице „Н. *“ ЕООД подс. Н.М. пред органите на приходите. За това действие тя си послужила  като инструмент със св. П. и упълномощеното лице, което чисто технически я подало пред НАП-лица,  несъзнаващи ролята на предоставените първични счетоводни документи като описващи несъществуващи стопански операции. Съответно чрез действията на подсъдимата се стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения за посоченото дружество за периода в размер на 2280,00 лв., поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

Заедно със справката- декларация, съобразно изискванията на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС на същата дата -14.01.2008 г., по електронен път от упълномощеното лице като технически акт били подадени и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите - ТД на НАП – Пловдив при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван посредствено от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание, поради отразяването в него на фактурите, издадени от името на ЕТ „Н.Д. – ИД“, документиращи нереални сделки без действителни доставки и плащания. В хода на извършена по-късно данъчна ревизия, приключила с Ревизионен акт (РА) № *********/13.02.2014 г. (том 19 от ДП), от „Н. *“ ЕООД били представени касови бележки към посочените фактури, които били издадени от устройство, което не е било регистрирано в НАП.

2. Идентични на гореописаните действия- манипулиране на данните за установяване на данъчните задължения, включващ използване на фактури за фиктивни сделки, подс. М. реализирала и в данъчния период по ЗДДС месец януари 01.01.2008 г. – 01.31.2008 г.

    По неустановен начин  тя се сдобила с фактура № 78/03.01.2008 г., посочена като издадена също от името на ЕТ „Н.Д. – ИД“, в която „Н. *“ ЕООД било отразено като получател на доставка на стока „брашно“, начисленият ДДС с право на пълен данъчен кредит по фактурата бил 2409,00 лв.  И в случая се касаело за т. нар.  „куха сделка“,  която не е била реализирана въобще. Въпреки отсъствието на реална доставка, подс. М. решила да отчете отразената чрез фактурата стопанска активност с цел постигане на данъчно облекчение без основание. Тя отново я предоставила на обслужващата счетоводно дружеството – св. Л.П., която от своя страна я описала в дневника за покупки на „Н. *“ ЕООД (том 15, л. 41 от ДП). И този счетоводен регистър бил  документ с невярно съдържание, тъй като съдържал сведения за привидна търговска дейност. Отразяването на фактурата с № 78/03.01.2008 г. в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 15, л. 33 от от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 33059,51  лв.  при действителен в размер на 30 650,51  лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 2278,8 лв.  при действителен в размер на 4 687,80  лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен издател ЕТ „Н.Д. – ИД“, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2409,00 лв.

    Съдържанието и на тази справка-декларация било добре известно и одобрено от подсъдимата. Тя била технически подадена по електронен път от упълномощено лице в ТД на НАП – Пловдив на 13.02.2008 г., където била заведена с вх. № 16001056222.  Така обсъдените  по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД Н.М. пред органите по приходите. Тя се възползвала от неосведомеността на св. П. и упълномощеното лице, което  технически я подало пред НАП. Пряка последица от поведението на подсъдимата било избягване установяването и плащането на данъчни задължения за периода, възлизащи на 2409 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

     Съобр. изискването на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, наред със справката-декларация, от упълномощеното лице на същата дата (13.02.2008г.) били подадени чисто технически електронно и съпровождащите я отчетни регистри, сред които и дневникът за покупки за периода. Така пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив, при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание поради  отразената в него фактура, издадена от името на „Н. *“ ЕООД, по която липсвала реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

3. Идентична деятелност  подсъдимата М. реализирала  и през данъчния период по ЗДДС месец май  2008 г. (01.05.-31.05.2008г.). По неустановен по делото начин тя  придобила нова фактура№ 878/26.05.2008 г., отразяваща получаване от „Н. *“ ЕООД на нереализирана доставка с данъчна основа на сделката 10021,55 лв. и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит 2004,31 лв. Като предмет на доставка било отразено „покупка“, без уточнен вид на стоката или услугата. Като издател на фактурата било посочено „*“ ЕООД, ЕИК *.

         „*“ ЕООД било регистрирано по ф.д. № */2007 г. , с регистрация по ДОПК на 10.08.2004 г.  . Дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 13.10.2004 г. и дерегистрирано на 05.03.2009 г.  То било преместено от ТД на НАП – Пловдив в ТД на НАП – София, офис Красна поляна на 23.11.2007 г. Едноличен собственик на капитала на „*“ ЕООД бил св. Л.Д.М.. Той закупил дружеството от непознато му лице, не разполагал с никакви счетоводни документи, издавани от юридическото лице, тъй като не е извършвал никаква стопанска дейност и не познавал подс. Н.М.. Фактура с № 878/26.05.2008 г. е била отразена от неустановено лице в дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без сделката, удостоверена чрез този документ, действително да е била осъществена. На посоченото дружество била извършена данъчна ревизия за периода, в който е била издадена фактурата на „Н. *“ ЕООД, която протекла по реда на чл. 122 от ДОПК поради непредставяне на документи от ревизираното дружество. Приключила с издаването на ревизионен акт, с който на дружеството били начислени допълнителни данъчни задължения в размер над 2 милиона лева. По искане на НАП през 2015 г. по отношение на дружеството било открито производство по несъстоятелност.

Въпреки отсъствието на реална доставка по споменатата фактура, подс. М., с цел постигане без основание на данъчно облекчение, решила да отчете отразената чрез нея стопанска активност. Тя я предоставила на св. Л.П., която отново без да знае за  фиктивния характер на доставката описала фактурата  в дневника за покупки на „Н. *“ ЕООД (том 15, л. 129 от ДП). С отразяване на фактурата в дневника за покупки той придобил характер на  документ с невярно съдържание- съдържал информация за неизвършени в действителност сделки.

    Отразяването на фактурата с № 878/26.05.2008 г. в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 15, л. 123 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 34751,28  лв.  при действителен в размер на 32746,97   лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 4404,27 лв.  при действителен в размер на 6 408,58   лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател „*“ ЕООД, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2 004,31  лв. 

    Упоменатата  справка-декларация, чието съдържание било известно на подсъдимата и одобрено от нея, била технически подадена по електронен път от упълномощено лице в ТД на НАП – Пловдив на 13.06.2008 г., където била заведена с вх. № 16001114074/13.06.2008 г. С това и посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД Н.М. пред органите по приходите, която отново ползвала  св. П. и упълномощеното лице, което технически я подало пред НАП- и двамата несъзнаващи характера на предоставения първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция. От поведението на подсъдимата последвало избягване на установяването и плащането на данъчни задължения  за периода, възлизащи на 2 004,31 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

    Ведно  със справката-декларация, съобр. регламента на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, от упълномощеното лице на същата дата (13.06.2008г.) били подадени електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода. Пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив при представянето на произтичащата от подадения документ информация, той бил използван от подсъдимата като  документ с невярно съдържание, с оглед отразената в него фактура, издадена от името на „*“ ЕООД, по която липсвала всъщност реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

4. Манипулиране на данните за установяване на данъчни задължения, включващ използване на фактури за фиктивни сделки, подс. М. реализирала и в данъчния период по ЗДДС месец февруари (01.02. – 28.02) 2011 г.) Тя отново се сдобила по неустановен начин с фактура № 69/20.02.2011 г. с данъчна основа на доставката 5526,43 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1105,29 лв. , в която като предмет на доставка било посочено „стока“, без в действителност да е била реализирана подобна доставка. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, ЕИК *.

Считано от 30.11.2010 г. дружествените дялове на  „*“ООД (справка в ТР, том 30, л. 125 от ДП) били собственост на * и *, като дружеството се управлявало и представлявало от *. В дневниците за продажби на дружеството за съответния период били осчетоводени фактури, издадени на „Н. *“ ЕООД. По отношение на фактура с № 69/20.02.2011 г. същата била включена в дневника за продажби на „*“ООД, но последното не е отчело приходи по нея, тъй като за финансовата 2011 г. не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Включването на посочената фактура в дневниците за продажби за периода било извършено с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без действително сделката, удостоверена чрез този документ, да е била осъществена. Поради привидността на сделката дружеството не разполагало с транспортни или други документи, доказващи извършената доставка.

    И в този случай се касаело сделка, която не е била реализирана– обстоятелство, което било добре известно на подс. М.. Въпреки отсъствието на реална доставка по споменатата фактура, подс. М. решила да я отчете с цел постигане на данъчно облекчение без основание. Тя я предоставила на счетоводната кантора, обслужваща „Н. *“ ЕООД. По вече описания за предходните данъчни периоди начин и при липса на знание за неистинност, св. Л.П. я описала в дневника за покупки на дружеството (том 18, л. 25 от ДП). С това и този регистър придобил характеристиките на  документ с невярно съдържание, тъй като съдържал  сведения за неосъществена  търговска дейност.

         Отразяването на фактурата в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справка-декларацията по ЗДДС за периода (том 18, л. 23 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 32034,72 лв., при действителен в размер на 30929,43 лв., а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8633,93 лв., при действителен в размер на 9739,22 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател „*“ООД довело до преобразуване и на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го със 1105,29 лв.

    Описаната справка-декларация по ЗДДС за данъчния период месец февруари 2011 г., по установения между подсъдимата и счетоводната кантора ред, технически била подадена от упълномощеното лице по електронен път в ТД на НАП – Пловдив на 14.03.2011 г., където била заведена с вх. № 16001687914. С това и посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД Н.М. пред органите по приходите. Подс. М. знаела за  действията на св. П. и упълномощеното лице, подало декларацията пред НАП. Последните две лица не са знаели, че обсъдения по- горе  счетоводен документ описва несъществуваща стопанска операция- факт, известен на подсъдимата, на която са били известни и последиците от вписването му във вторичния счетоводен документ и декларацията па ЗДДС. Пряка последица от поведението на подсъдимата било  избягване на установяването и плащането на данъчни задължения от ръководения от нея търговец  за периода, възлизащи на 1105,29 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

    От упълномощеното лице на същата дата (14.03.2011г.), наред със справка-декларацията били подадени електронно и съпровождащите я отчетни регистри, сред които и дневникът за покупки за периода. Пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив, чрез  представянето на произтичащата от подадения документ информация, той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание, отразяващ  фактурата, издадена от името на „*“ООД, по която липсвала реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

5. За данъчния период по ЗДДС месец март (01.03. – 31.03.) 2011 г. подс. М. се снабдила отново с фактури, отразяващи като получени от „Н. *“ ЕООД неизвършени доставки. Получените по неустановен начин фактури от подс. М. били:

- Фактура с № 117/06.03.2011 г. – с данъчна основа на доставката 895,83 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 179,17 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет било отразено „стока“.

- Фактура с № 131/20.03.2011 г. – с данъчна основа на доставката 754,05 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 150,81 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет било отразено „стока“.

- Фактура с № 143/27.03.2011 г. – с данъчна основа на доставката 857,69 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 171,54 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет било отразено „суровина“.

- Фактура с № 194/13.03.2011 г. – с данъчна основа на доставката 3001,40 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600,28 лв. В счетоводния документ като доставчик фигурирало дружеството „***“ ООД.

    За дружеството „*“ООД обстоятелствата относно несъществуваща стопанска деятелност вече бяха обсъдени по предходния пункт и са идентични и за обсъждания данъчен период. Фактурите и за този данъчен период били включени в дневника за продажби на „*“ООД за съответния период, но последното не е отчело приходи по тях, тъй като за финансовата 2011 г. не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Включването на фактурите в дневниците за продажби за периода било извършено с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без действително сделките, удостоверени чрез тези документи, да са били осъществени. Именно поради привидността на сделките дружеството не разполагало с транспортни или други документи, доказващи извършени доставки по посочените фактури.

    Дружеството „***“ ООД,с  ЕИК * (справка от ТР в том 30, л. 8 от ДП) било собственост на *, Б.К., *, а се управлявало заедно и поотделно от * и Б.К.. Дружеството се занимавало с продажба на плодове и зеленчуци. До 30.04.2011 г. било наемател на „***“ АД в, с. *, ползвало хладилна камера № *, офис и търговска площ в плодохранилище, находящо се в стоково тържище в с. *. Посочената по-горе фактура с № 194/13.03.2011 г. била включена от неустановено лице в дневника за продажби на „***“ ООД за месец март 2011 г. с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без действително сделката, удостоверена чрез този документ, да е била осъществена.

    Отразените чрез гореописаните фактури сделки били симулативни, тъй като подобни доставки не били реализирани. Подсъдимата М. ясна съзнавала това в качеството на лице не само вписано като управител, но и фактически управляващо „Н. *“ ЕООД.

    Въпреки отсъствието на реални доставки по споменатите първични счетоводни документи, подс. М. ги представила на оперативния счетоводител св. Л.П.. Тя, както и за преждеобсъдените данъчни периоди, отново не знаела за  фиктивния характер на описаните във фактурите стопански операции. Отразила ги в дневника за покупки за данъчния период (том 18, л. 46 и сл. от ДП). По този начин подсъдимата посредством св. П., възползвайки се от грешните ѝ представи за фактите от обективната действителност, допринесла за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже съдържал информация за отсъстващи сделки, т.е. при липса на истински доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

    Отразяването на фактурите в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация (том 18, л. 44 от ДП) по ЗДДС за периода, в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 36762,74 лв., при действителен в размер на 35660,94 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 7425,60 лв.,  при действителен в размер на 8527,40 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени доставчици „*“ООД и „***“ ООД, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1101,80 лв.      

    Обсъдената справка-декларация, чието съдържание било известно и одобрено от подсъдимата, била технически подадена по електронен път от упълномощеното лице на 14.04.2011 г. в ТД на НАП – Пловдив, където била заведена с вх. № 16001707840. С това и посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД- подс. Н.М. пред органите по приходите, служейки си за техническото реализиране и на тази дейност със св. П. и упълномощеното лице, които изготвили и подали електронно пред НАП справка-декларацията, несъзнаващи ролята на предоставените първични счетоводни документи като описващи несъществуващи стопански операции. Пряка последица от поведението на подсъдимата било  избягване на установяването и плащането на данъчни задължения за периода за управляваното от нея търговско предприятие, възлизащи на 1101,80 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.  

    Наред със справката-декларация, съобр. чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, от упълномощеното лице на същата дата (14.04.2011г.) технически били подадени електронно и съпровождащите я отчетни регистри, сред които  и дневникът за покупки за периода. Така  пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив  при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени от името на „*“ООД и „***“ ООД, по които липсвали всъщност реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

6. За данъчния период по ЗДДС месец април (01.04. – 30.04.) 2011 г. подс. М. се снабдила с поредни фактури, отразяващи като получени от „Н. *“ ЕООД неизвършени доставки. Получените от подс. М. по неустановен начин фактури били:

- Фактура с № 165/03.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 734,40 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 146,88 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет на доставка било отразено „стока“.

- Фактура с № 193/17.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 2159,20 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 431,84 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет на доставката било отразено „стока“.

- Фактура с № **********/18.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 10024,51 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2004,90 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството „*“ООД, а като предмет на доставка било отразено „стока“.

- Фактура с № 207/22.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 1459,15 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 291,83 лв. В счетоводния документ като доставчик фигурирало дружеството „*“ООД, а като предмет на доставка било отразено „стока“;

- Фактура с № 278/27.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 8333,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1666,66 лв. В счетоводния документ като доставчик фигурирало дружеството „***“ ЕООД, а като предмет на доставка било отразено „портокал, ябълка“.

- Фактура с № 281/28.04.2011 г. – с данъчна основа на доставката 10000 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на * лв. В счетоводния документ като доставчик фигурирало дружеството „***“ ЕООД, а като предмет на доставка било отразено „портокал, ябълка, киви, круша“.

    Липсата на реализирана търговска дейност  от „*“ООД спрямо управляваното от подс. М. дружество бе вече двукратно обсъдена по- горе и изложената фактология е относима и към фактите за обсъждания данъчен период. В дневниците за продажби на дружеството за и за този данъчен период били осчетоводени фактурите, които отразявали неосъществени търговски сделки.

Едноличен собственик на капитала на дружеството „***“ ЕООД, ЕИК *, бил С.С.П. ( справка от ТР в том 30, л. 100 от ДП). На 28.10.2013 г. в Търговски регистър като управител по Договор за управление и контрол бил вписан *, който бил поставен под ограничено запрещение (том 30, л. 108 от ДП). Горецитираните фактури са били издадени, когато управител и собственик на дружеството е бил С.С.П.. Посочените първични счетоводни документи не са били включени в дневниците за продажби на „***“ ЕООД и не е била подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2011 г. Дружеството имало регистрирани договори на работници в строителството, но не и в сферата на търговията с плодове и зеленчуци. То  не е имало отношения и с „***“ АД през 2011 г. (служебна бележка № 1/20.04.2016 г. от „***“ АД, с. *, находяща се в том 14, л. 42 от ДП), което стопанисвало стоково тържище в с. *.

    Отразените сделки в обсъдените за конкретния данъчен период фактури били симулативни. Подсъдимата била наясно за това в качеството на  ръководещ стопанската дейност на „Н. *“ ЕООД. Въпреки отсъствието на реални доставки по тези първични счетоводни документи, подс. М. ги представила отново на оперативния счетоводител св. Л.П.. Последната, отново без да знае за фиктивния характер на описаните във фактурите стопански операции, ги отразила в дневника за покупки за данъчния период (том 18, л. 68 и сл. от ДП). По този начин подсъдимата посредством св. П., възползвайки се от грешните ѝ представи, допринесла за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, съдържащ информация за нереализирани търговски сделки, т.е. при липса на истински доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

    Отразяването на фактурите в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 18, л. 66 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 37338,88 лв., при действителен в размер на 30796,77 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8850,08 лв.,  при действителен в размер на 15392,19 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени доставчици „*“ООД и „***“ ЕООД, автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 6542,11 лв.      

    Сравката-декларация, чието съдържание било известно и одобрено от подсъдимата, била технически подадена по електронен път от упълномощеното лице на 13.05.2011 г. в ТД на НАП – Пловдив, където била заведена с вх. № 16001723982. Така посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД- подс.  Н.М. пред органите по приходите, макар действията да са били реализирани от  св. П. и упълномощеното лице. Последните две технически изготвили и подали електронно пред НАП справката-декларация, несъзнаващи ролята на предоставените първични счетоводни документи като описващи несъществуващи стопански операции. Пряка последица от поведението на подсъдимата било избягване от управлявания от нея търговец на установяването и плащането на данъчни задължения за периода в големи размери  - 6542,11 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.   

    Наред със справка-декларацията, съобр.  чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, от упълномощеното лице на същата дата (13.05.2011г.) били подадени електронно, като  техническо действие и съпровождащите я отчетни регистри, сред които и дневникът за покупки за периода. Така пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив, при представянето на произтичащата от подадения документ информация, той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени от името на „*“ООД и „***“ ЕООД, по които липсвали реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

7. За данъчния период по ЗДДС месец май (01.05. – 31.05.) 2011 г.  подсъдимата М. за пореден път по неустановен начин се сдобила с фактура, отразяваща недействителна стопанска операция- № 222/10.05.2011 г., с данъчна основа на доставката 962,17 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 192,43 лв. Като предмет на доставка във фактурата било отразено „стока“, без в действителност да е била реализирана каквато и да е  доставка. Като издател на фактурата било посочено отново дружеството „*“ООД, ЕИК *.

Фактура с № 222/10.05.2011 г. била включена в дневника за продажби на „*“ООД, но последното не е отчело приходи по нея, тъй като за финансовата 2011 г. не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Включването на посочената фактура в дневниците за продажби за периода било извършено с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без действително сделката, удостоверена чрез този документ, да е била осъществена. Именно поради привидността на сделката дружеството не разполагало с транспортни или други документи, доказващи извършена доставка.

    И в този случай се касаело за „куха сделка“, която не е била реализирана – обстоятелство, добре известно на подс. М.. Въпреки отсъствието на реална доставка по споменатата фактура, подс. М. решила да отчете отразената чрез нея стопанска активност с цел постигане без основание на данъчно облекчение. Тя я предоставила на счетоводната кантора, обслужваща „Н. *“ ЕООД. Оперативният служител – св. Л.П., намирайки се в неведение за неистинския характер на търговската операция, я описала в дневника за покупки на дружеството (том 18, л. 87 от ДП). С това и този регистър придобил характеристиките  на документ с невярно съдържание, бидейки носител на сведения за привидна търговска дейност.

Отразяването на фактурата в дневника за покупки се отразило и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 18, л. 85 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 38864,62 лв., при действителен в размер на 38672,19 лв., а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 12712,42 лв., при действителен в размер на 12904,85 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател „*“ООД автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го със 192,43 лв. Тази  справка-декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС месец май 2011 г., отново технически била подадена на 14.06.2011 г. в ТД на НАП – Пловдив по електронен път от упълномощеното лице, където била заведена с вх. № 16001746543. Така посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД- подс.  Н.М. пред органите по приходите, която отново се възползвала от незнанието на св. П. и упълномощеното лице за същностните за фактурата и справката- декларация  обстоятелства Пряка последица от поведението на подс. М. било  избягване от подсъдимата на установяването и плащането на данъчни задължения за периода за управляваното от нея търговско дружество, възлизащи на 192,43 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер. Наред със справка-декларацията, спазвайки правилото на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, от упълномощеното лице на същата дата (14.06.2011 г.) били подадени технически електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив, при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от името на „*“ООД, по която липсвала всъщност реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

8. За данъчния период по ЗДДС месец септември (01.09. – 30.09.) 2011 г.  подсъдимата М. за пореден път се сдобила по неустановен начин с фактура, отразяваща недействителна стопанска операция- с № 35/28.04.2011 г., с данъчна основа на доставката 8500,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1700,00 лв. Като предмет на доставка във фактурата било отразено „картофи“, без в действителност да е била реализирана подобна доставка. Като издател на фактурата било посочено дружеството * ЕООД, ЕИК *.

