№ 607
гр. Перник, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720101249 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по кумулативно обективно и пасивно субективно
съединени искове с квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, във вр. с
чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 280 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: село **********, общ. Перник, ул.
***** №* против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център
„България“, представлявано от Сокол Янков и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
146, сграда А, бизнес център България, представлявано от управителя Ива
Михайлова Шаламанова.
Ищецът твърди, че между него и ответника – „Кредисимо“ ЕАД, по реда на
ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023
г. по силата, на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 3000 лв., а
той се е задължил да я върне в срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент
– 39.81%, годишен процент на разходите – 47.94% и общ размер на
плащанията – 4433.88 лв.
Сочи, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит се е задължил да
обезпечи задължението си с банкова гаранция или да сключи договор за
поръчителство с одобрен от кредитора гарант – поръчител. Излага, че в
изпълнение на посочената договорна клауза, на 06.10.2023 г. е сключил
договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който
дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора
1
по договора за заем, а ищецът да заплаща възнаграждение на поръчителя в
размер на 2955.66 лв., като общата дължима сума по договора е 5955.66 лв.
Твърди, че поръчителят е упълномощил заемателя да получава плащанията от
потребителя за възнаграждение на поръчителя, като последното се дължи
разсрочено заедно с вноските за погасяване на кредита.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е
потребителски договор и е акцесорен към договора за потребителски кредит.
Дължимите по него възнаграждения са платими на заемателя, като същият е и
едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител. Счита, че
клаузите на договора за предоставяне на потребителски кредит и на договора
за предоставяне на поръчителство заобикалят императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора за
потребителски кредит и на договора за поръчителство. Сочи, че заплащането
на възнаграждение на поръчителя представлява скрита договорна лихва, която
трябва да бъде включена в ГПР, което от своя страна води до надхвърляне на
максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Излага се, че в договора за кредит не е посочен реалния размер на ГПР,
което е нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
също е основание за недействителността му.
Ищецът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона и на принципа на добросъвестността, тъй като
единствената цел за сключването му е реализиране на печалба за кредитора.
Искането към съда да прогласи нищожността на договор за потребителски
кредит № 2848062, сключен на 06.10.2023 г. между Д. Г. К. и „Кредисимо“
ЕАД, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона и да прогласи
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен на
06.10.2023 г. между Д. Г. К. и „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на договор за
кредит № 2848062, сключен на 06.10.2023 г.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кредисимо“ ЕАД.
Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор за
потребителски кредит № 2848062/06.10.2023 г., както и че между ищеца и „Ай
тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Не
оспорва твърдението, че е собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕАД.
Признава, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е включено в ГПР по договора за кредит.
Ответникът твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не попада в обхвата на § 1 от ДР на ЗПК, поради което не
следва да бъде включвано при изчислението на ГПР. Сочи, че обезпечаването
на кредита не е задължително, поради което потребителят избира какъв кредит
да поиска/обезпечен или необезпечен/, както и че предвид последователността
при сключването на договорите, за заемателя е обективно невъзможно да знае
размера на възнаграждението, дължимо от потребителя на поръчителя.
Излага, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗПП,
тъй като договорните клаузи са ясни и не е налице премълчаване на
2
обстоятелства.
Ответникът поддържа, че свързаността на дружествата – заемател и
поръчител не представлява скрито оскъпяване на кредита, тъй като
„Кредисимо“ ЕАД само получава вземането на „Ай тръст“ ЕООД и няма
възможност да се разпорежда с него.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендира заплащане на разноски. Оспорва размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ай тръст“
ЕООД.
Ответникът признава, че ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № 2848062/06.10.2023 г., както и че между него и ищеца
е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Признава, че
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не
е включено в ГПР по договора за кредит.
Ответникът твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не попада в обхвата на § 1 от ДР на ЗПК, поради което не
следва да бъде включвано при изчислението на ГПР. Сочи, че обезпечаването
на кредита не е задължително, поради което потребителят избира какъв заем
да поиска/обезпечен или необезпечен/, както и че предвид последователността
при сключването на договорите, за заемателят е обективно невъзможно да
знае размера на възнаграждението, дължимо от потребителя на поръчителя.
