№ 2147
гр. Варна, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500854 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 12959/15.02.2024г.
по регистратурата на ВРС подадена от С. В. С., ЕГН **********, В. В. С., ЕГН **********
и М. Д. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение №
158/15.01.2024г. постановено по гр.д. № 7229/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав,
изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с Определение №
2648/27.03.2024г. В ЧАСТИТЕ, с които съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на жалбоподателите, че М. М. Г., ЕГН ********** е собственик по силата на саморъчно
завещание от 28.04.2009г. съставено от В. С. Г., починал на .......г. на следния недвижим
имот: поземлен имот с ид. ........5 по Кадастралната карта на гр. ., находящ се в гр. ., ул. „Д.“
№ 21, с площ по скица 674 кв.м., а по документ за собственост – 635 кв.м., номер по
предходен план: .., квартал: ......, при граници имоти с ид.......... ....... ........ и ........6, ведно с
находящите се в имота 1) еднофамилна жилищна сграда с ид. ........5.1, със застроена площ
46 кв.м. и 2) селскостопанска сграда с ид. ........5.2, със застроена площ 42 кв.м. и ГИ Е
ОСЪДИЛ да предадат на ищцата М. М. Г. владението на гореописания имот, на основание
чл.108 от ЗС; ОСЪДИЛ е С. В. С., ЕГН ********** да заплати на М. М. Г., ЕГН
********** сумата 125,19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти дължимо за периода от
24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД; ОСЪДИЛ Е В. В. С., ЕГН ********** да заплати на М. М. Г.,
ЕГН ********** сумата 125,19 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата
от правото на ползване на описаните по-горе недвижими имоти, дължимо за периода
24.02.2021г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.05.2021г. до окончателното й изплащане, на
1
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Въззивниците – С. В. С., В. В. С. и М. Д. П., чрез процесуалния си представител
заявяват становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и
необоснованост на направените изводи по същество на спора. Поддържат заявените с
отговора на исковата молба оспорвания на материалноправната легитимация на ищцата като
собственик на процесния имот въз основа на съставеното в нейна полза саморъчно
завещание от 28.04.2009г. от В. С. Г., които не са били зачетени от първоинстанционния съд
при разглеждане на спора, а именно че завещанието е нищожно поради противоречие със
закона – чл.181 от ЗУТ и чл.19, ал.1 от ЗН предвид на това, че към датата на смъртта на
завещателя процесните сгради са били изградени без строителни книжа и за тях не е била
проведена процедура по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежите; противоречие с
чл.110 от Наредба № 7/22.12.2003г. поради това, че жилищната сграда не съдържа
минимално изискуемите помещения – кухня, баня-тоалетна и складово помещение, както и
липса на светла височина на помещенията от минимум 2,60м.
Възразяват също, че селскостопанската сграда с ид.........5.2 по Кадастралната карта
на гр.., доколкото има самостоятелен характер и не е била предмет на завещателното
разпореждане съставено в полза на М. Г. не е нейна собственост.
Поддържат и заявените от С. С. и В. С. възражения по чл.30 от ЗН за възстановяване
на запазената им част от наследството на техния баща В. С. Г. накърнено с извършеното в
полза на М. Г. завещателно разпореждане от 28.04.2009г. Считат, че доколкото със
завещанието е извършено разпореждане с конкретен имот, а завещателят В. Г. е притежавал
и друго имущество към датата на смъртта си – 1200 кв.м. ид.части от лозе в местност
„Билиджано“, землище на гр.. и парични средства по банкова сметка, то същото има
характеристиките на завет, а не универсално завещание.
В този смисъл потвърждават, че са узнали за съставеното завещание едва с
получаване на копията от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело в
процедурата по чл.131 от ГПК, т.е след като вече са били приели наследството от своя баща,
поради което считат, че приложима е нормата на чл.55 от ЗН и не са длъжни да
удовлетворят завета в полза на М. Г., доколкото той накърнява запазената им част от
наследството на В. Г.. Възразяват срещу изводите на съда, че ответниците /въззивници в
настоящия процес/ са узнали за съставеното в полза на ищцата завещание в деня на
погребението на баща им предвид дадените от тях показания в този смисъл в рамките на
проведеното досъдебно производство. Считат, че упражняването на правата по завещанието
е сторено от М. Г. едва към момента на обявяването му в кантората на нотариуса, при когото
е било оставено за съхранение, поради което факта на съобщаването за наличието му не се
приравнява на приемане на приемане на наследството от нея. Поддържат, че са упражнили
правата си на наследници по закон на В. Г. най-късно на 13.01.2021г., когато са изтеглили
паричните средства от банковата сметка на своя баща в „....“ АД и са я закрили.
Считат, че доколкото завещанието е било открито след като те вече са приели
2
наследството на своя наследодател, на основание чл.55 от ЗН имат право да не
удовлетворяват завета на процесния имот, а да упражнят правата си по чл.30 от ЗН. На това
основание считат, че следва да бъде съставена наследствена маса и да бъде извършена
преценка за размера на накърняването, като в случай, че стойността на завещания имот
надвишава с повече от ¼ разполагаемата част на наследодателя, на основание чл.36 от ЗН
процесният имот предмет на завета следва да остане в патримониума на наследниците по
закон, а заветникът да има облигационно вземане за него.
Поддържат се и заявените оспорвания от С. С. и В. С. касателно твърденията на
ищцата, че те упражняват фактическата власт по отношение на процесните имоти, като
посочват, че след сключване на сделката в полза на тяхната майка М. П. с нот.акт №
48/16.02.2021г. единствено тя владее имота.