Едноличен собственик на капитала на * ЕООД, ЕИК * бил св. П.Н. (справка от ТР, т. 30, л. 90 от ДП). Дружеството не разполагало с техническа и кадрова обезпеченост. Същото нямало регистрирани работници на трудов договор. По инициатива на данъчен орган на 13.09.2011 г. дружеството било дерегистрирано. Търговецът не е имал отношения с „***“ АД (служебна бележка № 1/20.04.2016 г. от „***“ АД, с. * том 14, л. 42 от ДП ) през 2011 г., което стопанисвало стоково тържище в с. *, откъдето по принцип подс. Н.М. снабдявала търговското предприятие от различни търговци. Фактура № 35/28.04.2011 г. била включена от неустановено лице в дневника на продажби на дружеството, с цел привидно придаване на вид за осъществена търговска дейност, без да е била действително осъществена сделката, удостоверена чрез този документ. Дружеството не разполагало с транспортни или други документи, доказващи извършена доставка.

    И в този случай се касаело за „куха сделка“, която не е била реализирана и това било известно на подс. М.. Въпреки отсъствието на реална доставка по споменатата фактура, подс. М. решила да отчете отразената чрез нея стопанска активност с цел постигане на данъчно облекчение без основание. Предоставила я на счетоводната кантора, обслужваща „Н. *“ ЕООД. Оперативният служител в кантората– св. Л.П., намирайки се  отново  в неведение за неистинския характер на търговската операция, я описала в дневника за покупки на дружеството (том 18, л. 172 от ДП). Така този регистър се превърнал в документ с невярно съдържание, тъй като съдържал сведения за привидна търговска дейност. Отразяването на фактурата в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справка-декларацията (том 18, л. 170 от ДП) по ЗДДС за периода, в която чрез поведението на подсъдимата залегнали редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 26726,73 лв., при действителен в размер на 25026,73 лв., а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 4980,29 лв., при действителен в размер на 6680,29 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател * ЕООД, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го със 1700,00 лв.

    Обсъдената справка-декларация за данъчния период по ЗДДС месец септември 2011 г., съобразно установения ред между търговското предприятие, управлявано от подсъдимата и счетоводно обслужващата го фирма  технически била подадена от упълномощеното лице на последната в ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 13.10.2011 г., където била заведена с вх. № 16001811394. Така посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД – подс. Н.М. пред органите по приходите, макар технически действието да било реализирано от лица, несъзнаващи невярно декларираните и удостоверени обстоятелства. Пряка последица от поведението ѝ била избягване от подсъдимата на установяването и плащането на данъчни задължения за периода, възлизащи на 1700,00 лв., дължими от управлявания от нея търговец  поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

    Наред със справка-декларацията от упълномощеното лице на същата дата (13.10.2011г.) били подадени електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода. Така  пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив  при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от името на „*“ООД, по която липсвала реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

9. За данъчния период по ЗДДС месец октомври (01.10. – 31.10. 2011 г.) подс. М. се снабдила по неустановен по делото начин с поредни фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, неизвършени в действителност. В получените по неустановен начин фактури от подс. М. било отразено следното:

- Фактура с № 892/30.10.2011 г. – с данъчна основа на доставката 3850,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 770,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „ябълка“.

- Фактура с № 893/30.10.2011 г. – с данъчна основа на доставката 4058,60 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 811,60 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставката било отразено „ябълка, слива, дюля, круша“.

- Фактура с № 894/30.10.2011 г. – с данъчна основа на доставката 4152,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 830,40 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставката било отразено „круша“.

    Едноличен собственик на капитала и управител на *ЕООД, ЕИК * бил * Г.Г. (справка от ТР към АП, находяща се в том 30, л.109 от ДП). Дружеството не е имало отношения с „***“ АД  през 2011 г. (служебна бележка № 1/20.04.2016 г. от „***“ АД, с. *, находяща се в том 14, л. 42 от ДП), което стопанисвало стоково тържище в с. *, откъдето по принцип подс. Н.М. се снабдявала  от различни търговци. Обсъдените фактури не били отразени в дневниците за продажби на дружеството. Същото не разполагало с ЕКАФП и от 14.12.2011 г. било с прекратена регистрация на основание чл. 176 от ЗДДС. Същото имало множество задължения към републиканския бюджет.

Отразените чрез същите  фактури сделки били симулативни, тъй като доставки не били реализирани. Подсъдимата М. била наясно за това, тъй като лично управлявала „Н. *“ ЕООД.

    Въпреки отсъствието на реални доставки по споменатите първични счетоводни документи подс. М., в изпълнение на  взетото решение за отчитане чрез тях на фиктивна стопанска дейност за постигане на неправомерно данъчно облекчение, ги представила отново на оперативния счетоводител св. Л.П., която отново била в за фиктивния характер на описаните във фактурите стопански операции и  ги отразила в дневника за покупки за данъчния период (том 18, л. 194 и сл. от ДП). По този начин подсъдимата, възползвайки се от грешните представи за фактите от обективната действителност на св. П., допринесла за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже съдържал информация за отсъстващи сделки.

    Отразяването на фактурите в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 18, л. 192 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 34813,63 лв., при действителен в размер на 32401,63 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8172,34 лв.,  при действителен в размер на 10584,34 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на обсъдените фактури с посочен доставчик *ЕООД , довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2412,00 лв.      

    Цитираната справка-декларация, чието съдържание било добре известно и одобрено от подсъдимата, технически била подадена в ТД на НАП – Пловдив по електронен път от упълномощеното лице на 11.11.2011 г., където била заведена с вх. № 16001828828. Така посочените по-горе неистински сведения били посредствено потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД Н.М. пред органите по приходите, чрез незнаещите неистинността им  св. П. и упълномощеното лице. Като пряка последица от поведението ѝ било избягнато от подсъдимата установяването и плащането на данъчни задължения за периода в размер на 2412,00 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.  

    Наред със справката –декларация от упълномощеното лице на същата дата (11.11.2011г.) били подадени електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание, поради  отразените в него фактури, издадени от името на *ЕООД, по които липсвали всъщност реални доставки на стоки и услуги.

 

9. За данъчния период по ЗДДС месец ноември (01.11. – 30.11.) 2011 г. подс. М. отново се снабдила с фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, неизвършени в действителност. В получените по неустановен начин фактури от подс. М. било отразено следното:

- Фактура с № 895/28.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3240,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 648,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „портокал“.

- Фактура с № 896/28.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3780,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 756,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставката било отразено „портокал“.

- Фактура с № 897/28.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3690,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 738,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „портокал, мандарина“.

- Фактура с № 898/29.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3171,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 634,20 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „мандарина, ябълка“.

- Фактура с № 899/29.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3600,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „ябълка, картофи“.

- Фактура с № 900/29.11.2011 г. е с данъчна основа на доставката 3500,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „картоф, пипер“.

     Обсъдените за предходния данъчен период обстоятелства за дружеството- продавач са напълно относими и за този. Дружеството не е имало отношения с „***“ АД  през 2011 г., което стопанисвало стоково тържище в с. *, откъдето по принцип подс. Н.М. се снабдявала от различни търговци. То  не разполагало с ЕКАФП и от 14.12.2011 г. било с прекратена регистрация на основание чл. 176 от ЗДДС. Същото имало множество задължения към републиканския бюджет. В дневника за продажби на дружеството за месец ноември 2011 г. били включени следните фактури: фактура № 895/28.11.2011 г., фактура № 896/28.11.2011 г., фактура № 897/28.11.2011 г., фактура № 898/29.11.2011 г., фактура № 899/29.11.2011 г. и фактура № 900/29.11.2011 г. Включването на първичните счетоводни документи в дневника за продажби за периода било извършено с цел имитиране на привидно изрядна търговска дейност, без сделките, удостоверени чрез този документ, действително да са били осъществени. Дружеството- доставчик не разполагало с транспортни или други документи, доказващи извършена доставка.

    Отразените чрез гореспоменатите фактури сделки били симулативни, тъй като подобни доставки не били осъществени. Подсъдимата знаела за недействителния им характер в качеството си на управител на „Н. *“ ЕООД, ръководещ неговата стопанска дейност. Въпреки това  подс. М., в изпълнение  на взетото решение за отчитане чрез фактурите на нереализиран от дружеството разход за постигане на неправомерно данъчно облекчение ги представила отново на оперативния счетоводител св. Л.П.. Несъзнаваща  фиктивния характер на описаните във фактурите стопански операции, тя ги отразила в дневника за покупки за данъчния период (том 18, л. 225 и сл. от ДП). По този начин подсъдимата осигурила оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, съдържащ информация за отсъстващи сделки, т.е. при липса на истински доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Отразяването на фактурите в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справка-декларацията по ЗДДС за периода (том 18, л. 216), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 43052,58 лв., при действителен в размер на 38856,38 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 11024,17 лв.,  при действителен в размер на 15220,37 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен доставчик *ЕООД, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 4196,20 лв.       

    Цитираната справка-декларация, чието съдържание било добре известно и одобрено от подсъдимата, била технически подадена по електронен път от упълномощеното лице на 14.12.2011 г. в ТД на НАП – Пловдив, където била заведена с вх. № 16001848922. С това и посочените по-горе неистински сведения били потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД Н.М. пред органите по приходите, възползваща се от незнанието на  св. П. и упълномощеното лице, които технически изготвили и подали електронно пред НАП справка-декларацията. Пряка последица от поведението на подсъдимата било избягване на установяването и плащането на данъчни задължения за управлявания от нея търговец за периода, възлизащи на 4196,20 лв. поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.  

    Наред със справката-декларация, от упълномощеното лице на същата дата (14.12.2011г.) били подадени технически електронно и съпровождащите я отчетни регистри, сред които и дневникът за покупки за периода. Пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив  при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени от името на *ЕООД, по които липсвали всъщност реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

10. За данъчния период по ЗДДС месец декември (01.12. – 31.12.) 2011 г. подс. М. отново се снабдила с фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, неизвършени в действителност. Получените от подс. М. по неустановен начин фактури били:

- Фактура с № 793/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4000,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „ябълка“.

- Фактура с № 794/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4800 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставката било отразено „домат, краставица“.

- Фактура с № 795/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4165,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 833,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „портокал“.

- Фактура с № 796/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4200,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „мандарини“.

- Фактура с № 797/30.12.2011 г.   с данъчна основа на доставката 3700,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 740,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „круша, домат“.

- Фактура с № 798/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4800,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „сиврия, ябълка“.

- Фактура с № 799/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4300,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „домат, краставици“.

- Фактура с № 800/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 3570,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 714,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „портокал“.

- Фактура с № 801/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 3600,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „мандарини“.

- Фактура с № 802/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4010,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 802,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „круша, домати, сиврия“.

- Фактура с № 803/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 3875,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 775,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „ябълка, домат“.

- Фактура с № 804/30.12.2011 г.  с данъчна основа на доставката 4360,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 872,00 лв. Като издател на фактурата било посочено дружеството *ЕООД, ЕИК *, а като предмет на доставка било отразено „краставици, портокали, мандарини“.

На 24.11.2011 г. в гр. Велико Търново с нотариално заверен договор П.Р.Д. продал на * Г.Л. дружествените дялове на *ЕООД, ЕИК *. Промяната в собствеността и управлението била вписана в Търговски регистър към Агенция по вписванията на 01.12.2011 г. Т.е. гореобсъдените фактури са били издадени в период, в който собственик и управител на дружеството е бил * Л. ( справка от ТР към АВ- том 30, л. 27, 94 и сл. от ДП).

    С дружеството П.Д. не извършвал никаква дейност. * Л. бил поставен под пълно запрещение и бил диспансеризиран като психично болен с диагноза „шизофрения“. Горепосочените фактури не са били включени в дневника за продажби на *ЕООД. Дружеството не е регистрирало трудови договори на работници, нито е декларирало изплатени доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. През 2011 г. дружеството не е имало отношения с „***“ АД (служебна бележка № 1/20.04.2016 г. от „***“ АД, с. *, том 14, л. 42 от ДП), от чието стоково тържище в с. * подс. М. често се снабдявала от различни търговци. ,*ЕООД е било дерегистрирано по инициатива на данъчен орган на 15.03.2012 г.

    Отразените в обсъдените фактури сделки били симулативни, подобни доставки не съществували. Подсъдимата била наясно с това в качеството си на реално управляваща  на „Н. *“ ЕООД и ръководеща неговата стопанска дейност.

    Въпреки отсъствието на реални доставки по споменатите първични счетоводни документи, подс. М. с цел постигане на неправомерно данъчно облекчение ги представила на оперативния счетоводител- св. Л.П., която при осъществяване на дейността си, както бе вече многократно констатирано, не е имала знание за  фиктивния характер на описаните във фактурите стопански операции. Тя ги отразила в дневника за покупки за данъчния период (том 18, л. 253 и сл. от ДП). Подсъдимата, отново чрез използването на незнаещата неистинския характер фактурите св. П., осигурила оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, съдържащ информация за отсъстващи сделки, т.е. при липса на истински доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

    Отразяването на фактурите в дневника за покупки рефлектирало и върху съдържанието на справката-декларация по ЗДДС за периода (том 18, л. 242 от ДП), в която чрез поведението на подсъдимата залегнали следните неверни обстоятелства: в кл. 41 от документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 45823,83 лв., при действителен в размер на 35947,83 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 20220,03 лв.,  при действителен в размер на 30096,03 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен доставчик *ЕООД, довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 9876,00 лв.      

Съдържанието на цитираната справка-декларация било добре известно и одобрено от подсъдимата. Тя  технически била подадена по електронен път от упълномощеното лице на 13.01.2012 г. в ТД на НАП – Пловдив, където била заведена с вх. № 16001863144. Така посочените по-горе неистински сведения били потвърдени от управителя на „Н. *“ ЕООД- подс.  Н.М. пред органите по приходите, служейки си като със св. П. и упълномощеното лице, които технически изготвили и подали електронно пред НАП справка-декларацията, несъзнаващи вида на предоставените първични счетоводни документи като описващи несъществуващи стопански операции. Пряка последица от поведението ѝ било избягване от подсъдимата на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери  за периода, възлизащи на 9876,00 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.  

    Наред със справка-декларацията от упълномощеното лице на същата дата (13.01.2012г.) били подадени чисто технически електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП – Пловдив,  при представянето на произтичащата от подадения документ информация той бил използван от подсъдимата в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени от името на *ЕООД, по които липсвали всъщност реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

 

    Впоследствие периодът от 01.12.2007 г. до 31.01.2008 г. и периодът от 01.05.2008 г. до 31.12.2011 г. били обхванати от ревизионно производство, което трябвало да изследва задълженията, свързани с данъка върху добавената стойност, дължими от „Н. *“ ЕООД. Неговото начало било поставено със заповед за възлагане на ревизия № 1302645/03.06.2013 г. Тя била извършена от служителите на ТД на НАП – Пловдив – Е.С. и М.Р.. В хода ѝ органите по приходната администрация, отчитайки и резултатите от насрещните проверки на доставчиците на „Н. *“ ЕООД констатирали, че липсвали действителни доставки по гореописаните фактури, издадени от * ЕООД, „***“ ЕООД, *ЕООД, „***“ ЕООД, ***“ ЕООД, „*“ ЕООД, ЕТ „Н.Д. ***, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Съответно установеното от тях намерило израз като изводи в изготвения ревизионен доклад № 1305002/27.11.2013 г. (том 19, л. 14 от ДП). Неговите мотиви били изцяло възприети в последвалия ревизионен акт № *********/13.02.2014 г. (том 19, л. 1 от ДП), с който били установени задължения за довнасяне на ДДС в размер общо на 85339,11 лв. и лихви за просрочия към тях в размер на общо 30636,37 лв. Срещу ревизионния акт била подадена жалба от подс. М. чрез адвокат И. * до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив. С решение № 533/03.06.2014 г. на И.ф. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП издаденият ревизионен акт бил потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 71927,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 27096,60 лв., и отменен в частта за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „К.“ ЕООД, в размер на 13411,13 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3539,77 лв.

    По жалба на Н.М. срещу издадения ревизионен акт било образувано административно дело в Пловдивския административен съд (ПАС). С решение № 1409/13.07.2015 г. ПАС е отхвърлил жалбата. Съдебното решение било обжалвано пред Върховния административен съд, който с окончателно решение № 2341/01.03.2016 г. оставил в сила решението на ПАС.

 

    През инкриминирания период управляваното от подсъдимата М. търговско дружество е осъществявало и действителна търговска дейност, вкл. покупка на хранителни стоки, за някои от тях- преработката им преди  последваща продажба. За този вид стоки е имало реални доставки, съответно при осчетоводяването им не са въвеждани данни за неосъществени търговски сделки, с неизвършени плащания. Така през инкриминирания период управляваното от подс. * предприятие осъществило и множество реални покупки на горива, както следва:

1. През данъчния период по ЗДДС месец юли (01.07. – 31.07.) 2008 г, за осъществени доставки били издадени данъчни фактури за доставка на стоки от „***“ ЕООД, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 14/09.07.2008 г.  с данъчна основа на доставката 1791,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 358,33 лв.;

- Фактура с № 41/18.07.2008 г. с данъчна основа на доставката 1808,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 361,67 лв.;

- Фактура с № 50/22.07.2008 г.  с данъчна основа на доставката 3255,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 651,00 лв.

    Като издател на всички посочени фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, със седалище в гр. Пловдив, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „разходи“.

 

2. За  данъчен период по ЗДДС месец август (01.08. – 31.08.) 2008 г., била издадена под № 83/08.08.2008 г. с начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 716,67 лв. и с посочен доставчик „***“ ЕООД. Като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било посочено „гориво“.

3. За данъчния период по ЗДДС месец септември (01.09. – 30.09.)  2008 г. от същия доставчик били издадени:

- Фактура с № 132/08.09.2008 г. – с данъчна основа на доставката 3633,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 726,67 лв.;

- Фактура с № 150/18.09.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2662,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 532,50 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „материали“.

4. За данъчния период по ЗДДС месец октомври (01.10. – 31.10.) 2008 г. подс. М. били осчетоводени  фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, извършени в действителност. В тези фактури било отразено следното:

- Фактура с № 188/01.10.2008 г. – с данъчна основа на доставката 4375,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 875,00 лв.;

- Фактура с № 232/21.10.2008 г. – с данъчна основа на доставката 4703,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 940,67 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

5. За данъчен период по ЗДДС месец ноември (01.11. – 31.11.) 2008 г издадените  фактури, удостоверяващи реални търговски сделки, по които дружеството „Н. *“ ЕООД било получател на стоки и услуги са :

- Фактура с № 273/03.11.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2425,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485,00 лв.;

- Фактура с № 281/04.11.2008 г. – с данъчна основа на доставката 1616.67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 323.33 лв.;

- Фактура с № 311/14.11.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2425.00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485.00 лв.;

- Фактура с № 333/28.11.2008 г. – с данъчна основа на доставката 3916.67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 783.33 лв.

    Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

6. През данъчния период по ЗДДС месец декември (01.12. – 31.12.) 2008 г. били издадени фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 355/08.12.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2287,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 457,50 лв.;

- Фактура с № 370/15.12.2008 г. – с данъчна основа на доставката 1375,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 275,00 лв.;

- Фактура с № 382/18.12.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2087,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 417,50 лв.;

- Фактура с № 389/23.12.2008 г. – с данъчна основа на доставката 2475,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 495,00 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

7. За данъчния период по ЗДДС месец януари (01.01. – 31.01.) 2009 г. били съставени, съответно осчетоводени и декларирани  фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки:

- Фактура с № 407/07.01.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3354,17 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 670,83 лв.;

- Фактура с № 445/22.01.2009 г. – с данъчна основа на доставката 2025,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 405,07 лв.;

- Фактура с № 455/28.01.2009 г. – с данъчна основа на доставката 2933,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 586,67 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

8. За данъчния период по ЗДДС месец февруари (01.02. – 28.02.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 504/19.02.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1316,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 263,33 лв.; с посочен предмет на доставката „материали“;

- Фактура с № 516/27.02.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1975,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 395,00 лв.; с посочен предмет на доставката „гориво“.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *.

 

9. За данъчния период по ЗДДС месец март (01.03. – 31.03.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 541/12.03.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1225,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 245,00 лв.;

- Фактура с № 551/17.03.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1347,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 269,50 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

10. За данъчния период по ЗДДС април (01.04. – 30.04.) 2009 г. били издадени следните фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки:

- Фактура с № **********/02.04.2009 г. – с данъчна основа на доставката 2320,83 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 464,17 лв.;

- Фактура с № 620/21.04.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1216,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лв.

 

11. За данъчния период по ЗДДС месец май (01.05. – 31.05.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 646/04.05.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1216,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лв.;

- Фактура с № 650/07.05.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1837,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 367,50 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

12. За данъчния период по ЗДДС месец юни (01.06. – 30.06.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 681/25.05.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1216,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лв.;

- Фактура с № 708/15.06.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3262,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 652,50 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „материали“.

 

13. За  данъчен период по ЗДДС месец юли (01.07. – 31.07.) 2009 г., била издадена фактура за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки № 747/03.07.2009 г. с  данъчна основа на доставката 1300,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 260,00 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било посочено „гориво“.

 

17. За данъчен период по ЗДДС  месец август (01.08. – 31.08.) 2009 г. била издадена фактура № 823/18.08.2009 г. с  данъчна основа на доставката 1325,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 265,00 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било посочено „гориво“.

18. За данъчния период по ЗДДС месец септември (01.09. – 30.09.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 853/08.09.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3433,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686,67 лв.;

- Фактура с № 785/27.07.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3166,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 633,33 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

19. За данъчния период по ЗДДС месец октомври (01.10. – 31.10.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 924/15.10.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3250,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лв.;

- Фактура с № 935/21.10.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3250,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лв.;

- Фактура с № 896/30.09.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1258,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 251,67 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

20. За данъчния период по ЗДДС месец ноември (01.11. – 30.11.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 974/05.11.2009 г. – с данъчна основа на доставката 2062,50 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 412,50 лв.;

- Фактура с № **********/09.11.2009 г. – с данъчна основа на доставката 4125,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 825,00 лв.;

- Фактура с № 1017/24.11.2009 г. – с данъчна основа на доставката 2683,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 536,67 лв;

- Фактура с № 959/31.10.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1383,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 276,67 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

21. За данъчния период по ЗДДС месец декември (01.12. – 31.12.) 2009 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва подс. М. се снабдила с поредни фактури, отразяващи получени от „Н. *“ ЕООД доставки, неизвършени в действителност. В получените по неустановен начин фактури от подс. М. било отразено следното:

- Фактура с № 1051/14.12.2009 г. – с данъчна основа на доставката 3300,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 660,00 лв.;

- Фактура с № 1071/29.12.2009 г. – с данъчна основа на доставката 1358,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 271,67 лв.;

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

 

22. За данъчния период по ЗДДС месец януари (01.01. – 31.01.) 2010 г. била издадена фактура за  получена от „Н. *“ ЕООД доставка с  № 1099/18.01.2010 г.,  данъчна основа на доставката 3604,17 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,83 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било посочено „гориво“.