Излага, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗПП,
тъй като договорните клаузи са ясни и не е налице премълчаване на
обстоятелства.
Ответникът поддържа, че свързаността на дружествата – заемател и
поръчител не представлява скрито оскъпяване на кредита, тъй като
„Кредисимо“ ЕАД само получава вземането на „Ай тръст“ ЕООД и няма
възможност да се разпорежда с него.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни.
Претендира заплащане на разноски. Оспорва размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В съдебно заседание ищцата – редовно призована, не се явява и не се
представлява. Докладвана е подадена от пълномощника и – адв. Н. Р. писмена
молба, с която поддържа предявените искове. Претендира присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание ответникът – „Кредисимо“ ЕАД, редовно призован, не
е представляван. Докладвана е писмена молба, депозирана от пълномощника
му – юрисконсулт В. Т., с която оспорва предявения иск по подробно изложени
съображения. Искането към съда е да го отхвърли, като неосновател и да
присъди направените разноски по делото. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание – ответникът – „Ай Тръст“ ЕООД, редовно призован,
не е изпратил представител. Докладвана е писмена молба от пълномощника
му – юрусконсулт Сара Сталева, с която предявеният иск е оспорен като
неоснователен. Искането към съда е да го отхвърли и да присъди направените
по делото разноски. Заявено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
3
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че на 06.10.2023 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, по
реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит №
2848062/06.10.2023 г. по силата, на който ответникът е предоставил в заем на
ищеца сумата от 3000 лв. срещу задължение за връщането и в срок от 24
месеца, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент – 39.81%,
годишен процент на разходите – 47.94% и общ размер на плащанията –
4433.88 лв., както и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД на 06.10.2023 г. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по който дружеството се е
задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора по договор за
потребителски кредит № 2848062/06.10.2023 г., а ищецът да заплаща
възнаграждение на поръчителя в общ размер на 2955.66 лв., като
възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено в ГПР по договора
за предоставяне на потребителски кредит.
Горните обстоятелства се установяват и от представените писмени
доказателства – договор за потребителски кредит № 2848062 от 06.10.2023 г.,
ведно с приложение № 1 към него, договор за предоставяне на поръчителство
от 06.10.2023 г., ведно с приложение № 1 към него
Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит, след подписването му,
кредиторът извършва проверка на кредитоспособността и идентификация на
кредитополучателя и едва тогава одобрява подаденото от последния
заявление. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита, следва да изпълни едно от следните условия: в 10-дневен срок да
предостави банкова гаранция или в срок от 48 часа да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. В случай, че
заемателят представи обезпечение е предвидено, че заявлението се одобрява в
24-часов срок, а ако не представи такова, заявлението се счита за неодобрено.
Предвидено е също, че ако кредитополучателят в заявлението не е посочил, че
ще предостави обезпечение, заявлението се разглежда в 14-дневен срок и ако
не бъде одобрено, подписаният договор не поражда действие.
Съгласно чл. 9 от договора всички вземания по него стават предсрочно
изискуеми, в случай и при условията на раздел Х от общите
условия/непогасяване на 6 погасителни вноски; неплащане на каквото и да
било парично задължение, произтичащо от договора или общите условия;
прекратяване на договора съгласно т. IV.3 и т. ХII.1.3 от общите условия;
прекратяване на договора за поръчителство/.
От представения договор за предоставяне на поръчителство от 06.10.2023 г.
се установява, че за обезпечаване на задълженията по договора за
потребителски кредит ищецът на същата дата е сключил договор за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********. За поетото от ответника
задължение, ищецът се е задължил да му заплати възнаграждение в общ
размер на 2955.66 лв., платимо на 24 броя месечни вноски, съгласно
4
погасителен план, в който е посочен точния размер на всяка от тях, платими на
всяко 20-то число от месеца, считано от 20.11.2023 г. и с краен срок –
20.10.2025 г.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице Я. А., изводите на която съдът кредитира изцяло като пълни, обосновани,
дадени от експерт с необходимите специални знания и професионален опит.