Оспорват като незаконосъообразно и решението в частта, с която са уважени
претенциите на ищцата срещу ответниците С. С. и В. С. за заплащане на обезщетение за
възпрепятстване на ползването й по отношение на процесните имоти. Молят решението в
обжалваните части да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. М. Г., чрез процесуалния си представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на
решението на ВРС.
Счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и
след извършения анализ на доказателствата е достигнал до правилни изводи за
основателност на заявените искови претенции по чл.108 от ЗС за осъждане на всички
ответници да предадат на ищцата владението на процесния имот, а също и по чл.59 от ЗЗД
за заплащане от ответниците на обезщетение за ползването му без основание в периода от
24.02.2021г. до 20.05.2021г. равняващ се на спестения пазарен наем на имота. Излага, че
правилно, на база на проведената СТЕ на вещото лице О., съдът е достигнал до извода, че
двете сгради в имота представляват взаимосвързана постройка, която е служела за
задоволяване на жилищни нужди и складова част, с която в цялост се е разпоредил В. Г. в
полза на ищцата съставяйки процесното завещание.
Възразяват срещу оспорването от въззивниците на изводите на първоинстанционния
съд касателно момента, в който им е станал известен фактът на извършеното в полза на М.
Г. завещателно разпореждане. Считат, че същият правилно е установен от съда –
10.01.2021г. денят на погребението на завещателя В. Г. на база на ангажираните гласни
доказателства, а така също и на лично дадените от въззивниците обяснения в хода на
проведеното досъдебно производство. № 440/2021г. по описа на ОД на МВР Варна, които са
зачетени като признание на неизгоден за тях факт.
Считат за правилен изводът на съда, че спряно ответниците С. С. и В. С. не е налице
материална предпоставка за реализиране на правото им по чл.30 от ЗН, предвид на това, че
3
доколкото упражняват правото си на възстановяване на запазена част от наследството на
своя баща спрямо лице, което е извън кръга на наследниците по закон, е следвало да
приемат наследството му по опис, съгласно чл.30, ал.2 от ЗН.
Поддържа, че независимо от разпоредителната сделка извършена в полза на
ответницата М. П., процесните имоти са във фактическата власт и на С. С. и В. С., поради
което правилно осъдителните искове за собственост са уважени спрямо всички.
Заявява становище и касателно правилността на обжалваното решение в частта
досежно уважените искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД с оглед установените размери на
облигационните вземания и периода, за който са приети за дължими. Моли
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Част от предмета на спора, по който настоящата съдебна инстанция дължи
произнасяне е въведен от ответниците С. С. и В. С. с възраженията им по чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща В. Г. накърнено с
извършеното в полза на ищцата М. Г. частно завещателно разпореждане /завет/ от
28.04.2009г. Нормите касаещи възстановяването на запазената част от наследство – чл.29 от
ЗН и следващите са от императивен порядък. Разпоредбата по чл.31 от ЗН урежда
формирането на наследствена маса, в която се включват както имуществата на
наследодателя към момента на смъртта му, така и направените от него даР.я според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на
наследството. В случая в рамките на първоинстанционното производство е извършено
оценяване на имуществата, които наследодателят В. Г. е притежавал към момента на
смъртта му, но не е извършена оценка на извършеното от него в полза на С. С. даР.е на
недвижимите имоти обективирано в нот.акт № 21, том 1, рег.№ 514, дело № 18/2009г.
Съгласно задължителните указания обективирани в т.1 и т.3 от ТР 1/09.12.2013г. по
т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато за приложението на императивна
материалноправна норма е необходимо събиране на доказателства, които поначало могат да
бъдат събрани служебно от съда /експертиза, оглед освидетелстване/, въззивният съд следва
да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. В този смисъл е и Решение №
4
30/28.02.2018г. по гр.д.№ 1999/2017г. по описа на ВКС.
При това положение и доколкото в случай на установяване на предпоставките за
разглеждане на въведените възражения по чл.30 от ЗН ще е необходимо формиране на
наследствена маса, следва да бъде назначена Съдебно - оценителна експертиза, която да даде
заключение за пазарната стойност на имотите предмет на извършеното даР.е в полза на С.
С., обектирани в нот.акт № 21, том 1, рег.№ 514, дело № 18/2009г. към датата на откриване
на наследството на В. С. Г. – .......г., според тяхното положение по време на подаряването.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 12959/15.02.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от С. В. С., ЕГН **********, В. В. С., ЕГН ********** и
М. Д. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител срещу Решение №
158/15.01.2024г. постановено по гр.д. № 7229/2021г. по описа на ВРС, 46-ти състав,
изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с Определение №
2648/27.03.2024г. в обжалваните части.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 854/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.07.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се
запознае с материалите по делото, оглед на място и справки, където е необходимо да даде
заключение каква е пазарната стойност към момента на откриване на наследството на В. С.
Г. – .......г. на имотите предмет на извършеното даР.е, обективирано в нот.акт № ....... от
делото на ВРС/, а именно ½ ид.част от дворно място с ид......... и по ½ ид.част от
построените в него сгради – жилищна сграда с ид..........2 и селскостопанска сграда с ид.
........, при отчитане на запазеното право на ползване на дарителя, както е посочено в акта,
според тяхното положение по време на подаряването.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим по равно – 200 лева от М. Г. и 200
лева от С. С. и В. С. в петдневен срок от получаване на съобщението по депозитната сметка
на Окръжен съд – Варна и представяне на доказателство за внасянето му в същия срок.
Да се уведомят страните, чрез процесуалните им представители по телефона за внасяне
на депозита!
НАЗНАЧАВА за вещо лице А....... Н. А., което да се уведоми незабавно след внасянето
на депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6