23. За данъчния период по ЗДДС месец февруари (01.02. – 28.02.) 2010 г. била издадена фактура за  получена от „Н. *“ ЕООД доставка с № 1142/15.02.2010 г., с  данъчна основа на доставката 3483,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 696,67 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било отразено „гориво“.

 

24. За данъчния период по ЗДДС месец март (01.03. – 31.03.) 2010 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 1183/24.03.2010 г. – с данъчна основа на доставката 2530,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 506,00 лв.;

- Фактура с № 1184/24.03.2010 г. – с данъчна основа на доставката 1291,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 258,33 лв.;

- Фактура с № 1196/31.03.2010 г. – с данъчна основа на доставката 2841,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 568,33 лв.

- Фактура с № 1159/28.02.2010 г. – с данъчна основа на доставката 1516,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 303,33 лв;

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

25. За данъчния период по ЗДДС месец април (01.04. – 30.04.) 2010 г. била издадена  фактура, отразяваща получена от „Н. *“ ЕООД доставка. Фактурата била под № 1211/12.04.2010 г. с  данъчна основа на доставката 4208,33 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 841,67 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било отразено „гориво“.

26. За данъчния период по ЗДДС месец май (01.05. – 31.05.) 2010 г. била издадена и осчетоводена  фактура, отразяваща получена от „Н. *“ ЕООД доставка. Посочената фактура била под № **********/30.04.2010 г., с  данъчна основа на доставката 679,17 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 135,83 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било отразено „гориво“.

27. За данъчния период по ЗДДС месец юни (01.06. – 30.06.) 2010 г. били издадени фактури за  получени от „Н. *“ ЕООД доставки, както следва:

- Фактура с № 1249/04.06.2010 г. с данъчна основа на доставката 3050,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 610,00 лв.;

- Фактура с № 1252/15.06.2010 г.  с данъчна основа на доставката 1800,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 360,00 лв.;

- Фактура с № 1261/23.06.2010 г.  с данъчна основа на доставката 1541,67 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 308,33 лв.

- Фактура с № 1266/29.06.2010 г.  с данъчна основа на доставката 4200,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лв.

Като издател на посочените фактури било посочено „***“ ЕООД, ЕИК *, а като вид на стоката или обхват и вид на услугата било отразено „гориво“.

28. За данъчния период по ЗДДС месец юли (01.07. – 31.07.) 2010 г. била издадена фактура, отразяваща получена от „Н. *“ ЕООД доставка с № 1274/15.07.2010 г., с данъчна основа на доставката 2408,00 лв. и начислен ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 481,60 лв. В качеството на доставчик било посочено дружеството „***“ ЕООД, а като вид на стоката – предмет на доставка, във фактурата било отразено „гориво“.

 Всички описани по- горе фактури с отразени доставки на горива от„***“ ЕООД, били представени от подсъдимата в дружеството, счетоводно обслужващо управляваното от подсъдимата дружество. Те били включени в дневника за покупки за съответния период и съответно отразени в дължимата и подадена пред ТД на НАП-Пловдив справка- декларация за периода. Съдът приема, че всяка една от сочените фактури отразява действителна доставка на стока. С включването й във вторичните счетоводни документи, както и декларирането за всеки от данъчните периоди не е постигнато занижаване на дължимия за периода размер на ДДС. Самото дружество  „***“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС, считано от 26.06.2008 г. и дерегистрирано на 05.10.2011 г. на основание чл. 176 от ДОПК. Към момента на издаване на цитираните фактури едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД бил св. Д.И.С.. Посоченото дружество имало търговски отношения с „Н. *“ ЕООД, като обичайно издаването на фактури за доставка на гориво се предшествало от издаване на експедиционни листове за всяка доставка, които впоследствие били основа за издаването на фактурите. Към инкриминирания по делото период, през който се твърди да са издавани фактури от това дружество за  управляваното от подсъдимата дружество„Н. *“ ЕООД, управител и предсатвляващ  „***“ ЕООД е бил св. Д.И.С. (за периода 12.06.2008 г. – 09.03.2011 г.). След инкриминирания период като управители са били вписани  св. П.А.П. (за периода 10.03.2011 г. до 26.06.2011 г.), св. И.Л.Б. (за периода 27.06.2011 г. до 15.03.2012 г.) и Г. И.Г. (за периода 16.03.2012 г. до 01.08.2016 г.).

     От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, вкл. разпити на свидетели, съответстващи на  представените в хода на данъчната ревизия документи и служебно изисканите от съда справки  се установява, че  е налице реално извършена доставка по всяка от фактурите. Дружеството е осъществявало дейност по доставки на горива, ползвало е  нает  специализиран транспорт, работещи по трудов договор лица, които са управлявали специалните МПС и са доставяли на обекти, стопанисвани от  „Н. *“, за които обективно е било необходимо гориво

II. Като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, което се облага с корпоративен данък, „Н. *“, ЕООД  подавало Годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

    Подс. М., в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Н. *“ ЕООД и като фактически осъществяваща стопанската дейност на дружеството договорила счетоводното му обслужване от месец януари 2013 г. да се води от „*“ ООД. За изпълнение на договора, с  изрично пълномощно (том 28, л. 183 от ДП) подс. М. упълномощила „*“ ООД да представлява „Н. *“ ЕООД и при подаване на ГДД по ЗКПО. На 29.01.2013 г. данъчно задълженото лице “Н. *“ ЕООД подало уведомление в ТД на НАП – Пловдив за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставени от НАП, с УЕП на упълномощено лице – „*“ ООД. Управител на последното и лице, което водило счетоводството на „Н. *“ ЕООД, била св. Ц.П..

    При годишното приключване на 2013 година св. Ц.П. установила, че има стоки, които „светят на червено“, което означавало, че са продадени повече, отколкото са доставени, т.е. отчетената печалба била по-висока. Св. П. уведомила подс. М. за така установеното обстоятелство. У подс. М. се формирало намерение да избегне установяването и плащането на корпоративен данък (данък печалба), като се сдобие с документи, отразяващи недействително извършени покупки от страна на „Н. *“ ЕООД, които да бъдат осчетоводени като разход за дружеството и да послужат за намаляване на печалбата на данъчно задълженото лице, респективно – за намаляване на размера на дължимия данък.

    Подс. М. се свързала със св. Д.Д., за която знаела, че обслужвала счетоводно фирми, в които работят различни „лица от селата“, и я помолила да ѝ предостави техни координати. Св. Д.Д.  продиктувала по телефона на подс. М. имена на лица с ЕГН, които данни взела от компютъра, с който работила в счетоводната кантора. Подс. М. собственоръчно написала съобщените й лични данни на листче, приложено по делото и установено като съставено от нея.

    На неустановена дата през пролетта на 2014 г. подс. М. дала на служители на „Н. *“ ЕООД празни бланки от протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция и им наредила да ги попълнят, като им предоставила имената на лицата, стоките и цените, които следвало да се впишат в протоколите. Самата тя също попълнила някои от протоколите. Св. И.С., св. Д.С. и св. Л.К. – служители на „Н. *“ ЕООД, изпълнили нареденото от работодателя им, като не попитали за причината, поради която това било необходимо.

    Подс. М. лично предоставила на св. Ц.П. за осчетоводяване приемо-предавателни протоколи за закупуване на селскостопанска продукция, което наложило да бъде изготвен нов финансов отчет, както и нова годишна данъчна декларация за 2013 г. От служител в счетоводната кантора технически били въведени данните от предоставените протоколи. Последните били осчетоводени като заприхождаване на стока и плащането й в брой, в резултат на което за дружеството бил формиран разход за 2013 г. и изходящ паричен поток.

    В резултат от действията на подс. М. посочените в протоколите стоки били технически отразени от служителите на счетоводната кантора в отчета за приходи и разходи (ОПР) като разход в перото „отчетна стойност на продадените стоки“. Съставената  ГДД по ЗКПО за 2013 г., след нанасяне на разходите по протоколите, била предоставена на подс. Н.М. за разглеждане, одобрение и подпис на хартиен носител, преди да се изпрати в ТД на НАП – Пловдив. Със стойността на протоколите, отразяващи недействителни стопански операции, се променил финансовият резултат на дружеството за 2013 год. Печалбата била намалена със стойността на изплатеното по протоколите, отразяващи неосъществени доставки. Те отразявали неосъществени разходи за управляваното от подсъдимата предприятие.

    Използваните неправомерно протоколи за осчетоводяване и постигане на завишен размер на разходите, са:

1. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 12.11.2013 г. ( приложен като оригинал и копия в том 11, л. 144; том 7, л. 31 и том 2, л. 28 от ДП) – Предмет на сделката съгласно протокола били следните стоки: грозде – 5550 кг за 6660,00 лв. и картофи – 1000 кг за 600,00 лв. Общата стойност по протокола била 7260,00 лв. В протокола като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач М.З.М., ЕГН**********.

    М.З.М. не била регистрирана като земеделски производител. Тя не е подписала приложения по делото протокол и това се установява от заключението на съдебно- графическата експертиза.Отразената чрез протокола сделка била симулативна, тъй като такава  доставка не е осъществявана съществувала. Подсъдимата знаела, че дружеството ѝ реално не е било получател (купувач) от М.М. на посочените в протокола стоки.

    Въпреки отсъствието на реална доставка по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция, подс. М., в оглед взетото  решение за намаляване на финасовия резултат и постигане на благоприятстващо търговеца данъчно задължение го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Тя не знаела за фиктивния характер на протокола. Осчетоводила го като доставени стоки и изплатена сума на М.М. в размер на 7260 лв. през 2013 г. Стоките били отчетени като доставени и продадени, респективно бил начислен счетоводен разход за дружеството общо за 7260 лв.

    Чрез отразяването за данъчни цели на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход на „Н. *“ ЕООД, чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко със 726,00 лв.

 

2. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 17.07.2013   Стойността по протокола била 2499,99 лв. В протокола като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач С.А.Ц., ЕГН **********.

    Св. С.Ц. бил регистриран земеделски производител от * г. и отглеждал зеленчуци – моркови, зеле, магданоз, кервиз, копър, подправки, пъщърнак и картофи. Продавал продукцията си на стоково тържище „***“ АД в с. *. За извършените продажби оформял протокол по негов образец. Св. Ц. познавал подс. М., тъй като ѝ бил продавал моркови, магданоз, картофи и зеле, за което издавал съответен протокол, без издаване на касова бележка. На неустановена дата подс. М. помолила св. Ц. да й издаде протокол, в който да впише по-голямо количества продукция от действително продаденото, но той отказал. Във връзка с действително доставени стоки на подс. М. св. Ц. бил подписал три приемо-предавателни протокола от 04.10.2013 г., от 05.06.2013 г. и 03.08.2013 г., но не и такъв с дата 17.07.2013 г.

    Отразената чрез протокола сделка  била симулативна, тъй като подобна доставка не е осъществявана- нито на посочената дата, нито на друга такава, но по посочените цени и количества. Подсъдимата знаела това не само с оглед качеството й на управител орган на „Н. *“, ръководещ неговата стопанска дейност, но и с оглед предварително проведения разговор и взетото решение да  докаже по- високи от действителните разходи за фирмата й.

    Въпреки отсъствието на реална доставка по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 17.07.2013 г., подс. М. го представила на счетоводителката- св. Ц.П., която не знаела за фиктивния характер на протокола. Осчетоводила го с оглед съдържанието- като доставени стоки и изплатена сума на св. С.Ц. в размер на 2999,99 лв. през 2013 г. Стоките били отчетени като доставени и платени, респективно бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 2999,99 лв.

Чрез отразяването на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход за данъчни цели чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 250,00 лв.

 

3. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 10.10.2013 г. (том 11, л. 143, том 7, л. 30 и том 2, л. 27 от ДП оригинали и копия) – предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: чушки – 3500 кг за 3850,00 лв., и кромид – 1500 кг за 900 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 4750 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач С.Г. *, ЕГН **********. В хода на разследването е установено, че лицето с ЕГН ********** е св. С. Г.К., а не както е било отразено в протокола – с фамилия „*

    Св. С.К. била пенсионер, не била регистрирана като земеделски производител и не отглеждала зеленчуци и плодове. Тя не познавала подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имала никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД. Не е давала съгласието си други лица да попълват протоколи за продажба на селскостопанска продукция от нейно име. Отразената чрез протокола сделка т била симулативна. Такава доставка не съществувала. Подсъдимата знаела това.

    Въпреки отсъствието на реална доставка по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 10.10.2013 г., подс. М. с цел отчитане на фиктивна стопанска дейност с крайна последица постигане на благоприятстващо дружеството по- малко по размер  данъчно задължение, го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Както бе вече отразено и за предходния протокол, последната не знаела за  фиктивния характер на сделката по протокола и  го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума през 2013 г. на С. * в размер на 4750,00 лв. Стоките били отчетени като доставени и платени, респективно бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 4750,00 лв.

    Чрез отразяването на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход за данъчни цели, чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 475,00 лв.

 

4. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 15.08.2013 г. (оригинал и копия в том 11, л. 141; том 7, л. 29 и том 2, л.2 6 от ДП) – предмет на доставка съгласно протокола били: чушки – 1000 кг за 1000,00 лв., краставици – 800 кг за 640,00 лв., круши – * кг за 1800,00 лв., и домати 3000 кг за 2100,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 5540,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач М.И.Н..

Св. М.И.Н., ЕГН **********, от своя страна, никога не се е занимавала с производство или търговия на селскостопанска продукция, не била регистрирана като земеделски производител и не познавала подс. Н.М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д.. Същата никога не е подписвала протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция и не е получавала сума в  размер на 5540 лв. от „Н. *“ ЕООД.

Отразената чрез протокола сделка била симулативна. Такава доставка не е реализирана, нито плащане по нея. Подсъдимата знаела това, но представила  протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 15.08.2013 г., на счетоводителката св. Ц.П.. Тя  го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума на М.Н. в размер на 5540,00 лв. през 2013 г. Стоките били отчетени като доставени и платени, респективно бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 5540,00 лв. За неистинския характер на  протокола и неосъществени по него действия от продавача и купувача  П. не е знаела.

Чрез отразяването на сумата от посочения протокол като разход за данъчни цели подс. М. чрез св. Ц.П. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила в по-малко с 554,00 лв. данък върху печалбата.

 

5. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 06.11.2013 г. (том 11, л. 141; том 7, л. 27 и том 2, л.25 от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните селскостопански стоки: лук – 3400 кг за 2720,00 лв., зеле – 5100 кг за 3060,00 лв., и картофи – 8000 кг за 6000,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 11780,00 лв. Като купувач било вписано „Н. *“ ЕООД, а като продавач Г.В.С., ЕГН  **********.

Св. Г.С. работила на трудов договор и работата ѝ била свързана с продажба на парфюмерия и козметика, не познавала подс. М. и никога не е била земеделски производител, нито никой от членовете на семейството ѝ се е занимавал с производство и търговия на селскостопанска продукция. Тя никога не е получавала сумата от 11780,00 лв. от „Н. *“ ЕООД, не е давала съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име.

    Отразената чрез протокола сделка била симулативна, подобна доставка не съществувала. Подсъдимата знаела това, но го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Последната го осчетоводила като доставени стоки и изплатена на Г.С. през 2013 г. сума от 11780,00 лв. Стоките били отчетени като доставени и платени, бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 11780,00 лв. Така  чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 1178,00 лв.

 

6. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 08.07.2013 г. (том 11, л. 139; том 7, л. 26 и том 2, л. 24 от ДП оригинал и копия) – предмет на доставка съгласно протокола били следните селскостопански стоки: кайсии – 4800 кг за 4800,00 лв., зеле – 5000 кг за 750,00 лв., и домати – 3000 кг 1800,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 7350,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач М.Н.П., ЕГН **********.

    Св. М.П. не е бил регистриран като земеделски производител и не се занимавал със земеделие. Отразената чрез протокола сделка била симулативна, такава доставка не съществувала, нито било извършвано отразеното плащане. Това  подс. М. го представила на счетоводителката св. Ц.П., която го осчетоводила като доставени стоки и изплатена през 2013 г. сума на М.П. в размер на 7350,00 лв. Стоките били отчетени като доставени и платени, респективно бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 7350,00 лв. Чрез отразяването на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция като разход , подс. М. чрез св. Ц.П. е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 735,00 лв.

 

7. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 10.05.2013 г. (оригинал и копия в том 11, л. 142; том 7, л. 25 и том 2, л. 23 от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните земеделски стоки: ягоди – 1300 кг за 2600,00 лв. и картофи 4400 кг за 3080,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 5680,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач Д. Ч. К., ЕГН **********.

    В хода на разследването е установено, че лицето с ЕГН ********** е св. Д.М.К., а не както е било отразено в протокола – с презиме „Ч.“. Това обстоятелство свидетелката заяви и пред съда. Тя никога не е била земеделски производител и не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция. Същата не познавала подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имала никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД. Св. К. никога не е получавала сумата от 5680,00 лв. от „Н. *“ ЕООД, като не е давала съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име.Отразената чрез протокола сделка не е била реализирана. Подсъдимата М. знаела, че дружеството ѝ реално не е било получател (купувач) на посочените в протокола стоки от св. Д.К.. Въпреки това го представила на счетоводителката св. Ц.П., на която това обстоятелство било неизвестно. Тя го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума на Д.К. в размер на 5680,00 лв. през 2013 г. Стоките били отчетени като доставени и платени, респективно бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 5680,00 лв. Чрез отразяването на сумата от посочения протокол като разход за данъчни цели чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 568,00 лв.

8. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 03.04.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 150; том 7, л. 24 и том 2, л. 22от ДП).

    Предмет на доставка по протокола били следните стоки: картофи – 4000 кг за 2400,00 лв., зеле – 4000 кг за 1000,00 лв. и кромид – 1000 кг за 450,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 3850,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач К.К.И., ЕГН **********. Той никога не е бил земеделски производител и не е произвеждал или търгувал със селскостопанска продукция, не познавал подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имал никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД. Св. И. никога не е получавал сумата от 3850,00 лв. от „Н. *“ ЕООД, не е давал съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име.

    Отразената чрез протокола сделка била симулативна, подобна доставка не съществувала. Подсъдимата знаела, че дружеството ѝ реално не е било получател (купувач) на посочените в протокола стоки от св. К.И., но го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Последната била в неведение за фиктивния характер на протокола и го осчетоводила като доставени стоки и изплатена през 2013 г. сума на К.И. в размер на 3850,00 лв. Бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 3850,00 лв. Чрез отразяването на сумата от посочения протокол, удостоверяващ за данъчни цели неизвършен разход, чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 385,00 лв.

 

9. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 03.12.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 136; том 7, л. 22 и том 2, л. 21от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: тиква – 3500 кг за 1925,00 лв., зеле – 3500 кг за 2100,00 лв. и кромид 1800,00 кг за 1440,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 5465,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач И.Н.Н., ЕГН **********. Тя никога не е била земеделски производител и не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция. Не познавала подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имала никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД. Св. К. никога не е получавала сумата от 5465,00 лв. от „Н. *“ ЕООД, не е давала съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име. Отразената чрез протокола сделка била симулативна и подсъдимата М. знаела това. Въпреки отсъствието на реална доставка по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 03.12.2013 г. го представила на счетоводителката св. Ц.П., която не знаела за неистинността на счетоводния документ. Тя го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума на И.Н. в размер на 5465,00 лв. през 2013 г. Бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 5465,00 лв.

    Чрез отразяването на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход за данъчни цели подс. М., чрез св. Ц.П. незаконосъобразно намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 546,50 лв.

 

10. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 10.09.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 145; том 7, л. 19 и том 2, л. 18 от ДП)

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: кайсии – 2500 кг за 3000,00 лв., праскови – 3500 кг за 4200,00 лв. и грозде – 2500 кг за 3500,00 лв., с общата сума за плащане в размер на 10700,00 лв., и протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 10.06.2013 г. (том 11, л. 145; том 7, л. 21 и том 2, л. 20) – предмет на доставка съгласно протокола били череши 5200 кг на стойност 6240,00 лв. И в двата протокола като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач А.В.А., ЕГН **********. Тя никога не е била земеделски производител и не е  продавала зеленчуци на дребно преди 2007 г., както и  не е получавала горепосочените суми от „Н. *“ ЕООД. Както и при обсъдените по- горе лица не е давала съгласие друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име. Отразените чрез протокола сделки  били симулативни, в действителност подобни доставки не съществували. Подсъдимата знаела, че дружеството ѝ реално не е било получател (купувач) на посочените в протоколите стоки от св. А.А. и не е извършило сочения разход.

Въпреки това ги представила на счетоводителката св. Ц.П.. Последната, без да знае за фиктивния характер на протоколите, ги осчетоводила като доставени стоки и изплатени суми на А.А. в общ размер на 16940,00 лв. през 2013 г. Бил начислен счетоводен разход от продажбата им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 16940,00 лв. Чрез отразяването за данъчни цели на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 1694,00 лв.

 

11. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 20.08.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 135; том 7, л. 20 и том 2, л. 19 от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били стоките: ябълки – 3500 кг за 2275,00 лв., круши – 2300 кг за 1840,00 лв. и сливи – 1500 кг за 1500,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола била 5615,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач Д.Б.Л., ЕГН **********. Тя не е била земеделски производител и не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция, не е получавала сумата от 5615,00 лв. от „Н. *“ ЕООД в замяна на доставени от нейна страна стоки и не е давала съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име. Отразената чрез протокола сделка не била осъществена. Подсъдимата знаела това, но го представила на счетоводителката св. Ц.П., която не знаела за  фиктивния характер на протокола и го осчетоводила. Бил начислен счетоводен разход от това нереализирано  от страна на дружеството плащане в размер на 5615,00 лв.

Чрез отразяването на сумата за данъчни цели като разход, подс. М. чрез св. Ц.П. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 561,50 лв.

