РЕШЕНИЕ
№ 1303/4.7.2022г. гр.Пловдив 04.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1483 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба вх. № 10975 от 06.06.2022г. на Л.Л.И.-Г., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Г.,***, против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително
блокиране Серия № 0103908 от 21.05.2022 г., издаден от блокиращ екип И.А.А. и Х. Т. М. към Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание
чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив, е извършено принудително блокиране на автомобил Тойота
с рег. № ****.
Жалбоподателката моли да се отмени оспорената мярка, като
незаконосъобразна и несъразмерна. Твърди, че блокираното превозно средство е било
с поставена карта за паркиране за хора с трайни увреждания. Позовава се на
разпоредбата на чл.53,ал.1 от ЗХУ, както и на принципите в чл.6 от АПК. Твърди
още,че мярката е дискриминационна. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител.
Ответникът Х. Т. М. оспорва жалбата и моли
да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът И.А.А.,
редовно призован не се явява и не дава становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения
и приложената административна преписка, намери за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок от адресат на
оспорваната ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява и това не се оспорва от страните, че на 21.05.2022г.
в 12,39 часа в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка Тойота с рег. № ****, е приложена мярка „принудително
блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, за която е съставен
Констативен протокол за принудително блокиране № 0103908 от 21.05.2022 г.
Към административната преписка са
представени пет броя снимки, заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на Кмета на
Община Пловдив, с която на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е определено
ОП „ПР“ за звено на Община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при
неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на
територията на Община Пловдив; заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на заместник
кмета на Община Пловдив по заместване на кмета, съгласно заповед № 19ОА-1568 от
04.07.2019г., с която са определени поименно длъжностни лица от ОП“Паркиране и
репатриране“, на които е възложена дейност по принудително задържане и
блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците.
Представени са и трудов договор и
длъжностна характеристика на двамата ответници.
От страна на жалбоподателя са представени
фискален бон, копие от карта за паркиране за хора с увреждания, копие от СУМПС
и контролен талон.
Представено е и експертно решение на ТЕЛК
относно превозваното с блокирания автомобил лице.
Събрани са гласни доказателствени
средства, като показанията на разпитаната свидетелка М. Н. Б. са относно начина
на прилагане на спорната мярка, който не е и спорен между страните.
При така установеното от фактическа страна,
Съдът достигна до следните правни изводи.
Няма спор относно компетентността на
блокиращия екип,а и същата несъмнено се установява от представените към
преписката доказателства.
Жалбоподателката не оспорва, че не е паркирала на паркомясто обозначено със знак Д21-Инвалид, а е спряла на
друго място на ул.Булаир поради липсата на свободно такова със знак Д21.
Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието; местата за паркиране се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране
на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата
за организацията на движението и паркирането на територията на град Пловдив
/приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г.; http: //www. plovdiv. bg//:
на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране /"Синя зона"/ в определени часове на
денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на обявените с
нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от 08. 30 до
17. 30 часа. За паркиране в "Синя зона" се заплаща цена в размер,
определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Пловдив. Обхватът на "Синя зона"
се определя от Общински съвет - Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение №
1 към Наредбата. Условията и редът за паркиране в зоната, се указват с
хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на
Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия
Генерален план за организация на движението в гр. Пловдив.
В цитираното Приложение № 1 "Списък на
булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя
Зона)" към Наредбата, под т. 87 е включена ул. "Булаир", гр.
Пловдив.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал.
3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото
средство.
Съгласно чл. 27 от Наредбата поставянето на
"скоба" може да се извършва само от звеното на общината, определено
със заповед на кмета на общината, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По
правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия
подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена
заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването
на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане
на техническото средство.
По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата във всяка "Синя зона" и "Зелена зона" се
осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21–"Инвалид" места за
безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания.
На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта,
удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително
съдържа международния знак "Инвалид". Тя трябва да бъде поставена в
долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по
начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Според чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране
на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания
и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната
община или оправомощено от него длъжностно лице по
образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата
страна. Картата за паркиране трябва да отговаря на изискванията на
стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни
увреждания.
В случая не се оспорва от страна на
ответния административен орган валидността на картата, която е била поставена
на предното стъкло на блокирания автомобил.
