№ 19231
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110143880 по описа за 2022 година
411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли за осъждането на ответника
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД - 324,40 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
30.10.2018 г. в гр.София имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№******, от попадане в необозначена и необезопасена дупка на общинския
път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №930417001708 от 2018,
срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 12.8.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД
– 98,85 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 от КЗ , вр.
чл.49 от ЗЗД за периода 12.8.2019 – 12.8.2022 г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК –
направените по делото разноски.
Ответникът, с отговора на исковата молба, оспорва исковете по
основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
1
От приетите по делото САТЕ и протокол за ПТП, който е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му по установения за това ред, поради
което представлява официален удостоверителен документ, се установява, че
на 30.10.2018 г. водачът на л.а. с рег. №****** е управлявал същият по
общински път в гр.София и претърпява ПТП и повреди по автомобила поради
наличието на необезопасени и необозначена дупка на пътното платно на
общинския път, която не е могъл да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път и
че към датата на произшествието между собственика на този автомобил и
ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се е
задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на
автомобила при ПТП, както и че ищецът е обезщетил собственика по реда на
чл.405, ал.1 КЗ с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
за ремонта на автомобила, което се равнява на претендираното обезщетение
по настоящото дело.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че
платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните
пазарни цеди към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД. Искът е частично основателен.
Ищецът доказа фактите в негова доказателствена тежест - договора за
застраховка, застрахователното събитие, настъпилите повреди по автомобила,
причинната връзка между повредите и наличието на дупка на общинския път,
средната пазарна цена за отстраняване на повредите по автомобила към
датата на произшествието. Ищецът не доказа единствено какъв е размерът на
обичайните разноски за определяне на обезщетението по чл.405 КЗ и да
платил такова възнаграждение на оценител, тоест реално да е направил такива
разноски. В тази част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът не доказа възраженията си или да е платил обезщетението по
чл.411 КЗ.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.411
КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на
2
вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от 324,40
лв.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже
фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за
забава; ответникът - твърдените правоизключващи факти и възражения; ако
ищецът докаже твърденията си - плащането цената, на падежа или заедно с
обезщетение за забава.
В настоящия случай главният иск е основателен, ответникът е
представил регресна покана, която на 19.1.2019 е връчена на ответника. От
тогава на осн. чл.84 ЗЗД същият е в забава да изпълни главното задължение
по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, поради което на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е задължен
плати ищеца обезщетени в размер на законната лихва върху главния дълг за
периода на забавата. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК размера на
законната лихва за исковия период, който предхожда с три години подаването
на исковата молба (и е по-къс от възможния поради съобразяване с
евентуалната хипотеза по чл.111, б.В ЗЗД) - 12.8.2019 – 12.8.2022 и установи,
че искът е изцяло основателен.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените
от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска – изцяло.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр.
София, ул. "Московска" № 33 да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Симеоновско шосе 67 Д, следните суми:
на осн. чл.411 от КЗ , вр. чл.49 ЗЗД - 324,40 лв., представляваща
3
обезщетение за претърпените на 30.10.2018 г. в гр.София имуществени вреди
от собственика на л.а. с рег. №******, от попадане в необезопасена и
необозначена дупка на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №930417001708 от 2018 г., срещу отговорния за поддържането на
пътя ответник, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
12.8.2022 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 98,85 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.411 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД за периода 12.8.2019 – 12.8.2022 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 650,00 лв. за направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4