От него се установява, че договорната лихва при уговорения годишен лихвен
процент от 39.81% върху сумата на кредита – 3000 лв. и за периода на
договора – 24 часа е в общ размер на 1433.88 лв. Възнаграждението на
поръчителя, дължимо от кредитополучателя по договора за предоставяне на
поръчителство е в общ размер на 2955.66 лв. Сборът от двете задължения е
4389.54 лв. При това положение годишният процент на разходите по кредита е
107.42%. Основният лихвен процент към датата на сключване на договора е
3.64%, а законната лихва е в размер на 13.64 %, като петкратният и размер е
68.20%. Изводът на вещото лице, че действителният годишен процент на
разходите по процесния договор за потребителски кредит надхвърля
петкратния размер на законната лихва.
При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е физическо лице, което при сключване на спорните договори
договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, е
действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът –
„Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът – „Айтръст“ ЕООД е юридическо лице, което предоставя услуги
или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор.
Следователно страните по имат качество, съответно на потребител,
кредитор и търговец по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и §13, т. 1 от ДР на ЗПП,
по ал. 4 от ЗПК и по § 13, т. 2 от ЗПП.
Сключеният договор между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Айтръст“ ЕООД е договор с
потребител, поради което валидността им следва да се преценява с оглед
разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
5
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР е посочен като 47.94% т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай
Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК и е в общ размер на 2955.66 лв.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Не е спорно между страните и е общоизвестно на основание чл. 11 от
ЗТРРЮЛНЦ справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел/
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?
uic=*********/ обстоятелството, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което
6
освен това и следва да е одобрено от кредитора. Анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита не подкрепят доводите на ответника за
доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно,
че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне
на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на
искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита. В този смисъл е и решение от
13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС, според което член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на
разходите" (т. 6).
Предвид изложеното и с оглед размера на възнаграждението на поръчителя
– 2955.66 лв. реалният ГПР надхвърля максимално допустимия съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
От това следва изводът, че договорът за кредит не отговаря и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
7
10 ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С оглед обстоятелството, че от свързаността на договра за предоставяне на
поръчителство и договора за предоставяне на потребителско кредит следва
надвишаване на максималния ГПК, предвиден с императивната норма на чл.
19, ал. 4 от ГПК, то договорът за предоставяне на поръчителство сключен
между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД също е нищожен поради
противоречие със закона.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да се
уважат.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски, както следва: 295.55 лв. – заплатена държавна
такса, 200 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 630 лв. – заплатена
адвокатско възнаграждение или общо 1125.55 лв., като всеки от ответниците
следва да бъде осъден да му заплати по половината от общата сума, а именно
– по 562.78 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в общ размер от 630 лв. Съгласно разясненията, дадени от
Съда на Европейския съюз, с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение
следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна
сложност на делото и извършената работа. В настоящия случай, ищецът е
предявил два отделни иска срещу двама ответници, с цена съответно 3000 лв.
и 9255.66 лв., проведени са две открити съдебно заседание, в които наред с
писмените доказателства е изслушана и съдебно-икономическа експертиза.
Предвид изложеното съдът намира, че предвид фактическата и правна
сложност на делото, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 630 лв. не е прекомерно.
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
9, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 2848063, сключен на
06.01.2025 г. между Д. Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
село **********, общ. Перник, ул. ***** №* и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол
Янков, поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 280 от
ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 06.10.2023 г. между Д. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: село **********, общ. Перник, ул.
8
***** №* и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146, сграда А, бизнес център България,
представлявано от управителя Ива Михайлова Шаламанова, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол
Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: село **********, общ. Перник, ул. ***** №* сумата от общо
562.78 лв./петстотин шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша №
146, сграда А, бизнес център България, представлявано от управителя Ива
Михайлова Шаламанова ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: село **********, общ. Перник, ул. ***** №*
сумата от общо 562.78 лв./петстотин шестдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, както следва – на ищцата по
реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК чрез ЕПЕП, на ответниците – по реда на чл.
38, ал. 2, т. 2 от ГПК чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9