Извършеното принудително блокиране по
същността си е принудителна административна мярка. Фактическият състав на тази мярка,
съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е налице паркиране на моторно
превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което
е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за
валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице
кумулативно.
Законът не предвижда съставяне на нарочен
акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се
извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която
изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7
принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не
се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия –
използване на техническо средство за принудително задържане.
Независимо от липсата на изискване за
форма, за установяване законосъобразността на мярката е необходимо по несъмнен
начин да са установени всички елементи на фактическия й състав. В случая, съставения
по приложената мярка констативен протокол не съдържа конкретни данни за мястото
на извършване на нарушението. Лаконичният запис ул. "Булаир" по
никакъв начин не е годен да подкрепи твърдението, че процесният
автомобил е бил паркиран на място, определено за платено паркиране. Според
картата на "Синя зона" на гр. Пловдив територията за платено
паркиране е установена само от едната страна на ул. "Булаир“. При липсата на яснота пред кой номер от
улицата е установен паркиралният автомобил, остава
недоказана фактическата констатация на контролните органи за извършено
нарушение. Мястото на паркиране не може да се извлече и посредством
представения снимков материал.
От друга страна, дори да се приеме, че
автомобилът е бил паркиран в "Синя зона", снимковият материал към
констативния протокол не установява дали
автомобилът е бил на очертаните места за паркиране или е бил паркиран така,че
да е в друго нарушение на правилата за паркиране, което пък да касае хипотеза
на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП,
която изключва действието на пътен знак В 28 спрямо ППС, обслужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност.
Не се установява и нарушение на правилата
за поставяне на картата за инвалидност на определеното в автомобила място.
Контролният орган нито е установил, нито твърди на процесната
дата и място автомобилът да е бил използван за нужди, различни от тези на
лицето с трайни увреждания. Представената от оспорващия инвалидна карта не е
оспорена от ответника и като официален документ същата има обвързваща съда
материална доказателствена сила.
По изложените съображения, съдът намира,че
оспорваната мярка е приложена при съществени процесуални нарушения и подлежи на
отмяна.
Следва да се отбележи, че се констатира и
непропорционалност с оглед възраженията на жалбоподателката
в тази насока. От една страна, по силата на чл. 4 § 1 б. "а" от
Конвенцията за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от
41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г. /, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат
необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното
упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без
каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите -
страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни,
административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата
конвенция. Изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с
увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за равнопоставеност
на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и
упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства.
По никакъв начин не се установява,че от
страна на общинските органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на
условията и създаването на гаранции за равнопоставеност
на хората с увреждания така щото предвидените места в съответната Синя зона,
обозначени със знак Д21-Инвалид да са достатъчни за задоволяване на
потребностите на гражданите на гр.Пловдив в степен такава,че да се осигури
достъпна среда на хората с увреждания и техните семейства. В този смисъл,
приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се твърди да е
препятствал по някакъв начин движението с начинът, по който е бил паркиран,
само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява
непропорционална при липсата на установеност относно това дали действително
определените за безплатно паркиране места са били заети от ППС с надлежно
обозначение „Инвалид“ и дали така определения брой места в Синя зона е
съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи
правото на ползване на такова място.
Ако се приеме,че е паркирано на обозначено
място в „Синя зона“, то единственият засегнат от нарушението интерес е този на
общината от липсата на заплатена такса за паркиране, която такса по правило
лицата с увреждания не дължат. Следователно и непропорционално е прилагането на
мярката, която засяга в много по-голяма степен жалбоподателката,
като водач на МПС, преволзвало инвалид, спрямо
засегнатия защитен от закона обществен интерес.
По изложените съображения съдът намира,че
мярката е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на делото в полза
процесуалния представител на жалбоподателката следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. е в размер на 500лв.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по оспорване
на Л.Л.И.-Г., ЕГН **********,***, принудителна
административна мярка, обективирана в Констативен
протокол за принудително блокиране Серия № 0103908 от 21.05.2022 г., издаден от
блокиращ екип И.А.А. и Х. Т. М. към Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, в който е отразено,
че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив, е извършено принудително
блокиране на автомобил Тойота с рег. № ****.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на адвокат К.Д.Г. сумата от 500/петстотин/
лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: