Решение по адм. дело №1924/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Ж. С. Ш., подадена чрез адв. Т. П., против Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ (ТП – Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу разпореждане [номер]/14.03.2025 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Варна на НОИ, с което, въз основа на получени от компетентната институция на Великобритания СЕД Р 2000 и СЕД Р 5000, на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, считано от 15.05.2024 г. на Ж. С. Ш. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, изплащан в съответната пропорция за сметка на Република България – 229/498 от 523,04 лв. или 240,51 лв.; от 01.07.2024 г. – 229/498 от 580,57 лв. или 266,97 лева.

С жалбата се настоява, че решението на Директора на ТП – Варна на НОИ е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешно изчислен общ трудов стаж в Република България /РБ/, както и неправилно прилагане на регламентите. Изтъква се, че не е посочено по какъв начин и въз основа на какви законови разпоредби пенсионирането във Великобритания и определеният от британските власти размер на минималната пенсия влияят върху правото на пенсия и размера й в РБ. Оспорва се като неправилен изчисленият общ трудов стаж в РБ, преобразуван по чл. 104 КСО, в размер на 19 год. 01 мес. 25 дни, като се сочи също така, че не е ясно как и защо е определен осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. с изчислен индивидуален коефициент, след като оспорващият не е подавал заявление за пенсиониране. Оспорва се решението и в частта, в която не е уважено искането на Ш. да му бъде дадена възможност да подаде заявление за пенсиониране на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Сочи се, че с подаване на документи във Великобритания, оспорващият не е заявявал пенсиониране в България, като погрешно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 12 КСО, без да е съобразено, че оспорващият отговаря на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 КСО – навършил е необходимата възраст и има придобит общ трудов стаж над предвидения минимален размер.

С допълнителна молба оспорващият възразява срещу предсрочното си пенсиониране в България. Сочи, че подаденото заявление за пенсиониране във Великобритания не следва да се счита за подадено и в България. Твърди, че право на пенсия в България е придобил през 2025 г., когато и е възнамерявал да подаде заявление за пенсиониране, а поради предсрочното му пенсиониране преди навършване на 67 години му е определен минимален размер на пенсията, вместо такъв за реално прослужено време.

В хода на делото се твърди, че в случая не следва да се прилага чл. 45б от Регламент (ЕС) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария), тъй като не е налице волеизявление на лицето. Оспорва се твърдението на ответника, че Ш. е подал заявление за пенсиониране в България. Искането е да се уважи жалбата и да се отмени решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Оспорващият лично заявява, че иска самостоятелна пенсия, както във Великобритания, така и в България.

Ответната страна - Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез юриск. И. Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. С писмени становища се позовава на задължителна приложимост на правото на ЕС. Отправя се искане за решение в този смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

По допустимостта на оспорването:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, постановен при задължителното оспорване на административен ред - по аргумент от чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 3 КСО. Жалбата, подадена на 08.08.2025 г. (видно от пощенското клеймо, поставено върху плика, с който е изпратена жалбата – л. 7 от делото), е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, считано от съобщаването на акта на 31.07.2025 г., предвид отбелязаното на самото решение /л. 79 от адм. преписка/.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнато, след като на 05.11.2024 г., чрез системата за електронен обмен на социално осигурителната информация (EESSI), от Великобритания са постъпили данни за подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Ш..

В постъпилия структуриран електронен документ (СЕД) Р2000 /л. 19-22 от адм. преписка/ е посочена дата на искането за пенсия - 15.05.2024 година. Чрез електронен обмен е постъпил и СЕД Р5000 /л. 25-29 от адм. преписка/, с който е потвърден придобитият от оспорващия осигурителен стаж в Обединеното кралство за придобиване право на пенсия и изчисляване на нейния размер.

Във връзка с постъпилите структурирани електронни документи от страна на Ж. Ш. са представени документи, удостоверяващи трудов стаж за периода от 1976 г. до 2000 година /л. 5-11 от адм. преписка/.

Към пенсионната преписка са приложени Удостоверения УП-80, УП-42-119, трудова книжка, военна книжка и осигурителна книжка на заявителя, опис на осигурителен стаж и справка от регистъра на осигурените лица на НОИ за заявителя.

С писмо изх. № 2207-03-385#1/11.12.2024 г. /л. 40 от адм. преписка/ от оспорващия са изискани документи за осигурителен стаж обр. УП-3 за периода 23.05.1990 г. – 29.06.1990 г. от ТК „Балкантурист хотели и ресторанти“ гр. Варна. Писмото се е върнало като непотърсено. На 13.01.2025 г. е поставено съобщение на таблото в сградата на ТП – Варна на НОИ /л. 42-43 от адм. преписка/, с което Ш. е уведомен, че следва да представи липсващи документи. Съобщението е свалено на 20.01.2025 година /л. 44 от адм. преписка/.

Ръководителят на „ПО“ е изискал от Началника на сектор „Осигурителен архив“ да изготви удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 от СМК „Нов домостроителен комбинат“ гр. Варна за периода 01.12.1981 г. – 07.12.1984 година. В тази връзка е представено Удостоверение вх. № 2207-03-358#6/23.01.2025 година /л. 46 от адм. преписка/.

По пенсионната преписка е приложена справка от Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране – обобщени суми по осигурители, години и трудови договори, по отношение на Ш. за 1998 г. /л. 51 от адм. преписка/, както и справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 година /л. 52-55 от адм. преписка/.