 

12. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 23.08.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 149; том 7, л. 18 и том 2, л. 17 от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: праскови – 2600 кг за 3120,00 лв., кайсии – 1000 кг за 1000,00 лв. и ябълки – 1800 кг за 1080,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола, била 5200,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач М.Г.И., ЕГН: **********. Тя не е била земеделски производител,не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция и не е получавала сумата от 5200,00 лв. от „Н. *“ ЕООД в замяна на доставени от нейна страна стоки. Не е давала и съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от нейно име. Не познавала подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имала никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД

    Отразената чрез протокола сделка никога не е била реализирана и подс. М. знаела това. Тя  го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Последната, без да знае неистинския характер на протокола,  го осчетоводила като доставени през 2013 г. стоки и изплатена сума на М.И. в размер на 520,00 лв. Бил начислен счетоводен разход от продажбата и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 5200,00 лв. Така  подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 520,00 лв.

 

13. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 17.09.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 147; том 7, л. 17 и том 2, л. 16 от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: грозде за 3800,00 лв.; круши за 2320,00 лв. и картофи за 3000,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола, била 9120,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач З.С.А., ЕГН **********. Той не е бил земеделски производител и не е търгувал със селскостопанска продукция, като не е и получавал сумата от 9120,00 лв. от „Н. *“ ЕООД в замяна на доставени от негова страна стоки. Не е давал съгласието си друго лице да изготвя протоколи за продажба на селскостопанска продукция, които да подписва от негово име.

Отразената чрез протокола сделка не е била реализирана. Подсъдимата знаела това, но го представила на незапознатата със соченото обстоятелство счетоводителка св. Ц.П.. Тя го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума през 2013 г. на З.А. в размер на 9120,00 лв. Бил начислен счетоводен разход от покупката им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 9120,00 лв. Чрез отразяването за данъчни на сумата от посочения протокол, удостоверяващ недействителна стопанска операция, като разход цели чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 912,00 лв.

 

14. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 16.05.2013 г. (в том 11, л. 138; том 7, л. 23 и том 2, л. 15 от ДП приложени копия и оригинал).

    Предмет на доставка съгласно протокола били следните стоки: домати – 3000 кг за 3000,00 лв.; краставици – 3000 кг за 2 400,00 лв. и тиквички – 1500 кг за 750,00 лв. Общата сума за плащане, посочена в протокола, била 6150,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач Ж.Н.А., с ЕГН **********. Тя не е била земеделски производител. Според заключението на СПЕ положеният в протокола подпис не е на свидетелката, ръкописният текст в него не е изпълнен от нея. Почеркът на неномерирания лист, съдържащ името и ЕГН и на тази свидетелка е изпълнен от подс. М..

    Отразената чрез протокола сделка никога не е била реализирана. Въпреки отсъствието на реална доставка  и плащане по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 16.05.2013 г., подс. М. го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Тя, без да знае за неистинския характер на протокола, го осчетоводила като доставени стоки и изплатена през 2013 г. сума на Ж.А. в размер на 6150,00 лв. Бил начислен счетоводен разход от покупката им и фиктивно плащане от страна на дружеството в размер на 6150,00 лв. Така  за данъчни цели като разход чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 615,00 лв.

 

15. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 12.09.2013 г. (копия и оригинал в том 11, л. 140; том 7, л. 28 и том 2, л. 14от ДП).

    Предмет на доставка съгласно протокола били 4500 кг грозде, като общата сума за плащане, посочена в протокола, била 6300,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач Н.Н.А., с ЕГН **********. От наличните по дулото доказателства се установява, че на визирания ЕГН ********** съответства лицето Ж.Н.А., а не както е било отразено в цитирания протокол – Н.Н.А.. Тя не е била земеделски производител, не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция, не е получавала от „Н. *“ ЕООД сумата от 6300,00 лв. в замяна на доставени от нейна страна стоки. Отразената чрез протокола сделка не съществувала. Подсъдимата била с ясното съзнание за това. Въпреки отсъствието на реална доставка по протокола за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 12.09.2013 г., подс. М. го представила на счетоводителката св. Ц.П., която не знаела за неистинския характер на протокола и  го осчетоводила като доставени стоки и изплатена сума през 2013 г. на Ж.А. в размер на 6300,00 лв. Бил начислен счетоводен разход в размер на 6300,00 лв.

Чрез отразяването на сумата за данъчни цели като разход чрез св. Ц.П. подс. М. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата с 630,00 лв.  по-малко.

 

15. Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 15.07.2013 г. (оригинал и копия в том 11, л. 146; том 7, л. 32 от ДП).

       Предмет на доставка съгласно протокола били 5550 кг ябълки за 3300,00 лв., 350 кг магданоз за 770,00 лв. и 2300 кг моркови за 1610,00 лв., като общата сума за плащане, посочена в протокола, била 5680,00 лв. Като купувач било отразено „Н. *“ ЕООД, а като продавач Н.И.Г., ЕГН **********. Тя не е била земеделски производител, не е произвеждала или търгувала със селскостопанска продукция, не е получавала сумата от 5680,00 лв. от „Н. *“ ЕООД в замяна на доставени от нея стоки. Св. Г. не познавала подс. М., св. Ц.П., св. И.С. и св. Д.Д. и не е имала никакви взаимоотношения с „Н. *“ ЕООД.

    Отразената чрез протокола сделка не съществувала. Подсъдимата знаела, че дружеството ѝ реално не е било получател (купувач) на посочените в протокола стоки от св. Н.Г., но го представила на счетоводителката св. Ц.П.. Тя го осчетоводила като доставени стоки и изплатена през 2013 г.сума на Ж.А. в размер на 5680,00 лв. Стоките били отчетени като счетоводен разход в размер на 5680,00 лв.

Чрез отразяването на сумата за данъчни цели като разход, подс. М. чрез св. Ц.П. незаконосъобразно е намалила финансовия резултат /печалбата/ на „Н. *“ ЕООД за 2013 г. и е начислила данък върху печалбата в по-малко с 568,00 лв.

    Годишната данъчна декларация /ГДД/ за 2013 г,  заедно с всички счетоводни регистри били предадени на одитор, който да завери Годишния финансов отчет на дружеството. Изготвеният доклад от одитора, както и всички отчети били подписвани лично от подс. Н.М.. Тя била запозната изцяло с финансовото състояние на дружеството си както при изготвянето, така и преди подаването в  ТД на НАП – Пловдив на ГДД по ЗКПО за 2013 г.

    На 28.03.2014 г., в законоустановеният срок, технически била подадена по електронен път чрез електронния подпис на „*“ ООД пред ТД на НАП – Пловдив Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г. на „Н. *“ ЕООД, на която бил даден вх. № */28.03.2014 г. (том 19, л. 119 от ДП). В декларацията като представляващ била посочена Н.М.,с ЕГН **********, и не фигурирало упълномощено лице. В ГДД по ЗКПО за 2013 г. в Част VI –„Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ били незаконосъобразно декларирани разходи в размер на 3 713 848,90 лв. (при действителни 3 604 668,90 лв.), корпоративен данък в размер на 21337,54 лв. и годишен данък след приспадане на отстъпката от 1 % 21124,16 лв. (при действителен дължим данък 32042,16 лв.).  С подаването на декларацията чрез служител от счетоводната кантора, която обслужвала „Н. *“ ЕООД, подс. Н.М. е потвърдила неистина пред приходната администрация относно извършените разходи на дружеството ѝ за 2013 г. и незаконосъобразно е намалила дължимия корпоративен данък /данък върху печалбата/ с 10918,00 лв., с което е избегнала и плащането на данъка в посочения размер.

    В законоустановения срок до 30.04.2014 г. счетоводителят св. Ц.П. оформила и подала от името на дружеството „Н. *“ ЕООД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ (том 10, л. 26 от ДП) в ТД на НАП – Пловдив, с която е декларирало пред приходната администрация, че сумите по приемо-предавателните протоколи са били изплатени на лицата. По смисъла на ЗДДФЛ тези суми се явявали техни доходи, получени през 2013 г.

    На „Н. *“ ЕООД няма извършени и/или текущи ревизионни производства, обхващащи периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

    На 10.04.2017 г. данъчно задълженото лице „Н. *“ ЕООД  е внесло по сметка на ТД на НАП – Пловдив сумата от 14285,05 лв., от които 10918 лв. избегнатия корпоративен данък и 3367,05 лв. – лихви. Същите са постъпили по сметката на органите по приходите, респективно по партидата на дружеството, на 11.04.2017 г. Тъй като за посочената сума не бил налице титул за задължение, с нея са се обвързали възникнали текущи към онзи момент задължения на дружеството, което се установява от приложената в хода на ДП справка от ТД на НАП – Пловдив, находяща се в том 35, л. 34 от делото. Същата информация се съдържа и в изисканата от съда справка от ТД на НАП – Пловдив - л. 146-148 т. 1 съд. дело.  

 

Пловдивският окръжен съд възприема като несъмнена описаната по- горе фактическа установеност на деянията въз основа на следните доказателства, които кредитира:

 На възприемане изцяло подлежат показанията на св.  Е.К.С.- както депозираните  в хода на съдебното следствие, така и присъединените по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство (том 10, л. 4-7), които свидетелката потвърди след прочитането им и които са депозирани по- близко до съобщените от нея събития.

От тях се установява, че свидетелката,  с оглед заеманата от нея длъжност- * в ТД на НАП гр. Пловдив, е участвала в извършването на ревизия на „Н. *“ ЕООД, за което били съставени ревизионен доклад и ревизионен акт. В края на 2013 г. е съставен ревизионният доклад, а  началото на 2014 г. - ревизионния акт. В хода на ревизията били обследвани рискови доставчици- такива, които по определени критерии на НАП, заложени в работната карта, която получават ревизиращите  при издадена  заповед за ревизия формират извод, че са „рискови“ на база данните за кадровата и ресурсна обезпеченост на съответния търговец. Свидетелката описва извършените от служителите на данъчната администрация насрещни проверки за всеки един от доставчиците за инкриминирания период и констатациите за неосъществени доставки за всички инкриминирани по делото фактури.

На възприемане изцяло подлежат показанията свид. М.Б.Р.- както депозираните в хода на съдебното следствие, така и присъединените по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК от досъдебното производство (протокол за разпит от 14.10.2020 г. , том 10, л. 1 – 3).  От тях се установява, че и тази свидетелка е работила в ТД на НАП гр. Пловдив и че на  „Н. *“ ЕООД  била реализирана финансова ревизия по ДДС.  В хода на същата били извършени  редица насрещни проверки на доставчици,     които по мнение на проверяващите били  рискови и вследствие на това в хода на ревизионното производство не било признато право на ДДС по тези фактури. Съгласно ЗДДС наличието на данъчна фактура не е основание за признаване на данъчен кредит. При доставките на „Н. *“ ЕООД  за закупена стока не били представени доказателства по непризнатите фактури относно транспортиране, плащане, от къде е взета стоката и данъчните власти намерили, че не е доставка. Ревизираното лице обжалвало ревизионният акт пред Дирекция „ОДОП“, след това и пред Административния съд,  с изключение на една от непризнатите доставки ревизионният акт бил потвърден ( с изключение на доставките от ф-ма „К.“ ООД.

 Съдът кредитира и показанията, депозирани в хода на съдебното следствие от свид. Ц.П.П.. От тях се установява, че  свидетелката е управител на счетоводна къща  „*“ ООД, а подсъдимата М. била клиент с фирма „Н. *“ ЕООД в периода 2012г. - 2013 г., след това прекратили отношенията си, а през месец юли 2014 г. били върнати на подсъдимата и документите относно осъществяваната счетоводна дейност. Фирма „Н. *“ ЕООД била регистрирана по ДДС. Счетоводното обслужване касаело счетоводни документи - покупки, продажби, банка, амортизации и т.н. Труд и работна заплата на фирмата се водело на друго място, откъдето на свидетелката също изпращали  информация. В офиса на счетоводната кантора се носели документите от подсъдимата М., понякога служители на счетоводната кантора отивали в офиса й на ул. *, Пловдив,  в складовете отивали от счетоводната къща за получаване на документи. Осчетоводявали всички фактури за покупки и продажби, като ги отразявали в счетоводния софтуер на компютър и след това подавали информация в данъчното. Фактурите били отразявани  в дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС, след което била подавана информация в ТД на НАП  по електронен път, с електронен подпис на „*“ ООД. Последната фирма била упълномощена за това от Н.М. с нотариално заверено пълномощно. Преди подаването на информацията- справка-декларация по ЗДДС, ведно с дневниците, уведомявали подс. Н.М., съобщавали й и сумата, която има за внасяне.

Съдът кредитира присъединените на осн.на чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал. 1 т.2 от НПК показанията на свидетелката от  досъдебното производство (том 5, л. 1-6, непоследователно подредени, л. 7-8; т. 10 л. 16-18,19-20,23-24), които са депозирани в момент, по- близък да съобщените събития и които свидетелката потвърди след прочитането им. Не се открояват съществени различия между тези показания и депозираните пред съда, но първоначалните са по- подробни. От тях се установява, че   първоначално подс. М. била клиент на счетоводната къща с друга своя фирма, а от  01.01.2013 г. станала клиент и с „Н. *“ ЕООД. Получените счетоводни документи от лицата, осъществявали счетоводната дейност на търговеца през предходните години, с изключение на годишните счетоводни отчети и хронологичните счетоводни справки,  поради липса на възможност за съхранение върнала  чрез шофьорите на самата М.. Документооборотът бил голям.  Част от плащанията (касателно доставките по обществени поръчки) се осъществявали само по банков път.  Около 10-то число на съответния месец свидетелката или съпругът й отивали  в склада на фирмата и прехвърляли („ трасферирали“) всичко, което било обработено на място чрез запис на флашка, след което прехвърляли информацията в собствените си компютри. След като получели  фактурите на хартиен носител ги сверявали с отразените в базата- данни, вписвали незаписаните, осчетоводявали. След обработването на информацията и  проверка  на дневниците по ДДС се обаждали на подсъдимата, съобщавали й резултата и подлежащата на внасяне сума по ЗДДС.   Платежното нареждане не пускали преди да имат потвърждение от М..  Свидетелката многократно обяснявала на подсъдимата, че „ всеки фалшив документ е бомба със закъснител“ и съществува риск да бъде разкрит в системата на НАП.  По повод годишното данъчно приключване за 2013 г., през м. март 2014 г.уведомила подсъдимата, че  данните за корпоративния данък формират данъчно задължение около 25-30000 лв.  М. отговорила, че не е възможно да има такава печалба и казала, че има закупувана земеделска продукция от производители. Свидетелката останала изненадана от това. М. я попитала какви следва да са реквизитите на документите. Свидетелката й указала.  По молба на подсъдимата й изпратила по интернет бланка на протокол за такава продажба.  Предупредила я, че данните следва да са много коректни. Подсъдимата попитала и за последствията, ако лицата не  декларират приход чрез ГДД.    По електронна поща подсъдимата изпратила на свидетелката протоколи за покупка на земеделско продукция,  след това лично занесла в счетоводната кантора същите в оригинал. Свидетелката ги отразила веднага счетоводно, изготвила отново ГДД за 2013 г. с променен резултат. Свидетелката подала и справка по чл. 73 от ЗДФЛ в НАП относно лицата, отразени в протоколите като продавачи.  Общата сума на продукцията, отразена като закупена от земеделски производители била 147  657.46 лв.

На кредитиране подлежат депозираните пред съда показания на свид. М.С.С.- съдружник на подс. М.  в „*“ ООД, от които се установява, че той чрез ЕТ * осъществявал счетоводна дейност и фирма „Н. *“ била  клиент на кантората до 2011г. или 2012 г. включително, след което се преместила. В счетоводната кантора  на свидетеля работели и други лица, вкл. *, при  разпределение на дейностите по фирми. Най- вече втората  обработвала документи на „Н. *“. Дружеството било регистрирано  по ЗДДС.

За обстоятелствата, за които бяха присъединени на основание чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал.1 т.1 и т.2 НПК показанията на свидетеля от досъдебното призводство (том 10 л. 54 и л. 55) съдът възприема последните, като депозирани по- близо до инкриминираните събития и потвърдени от свидетеля след прочитането им. От тях се установява, че  за определен период от време  счетоводното обслужване на „Н. *“ ЕООД е извършвано и от работещата при свидетеля  счетоводителка Д.Д.,  *П. се е оплаквала на * Д., че от същата фирма не й представят документите навреме. СД по ЗДДС били подавани ежемесечно на хартиен носител и с електронен подпис, който бил на името на свидетеля, но с който оперирали св. *П. и * Д.. Свидетелят бил изрично упълномощен да подава тази информация на НАП. Затруднената комуникация с подсъдимата и некоректното й ( според свидетеля) отношение довело до прекратяване на счетоводното обслужване, при което цялата счетоводна документация била предадена лично на подсъдимата, с приемо- предавателен протокол. 

В съответствие със заявеното от свидетеля относно възложената му от подсъдимата дейност е и приложеният на  л. 56- 59 договор от 01.01.2008 г. и заявлението до ТД на НАП ( входирано по електронен път на 25.03.2011 г. ( л. 60-61  т. 10 ДП)за оттегляне на пълномощията му пълномощното. 

 

На кредитиране подлежи и заявеното пред съда от св. Л.Х.П.. От тях де установява, че тя е работела като оперативен счетоводител във фирмата на св. С. и обслужвала счетоводно фирма „Н. *“ ЕООД. Подсъдимата  представяла документите, свидетелката ги обработвала чрез описване в счетоводен софтуер, съставяла дневници за покупки и продажби, в които отразявала фактурите.  С фактурите на „Н. *“ ЕООД  работела и главният счетоводител * П. ( св. В.П.Д.). След това с електронен подпис се подавали в НАП дневниците и справката-декларация. Преди да подадат справките-декларации и дневниците в НАП уведомявали лично подс. М.  за сумата, която дължи да внесе за ДДС.

За обстоятелствата, за които по реда на чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК бяха присъединени  показанията на свид. Л.П. от досъдебното производство ( разпит от 16.05. 2016 г. находящ се в том 10, л. 64,65) съдът възприема последните, като депозирани по- близко до инкриминираните събития и съответстващи на изводимото от показанията на  останалите разпитани по делото свидетели, описващи същите факти. 

Съдът кредитира и  показанията на  свид. В.Д.П., която била  счетоводител във фирмата на св. С.,  обслужваща счетоводно „Н. *“ ЕООД от 2009г. до 2011 г. Фирмата била регистрирана по ЗДДС. Всички документи, които се доставяли в счетоводната кантора, били осчетоводявани и били подавани по електронен път всеки месец справки-декларации по ДДС. Винаги уведомявали М. за резултата и й давали платежно за  внасяне на  ДДС.

На кредитиране в преобладаващата част подлежат и показанията на св. Д.Т.Д., депозирани в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че тя е работила във фирма на св. С., която обслужвала счетоводно „Н. *“ ЕООД. Документи се подавали в НАП с електронни подписи, които били на фирмата, счетоводно обслужваща фирмата на подс. Н.М.. Имало изрично упълномощаване за това от името на Н.М.. Имало период, в който М. търсела данни на хора от села, с каквито свидетелката разполагала  от една от фирмите, с които преди години била  работила. Свидетелката твърди, че й дала ЕГН-тата на такива хора. Съдът не кредитира заявеното от свидетелката, че подс. М. предварително е знаела имената и е поискала от свидетелката, съответно получила, само ЕГН-тата им. Това е нелогично, противоречи и на присъединените показания от досъдебното производство, в които не сочи този факт. В Изследваният от СПЕ експертиза лист, съдържащ имена и ЕГН на част от „ продавачите“ по инкриминираните протоколи съдържа и името, и ЕГН-то на съответното лице, което сочи да са записани едновременно. Нелогично е и с оглед заявеното  от свидетелката, че тя самата е придобила търсената информация, тъй като „преди години била работила като счетоводител“ на същата, неназована от нея фирма, поради това имената и ЕГН на тези лица били на работния й компютър „в компютъра се виждат“. Т.е. единственият логичен извод е, че свидетелката е предоставила на подсъдимата не само ЕГН, но и имената на съответните лица.  Наивно и нелогично е твърдението  на свидетелката за  тази се дейност- че подсъдимата „търсеше контакти с техни документи някакви“. Разпитаните по делото свидетели отричат за са чували дори името на подсъдимата или на дружеството й.  Имайки предвид и осъществяваната от свидетелката дейност като счетоводител,  съдът приема, че са налице самоуличаващи твърдения на свид. Д.Д., при което по силата на чл. 123 от НПК не може да й се вмени задължение да депозира всички самоуличаващи я факти. Логично е тя да се опитва да омаловажи собствената си  деятелност, свеждайки я до по- малко по обем от действително реализираното неправомерно разпространение на чужди лични данни.

За обстоятелствата, за които на основание чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК бяха присъединени  показанията на свидетелката Д.Д. от досъдебното производство ( протокол за разпит от 25.06.2014 г. приложен в т. 5 л. 16-18), съдът възприема последните, като депозирани по- скоро след  пресъздадените събития и в преобладаващата част потвърдени след прочитането им.

 От тях се установява, че   през м. март- април 2014 г., подс. М. поискала по телефона от свидетелката  да й съобщи имена на хора от село, които са работили в счетоводно обслужваната от същата свидетелка „*“ ЕООД. Свидетелката, ползвайки данните в компютъра си,  ги съобщила на подсъдимата, ведно с ЕГН  което съответства на изводимото от приложения по делото лист, съдъжащ същата информация, ръкописно изписана от самата подсъдима)

Съдът кредитира и заявеното от свид. А.Г.С.. От показанията й се установява, че познава подсъдимата с оглед дейността си като одитор, извършващ след 2013 г. за няколко години одит на годишният отчет на фирмата „Н. *“. Свидетелката съставяла одиторски доклад и вътре отразявала  мнение относно годишния отчет, въз основа на предоставени й документи. Част от документите изгорели, тъй като ги съхранявала на тавана в къщата си в с. Брани поле, където  станал пожар.

