МОТИВИ по
НОХД № 893/2020г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия И.Д.И. – роден на ***
***, българин, български гражданин, с настоящ адрес ***, неженен, със средно
специално образование, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно за това,
на 19.05.2020 год. на път III-2102 км. 8 в землището на
гр.Сливо поле, обл.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай”
с per. № РР 81 33 ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда -
1.77 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017
год. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в обвинителния акт. Релевират се подробни
фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага се наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия да бъде определено по чл. 54 НК и на същия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към минимума на
предвиденото, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. По
отношение на кумулативно предвидените наказания „Глоба“, се предлага размерът
на същата да бъде към минимума, с оглед данните за имотното му състояние, а
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ се предлага да не бъде
по-малко от една година.
Упражнявайки
правото си на защита и последна дума подсъдимият се признава за виновен. Моли
да не му бъде налагано наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като
това би препятствало възможността му да работи.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Д.И. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с настоящ адрес ***, неженен,
със средно специално образование, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.
Същият е правоспособен водач на МПС и като такъв има
налагани наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП. Има наложено
административно наказание по чл. 78а НК за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено
през 2005г.
На 18.05.2020г. подсъдимият И. имал гости и
употребил около около 2 литра бира. Въпреки употребеното количество алкохол, в
ранните часове на 19.05.2020г. той привел в движение лек автомобил “Хюндай” с
per. № РР 81 33 ВМ и тръгнал към град Сливо поле.
По същото време свидетелят Е.С.М. – мл.
автоконтрольор в РУ Сливо поле при ОДМВР – Русе, заедно с колегата си Н.Р.А.,
били назначени в наряд за времето от 20.00 ч. на 18.05.2020г. до 08.00ч. на 19.05.2020г
и към 00,00 часа, същите изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол на
установъчен пункт на път III-2102, км. 8, град Кубрат – град Сливо поле.
Около 01.00 ч. полицейските спрели за проверка,
управлявания от подсъдимия лек автомобил „Хюндай” с per. № РР 81 33 ВМ. Тъй
като водачът на автомобила бил във видимо нетрезво състояние полицейските
служители извършили проверка на водача за употреба на алкохол с техническо
средство „Акотест Дрегер 7510“, с фабр. №ARDN-0011, успешно преминал проверка в
Лаборатория за проверка на средства за измерване. Техническото средство отчело
наличието на 1,74 промила на хиляда концентрация на алкохол в издишвания
въздух. Във връзка с констатираното на подсъдимия бил съставен АУАН серия Д, с
бл. № 0679253/19.02.2020г. Бил съставен и връчен на подсъдимия, и талон за
изследване с бл. № 0038756. След изготвянето на съответните документи, подсъдимият
бил придружен до МБАЛ- Русе, където дал кръвна проба за изследване, за което
бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 19.05.2020г.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство химическа експертиза, което заключение съдът
кредитира изцяло като компетентно и обосновано се установява, че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 1,77 на хиляда.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по
делото гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите Е.С.М.,
И.Я.С. и Г.В.Г., писмените доказателства и доказателствени средства - АУАН,
талон за медицинско изследване, копие от протокол за проверка на техническо
средство за измерване, протокол за вземане на биологични проби, протокол от
химическо изследване, справка от Сектор „ПП‘ при ОД МВР-Разград за водач на
МПС, копие от страници на журнал за вземане на кръвни проби, справка за
съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и протоколите за извършените следствени действия.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК излагането на подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената
фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото
доказателствени източници от правна страна следва да бъде изведен единственият
възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна
подсъдимият И.Д.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд, тъй като на
19.05.2020 год. на път III-2102, км.8 в землището на гр.Сливо поле, обл.Русе,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай” с per. № РР 81 33
ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.77 на хиляда,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017 год. на M3, МВР
и МП за реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози
Обект на престъплението са
обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на
транспортната дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена
опасност.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия, чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в
система от телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на
моторно превозно средство.
Престъплението е формално,
на просто извършване. За довършеността му е необходимо подсъдимия да управлява
моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, като в
конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият на 19.05.2020г. е привел в движение и е управлявал МПС - лек
автомобил „Хюндай”, с per. № РР 81 33 ВМ, с концентрацията на алкохол в кръвта – 1,77 на
хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, разписан в Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, посредством кръвна проба и
извършена химическа експертиза.
Субект на престъплението е
наказателно отговорно лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си въз основа на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи досежно всички елементи,
включени в престъпния състав, а именно, че е привел в движение и е управлявал
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол. В съзнанието на
подсъдимия са намерели отражение представи досежно общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, че същото е запратено от закона и наказуемо,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от същото и пряко е
целял тяхното настъпване.
При индивидуализиране
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена
към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена
опасност с оглед концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1,77 на
хиляда, следва да бъде преценена като относително висока.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, като съобрази факта, че подсъдимият е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, за извършено от
него през 2005г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън обществената опасност на
деянието и дееца, съдът отчете и наложените на същия административни наказания
за нарушения на движението по пътищата, като съобрази и периода изминал от
тяхното налагане.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете направеното признание на вината и критичното му
отношение към извършеното и осъзнатите последици от деянието.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане по-високата степен на обществена опасност
на деянието, степента на обществена опасност на дееца, смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, с оглед на което
наказанието следва да бъде индивидуализирано над минимума и под средата на
предвиденото в закона за това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, изпълнението на което наказание да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, което с оглед доказателствата за имотното му
състояние следва да е в размер на минималния, а именно 200 лева.
На същия следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 343г НК наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
а именно „Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде за срок от една
година, като едно такова наказание, наред с наказанията „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“, ще постигне целите на наказанието по чл. 36 НК по отношение на
подсъдимия и няма да се яви едновременно с това несъразмерно тежко, като лиши
подсъдимия за продължителен период от време от възможност да упражнява
професия, от която да се издържа.
Именно така наложените на подсъдимия наказания, в
най-пълна степен ще способстват за постигане целите на наказанието визирани в
чл. 36 НК, както по отношение на личната превантивна функция на наказанието,
така и досежно генералната превенция, като същевременно в това наказание, няма
да се яви несправедливо и несъответно на извършеното.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 55,16
лева, които същият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР –
Русе, както и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, а така също и направените в хода на съдебното
производство разноски, в размер на 20 лева, които подсъдимият следва да заплати
по сметка на Районен съд – Русе, както и държавна такса в размер на 5 лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: