Решение по дело №767/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260310
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20212120200767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260310

 

гр.Бургас, 01.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                     

         

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

При участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 767 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на А.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „П.“ № …, срещу Наказателно постановление № РД-05-64/23.12.2020 год. на Директора на РЗИ Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във връзка с т.1.5 на Заповед на №РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Е. от АК-Бургас, която поддържа, че са налице допуснати процесуални нарушения, както и че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган – РЗИ - гр. Бургас, се представлява от юрк. П., която моли за потвърждаване на НП.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 10.02.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.09.2020г., св. Н.Д.- инспектор в дирекция „ПБПЗ“ при РЗИ- Бургас, съвместно с инспектор В. Г. и младши експерт Ц. К. извършили проверка по Заповед № РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с подадени жалби за неспазване на противоепидемичните мерки в обекти с обществено предназначение на територията на гр. С. в обект: м. “З.”, находящ се в град С., ул. „И.“ № ...

При влизането на проверяващите в обекта А.М.П.- продавач-консултант, се намирала на работното си място, като нямала поставена маска или друго предпазно средство покриващо устата и носа. Едва след като проверяващите се легитимирали и казали на П., че не е с поставена маска, тя извадила такава и я поставила на лицето си.

Св. Д. съставил на жалбоподателката АУАН № 1-10. Актът бил предявен на П., която го подписала и получила препис от него, като записала, че си слага маската, когато има клиенти.

Въз основа на АУАН, на 23.12.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, поради което и наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател не оспорва изложената фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователен доводът за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП. Действително, в АУАН като нарушение са посочени разпоредбите на чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ COVID-19. Първата разпоредба препраща към заболяванията по чл. 61, ал. 1 от ЗЗ, сред които е и COVID-19. Втората разпоредба препраща към чл. 61, ал. 3 от закона, касаеща други болести. В НП вече е посочена конкретно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. И в двата акта текстово е посочено, че е нарушено задължението за носене на маска, въведено със заповед, касаеща обявена противоепидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19. При това положение съдът намира, че независимо от посочването на чл. 63а от ЗЗ, ясно и недвусмислено е било формулирано вмененото нарушение, тъй като е посочена разпоредбата на чл. 63 от ЗЗ с наличие на словесно описание на всички съставомерни признаци. Става ясно, че се касае именно за нарушение на заповед свързана с болестите по чл. 61, ал. 1 от закона, сред които е и COVID-19. Самата жалбоподателка е записала възражения по същество в АУАН, което сочи, че е била абсолютно наясно какво нарушение й е вменено във вина- неносене на маска. Тя посочва: „Когато влезе клиент, си слагам маска.“. От това изявление следва, че жалбоподателката е била наясно със задължението си и не може да се приеме, че допълнителното посочване на неотносима разпоредба в конкретния случай е накърнило правото й на защита.

Също така, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изрично препраща към разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, която е посочена и в обжалваното НП.

В този смисъл, не са налице формални основания за отмяна на обжалваното постановление.

По същество съдът намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна.

Съгласно т. I.5 от посочената за нарушена Заповед № РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).

Заповедта е приета на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който гласи, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Алинея първа на този член пък посочва, че при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 (сред които е и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.

Обектът, в който е извършена проверката е търговски и е бил отворен, респ. до него имат достъп граждани, поради което е следвало в него да се използват защитни средства. Това изискване важи както за служителите в обекта, така и за посетителите.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателката не е изпълнила това свое задължение. Тук следва да се отбележи, че тя не е носила маската в момента, в който в обекта е имало и други лица - проверяващите, което именно обосновава нейната отговорност. Без значение е, че другите лица са проверяващите, тъй като законът не прави подобно разграничение, а и е житейски логично да се изисква да се носи маска винаги, когато има други лица, тъй като именно така ще се постигне ефектът на ограничаване на разпространението на съответната зараза.

Жалбоподателката е съзнавала, че следва да има поставена маска, тъй като е имала такава в себе си, а също така е посочила като възражение, че носи маската, когато има клиенти. Т.е., същата е била наясно с разписаното в заповедта задължение, но въпреки това не го е изпълнила.

Правилно в НП е посочена именно заповедта, която е била в сила по време на проверката, която запълва бланкетните разпоредби на Закона за здравето.

Следва и да се отбележи, че съгласно т. 2, б. „в“ от ПП 1/83 г. е без значение за наказателната отговорност изменението на правилата, които запълват бланкетната наказателна норма, а се взима предвид правилото, действало към момента на нарушението. Макар това постановление да касае случите на ПТП, съставът намира, че се касае за принципно положение. Това правило е приложимо особено към настоящия случай, тъй като житейски се очаква извънредната обстановка да отмине, което обаче не означава, че за всички случай ще се приложи автоматично чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ към датата на издаване на постановлението който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Съставът намира, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба и правилно е определил наказанието в минимално предвидения в закона размер.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност. Както се установи, жалбоподателката не е носила предпазно средство дори когато проверяващите са влезли в обекта. Иначе казано, неоснователно е възражението, че тя носела маска, когато имало клиенти, тъй като на първо място, идеята на мярката е да се носят предпазни средства винаги. На второ място, очевидно жалбоподателката не е носила маската и в началото на проверката, когато вече е имало други лица в обекта. Ако жалбоподателката е имала проблем, свързан с носенето на маска, то е могла поне при присъствието на други лица, независимо, че не са клиенти, да си сложи предпазното средство.

Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-64/23.12.2020 год. на Директора на РЗИ Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във връзка с т.1.5 на Заповед на №РД-01-487/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването на А.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Б., ул. „П.“ № …, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.