На кредитиране подлежат депозираните пред съда показания на свид. И.Б.С.- работила в „Н. *“ ЕООД, като изготвяла  документи за обществени поръчки, занимавала се с текущите дейности на фирмата, свързани с търговията. На свидетелката бяха предявени в хода на съдебното следствие ръкописни текстове, приложени в том 11, л.133-134 и ксерокопия на протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция, приложени в том 11, л.  135 – 150 от досъдебното производство.  След предявяването им тя заяви, че на листове 133 и 134 почеркът е на Н.М.. На протокола, приложен на  л. 135 почеркът е неин ( на свидетелката), но  няма неин подпис. На протоколите, приложени на л.  136, 137  л. 140, л. 141, л. 142, л. 143, л. 144, л. 145, л. 147, л. 149 няма неин почерк  и подпис . На протокола на л. 138 не разпознава свой почерк, но счита, че подписите, които са положени срещу „Купувач“ и „Приел“ са нейни. На приложения на л. 139 протокол също  няма неин почерк, но тя е положила подпис срещу „Купувач“. На протокола, приложен на л. 148 почеркът е на свидетелката, не е полагала подписи. На протокола, приложен на л. 150 и почеркът и положените подписа са на свидетелката.

На свидетелката И.С. беше предявен и един брой лист, приложен в том 11 от досъдебното производство. Тя категорично го разпозна и заяви, че този лист й е познат. Заяви, че там са записани имена и ЕГН-та на хора,  които е записала в съответния протокола. Почеркът е на подсъдимата  Н.М..

Съдът кредитира изцяло, като потвърдени от свидетелката и съответни на останалите кредитирани от съда доказателства присъединените по реда на  чл. 281 ал.4 вр. чл. 281  ал.1 т.2 от НПК показанията на свидетелката от досъдебното производство (протокол за разпит от 27.08. 2014 г. , приложен в том 4, л. 1,2; разпит от 07.07. 2014г. , приложен в том 5, л. 23,27; протокол за разпит от 09.07. 2014г. , приложен в том 5, л. 28-31 ; протокол за разпит от 30.11. 2015 г., приложен в том 11, л. 128). От тях се установява, че през 2014 г. подс. М. отишла при свидетелката, в офиса на „Н. *“ ЕООД на „ *“, Дала й лист, съдържащ данни на непознати на свидетелката лица, указала й да попълни тези данни в протоколи за покупка на земеделдска продукция и да подпише бланките от името на земеделските производители „ както реши“ Свидетелката сторила това,като се стараела  да пише с различен почерк, да да не евидимо, че са съставени от едно и съща лице. Идентична дейност по същото време осъществила и самата подсъдима. След това подс. М. взела протоколите.; Показанията на свидетелката относно дейността на „Н. *“ ЕООД при участието в обществени поръчки и свързаната с това подготовка съдът не обсъжда, тъй като  е извън предмета на настоящето дело.

На кредитиране подлежат и депозираните пред съда показания на  свид. Д.И.С.- майка на св. И.С.. От тях се установява, че от  2001г. до 2014 г. работела в „Н. *“ ЕООД като „Организатор производство“. Задълженията й включвали организиране производство на хляб и закуски, закупуване на плодове и зеленчуци, хранителни продукти, разнасянето им.

На основание чл. 281 ал.4 вр. чл. 281 ал.1 т.1 и т. 2 от НПК  бяха присъединени към доказателствената съвкупност показанията на свид. Д.С. от досъдебното производство (протокол за разпит от 10.12.2015 г. приложен в том 11, л. 151-152), които съдът цени, като депозирани по- близо до инкриминираните събития и съответстващо на изводимото от останалите доказателствени източници. От тях се установява, че през дългогодишната й работа в търговското предприятие на подс. М. през нея  е минавала „ цялата документация на фирмата- фактури, стокови разписки“. Тя лично е имала достъп и до финансовия ресурс на фирмата. Лично е присъствала на съставянето на протоколи за закупуване на селскостопанска продукция- в офиса на фирмата, от нея и дъщеря й, подсъдимата искала „ много бързо да се попълнят, защото на другия ден щяла да ги представя“ . Свидетелката не изключва с тази дейност да са се занимавали и други работещи във фирмата, като се позовава на липса на спомен. Попълнили това, което подсъдимата им казала, без да се интересуват от къде тя е взела имената на лицата.

Твърди още, че  „Инер ойл“  им доставяла нафта за фурната на дружеството. 

 Съдът възприема показанията на св. С. * К., депозирани в хода на съдебното следствие. От тях се установява, че живее в с.*.Работила е в ТКЗС и в завод „*“, не познава подсъдимата. Не е продавала земеделска продукция никога.  На възприемане изцяло подлежат и  присъединените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показанията на свидетелката  от досъдебното производство ( в протокол за разпит от а 22.07.2015 г., находящ се на л. 36 – л.37, том 11 от ДП), които са депозирани по- близо да инкриминираните събития . От тях се установява, че свидетелката е работила за кратко в „*“ ООД като работник кухня. След като й беше предявен  протокол за изкупуване на селскостопанска продукция ( л. 143, том 11 от ДП) тя заяви, че подписът над „Продавач“ не е неин, а  фамилията на лицето – * е различна от нейната- К.. Останалите лични данни са нейните.

На кредитиране подлежи и заявеното пред съда от свид. П.К.Ч.– А.. От показанията й се установява, че не познава подсъдимата. Тя и съпругът й  П. А. притежават  счетоводна кантора в гр.Пловдив. Фирмата „Н. *“ не са  обслужвали счетоводно.

Съдът кредитира изцяло и присъединените на основание на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката Ч., депозирани при разпита й на 02.12.2015 г. ( л.9 –л.10, том 13 от ДП).

От тях се установява, че са обслужвали счетоводно „*“през 2010 и 2011 г., собственикът бил турски гражданин. Дейността на търговеца била търговия с цитрусови плодове. Макар подлежащият на внасяне ДДС да не бил висок,  задълженията не били погасени. При направена справка в пазените от нея документи установила три  фактури за „Н. *“ ЕООД през периода 01.01.2011 г.- 31.12.2011г. , всичките през м. юни.

На възприемане изцяло подлежат и показанията на св.  И.Н.Н.. От тях се установява, че не познава подсъдимата. Земеделски производител никога не е била. Не е продавала зеленчуци и плодове. За  „Н. *“ не е  чувала. Като ученичка е  работила в „Панаирни палати“ без трудов договор- продавала храна. Съдът кредитира и присъединените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство (разпита на 16.07.2015 г., л.29, том 11 от ДП). Не се констатират съществени различия между  двата разпита, но първият, като депозиран по- скоро до възпроизведените събития, съдържа повече детайли.  След като й беше предявено  копие на протокол за продажба на земеделска продукция ( л.136, том 11 от ДП) свидетелката с категоричност заяви, че там са коректно изписани нейните имена и  ЕГН, но почеркът не е нейният, подписът- също. Тиква, зеле и кромид не е продавала.

Съдът кредитира изцяло и показанията на  свид. М.И.Н.. От тях се установяват местоработите й преди разпита, вкл. и че работила в Панаирни палати за един-два дни на каса при продажба на храна. Земеделска продукция не е продавала. Само за лично ползване произвеждали родителите й. След предявяване на  копие на протокол за  изкупуване на селскостопанска продукция от 15.08.2013 г., (на л.141, том 11 от ДП) свидетелката заяви, че  не е виждала този протокол,  името и ЕГН-то са нейните, но  няма неин подпис. Чушки, краставици и круши не е продавала.

Съдът кредитира изцяло и показанията на  свид. М.Н.П.. От тях се установява, че  не се е занимавал никога със земеделие. Произвеждал с близките си чушки, домати, картофи, месо за лични нужди.Фирмите „Н. *“ и „*“ не са му познати.

След предявяване на  протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 08.07.2013 г.( л.139, том 11 от ДП), свидетелят с категоричност заяви, че протоколът не му е познат, няма  негов  подпис и почерк. Името и ЕГН-то са негови. Кайсии, зеле и домати не е продавал никога, не е получавал сумата от 7 350 лв. от никой.

Съдът кредитира изцяло и показанията на  свид. К.К.И.. От тях се установява, че през 2013 г. работел в „Карфур“. Земеделска продукция не е произвеждал и продавал никога. Името Н.М. не му е познато, както и „Н. *“  След като беше предявен на свидетеля  протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 03.04.2013 г.( л.150, том 11 от ДП), той с категоричност заяви, че не е виждал никога  този протокол, почеркът не е негов,  няма негов подпис, но името и ЕГН-то са негови. Зеле, картофи и лук не е  продавал никога и сума от 3850 лв. никога не е получавал.

Съдът кредитира изцяло и показанията на  свид. А.В.А.. От тях се установява, че свидетелката си е отглеждала в двора в с.* зеленчуци. Малки количества -по 100 кг пипер, домати е  продавала по борсите в с.* и с.*. Името  „Н. *“ не й говори нищо. Като продавала зеленчуци документи не е издавала. Кайсии, праскови и грозде не е продавала.

След като на  А. беше предявено  копие на протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 10.09.2013 г. ( л.145, том 11 от ДП), тя категорично отрече да го е виждала. Заяви, че няма нейни  почерк и подпис, но името и ЕГН-то са нейните. Кайсии, праскови и грозде не епродава. Сумата от 10 800 лв. не е получавала.

На кредитиране изцяло подлежат показанията на св. Д.Б.Л., от които се установява, че тя никога не е била земеделски производител и не е продавала земеделска продукция. За управляваното от подсъдимата дружество не е чувала. След като беше предявен на свидетеля  протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от 20.08.2013 г. ( л.135, том 11 от ДП), тя с категоричност заяви, че протоколът й е непознат, няма неин подпис и почерк. Констатира, че неправилно е изписано  личното й име-  написано е Д., а тя е  Д.. Другите две имена - Б.Л.  и ЕГН-то са нейните. Ябълки, круши и сливи не е продавала и не е получавала сумата от 5615 лв. през 2013 г. за продажба на нещо.

Съдът кредитира в преобладаващата част заявеното от свид. С.А.Ц..От показанията му се установява, че е земеделски производител и познава подсъдимата М. от борсата в с.*, където той продава продукцията си, а тя му   била клиент. Карал й е  лично продукция в складовете- зеле, картофи, магданоз и моркови, там му плащали. В края на годината правели протоколи, които сочи,    че са ги съставяли „ те“. Съдът приема, че има предвид служители в управляваното от подсъдимата дружество.   Свидетелят ги подписал лично. Отразените продукти като вид - зеле, картофи съответствали на предлаганата от него продукция, но записаните цените били завишени. На него било заплатено  по реални цени: морковите по 25 – 30 стотинки, магданозът около 15 – 20 стотинки на връзка, картофите  около 30 – 40 стотинки. Съдът възприема присъединените по надлежния процесуален ред показания на свидетеля от досъдебното производство (разпит на 12.10.2015 г., л.86- л.87, разпит на 16.10.2015 г. л. 94 – л.95, и двата в  том 11 от ДП), като за фактите, заявени противоречиво възприема последните, като депозирани по- близо до инкриминираните събития и потвърдени от свидетеля след прочитането им. От тях се установява, че  в съставените протоколи били отразявана силно завишена цена на земеделска продукция, по настояване лично на подс. Н.М., която му се обадила по телефона. Последователно сочи, че той е подписал инкриминираните протоколи за продажба на земеделска продукция на управляваното от подсъдимата търговско предприятие.

След като бяха  предявени на свидетеля Ц. копия на същите протоколи, приложени на л.96 – л.98, том 11 от ДП, както и копие на годишна данъчна декларация, приложена на л.99, том 11 от ДП, той заяви, че:

На  протокола на л.96 подписът на „Продавач“ е негов, печатът също. Цената, вписана за продажна на магданоза - 3 лв. на килограм, не отговаря на действителната такава. Почеркът не е негов, а само подписът и печата. На протокола на л.97 подписът на „Продавач“ е негов, печатът също. Цената, която е вписана- 75 ст. за  продажбата  на картофи не е действителна. Допуска количеството да съответства, но цената е завишена. Сумата от 2 499.99 лв. не е получавал. За протокола на л.98 - моркови по 1.10 лв/кг. Сочи същото-  подписът на „Продавач“ е негов, печатът също. Цената, която е вписана при  продажбата свидетелят определя като „абсурд“. Сумата от 2 499.99 не е получавал.

След като бяха предявени протоколите на свидетеля той промени първоначалните си показания и заяви, че при подписване на  приемно-предавателните протоколи  те явно не са били попълнени, защото тези неща щял да ги види и да му направят впечатление.  Съдът кредитира показанията му както относно несъответствието на сочената в протоколите продажна цена- завишена, относно неполучаване на сочените в протоколите суми, така и за  възможността съществени реквизити на тези протоколи да не са били попълнени при подписването, защото иначе биха му направили впечатление.

Съдът кредитира  показанията на св.  В.И.Р.. От тях се установява, че свидетелката работела като секретар в  „*“ АД, от там познава  подс.  М. , която я посещавала за  справка на цени на плодове и зеленчуци- служебно предоставяне  информация.

Съдът кредитира  показанията на св.  Х.И.П.. От тях се установява, че той познава подсъдимата М.-* покрай „Н. *“, тъй като посещавала  зеленчуковото тържище в с.* като клиент.

Съдът кредитира  показанията на св.  Р.И.Н.- работещ след 2010 г. като  Организатор стоково тържище с.*, известната борса * търговско наименование „***“АД. Дружеството следяло какви са цените, тъй като било задължено за това от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Изготвяни биле справки на цените, след проверка всеки вторник и четвъртък на всяка седмица за цените на някои от посочените от Държавната комисия по стокови борси и тържища стоки.

Съдът кредитира  показанията на св. И.Г.К.- земеделски производител, от когото подс. М.  пазарувала, а той  й издавал фактури и консигнационни протоколи. Сумите по консигнационни протоколи били заплащани по- късно.

За обстоятелствата, заявени в присъединените на осн.  чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 от НПК показанията на свидетеля от досъдебното производство ( разпит на 04.09.2015 г. , лист 53, том 11 от ДП) , съдът вазприема последните, като депозирани по- близо до пресъздадените събития и потвърдени от свидетеля след прочитането му. В подкрепа на заявеното от него са и показанията на разпитаните по делото свидетелки-

З.Л.К. ( негова майка) и Т.П.К. ( негова съпруга), които са продавали стоката му на борсата в с. *, общували са по този повод с подсъдимата, а втората свидетелка и след предявяване разпозна себе си като съставител на протоколите за продадена на „Н. *“ ЕООД земеделска продукция. Показанията на последните две свидетелки съдът кредитира изцяло. От тях се установяват факти за начина на покупка и плащане на селскостопанска продукция от подс. М. и работещи за нея лица.

Съдът кредитира показанията на св. Х.Л.С.- собственик на Счетоводна кантора, която от 2002 г., до 2007 г., включително, обслужвала фирмата „Н. *“ счетоводно и ТРЗ, личен състав. Последно с „Н. *“ работела служителката *, преди нея- * и *. Отношенията им били изградени по следния начин-  след като получели документите най-често от подс.  М., понякога от нейни работници, които ги носели в офиса, документите се  въвеждали в счетоводната програма на кантората, изготвяли справките към НАП по ДДС и всички други, които се изискват по ЗКПО, всичко, свързано с ТРЗ-то и с личен състав, и подавали съответните документи към НАП-справки декларации по ДДС и дневници за покупки, продажби. Тези дневници ги водели служители в счетоводната кантора, излизали автоматично след като се въведат данните в програмата. Справките- декларации подавали  по електронен път накрая вече ( инкриминираният по делото период, за който са относими показанията му е м. 12.2007 г.- последният от общата им дейност), в НАП с всички придружаващи ги документи. Преди да подадат справката декларация в НАП задължително информирали за резултата лично подс. М..

Отношенията с „Н. *“ приключили през 2007 г., в началото на 2008 г., през февруари или март тя отишла и съобщила, че ще мести счетоводството си  другаде, но и след това обслужването  с ТРЗ продължило да се осъществява от свидетеля.

Съдът кредитира изцяло заявеното в хода на съдебното следствие от свид.  Т.В.П.-*** като *. От показанията й се установява, че на „Н. *“ ЕООД била извършена ревизия по ДДС за определени периоди от 2007 г. до 2011 г. В хода на ревизия се установили доставчици, от които са издавани фактури, а реално нямало извършени такива доставки. На това основание по реда на чл.70 ал.5 от ЗДДС било отказано данъчен кредит на фирмата.

Съдът кредетира и показанията на св.  Л.Н.К.- работещ като шофьор в „Н. *“ през инкриминирания период. От тях се установява, че задълженията му включвали разносна търговия, зареждане на детски градини и обекти, както и пазаруване от различни места. Възлагано му било да получава и фактури за различни стоки, но плащанията по тях не били извършване от него. Пазарували само в гр. Пловдив и  на борсата в с. *. Съставял пътни листове. На осн.  чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл. 2 от НПК бяха присъединени като доказателство по делото на показанията на свидетеля, депозирани при разпита му на 15.02.2016 г. в хода на досъдебното производство ( лист 46-47, том 10 ), които съдът цени, като потвърдени от свидетеля след прочитането им .

От тях се установява още, че  на свидетеля са непознати имената на фирмите, чиито фактури са включени в предмета на делото, но  си спомня, че е зареждал от борсата в с. *  предимно цитруси „ от един грък“  и стока от фирма „ с турци“. Лично е участвал в съставянето на  „ някакви протоколи“, които подс. М. раздала в  офиса на шофьорите, след като ги събрала, заявила, че „ й трябват за нещо“ , дала лист, на който било написано какво да впишат и той го сторил. Протоколът на името на св. А.В.А. в горната част ( без вид, количество, единична цена) е съставил лично и го е подписал. Данните му предоставила М..

Съдът кредитира и показанията на св. И.Д.Т.- работещ също като шофьор в „ Н. *“ ЕООД, като шофьор. Гориво зареждали на точно определена  бензиностанция, зареденото гориво се вписвало в книга, след което подс.  М. го плащала на края на месеца.

Съдът кредитира и присъединените по реда на чл.281 ал.4 вр ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК показания от досъдебното производство ( разпит на свидетел от 03.12.2015 г., 159-160, том 11 от ДП), които свидетелят потвърди след прочитането им и които са депозирани по- скоро след събитията, за които разказва.

На кредитиране изцяло подлежат и показанията, депозирани от св.  П.С.Н.- собственик и управител на  „***“, със седалище в гр. София. От тях се установява, че соченото дружество извършвало търговска дейност- внос  на  картофи и лук. Не е имало складови бази, транспорт, нищо. Клиентът превеждал предварително парите на продавача на стоката в съответната чужда държава и след това я получавал директно.Дружеството на свидетеля не е  издавало фактури при описаната организация на доставките. Името „Н. *“ ЕООД му е непознато, не е  правил доставки за такава фирма. За периода, през който осъществявал дейност, не са били повече от 2 или 3 фирмите, с които контактували. През  2011 г. прехвърлил фирмата на друг човек ( според ТР на 07.10.2011 г. фирмата е прехвърлена на *, вписан от този момент и като управител). С фирми от Пловдив свидетелят не е работил, понеже всичко се извършвало в София.

Съдът кредитира и показанията на св. Л.Д.М., имащ отношение към фирма *. От тях се установява, че той се занимава на частни начала със строителство в района на Благоевград и в София. При това се запознали с  А.П.. Свидетелят искал да регистрира фирма, за да участва в търгове за ремонт на детски ясли, училища. По инициатива на П. дошли в гр. Пловдив и свидетелят закупил вече регистрирана фирма.  Дейност не започнал, но дал пълномощно на П.. Фирмата, която закупил,  „си била регистрирана, всичко, ДДС…. регистрирана официално фирмата да си работи“, но свидетелят се отказал да работи с нея. След като му дал пълномощно, П. му казал, че е работил на някаква тухларна с тая фирма. При свидетеля в по- късен момент започнали  да пристигат „документи за тая фирма“. Той отишъл в София и там разбрал, че има да плаща  данък. Уведомил упълномощеното лице, но получил отговор-  „Оправяй се.“  Дейност със сочената фирма никога не е извършвал.

От приложените на л. 153-157 т. 12 документи се установява, че свидетелят е бил вписан  като приобретател на соченото търговско предприятие на 25.09.2007 г., а на 11.08.2008 г. е упълномощил лицето  А.П.Н. да го представлява като управител на цитираното търговски дружество.

 В хода на данъчната проверка относно включената в дневника за покупки ф-ра № 35/28.04.2011 г.  за покупка  на картофи, с данъчна основа 8 500 лв. и дължим ДДС 1700 лв., за която се твърди плащането да е извършено в брой, ревизираното лице е заявило, че стоката е транспортирана  от св. Л. *. От показанията на същия свидетел , депозирани в настоящето производство, се установява, че  е транспортирал само стоки, закупени в района на гр. Пловдив  и в.с. *, обл. Пловдивска. От приложената справка от  „***“ АД ( т. 14 л. 42-43 ) е видно, че   „***“ ЕООД с установения по делото ЕИК не е наемал помещения от соченото АД. Т.е. обективно невъзможно е св. * да е превозил стока от същото тържище, предадена му от търговския субект, чиито собственик е бил от св. М..

 

На кредитиране изцяло подлежат и показанията, депозирани от св Н.И.Г.. От тях се установява, че тя живее в гр.Пловдив от  1978 г. През 2004 г. се пенсионирала, след което в годините по време на пролетния и есенния панаир работела за по една седмица на нещо като скара-бира там.Никога не е била земеделски производител, а в село си отглежда за лична консумация малко домати, пипер, зеле, от всичко по-малко. Нито тя, нито  съпругът й са  продавали от тази продукция. В с.* никога не е живяла.

Като депозирани по- близо до възпроизведените събития и потвърдени от свидетелката след прочитането им съдът цени и по- подробните й показания от досъдебното производство, присъединени при условията на  чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК (разпит на 15.07.2015 г. на л.8, том 11 от ДП) . От тях се установява, че  по време на панаирите е работела към „ *“ ООД.

На кредитиране изцяло подлежат и показанията, депозирани от св Б.И.К.. От тях се установява, че в периода 2008 г. - 2011 г. имал няколко фирми, едната от които – „ *** ООД“, с която извършвал внос на плодове и зеленчуци от Турция и Гърция и ги продавал на борсата в *. Съдружник му бил ***- *, както и още  три лица, българи. Свидетелят бил  управител „от българска страна“, турчинът, като „ инвеститор“ също бил управител.“***“ ООД била регистрирана по ДДС, издавали  фактури и там, според свидетеля било невъзможно  да има грешка с ДДС, тъй като ДДС се събирало авансово на границата, при вноса на  стоката, тъй като 95% от вноса бил грейпфрут от Турция. Фактурите се издавали на място от служителите на кантара. Фирма „Н. *“ ЕООД не му е позната, но и не  познавал лично клиентите си.

Съдът не кредитира заявеното пред съда, че ако има фактура   с тази фирма, то тя е  „изрядна“, тъй като това противоречи на подлежащите на кредитиране показания от досъдебното производство на същия свидетел. Той сочи, че счетоводството на „***“ се водело от вече  покойната Т. ***.

На осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха присъединени  показанията на свидетеля, депозирани при разпита му на 02.06.2014 г. (л. 64-66, том 5 от ДП) , които свидетелят, след прочитането потвърди изцяло, поради което съдът ги възприема. От тях се установява, че преди този си разпит той изрично е проверил в счетоводството на фирмата си дали фирмата „***“ ООД е издавала фактури на фирма Н. * ЕООД и такива не са били установени.  Този извод се формира и от доброволно предадените от същия свидетел и приложени по делото писмени доказателства  ( л 58- 66 т. 6 от дос. произв). Видно е, че в представените от свидетеля  дневниците за покупки и продажби на  „***“ ООД не фигурира в каквото и да е качество  съконграгент „Н. *“ ЕООД.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. Н.Н.К.. От тях се установява, че  е работила във фирма „*“ ЕООД, със седалище в с.*, на която била управител. Дейността била продажба на хранителни стоки. Във фирмата работела само тя, земеделски производител никога не е била. Продавала в магазина си плодове и зеленчуци, които закупувала от Борсата в *, но не е  издавала фактури никога, само касови бележки. Не е издавала Протоколи за продаване на земеделска продукция, даже не е виждала такива протоколи.

Съдът кредитира показанията на св. Д.И.Й., депозирани в хода на съдебното следствие, като за обстоятелствата, за които е налице противоречие с депозираните такива  в досъдебното производство ( при разпит на 11.06.2014 г., лист 70-72, том 5-ти от досъдебното производство), които бяха  присъединени по надлежния процесуален ред, съдът възприема последните, като заявени по- близко до инкриминираните събития и потвърдени от свидетеля след прочитеането им. От тях се установява, че след излизането си от затвора, той закупил от „ един грък“ дяловете му в  „*“. Не платил нищо. Получил почерпка и „200 или 300 лв.“. За прехвърлянето на фирмата ползвал адвокат, посочен му от неназована счетоводна кантора. Разбрал, че търговецът  има „някаква складова база“ в с. * за внос на цитруси и зеленчуци. След като станал съсобственик  фирмата не е извършвала никаква търговска дейност. По- късно, след призоваването му в  БОП, ДАНС, разбрал, че става въпрос за някаква злоупотреба. Не знае точно колко са придобитите по същия ред търговски предприятия от него, но сочи 25-30.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д.К..Тя последоваталено сочи, че не познава подсъдимата, не е била никога земеделски производител. При предявяване на протокола за изкупуване на селскостопанска продукция, приложен в т. 2 л. 23 от ДП категорично заявява, че той й е  непознат, не съдържа нейни почерк и подпис, никога не е продавала ягоди и картофи, сумата отразена в него 5680 лв. не е получавала.

Като депозирани по- близо до инкриминираните събития кредитира  и присъединените по реда  на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство (на 15.07.2015 г., л. 15, том 11-ти от ДП), в които се описват повече факти относно предхождаща датата на сочения документ трудовата заетост на  свидетелката. Тези показания тя поддържа изцяло.

 На кредитиране подлежи и заявеното от св.  М.И.. Тя също не познава подсъдимата,  не е била земеделски производител и не е продавала селскостопанска продукция.  Също е работила на Панаира- продавала сандвичи и безалкохолни на витрина. В протокола за изкупуване на селскостопанска продукция няма нейни подпис и почерк. Имената и ЕГН-то, отразени в този протокол са нейните. Никога не е продавала праскови, кайсии и ябълки, не е получавала 5200 лв. към сочената в него дата- 23.08.2013 г. живеела в гр. С.

    На кредитиране изцяло подлежат и показанията на св. Н.Д.. Установява се, че тя притежавала търговско предприятие- ЕТ „Н.Д.“, имала малко магазинче в гр. *, в което продавала на дребно на хранителни стоки. Търговецът бил регистриран по ЗДДС на 26.09.* г. и дерегистриран на 01.01.2012 г. (том 30, л. 69 от ДП). Не си спомня да е издавала фактури на „Н. *“. Не е издавала документи на пловдивски предприятия. Извън магазина никога не е осъществявала продажби. Не е ходила до зеленчукови борси. Само двамата с мъжа й работели във фирмата. Св. Д. не е възлагала на други лица с пълномощни да я представляват и да извършват сделки от името и за сметка на едноличния търговец, тя не познавала Н.М..

Съдът кредитира  и показанията на  свидетеля Д.И.С.. От тях се установява, че се занимава с доставка на горива и чрез фирмата си е доставял  горива на фурните на „Н. *“. Тази дейност осъществявал чрез различни търговски предприятия- първоначално „ГОРДИС“ ООД, после „***“, и двете със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив. С такава дейност, но чрез  „*“ ЕООД се занимава и към момента на разпита. За обекти на фирмата, управлявана от подсъдимата- фурна в гр. Пловдив, в района на  * и друга в с. * доставял гориво за отопление, промишлено гориво, дизелово гориво.

Впоследствие продал  „***“ ЕООД. Дружеството било  регистрирано по ЗДДС. Издавал е фактури за всички доставки на гориво. Горивото се транспортирало с камион-цистерна от двама шофьори – В.П. и И. П. Свидетелят сменял камионите и фирмите, чрез които осъществявал дейността, но сочените лица винаги продължавали да работят към него. Когато зареждал „Н. *“ имал два камиона регистрирани на фирмата. П. и В. работиха там - в „***“, както и  бензиностанция на * – *. Документите за зареденото количество гориво за „Н. *“ се оформяли от офиса на фирмата му. При зареждане на това гориво се предоставяли пътен лист и там, където се предава горивото от шофьора на съответното лице- експедиционен лист. Самото  гориво свидетелят  взимал от база на „Лукойл“ и директно го карали на „Н. *“. Плащанията се извършвали по банков път. След предявяване на приложени по делото писмени доказателства свидетелят заяви подлежащи на кредитиране обстоятелства, поради съответствието им със същите-     той е бил към инкриминираната дата и към датата на разпита му пред съда собственик и на търговското предприятие „*“. Към фирмата му работел  с трудов договор и П. Л. (починал към съдебното разглеждане на делото). Последният притежавал т.а. ГАЗ  „ газка“, която представлявала автоцистерна, и с която също се извършвал превоз на гориво. Дейността си свидетелят С. осъществявал чрез множество търговски дружества- „фирми“.

          В подкрепа на заявеното от свидетеля са и приложените по делото писмени доказателства- справки от сектор „ПП и КАТ“ при ОД на МВР-Пловдив ( л. 551-568 т. 4 съд. дело), от които е видно, че  споменатите от свидетеля дружество „*“ ООД и „*“ ООД са били регистрирани като собственици на цистерни, а като собственик на дружеството е вписан именно свидетелят. Едната от тези цистерни- РВ **** е отразена и в транспортните документи за горива през  инкриминираните по делото периоди. Като такъв собственик е вписан и *.  От изисканата от съда справка от ТД на НАП относно  лицата с регистриран трудов договор с дружество „ *“ / л. 585 т. 4 съд. дело/ е видно, че  свидетелите * и * са имали такъв.

На кредитиране подлежат и показанията на св. Т. Х.К., от които се установява качеството му на собственик на  „К.“ ЕООД и осъществяваната дейност- в склада си продавал и на дружеството на подсъдимата портокали, мандарини, праскови, кайсии. Издавал фактури за закупените от нея плодове. Фирма „*“ също му е позната, тя била с трима съдружници – свидетелят и  две лица. Не му е известно дали „*“ е продавала на подсъдимата  плодове.  На кредитиране подлежат и показанията на св. Д.З., който твърди да  има регистрирани на негово име  множество фирми, които са му прехвърлени срещу заплатени неми пари. Не си спомня имената на тези фирми, вкл. и на „К.“ ЕООД.

Съдът кредитира и показанията на св.   З.А., от които се установява, че той не познава подсъдимата, името на търговското й дружество му е непознато, не е  произвеждал никога земеделска продукция, нито е продавал такава. Никой от близките му не  продавал земеделска продукция.

 

В протокола за закупуване на селскостопанска продукция името и ЕГН-то вписани в него са на свидетеля, но той никога не е бил „ продавач“ на такава и не е получавал посочената в протокола сума от 9 120 лв. Почеркът и подписът не са негови.

Съдът кредитира и показанията на св.  Г.С.. От тях се установява, че той на  борсата продавал зеленчуци и  плодове с търговските дружества „*“ и  „*“. Познавал като купевач подсъдимата, като  е издавал и фактури за закупеното от нея. Имал минимално дялово участие и в „***“, в която не е  работил, не е издавал фактури с тази фирма, с нея се занимавал съдружникът му  „*“.

На кредитиране подлежат и показанията на  свидетеля В.Ф. *- От тях се установява, че познава подсъдимата от времето, когато тя  е имала фурна ( очевидно притежавана от търговеца, управляван от подсъдимата) и той  й доставял нафта. Тогава работел във фирма „*“, като преди това работел  като шофьор и във фирма „*“ като доставчик на нафта. Фирмите били собственост на св. Д.С.. Задълженията на св. * се изразявали в това като шофьор да превозва с камиони -един „МАЗ“ и един „МАН“ „ светли горива“, предимно нафта. Нафтата я взимал от различни места – от „ЛУКОИЛ“, от „ПЕТРОЛ“. Различни шофьори  извършвали тази дейност. Първоначално  натоварвали горивото в „голяма кола,   после я прехвърляли в по-малки коли, за да отидат и на по-малки обекти. При превоза пускали експедиционни листове от кочан, което било задължение на шофьора, а така също и експедиционен лист, шайба и пътен лист. Единият го давали на обекта, който зареждали, а другият оставал в кочана. Като свърши кочана го давали в счетоводството на фирмата, в която работели и взимали друг.

Фактурите  се съставяли от „ шефовете“ на фирмите. Свидетелят последователно е работил и работи в дружества, занимаващи се с такава дейност и принадлежащи на св. С.- *.  Св.  С. му прекратявал договора в едната фирма и после го назначавал отново на работа, в същата ( според свидетеля) фирма, но с друго име. Изпълнявал една и съща работа във всичките фирми. Работодателят му бил един и  същ човек- Д.С.. Във фирмата преди години  работили общо пет-шест човека, сега са само двама.

Съдът кредитира и показанията на  св. И.В. *. От тях се установява също дългогодишната му работа като шофьор в дружества, притежавани от св. С.. С това следва да се обясни и твърдението на свидетеля, че през инкриминирания по делото период е работел за фирма „*“, а от доказателствата по делото се установява действащ трудов договор с  „*“ ЕООД. Шофирал цистерна, с която превозвал дизел и бензин. През цялото време работел във фирми, чийто собственик и управител бил именно. Д.С., който и  ръководел дейността на фирмите. Когато товарел гориво получавал оригинални документи, а когато разтоварвал, имал кочан с експедиционни листове и негово задължение било да пише количеството и  кой приема съответните количества.

На подс. Н.М. е карал дизел на  три фурни-  в с.*, на „*“ и на „*“. Поради изминалото време няма ясен спомен, но допуска възможността да е доставял и газьол. Не е работил във фирмата на М..

На кредитиране подлежат и показанията на св. Д.С., като конкретни факти за включени в предмета на делото обстоятелство се съдържат в присъединените по надлежния процесуален ред показания на този свидетел от досъдебното производство. От тях се установява, че той  е многократно осъждан. Придобил е множество фирми, чиито имена не си спомня. Спомня си за две от тях- * и акумулаторен завод в *. Случайни лица го намирали в селото, в което живее- с. *, и му предлагали да му прехвърлят търговски предприятия, за които свидетелят бил наясно, че  „ са затънали с 200- 300 000 лв.“ и собствениците им искат да се „ отърват от фирмата“.  Той само полагал подпис като купувач, срещу което му плащали. Документи за дейността на фирмата не са му предоставяни.   Името „ К.“ не му говори нищо.

 

 В хода на досъэдебното производство е била назначена и изготвена Съдебно-счетоводната експертиза ( л.3-78, том 32 от ДП), заключението на която беше прието в хода на съдебното следствие след разпит на вещото лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице с изключение на частта, в която сочи изследваните доставки по 55 бр. фактури с доставчик „ *“ ЕООД да отразяват недействителни търговски сделки, съответно- нереализирано данъчно събитие, което неправомерно е било  осчетоводено и поради това приспаднат ДДС за внасяне от страна на управляваното от подсъдимата дружество.  Видно от аналитичната част на заключението ( л. 16-23 от същото), вещото лице се позовава основно на РА, както и на липсата на надлежни документи за сделките. Според разпитаните пред съда свидетели- работещи за издателя на фактурите, такива доставки са реално осъществявани, доставчикът е имал реална търговска дейност с горива, кадрово и техническо обезпечение за това. Същевременно част от дейността на търговското дружество, управлявано от подсъдимата, обективно е била обвързана с използване на горива- фурните са  работели с газ и нафта. Ето защо за тази търговска дейност съдът не възприема заключението на вещото лице. В останалата част- като обосновано и съответно на наличните доказателства, го кредитира. 

 

В хода на съдебното следствие беше назначена, изготвена и приета съдебно - почеркова експертиза № 444, със задача да установи автентичността на подписите на протоколите за изкупуване на селскостопанска продукция, за които не бяха успешни действията по призоваване на лицата, сочени като продавачи в тях, както и на приложени в хода на досъдебното производство листове с ръкописен текст.  Вещото лице е изследвало следните приложени по делото документи:

1.                Ръкописните текстове и подписите за Продавач“ в копия на протоколи за продажба на земеделска продукция,както следва:

-                     Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 16.05.2013г. ,находящ се на лист 15,том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето Ж.Н.А..

-                     Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 23.08.2013г. ,находящ се на лист 16,том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето З.С.А..

-                     Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 06.11.2013г., находящ се на лист 25,том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето Г .В.С..

-                     Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 12.11.2013г.,находящ се на лист 16,том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето М.З.М.,

2.                Ръкописните текстове/ букви и цифри/ в оригинални документи ,приложени в том 11-ти,листове 130,133 и 134,както и един неномериран лист,сложен в джоб преди лист 135 от ДП.

Заключение то му е, че:

1. Подписът за „Продавач“ и ръкописния текст в копие на Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 16.05.2013г., находящ се на лист 15, том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето Ж.Н.А. не са изпълнени от Ж.Н.А..

1.Подписът за „Продавач“ в копие на Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 23.08.2013г., находящ се на лист 16, том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето З.С.А. не е изпълнен от З.С.А..

2.                Подписът за „Продавач“ и ръкописния текст в копие на Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 06.11.2013г., находящ се на лист 25, том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето Г.В.С. не са изпълнени от Г.В.С..

3.                Подписът за „Продавач“ и ръкописния текст в копие на Протокол за изкупуване на селскостопанска продукция от дата 12.11.2013г., находящ се на лист 16, том 2-ри от ДП между Фирма „Н. *“ ЕООД и лицето М.З.М. не са изпълнени от М.З.М..

4.                Ръкописните текстове /букви и цифри/ в документи, приложени в том 11-ти, листове 130,133 и 134, както и един неномериран лист /имена и ЕГН/, сложен в джоб, преди лист 135 от ДП са изпълнени от Н.Т.М..

5.                Ръкописният текст в началото на документа, неномериран лист, приложен преди лист 135 от ДП с № 1, 2 и 3, както и текста под чертата „график за цялата година....“ не е изпълнен от Н.Т.М..

 

Заключенията на изготвените експертизи, с изключение на частта относно сделките с  „Интер оил-2008“ ЕООД в ССчЕ, Пловдивският окръжен съд кредитира като добросъвестно изготвени,  от лица с необходимите специални знания и опит. 

 

    Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства. Като доказателствено средство е  приложен ревизионен доклад № 1305002/27.11.2013 г. (том 19, л. 14 от ДП). В него е материализирана констатацията от извършената  на дружеството „Н. *“ ЕООД данъчна ревизия по ЗДДС за периодите от 01.12.2007 г. до 31.01.2008 г. и от 01.05.2008 г. до 31.12.2011 г. Ревизионно производство било започнато въз основа на заповед за възлагане на ревизия № */03.06.2013 г. Ревизията била извършена от служителите на ТД на НАП – Пловдив – свидетелите Е.С. и М.Р.. В хода ѝ органите по приходната администрация констатирали, отчитайки и резултатите от насрещните проверки на доставчиците на „Н. *“ ЕООД, че липсвали действителни доставки по гореописаните фактури, издадени от * ЕООД, „***“ ЕООД, *ЕООД, „***“ ЕООД, ***“ ЕООД, „*“ ЕООД, ЕТ „Н.Д. ***, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Това било отразено в изготвения ревизионен доклад № 1305002/27.11.2013 г. Констатациите били изцяло възприети в последвалия ревизионен акт № *********/13.02.2014 г. (том 19, л. 1 от ДП), с който били установени задължения за довнасяне на ДДС в размер общо на 85339,11 лв. и лихви за просрочия към тях в размер общо на 30636,37 лв. Срещу ревизионния акт била подадена жалба от подс. М. до Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив. С решение № 533/03.06.2014 г. на и.д. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП издаденият ревизионен акт бил потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 71927,98 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 27096,60 лв., и отменен в частта за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „К.“ ЕООД, в размер на 13411,13 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3539,77 лв.

По жалба на Н.М. срещу издадения ревизионен акт било образувано административно дело в Пловдивския административен съд. С решение № 1409/13.07.2015 г. съдът е отхвърлил жалбата. Съдебното решение било обжалвано пред Върховния административен съд, който с окончателно решение № 2341/01.03.2016 г. оставил в сила решението на АС- Пловдив.

Част от констатациите на органа по приходите настоящият състав на съда не споделя. В рамките на наказателния процес съдът не проверява законосъобразността на извършената данъчна ревизия от гледна точка на наличие на основанията за започването й, своевременност на предприетите от органите по приходите действия и законосъобразност на тези от тях по изискване и връчване на документи. Това е така предвид различното предназначение на ревизионния акт в данъчния и в наказателния процес. В наказателния процес съгласно чл. 127, ал. 1 от НПК той е само едно от множеството писмени доказателствени средства, което съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК не се ползва с т. нар. формална доказателствена сила и подлежи на обсъждане поотделно и в съвкупност с всички останали доказателства и доказателствени средства.

         Настоящият съд възприема като източник на доказателства приложения по делото ревизионен доклад в частта, в която съответства на останалите налични по делото доказателства. Не възприема  констатациите за инкриминираните доставки от  „***“ ЕООД. Съдът намира, че  те не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които установяват  ресурсна възможност на доставчика  и реално осъществени  доставки в полза на управлявания от подсъдимата търговец за всички инкриминирани по делото счетоводни документи между тези две страни. Макар ревизионният акт по силата на чл. 127, ал. 1 от НПК да е уреден като писмено доказателствено средство, за да се приеме за несъмнено установена обвинителната теза за нереалност на получените от процесното дружество доставки, е необходимо да се съберат и анализират и други доказателства извън ревизионния акт, който няма формална доказателствена сила. Събраните от настоящия съд доказателства за относимата към казуса дейност на дружеството- доставчик, вкл. изводимото от свидетелските показания и писмени доказателства, не формират  извод за нереалност на доставките от  „***“ ЕООД.

 

         При възприетата фактическа обстановка, съответстваща на наличните по делото доказателства,  Пловдивският окръжен съд приема за несъмнено доказано, че подсъдимата Н.Т.М. е осъществила от субективна и обективна страна съставите на следните престъпления:

1.                По чл. 255, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като през периода м. декември 2007 г. - 13.01.2012 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК * е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 33819,14 лв. за „Н. ***, ЕИК *, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „Н. ***, с ЕИК *, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1, ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС), и е приспаднала неследващ се данъчен кредит както следва:

1.      През месец декември 2007 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец декември 2007 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-     № 72/14.12.2007 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1520,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-     № 73/15.12.2007 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 760,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.01.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2280,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001042250/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември 2007 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27003,69 лева, а действително установеният е 24 723,69 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8358,12 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер 10 638,12 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 280,00 лева;

2.      През месец януари 2008 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец януари 2008 г., в който е отразила данъчна фактура с № 78/03.01.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2409,00 лева с посочен доставчик ЕТ “*“, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.02.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 409,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001056222/13.02.2008г. за данъчен период месец януари 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33059,51 лева, а действително установеният е 30 650,51 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 278.80лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер 4687.80лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 409,00 лева;

3.    През месец май 2008 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец май 2008 г., в който е отразила данъчна фактура с № 878/26.05.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 004,31 лева е посочен доставчик „*“ ЕООД, Пловдив, с ЕИК * , без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,

а на 13.06.2008 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 004,31 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001114074/13.06.2008 г.за данъчен период месец май 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 34 751,28 лева, а действително установеният е 32 746,97 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 4 404,27 лв , а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 408,58 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 004,31 лева;

         4.През месец юли 2010 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец юли 2010 г., в който е отразила данъчна фактура с № 1274/15.07.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 481,60 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.08.2010 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 481,60 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001550528/12.08.2010 г.за данъчен период месец юли 2010 г., подадена пред ТД на НАП — Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

24363,40 лева, а действително установеният е 23881,80 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 5038,88 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5520,48 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 481,60 лева;

         5.През месец февруари 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец февруари 2011 г. , в който е отразила данъчна фактура с № 69/20.02.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1105,29 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.03.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1105,29 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001687914/14.03.2011 г. за данъчен период месец февруари 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 32034,72 лева, а действително установеният е 30929,43 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8633,93 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 9739,22 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1105,29 лева;

         6.През месец март 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец март 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-     № 117/06.03.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 179,17 лева, с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 131/20.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 150,81 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 143/27.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 171,54 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 194/13.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 600,28 лева с посочен доставчик „***“ ООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1101,80 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001707840/14.04.2011 г. за данъчен период месец март 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 36762,74 лева, а действително установеният е 35660,94 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 7425,60 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 8527,40 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1101,80 лева;

7.                През месец април 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец април 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-    № 165/03.04.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 146,88 лева, с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-№ 193/17.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 431,84 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-    № **********/18.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2004,90 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 207/22,04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 291,83 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 278/27.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1666,66 лева с посочен доставчик „***“, ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

- № 281/28.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на *,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД , без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.05.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6542,11 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001723982/13.05.2011 г. за данъчен период месец април 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 37338,88 лева, а действително установеният е 30 796,77 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8850,08 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 392,19 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 6542,11 лева;

        8.През месец май 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец май 2011 г., в който е отразила данъчна фактура с № 222/10.05.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 192,43 лева с посочен доставчик „*“ООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.06.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 192,43 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001746543/14.06.2011 г.за данъчен период месец май 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на

38864,62 лева, а действително установеният е 38672,19 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 12712,42 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 12 904,85 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 192,43 лева;

       9.През месец септември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец септември 2011 г., в който е отразила данъчна фактура с № 35/28.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1700,00 лева с посочен доставчик „***“ЕООД ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.10.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1700,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001811394/13.10.2011 г.за данъчен период месец септември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26726,73 лева, а действително установеният е 25026,73 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 4980,29 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 6680,29 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1700,00 лева;

10.       През месец октомври 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец октомври 2011 г., в който е отразила данъчни фактури е №:

-       № 892/30.10.2011 г. с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 770,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-     № 893/30.10.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 811,60 лева е посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 894/30.10.2011 г. е начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 830,40 лева с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 11.11.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2412,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001828828/11.11.2011 г. за данъчен период месец октомври 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 34813,63 лева, а действително установеният е 32401,63 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 8172,34 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 10 584,34 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2412,00 лева;

          11.През месец ноември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец ноември 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-     №895/28.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 648,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 896/28.11,2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 756,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 897/28.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 738,00 лева, с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 898/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 634,20 лева , с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 899/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лева с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 900/29.11.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 700,00 лева с посочен доставчик *ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.12.2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4196,20 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001848922/14.12.2011 г.за данъчен период месец ноември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 43052,58 лева, а действително установеният е 38856,38 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 11024,17 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 15 220,37 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 4196,20 лева;

         12.През месец декември 2011 г. при водене на счетоводството е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец декември 2011 г., в който е отразила данъчни фактури с №:

-     №793/30.12.2011г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 800,00 лева с посочен доставчик „ВИП ТРЕИД КЪМПАНИ“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-     № 794/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лева с посочен доставчик „ВИП ТРЕИД КЪМПАНИ“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 795/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 833,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 796/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 797/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 740,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 798/30.12.2011 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 960,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 799/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-          № 800/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 714,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-          № 801/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

-    № 802/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 802,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 803/30.12.2011 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 775,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-       № 804/30.12.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 872,00 лева с посочен доставчик *ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.01.2012 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 9876,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001863144/13.01.2012 г. за данъчен период месец декември 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 45823,83 лева, а действително установеният е 35947,83 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 20220,03 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 30096,03 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 9876,00 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

 

С нормата на чл. 255 от НК законодателят е установил защита от  престъпни посегателства на обществените отношения, свързани със законосъобразното формиране на приходната част на бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или неплатени данъчни задължения. Основният състав на престъплението по  чл. 255 от НК очертава формите на изпълнително деяние- действие или бездействие, осъществено  в нарушение на правилата на данъчното законодателство, и насочено към създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък при възникване на обект на данъчно облагане от реално извършена стопанска сделка.

Подсъдимата Н.М. е  годен субект на посоченото престъпление. В т. 3. на Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК е указано, че субект на престъплението може да бъде физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице, което за подсъдимия по делото е  несъмнено установено. В случая е установена не само представителната власт на подсъдимата, възникнала по силата на закона, в качеството й на управител на търговското предприятие, но и това, че във фактически план, като  управител на „Н. *“ЕООД, обективно е осъществявала присъщите функции на данъчно задължено лице и е допринесла за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването и плащането на данъчни задължения. Счетоводството на фирмата  също се е осъществявало от лице, изпълняващо разпорежданията на подсъдимата и отчитащо му се за извършената дейност. Показанията на свидетелската Л.П. безпротиворечиво установяват, че счетоводното отчитане е извършвано от свидетелката, която е притежавала квалификация и знания за тази дейност. Същевременно фактическото водене на счетоводната отчетност се е основавало изцяло на предоставяните от подсъдимата на счетоводителката първични счетоводни документи. Тези документи тя описвала в дневниците за покупки (и продажби), съответно в справките-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл нарушенията на счетоводното законодателство, допуснати при неговото осъществяване, са резултат от поведението на подсъдимата, изразяващо в предоставянето на съответните първични счетоводни документи, към които стриктно се е придържала свидетелката. Свидетелката  не е съзнавала фактическите обстоятелства на престъплението, т. е. действала невиновно, но с тези си действия е била  използвана от подсъдимата  за извършването на самото фактическо изпълнение на деянието.

Безспорно е установено по делото, че „Н. *“ЕООД е било регистрирано по ЗДДС през инкриминирания период, което е създавало за подс. М. задължения да осигури точното и добросъвестно изпълнение на разпоредбите на посочения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС, „Н. *“ЕООД  се явява данъчнозадължено лице и за него са изцяло относими задълженията, които ЗДДС вменява на регистрираните по този закон данъчни субекти. Съгласно изискванията на чл. 124 от ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри – дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него данъчни документи – фактури - в дневника за покупки и издадените от него данъчни документи-в дневника за продажби. По силата на чл. 125 от ЗДДС за същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните регистри да подава справка-декларация за всеки данъчен период, който е едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-декларацията се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по облагаема доставка, възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Установено е по  безспорен начин, че сделките, по които са издадени процесните фактури, описани по- горе,  с посочените в тях  доставчици,  не са реални, тъй като не са извършвани. Издадени фактури представляват документи с невярно съдържание, тъй като отразяват процеси, които в обективната действителност не са протекли. Тези документи с невярно съдържание са били използвани при водене на счетоводството на „Н. *“ЕООД, след което са били включени в дневника за покупки на дружеството. Безспорно е установено от анализа на доказателствената съвкупност, че въпросните сделки не са били осъществявани. В подадените в данъчната служба справки-декларации се твърди, че те са осъществени. Същите са включени в справката, вследствие на отразяването им в отчетните регистри. По този начин в справката-декларация за инкриминираните данъчни периоди  е потвърдена неистина от подс. М.,  като дейността е извършена чрез св. Л.П. и упълномощено от подсъдимата лице, работещо в дружеството, счетоводно обслужващо „Н. *“. Тъй като не са налице реални сделки- в конкретния случай липсват доставки по процесните фактури, липсва данъчно събитие, то за получателя по сделките не възниква и право на данъчен кредит, но включвайки го в справките декларации, данъчният субект го приспада. С подадените през инкриминирания период пред ТД на НАП-  Пловдив на осн. чл. 125 от ЗДДС справки декларации е било декларирано, че представляваното от подс. М. търговско дружество дължи ДДС за внасяне в занижен размер, в сравнение с дължимия за всеки от съответно посочените данъчни периоди данък, определен по размер в издадения ДРА и в заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза. Декларираният занижен размер на ДДС за посочените данъчни периоди е в резултат на неправомерно приспаднат данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчици на дружеството, за които е установено, че не са били негови съконтрахенти. На посочените фактури е придаден вид, че са съставени от лицата, представляващи фирмите - доставчици, същите са осчетоводени и представени в ТД на НАП Пловдив, за да удостоверят извършването на сделки и плащане от страна на подсъдимия по тях и се претендира приспадане на данъчен кредит. Целта на документираните в процесните фактури "кухи сделки" е била да се преобразува финансовият резултат на представляваното от подсъдимата търговско дружество по начин, който да сочи не на дължим от него ДДС, а на приспадане на ДДС, изчисляван в резултат на неосъществените сделки, лъжливо документирани в инкриминираните фактури.

Безспорно е установено, че справките-декларации са подадени в данъчната служба чрез електронния подпис на счетоводната фирма, обслужващо дружеството на подсъдимата от св. П. и други работещи за счетоводителя лица, които с оглед заеманата длъжност във фирмата, осъществяваща счетоводното обслужване на дружеството на подс. М. осъществяли счетоводното обслужване на „Н. 2 000“ ЕООД. През процесните данъчни периоди П.  е осчетоводявала представените й фактури от подсъдимата,   които били вписвани в дневника за покупки и включени в подадените от нея справки-декларации. Установено е, че св. П. не е знаела, че процесните фактури документират неосъществени сделки, предвид което не е действала виновно, като извършител на процесните деяния при общност на умисъла с подсъдимата. Това се потвърждава от обстоятелството, че свидетелката не е била запозната с отношенията на „Н. 2 000“ ЕООД  с посочените във фактурите доставчици. Тя е проверявала фактурите само досежно техните реквизити, но не и за наличието на документи, удостоверяващи реалността на доставката на фактурираната стока, нейното количество или обстоятелства свързани с извършеното нагледно плащане на стоката по фактурата. Свидетелката П. и други работещи наред с нея лица  чрез електронен подпис са подали в ТД на НАП-Пловдив инкриминираните по делото справки-декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС. Налице е посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго лице, което потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на умисъла, което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС и съдебната практика /Решение № 127/06.04.2015 г., по н.д. № 123/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о./. В настоящия случай посредственият извършител е използвал като оръдие наказателноотговорно лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла.

Престъплението е резултатно, тъй като се е стигнало до неплащане на установени данъчни задължения към държавата. То е довършено чрез потвърждаването на неистина пред органите по приходите в подадените справки-декларации по ЗДДС. Справката - декларация за съответния данъчен период е документ, който създава за данъчно-задълженото лице права и задължения. Затова този документ трябва да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в т.ч. и за осъществяваните през периода доставки на стоки и заплатената по тях цена, с включен в нея ДДС.

По делото са несъмнено установени по вид и размер  възникналите за данъчно- задълженото лице  задължения за внасяне на ДДС. Събрани са достатъчно доказателства и за сделките, по които данъчно задълженото лице „Н. *“ ЕООД е "получател" на услугите/стоките, за които е извършило плащане с ДДС и чието възстановяване в бюджета на държавата, в качеството на управител на търговското предприятие, подсъдимата е следвало да осигури чрез вярно осчетоводяване, деклариране, плащане.  Тя по фиктивен начин е доказала правото на данъчен кредит, т. е. правото на прихващане на задължението - чрез документално счетоводно оформени фиктивни сделки, по които „Н. *“ ЕООД е бил "купувач". По делото е установено, че  посоченото предприятие, чийто управител е била подсъдимата, е фиктивен купувач по процесните фиктивни сделки, без да са извършвани посочените в инкриминираните по делото счетоводни документи доставки на стоки и услуги.

За всеки от данъчните периоди, съвпадащи с инкриминираната по делото дейност, е несъмнено установено по размер задължение за внасяне на ДДС. У подс. М. е било налично  знание за приходната част в баланса на фирмата на данъчно задълженото лице. Установено е и че правото на данъчен кредит /правото на прихващане, приспадане/ реално не е възникнало в размера, деклариран от името на задълженото лице, а в един значително по- скромен размер, поради несъществуването на представените сделки, по които данъчно задълженото лице е получател /купувач/ по сделките. И това обстоятелство е било несъмнено известно на подсъдимата М..

Обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2, предл.1, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК са налице. В конкретния случай подс. М. е осъществила повече от едно от изпълнителните деяния, посочени от законодателя в основния текст на престъплението, за което се води наказателното производство. Тя  е потвърдила неистина в дължима по ЗДДС данъчна декларация за всеки един от дванадесетте инкриминирани данъчни периода, с което е реализирала деянието, посочено в чл. 255 ал. 1 т. 2 от НК. При водене на счетоводството на фирмата за всеки един от данъчните периоди са съставени и документи с невярно съдържание- отчетни регистри- дневници за продажбите на“Н. *“ЕООД, в които са отразени данъчни фактури по неполучени доставки от вече посочените двама търговци, с право на пълен данъчен кредит. Подсъдимата  е претендирала приспадане на неследващ се данъчен кредит  за сумите по посочените фактури. Реализирала е изпълнителните деяния, визирани в чл. 255 ал. 1 т.  6 и т. 7 от НК.  Така е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 33817,14 лв., дължими по ЗДДС. Налице е квалифициращият белег на престъплението „данъчни задължения в особено големи размери“, с което е изпълнен съставът на чл. 255 ал. 3 от НК. Легалната дефиниция на този признак е в чл. 93 т.14 предл. 2 от НК и  определя като такива задължения над  дванадесет хиляди лева.

Налице е и другата твърдяна от обвинението правна квалификация на извършеното- при усложнената форма на чл. 26 от НК. Подс. М.   като управител на  данъчно задълженото лице, неколкократно е нарушила по посочените в чл. 255 ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7  от НК начини законоустановените си задължения към фиска. През "непродължителен период от време", съгласно задължителните за съда указания, дадени в ТР№ 1/07.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/09 г. на ОСНК, е нарушен един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Пловдивският окръжен съд констатира, че с оглед оправдаването на подсъдимата за част от деянията, се  установява значителен период на прекъсване на тази „ единна“ дейност- 2 години и два месеца между реализираното по п.  3 и 4 от присъдата, които са в отклонение с приетото в цитираното ТР. Същевременно следва да се отчете, че подсъдимата е предадена на съд с обвинение за едно престъпление и ангажирането на наказателната й отговорност за две престъпления, без прокурорът да е изменил обвинението по реда на чл. 287 ал. 1 от НК е недопустимо. Още повече, че и в този случай правната квалификация на извършеното  за периода след  м. юли 2010 г. няма да се промени. Т.е. по- благоприятно третиране на дееца и в този случай ( недопустим според съда) няма да е налице. Ето защо в съответствие с обвинителната теза, изразена от прокурора съдът намери, че следва да приеме наличието на единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните действия деецът  е имал едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към общественоопасните последици на деянията си. Те са извършени и при "еднородност на вината". При констатирана обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва да се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление.

Подсъдимата М. е предадена на съд по привилегированата  правна квалификация на извършеното, с оглед възприето от прокурора внасяне в бюджета на необявените и неплатени данъчни задължения, ведно с лихвите. Пловдивският окръжен съд я призна за виновна по така предявения по- леко наказуем състав на престъплението, макар същият де не е налице. Съображенията за това са следните:

В Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г. на  Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г., е указано в кои случаи е налице заместване и/или връщане на вещите, при което това се явява основание за по- благоприятно третиране на дееца. Макар и указанията на ВС да са досежно привилегията, визирана в чл.205 от НК, то несъмнено касаят  и останалите случаи, при които вредоносният резултат е отстранен от дееца преди приключване на съдебното следствие пред първостепенния съд. Относими са и относно обективния признак, очертан в чл. 255 ал. 4 от НК.  В цитираното ПВС, както и в утвърдената съдебна практика  ясно е изразено виждането, че това възстановяване може да стане както от виновния, така и от неговите роднини, близки или всяко друго трето лице, независимо от техните мотиви и подбуди. Необходимо и достатъчно е да се прояви добра воля и нещата да бъдат внесени или заместени в срока, предвиден от закона. Ако връщането е в резултат на дейността на държавни органи, то тогава следва извод, че не такова връщане е имал предвид законодателят. Това е така, защото техните действия не са насочени единствено и главно към възстановяване на имуществото. Ако те във връзка с тази си дейност открият същото, следва да го върнат на ощетеното предприятие или организация. Това обаче съвсем не означава, че в тези случаи тези органи проявяват някаква доброволност, равняваща се с онази, която виновният, неговите роднини или близки, или всяко друго трето лице трябва да проявят при възстановяването. Във всички тези случаи тези органи действуват служебно и в изпълнение на възложената им от закона задача и не възстановяват имуществото с онова съзнание и с онази цел, с която го правят и могат да го правят както виновният, така и всички други трети лица. За да намери приложение спрямо дееца тази благоприятна за него разпоредба, е необходимо, след като престъплението е извършено, той, неговите роднини, близки или кое да е друго трето лице да прояви доброволност и възстанови отнетото имущество, и то в срока, предвиден от закона. Липсата на такова доброволно  възстановяване на вредите препятства приложението на чл. 255 ал. 4 от НК.

Според обвинителната теза, изложена на л. 93 от ОА, по делото е приобщена справка от ТД на НАП – Пловдив (том 33, л. 89 от ДП), съобразно която задълженията по РА № *********/13.02.2014 г. (с който са били установени процесните данъчни задължения по ЗДДС в периода от 01.12.2007 г. – 31.12.2011 г.) са били платени в пълен размер от разпоредители с бюджета в размер на 108665,14 лв.  Видно от приложеното на л. 88 от с.том писмо, от ТД на НАП е изискана само информация дали са платени задълженията, но не и от кого и по какъв начин.  И за  така поставения въпрос е получен отговор за плащане в пълен размер от „разпоредители с бюджета“. В хода на съдебното следствие беше поискана информация как е станало плащането. Според писмото, приложено на л. 146- 148 т. 1 от съдебното дело,  плащане на задълженията, установени с РА е било  извършено  по доброволен начин двукратно от данъчно задълженото лице, като на 26.08.2014 г. са внесени 4 689 лв. ДДС главница по ДРА и на 15.08.2014 г. 163,24 лв. – ДДС лихва за просрочие по РА. Изрично е заявено, че „ през 2016 г. остатъкът от задължението е събран от публичен изпълнител по образувано изпълнително дело, като сумите са постъпили по сметка за принудително изпълнение“. За датите на внасяне по образуваното изпълнително дело и конкретните суми е приложена и справка.

В обобщение- по делото е несъмнено установено, че внасянето на задълженията, установени с РА, е реализирано в минимална част по доброволен начин и преобладаващо- в резултат на принудителните действия, предприети от Държавата чрез образуване на изпълнително производство. Доброволно възстановяване на вредите изцяло или в преобладаващата им част в настоящия казус липсва.

 С оглед на обстоятелството, че подс. М. е предадена на съд с приетата от прокурора по- благоприятна правна квалификация на извършеното, съдът я призна за виновна именно по този благоприятстващ я текст, включващ в обективния си признак съзнателно, доброволно  и насочено към отстраняване на вредите от престъплението поведение на подсъдимата, което всъщност не е налице.

Следва да бъде констатирано още, че към настоящия момент не е изтекла предвидената за престъплението давност по чл. 81 ал. 3 вр. с чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК.

Наказателното преследване и за двете престъпления е започнало с привличане на подс. М. като обвиняем, което е извършено преди изтичане на срока по чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК (не е бил изтекъл и визирания в  т. 4, което в случая е несъотносимо). По въпроса от кой момент започва да тече давността за наказателно преследване, когато съответното имущество е възстановено, изразеното виждане на ВС, възприето трайно в съдебната практика е, че давностният срок за изключване на наказателното преследване започва да тече от внасянето или заместването на присвоените вещи, пари или ценности. Крайният срок обаче за изтичане на давността не може да бъде по-дълъг от срока за престъплението по основния текст на престъплението. В настоящия случай погасяването (макар и чрез способите на принудителното изпълнение) на данъчното задължение е финализирано на 12.07.2016 г. (справка л. 148 т. 1 съд. дело). От тогава е започнал да  тече срокът по чл. чл. 81 ал. 3 вр. с чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК- седем години и половина и той не е изтекъл.  За престъплението по чл.255 ал. 3 от НК давностният срок съобр.  чл. чл. 81 ал. 3 вр. с чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК е петнадесет години и е започнал да тече от датата на довършване на престъплението- 13.01.2012 г. и се явява по- дълъг от преждеобсъдения.

 

По вида и размера на наказанието.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът намира: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни- трудово ангажирана,  изразеното съжаление за случилото се. Като такова обстоятелства следва да се има предвид и изминалият  изключително дълъг период от довършване на престъплението до санкционирането му.  Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира размера на данъчните задължение, чието установяване и плащане е било избегнато. За по- тежката правна квалификация на извършеното е достатъчно те да са над 12 000 лв. В случая  е налице  почти три пъти по- висок размер от криминализирания. Това значителното надвишаване на минимално изискуемото за по- тежката правна квалификация, съобразно константната съдебна практика, е отегчаващо отговорността обстоятелство. Такова обстоятелство е и реализирането на престъплението при усложнената престъпна форма на продължавано престъпление, чрез 12 изпълнителни деяния. Като такова е и установеното по делото реализиране на още едно престъпление от същия вид. Т.е. подс. наказанието на подс. М. следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

За престъплението по чл. 255 ал. 4 вр. с ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.6 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода и глоба до  500 лв.

При спазване на императива на чл. 35 ал. 3 от НК и съобразявайки се с целите, визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският окръжен съд намира, че справедливо за  подсъдимата М. би било  наказание от една година и три месеца лишаване от свобода.

Същевременно, значим за справедливостта на наказанието факт е  неспазване на изискването на чл. 22 от НК за разглеждане на делото в „разумен срок“. В конкретния случай съдът констатира неразумната продължителност на наказателното производство и решаването му в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Действително, делото е с фактическа и правна сложност. Деянията, за които подсъдимата М.    е привлечена към наказателна отговорност за това престъпление, са били извършени в периода от м. декември 2007- 13.01.2012 г. Първоначално наказателното производство е било образувано под № 1/2014 г. по описа на ДАНС гр. Пловдив срещу НИ за извършено престъпление по чл. 304а от НК. В хода на разследването са били установени от прокурора данни и за престъпление по чл. 255 от НК. С постановление от 09.06.2015 г. са били отделени материали за това второ престъпление, което е разследваното по ДП №106/2015 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, което е внесено с ОА и образувано  настоящето дело. Още преди разделянето- на 29. 06.2014 г. е извършено първото привличане на М. като обвиняем за престъпление по чл. 255 ал. 3 от НК и й е било определена МНО „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Действително по делото са били събрани значителен по обем доказателства, обособени в 36 тома. Производството е било спирано с цел издирване  на лица,  чиято евентуална съпричастност с дейността на дружествата- доставчици е била от значение за разкриване на обективната истина.  От първото привличане на подсъдимата до  датата на постановяване на присъдата са изминали  над 7 години, през които тя е търпяла негативите от висящността на наказателното производство, като лично  не е допринесла за продължителността на процеса в досъдебната му фаза.

Подобна продължителност на наказателно производство, при липса на доказателства същата да се дължи на виновно поведение на подсъдимата, е винаги съществено обстоятелство, налагащо преценка за смекчаване на наказанието. Такъв подход е изцяло в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 13 от ЕКПЧ. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимата Н.М.  следва да бъде определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „ б“ от НК, тъй като за престъплението не е предвиден специален минимум.  На подс. М. следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо пробационните мерки: 

1. задължителна регистрация по настоящ адрес:***  за срок от  ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ седмично и

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

За постигане целите на наказанието и за компенсиране на подсъдимата относно неразумния срок на наказателно преследване съдът намира, че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба.

 

Пловдивският окръжен съд намира за недоказано обвинението през инкриминирания период подс. М. да е реализирала същото поведение и с оглед лъжливо счетоводно документиране и деклариране на нереализирани доставки с „ „***“ ЕООД. От разпитаните по делото свидетели, работещи за дружеството- доставчик, както и от приложените писмени доказателства се установи, че за дейността на управляваното от подсъдимата дружество обективно е било необходимо и използвано гориво- дизел и газ. Установи се и извършването на доставки за тази дейност от свидетелите, намиращи се в трудово правоотношение с доставчика. Плащането е било по банков път и е отразено счетоводно от  фирмата- доставчик. По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намери за недоказано  обвинението в тази част и оправда подс. М. за възведеното й обвинение, както следва:

  1.През месец юли 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец юли 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 14/09.07.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 358,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС;

-    № 41/18.07.2008 г. с начислен ДДС при доставки е право на пълен данъчен кредит в размер на 361,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, Пловдив с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС;

-     № 50/22.07.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 651,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, гр. Пловдив, с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,

а на 13.08.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 371,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001142751/13.08.2008 г. за данъчен период месец юли 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 431,44 лева, а действително установеният е 20 060,44 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 836,92 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3 207,92 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 371,00 лева;

2.През м. август 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец август 2008 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 83/08.08.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 716,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 15.09.2008 г. е да избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 716,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001158291/15.09.2008 г. за данъчен период месец август 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 309,57 лева, а действително установеният е 16 592,90 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 3 053,34 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 3 770,01 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 716,67 лева;

3.През месец септември 2008 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец септември 2008 г., в който е да отразила данъчни фактури с №:

-     № 132/08.09.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 726,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-     № 150/18.09.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 532,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.10.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 259,17 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001174115/14.10.2008 г.за данъчен период месец септември 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 963,70 лева, а действително установеният е 32 704,53 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне 1605,89 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 2 865,06 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 259,17 лева;

4.През месец октомври 2008 г. при водене на счетоводството е да съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец октомври 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 188/01.10.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 875,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    № 232/21.10.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 940,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.11.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 815,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001189851/14.11.2008 г. за данъчен период месец октомври 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 42 501,66 лева, а действително установеният е 40 685,99 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 7 119,39 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 8 935,06 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 815,67 лева;

5.През месец ноември 2008 г. при водене на счетоводството е да съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец ноември 2008 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 273/03.11.2008 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 281/04.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 323,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 311/14.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 485,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    № 333/28.11.2008 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 783,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 ОТ ЗДДС,

а на 15.12.2008 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 628,70 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001205746/15.12.2008 г. за данъчен период месец ноември 2008 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 044,19 лева, а действително установеният е 26 967,53 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 1447,96 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на

628,70                    лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2076,66 лева;

6.       През месец декември 2008г.при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание -дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец декември 2008г., в който е да отразила данъчни фактури с №

-     №355/08.12.2008г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 457,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-     № 370/15.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 275,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-     № 382/18.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 417,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-     № 389/23.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 495,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,

а на 14.01.2009г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 645,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001220597/14.01.2009г. за данъчен период месец декември 2008г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен път е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 25 594,94 лева , а действително установения е 23 949,94 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 611,65 лв., а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 2256,65 лв., като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 645,00 лв.;

7.               През месец януари 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец януари 2009 г,, в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 407/07.01.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 670,83 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 445/22.01.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 405,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 455/28.01.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 586,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,

а на 13.02.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 662,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001236402/13.02.2009 г. за данъчен период месец януари 2009г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 068,24 лева, а действително установеният е 18 405,74 лева и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 249,50 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2912,00 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1 662,50 лева;

8.         През месец февруари 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец февруари 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-     № 504/19.02.2009 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 263,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 516/27.02.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 395,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.03.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 658,33 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001254132/14.03.2009 г. за данъчен период месец февруари 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 25 324,97 лева, а действително установеният е 24 666,64 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1 622,43 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2 280,76 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 658,33 лева;

9.        През месец март 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец март 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-     № 541/12.03.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 245,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 551/17.03.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 269,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 514,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001270122/14.04.2009 г. за данъчен период месец март 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 138,84 лева, а действително установеният е 19 624,34 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 957,61 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1472,11 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 514,50 лева;

10.          През месец април 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец април 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № **********/02.04.2009 г. е начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 464,17 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-      № 620/21.04.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.05.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 707,50 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001287253/14.05.2009 г.за данъчен период месец април 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20148,30 лева, а действително установеният е 19 440,80 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 685,16 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1392,66 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 707,50 лева;

11.         През месец май 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец май 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-     № 646/04.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-     № 650/07.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 367,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.06.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 610,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001303915/12.06.2009 г. за данъчен период месец май 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17 406,61 лева, а действително установеният е 16 795,78 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 744,89 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1355,72 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 610,83 лева;

12.         През месец юни 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец юни 2009г., в който да е отразила данъчни фактури е №:

-     № 708/15.06.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 652,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-     № 681/25.05.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 243,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 ОТ ЗДДС,

а на 10.07.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 895,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001314857/10.07.2009 г. за данъчен период месец юни 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 996,18 лева, а действително установеният е 14 100,35 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 753,47 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1 649,30 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 895,83 лева;

13.         През месец юли 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец юли 2009 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 747/03.07.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 260,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.08.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 260,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001339172/13.08.2009 г. за данъчен период месец юли 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 799,68 лева, а действително установеният е 14 539,68 лева, и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 643,63 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 903,63 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 260,00 лева;

14.         През август 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец август 2009 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 823/18.08.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 265,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 11.09.2009 г. в гр. Пловдив да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 265,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001354212/11.09.2009 г. за данъчен период месец август 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12716,01 лева, а действително установеният е 12451,01 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 454,17 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 719,17 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 265,00 лева;

15.     През месец септември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец септември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 853/08.09.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 686,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    № 785/27.07.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 633,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.10.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1320,00 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001376633/14.10.2009 г. за данъчен период месец септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23042,59 лева, а действително установеният е 21722,59 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 828,18 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2148,18 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1320,00 лева;

16.        През октомври 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец октомври 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    № 924/15.10.2009 г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № 935/21.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 650,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-     № 896/30.09.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 251,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 12.11.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1551,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001387949/12.11.2009 г.за данъчен период месец октомври 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 31306,01 лева, а действително установеният е 29754,34 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 640,98 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2192,65 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 1551,67 лева;

         17.През ноември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец ноември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-     № 974/05.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 412,50 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-     № **********/09.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 825,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 1017/24.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 536,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-     № 959/31.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 276,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.12.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2050,84 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001410260/14.12.2009 г. за данъчен период месец ноември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27895,16 лева, а действително установеният е 25844,32 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1678,88 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3729,72 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2050,84 лева;

        18.През декември 2009 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец декември 2009 г., в който да е отразила данъчни фактури с №

-     № 1051/14.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 660,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-     № 1071/29.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 271,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.01.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 931,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001426877/14.01.2010 г. за данъчен период месец декември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26410,61 лева, а действително установеният е 25478,94 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1921,42 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2853,09 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 931,67 лева;

         19.През месец януари 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец януари 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1099/18.01.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 720,83 лева с посочен доставчик „ИНТЕР ОЙЛ - 2008“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 15.02.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 720,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001447088/15.02.2010 г. за данъчен период месец януари 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 24606,73 лева, а действително установеният е 23885,90 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 3009,39 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 3730,22 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 720,83 лева;

20.         През месец февруари 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание -дневник за покупките на „Н. *“ЕООД за месец февруари 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1142/15.02.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 696,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

а на 12.03.2009 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 696,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001459416/12.03.2010 г. за данъчен период месец февруари 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28020,18 лева, а действително установеният е 27323,51 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 636,71 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1333,38 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 696,67 лева;

21.         През месец март 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец март 2010 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-    №1183/24.03.2010г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 506,00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС;

-    № 1184/24.03.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 258,33 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС;

-    № 1196/31.03.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 568,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и

-    №1159/28.02.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 303,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с БИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.04.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1635,99 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001481835/14.04.2010 г. за данъчен период месец март 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29721,60 лева, а действително установеният е 28085,61 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 5093,92 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6729,91 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 1635,99 лева;

22.        През месец април 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец април 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № 1211/12.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 841,67 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.05.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 841,67 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001499598/14.05.2010 г. за данъчен период месец април 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28599,80 лева, а действително установеният е 27758,13 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1070,30 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 1911,97 лева, като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 841,67 лева;

23.        През месец май 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец май 2010 г., в който да е отразила данъчна фактура с № **********/30.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 135,83 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 14.06.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 135,83 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001518828/14.06.2010 г.за данъчен период месец май 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26190,61 лева, а действително установеният е 26054,78 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 1961,35 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 2097,18 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 135,83 лева;

24.        През месец юни 2010 г. при водене на счетоводството да е съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Н. *“ ЕООД за месец юни 2010 г., в който да е отразила данъчни фактури с №:

-     № 1249/04.06.2010 г.с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 610,00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС

-    № 1252/15.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 360,00 лева, с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС

-    № 1261/23.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 308,33 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и

-     № 1266/29.06.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 840,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК *, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,

а на 13.07.2010 г. да е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2118,33 лева, като в СД за ДДС вх. № 16001533502/13.07.2010 г.за данъчен период месец юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 20752,79 лева, а действително установеният е 18634,46 лева, и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за внасяне в размер на 2469,63 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 4587,96 лева, като е приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 2118,33 лева.

 За описаните деяния, както и по възведеното обвинение размерът на избегнатите за установяване и плащане на данъчни задължения да е над 33819,14 лева. Подсъдимата беше призната на невинна и оправдана.

 

2.                Второто извършено от подс. Н.Т.М. престъпление, което Пловдивският окръжен съд приема за  несъмнено установено е по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, тъй като  на  28.03.2014 г. в гр. Пловдив тя,като управител и представляващ „Н. ***, с ЕИК * е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 918,00 лева, представляващи дължим годишен корпоративен данък за 2013 г., като в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г. с вх. № */28.03.2014 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив по електронен път, е потвърдила неистина относно извършените разходи на „Н. *“ ЕООД за 2013 г., като в Част VI - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък“ е декларирала разходи в размер на 3 713 848,90 лева, а действително установените са 3 604 668,90 лева, и е декларирала корпоративен данък /данък печалба/ след отстъпка от 1% в размер на 21 124,16 лева, а действително установеният данък е 32 042,16 лева.

 И за това престъпление са относими вече изложените по- горе съображения за предходното такова:

Засегнати от подсъдимата са същите обществени отношения, обезпечаващи нормалното функциониране на фиска.

Подсъдимата Н.М. е  годен субект на посоченото престъпление. По делото е несъмнено установена не само представителната власт на подсъдимата, възникнала по силата на закона, в качеството й на управител на търговското предприятие, но и това, че във фактически план, като  управител на „Н. *“ЕООД, обективно е осъществявала присъщите функции на данъчно задължено лице и е допринесла за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването и плащането на данъчни задължения. Счетоводството на фирмата  също се е осъществявало от лице, изпълняващо разпорежданията на подсъдимата и отчитащо му се за извършената дейност.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, фигуриращи като продавачи на селскостопанска продукция се установява, че те не са извършвали никога такава дейност, не са продавали сочените в протоколите плодове и зеленчуци, не са получавали никакви суми от подс. М. или управляваното от нея дружество. Това следва и от писмените доказателства, че не са били регистрирани като земеделски производители.  Единственият извършвал такава дейност е св. С.Ц., който също категорично сочи, че протоколите е подписал по молба на подсъдимата, но те не отразяват извършени на същите дати продажби, а единичната цена на продуктите и формираната въз основа на тях като получена сума са нереални. Отрича такава сума да му е заплащана. За част от протоколите, за които не бяха разпитани сочените като продавачи лица се установява несъмнено от заключението на съдебно-почерковата  експертиза, че те не съдържат подпис на съответното лице.  Същевременно за част от свидетелите се установява съответствие на личните им данни в съставения от подсъдимата лист с ръкописен текст за тези данни, необходими и залегнали в инкриминираните протоколи. Липсата на отразените в протоколите сделки и съответно- извършен разход, са били известни на подс. М.. Въпреки това тя ги е предоставила на обслужващата дружеството й счетоводна фирма именно за включването им като счетоводен документ, установяващ извършено от „Н. *“ ЕООД плащане, т.е. разход. Показанията на свидетелската Ц.П.  безпротиворечиво установяват, че счетоводното отчитане за този данъчен период е извършвано от свидетелката, която е притежавала квалификация и знания за тази дейност. Същевременно фактическото водене на счетоводната отчетност се е основавало изцяло на предоставяните от подсъдимия на счетоводителката първични счетоводни документи. Тя не е имала знание за фиктивния характер на договорите за покупко- продажба  на селскостопанска продукция. Всеки един от тях отразила като доставена стока, респ. платена и поради това явяващ се разход за управлявания от подс. М. търговец.  Така финансовият резултат за 2013 г. по ЗКПО бил формиран и въз основа на отчетените като разход плащания по описаните по- горе протоколи. Съставената  ГДД била предоставена на одитор, който да завери годишния финансов отчет на дружеството.  Изготвеният от одитора доклад, както и всички отчети били подписани лично от подсъдимата. На 28. 03.2014 г. технически- чрез ел. подпис на счетоводно обслужващата фирма „* „ ООД  ГДД декларация била депозирана пред ТД на НАП-Пловдив. Съобр. чл. 92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година. Депозираната такава от подс. М. е целяла неустановяване на действителния размер на подлежащия за внасяне данък по ЗКПО.Укритите данъци от това невярно деклариране са 10 918 лв. и съобр. чл. 93 14 се явяват в големи размери.

Съдът не възприема заявеното от подсъдимата и защитата й, че подсъдимата М. е възстановила доброволно в предвидения от закона срок причинените на фиска вреди, като доброволно е внесла задължението ведно с лихвите още през 2017 г. Това е в непреодолимо противоречие с наличните по делото доказателства, вкл. с официалното становище на ТД на НАП-Пловдив, материализирано на л. 147 т. 1 от с.дело. Действително се установява, че на 11.04.2017 г. по данъчно- осигурителната сметка на задълженото лице е постъпила сумата от 14 285, 05 лв.  С това плащане са погасени плащания на дружеството за задължения, възникнали през 2017 г., а не укритите такива от обсъжданото престъпление. 

И това е логично, с оглед законовия регламент за установяване  и плащане на данъчни задължения. Задълженията по ЗКПО представляват публични държавни  вземания, предвид чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК,които се внасят по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация или където подлежат на регистрация данъчно задължените лица.  Способите за установяване на задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски са уредени в ДОПК. В глава 13 от ДОПК е регламентирано декларирането на данъчните задължения и възможностите за корекция на декларираните обстоятелства. Корекция е възможна в две хипотези. Първата- при служебно установяване от органа по приходите на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации. От наличните по делото доказателства се установява, че за финансовата 2013 г. не е била извършвана данъчна ревизия на управляваното от подсъдимата дружество, респ.- не са констатирани от ТД на НАП несъответствия между декларираните и подлежащите на деклариране обстоятелства и не е указвано коригиране.

Това несъответствие е установено в хода на наказателното производство.

Втората хипотеза е за корекция по инициатива на декларатора. По силата на чл. 104, ал. 1 ДОПК подателят на данъчна декларация може да прави промени в декларацията след подаването й, но преди да е изтекъл срокът за подаването й. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и с определените задължения. Съгласно ал. 2, промените се извършват с нова декларация. Съгласно чл. 104, ал. 3 ДОПК, подадената след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лицеслед изтичане на сроко, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок. Същественото в случая е, че такава коригираща за инкриминираното събитие декларация не се установява да е подавана и извън срока. Не се и  твърди да е била подавана от подс. М.. Т.е. в момента на внасяне на сочената по- горе сума през 2017 г.  тя не би могла да покрие едно неустановеното по надлежния ред данъчно задължение, поради което и в съответствие  с нормата на чл. 169 ал. 5 от ДОПК с нея са покрити задължения на дружеството, възникнали през 2017 г.- факт, несъмнено известен на подсъдимата, която и към този момент е била управител на данъчно- задълженото лице и в това качество е знаела както за  размера на конкретно възникналите данъчни задължения, така и за произхода на средствата, с които са платени.

 

 По вида и размера на наказанието:

Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът намира: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни- трудово ангажирана,  изразеното съжаление за случилото се. Като такова обстоятелства следва да се има предвид и изминалият  изключително дълъг период от довършване на престъплението до санкционирането му, през което време подсъдимата е имала законосъобразно поведение.  Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира размера на данъчните задължение, чието установяване и плащане е било избегнато. За по- тежката правна квалификация на извършеното е достатъчно те да са над 3 000 лв. В случая  е налице  над три пъти по- висок размер от криминализирания. Това значителното надвишаване на минимално изискуемото за по- тежката правна квалификация, съобразно константната съдебна практика, е отегчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността й  е и установеното по делото реализиране на още едно престъпление от същия вид. Т.е. наказанието на подс. М. следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

За престъплението по чл. 255 ал.1 т.2 от НК се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба до  2 000 лв.

При спазване на императива на чл. 35 ал. 3 от НК и съобразявайки се с целите, визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският окръжен съд намира, че справедливо за  подсъдимата М. би било  наказание лишаване под средния размер – две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лв.

 Отново следва да се вземе предвид като значим за справедливостта на наказанието факт  неспазването на изискването на чл. 22 от НК за разглеждане на делото в „разумен срок“, поради неразумната продължителност на наказателното производство и решаването му в неразумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Фактическата и правна сложност на делото, предопределили извършване на множество процесуално- следствени действия не оправдава продължителността на наказателното преследване, при липсата на данни поведението на подсъдимата М. да е  в причинно- следствена връзка с това. Подобна продължителност на наказателно производство, при липса на доказателства същата да се дължи на виновно поведение на подсъдимата, е винаги съществено обстоятелство, налагащо преценка за смекчаване на наказанието.  И за това престъпление, в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно чл.

 6, т. 1 от ЕКПЧ

  и на ВКС в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм при неспазването й, с цел да се гарантира справедливостта на процеса, а държавата – да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 13 от ЕКПЧ, подсъдимата следва да бъде компенсирана чрез определяне на наказанието по правилата на чл. 55 от НК. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимата Н.М.  следва да бъде определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НК. На подс. М. следва да бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода .Не следва да се налага и кумулативно предвиденото наказание глоба.

И двете престъпления, за които подсъдимата М. беше призната за виновна и беше ангажирана наказателната й отговорност са извършени преди да е била осъждана за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл.23, ал.1 от НК следва да й бъде наложено едно общо най – тежко наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода.

Налице са формалните изисквания на чл. 66 ал. 1 от НК- подсъдимата  не е осъждана, наложеното наказание е  в предвидените за приложението на сочения текст граници. Данните за личността й- семейно и трудово ангажирана, преценени и с оглед установеното по делото, че е налице христоматиен пример за закъсняло правосъдие и неразумна продължителност на наказателното преследване  налагат извод, че целите на наказанието- и специалната, и генералната, могат да бъдат постигнати и без изолиране на подсъдимата от естествената й среда. По тези съображения настоящият съд отложи изпълнението на наказанието от десет месеца лишаване от свобода  с изпитателен срок от  три години, считано от влизане на присъдата в сила.

        

Искането на подсъдимата и защитника й- адв. К. разследваната по делото престъпна дейност да бъде квалифицирано като едно, но продължавано по смисъла на чл. 26 от НК престъпление, е неоснователно и неудовлетворимо.

Трайно и непротиворечиво е възприето от съдебната практика виждането, изразено по задължителен за съда начин в Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК. Оценката на периода от време, през който са осъществени отделните деяния престъпленията по чл. 255 от НК, като "непродължителен" по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, винаги е конкретна за всеки отделен случай. Продължавано престъпление би било реализирането на отделните деяния с продължителност между тях около една година, ако са налице и останалите законови изисквания. В случая от последното деяние на първата година- 13.01.2012 г. до реализиране на второто престъпление- на 28.03.2014г. са изминали повече от две години. Ето защо е приложимо изразеното виждане в цитираното ТР, че „ всяко деяние, извършено в рамките на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъплението по чл. 255 от НК, представлява самостоятелно престъпление по този текст на закона. То е довършено с настъпването на визирания престъпен резултат - избягването на установяването и плащането на данъците, а това е обвързано с настъпването на тяхната изискуемост, т. е. с настъпването на срока, посочен във всеки материален данъчен закон“. Основания за приложение на чл. 26 от НК за двете престъпления Пловдивският окръжен съд не констатира, поради което намира отправеното в тази насока искане за неоснователно.

Искането на подсъдимата М. и защитника й адв. К.  за приложение на чл. 55 от НК, макар и с различни съображения на съда, е удовлетворено.

Виждането на държавното обвинение за налагане на подс. М. на по- тежки наказания от определените й за всяко от престъпленията, е неоснователно. То не е съобразено с констатираното от съда нарушение на правото на подс. М. на справедлив процес по смисъла на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ,  в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство.

С оглед на постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК  в тежест на подсъдимата Н.Т.М. следва да бъдат възложени направените по делото разноски. Тя следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 3977,96 лв., представляващи направени в хода на досъдебното производство разноски и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 670 лева - направени разноски в хода на съдебното производство.

Причини за извършване на престъплението- незачитане на установения в страната правов ред, желание за постигане на финансово облагодетелстване на притежаваното от подс. М.  търговско предприятие за сметка на дължимото към фиска.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:/п/