Въз основа на събраните доказателства с разпореждане [номер]/14.03.2025 г., издадено от ръководител ПО при ТП - Варна на НОИ /л. 56 от адм. преписка/, на Ж. Ш. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 15.05.2024 г., пожизнено, в размер на 449,61 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО в минимален размер на 523,04 лв., а от 01.07.2024 г. съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2024 г. пенсията е определена в размер от 449,61 лева, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО - в минимален размер от 580,57 лева. Посочено е, че Ш. има осигурителен стаж от II категория труд 07 год. 07 мес. и 04 дни и осигурителен стаж от III категория труд 9 год. 07 мес. и 27 дни. На основание чл. 104 КСО е определен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, в размер на 19 год. 01 мес. и 25 дни, както и е отчетен осигурителният стаж за право на пенсия, положен в чужбина, в размер на 22 год. 04 мес. 20 дни.

В регламентирания в чл. 117 КСО срок, на 26.06.2025 г. Ж. С. Ш. обжалва разпореждането пред Директора на ТП – Варна на НОИ с искане за отмяната му, като сочи, че разпореждането е издадено, без да е подадено заявление за отпускане на пенсия. Оспорва определения размер на пенсия и желае да му бъде дадена възможност да подаде заявление по чл. 68, ал. 3 КСО.

С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. Директорът на ТП – Варна на НОИ отхвърля жалбата на Ж. С. Ш., приемайки че според чл. 45б, т. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 заявление за пенсия, подадено до институция на една държава-членка, се счита за заявление до всички държави-членки, в които съответното лице има осигурителни периоди, поради което заявлението, подадено във Великобритания, се приема за подадено и в България. Посочено е, че правилно е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и правилно е определен нейният размер.

В писмо от Министерството на труда и пенсиите на Великобритания /л. 54-56 от делото/ е посочено, че Ж. Ш. е навършил пенсионна възраст на 25.03.2024 г. и има 21 осигурителни години, признати за целите на получаване на държавна пенсия, ведно с превод на български език. Представено е и писмо от 07.03.2024 г. от Пенсионна служба № 13 на Великобритания /л. 57-59 от делото/, в което е посочено, че Ш. ще получи еднократна пенсия в размер на 279,57 паунда, след което ще получава редовни плащания в размер на 530,88 паунда на всеки 4 седмици, ведно с превод на български език. Приложени са и извадки от законодателни разпоредби на Великобритания относно правото на пенсиониране /л. 60 от делото/.

По искане на жалбоподателя при разглеждане на делото е назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ - л. 61-69 от делото. Вещото лице Г. К. дава заключение, че: осигурителният стаж на Ж. Ш., превърнат към III категория труд, е в размер на 19 год. 01 мес. 25 дни, а осигурителният стаж във Великобритания е 22 год. 04 мес. 20 дни. Експертизата дава заключение, че след 31.12.1999 г. жалбоподателят няма осигурителен доход в България, съответно осигурителният доход в 36-месечния период – 01.01.1997 г. - 31.12.1999 г., е в размер на 2551,19 лева, като в този период оспорващият се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. В заключението е посочено, че към 25.03.2024 г., когато е навършил 66 години, оспорващият е отговарял на условията за 10 години стаж и 66 години за пенсиониране във Великобритания при зачитане на осигурителния му стаж, положен единствено във Великобритания. Вещото лице дава заключение, че към 15.05.2024 г. Ш. има навършени изискуемите 64 год. и 07 мес., както и нужният осигурителен стаж – 19 год. 01 мес. 25 дни, придобит в България, и 22 год. 04 мес. 05 дни, допълнително придобит във Великобритания, т.е. отговарял е и на изискванията за пенсиониране по българското законодателство - на основание чл. 68, ал. 1 КСО. Вещото лице е изчислило и размера на пенсията, която е следвало да се отпусне на оспорващия, а именно 240,51 лева. Експертът посочва, че Ш. е придобил право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО на 25.10.2022 г., а на основание чл. 68, ал. 3 КСО – на 25.05.2025 година.

При изслушване на заключението на СИЕ в открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че датата 15.05.2024 г. е взета от СЕД Р2000 – искане за пенсия. Осигурителният стаж, посочен в заключението като придобит във Великобритания, е взет от СЕД Р5000. Експертът посочва, че в случая оспорващият няма право на пълна пенсия във Великобритания, тъй като няма стаж от 35 години в тази държава.

Съдът кредитира заключението на СИЕ като обективно, обосновано и безпристрастно, а и кореспондиращо с фактите, извличащите се останалите доказателства по делото. Компетентно е извършена експертизата, заключението по която не и оспорено от страните.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Обжалваното Решение № 2153-03-139/28.07.2025 г. е издадено от компетентен орган – Директора на ТП - Варна на НОИ, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорваният акт е в писмена форма, посочени са в обстоятелствената му част фактическите и правните основания за неговото издаване, които съответстват на разпоредителна част, поради което следва да се приеме, че са спазени изискванията за форма на акта, регламентирани в чл. 117, ал. 3 КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Не се установява при постановяването на оспорения индивидуален административен акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяната му. В съответствие с чл. 35 АПК, както при постановяване на разпореждането от 14.03.2025 г., така и на решението от 28.07.2025 г., са изяснени в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно – наличието на: минимално необходимия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 КСО и навършени години към момента на подаване на заявлението на 15.05.2024 година.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане:

В случая въпреки оттеглянето на Великобритания от ЕС приложим е Регламент (ЕО) № 883/2004, представляващ основен регламент и съдържащ материалноправни разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки, както и Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламент за прилагане), съдържащ предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.

Приложимостта на посочените регламенти в разглеждания казус следва от чл. 30 и чл. 31 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението). Съгласно чл. 30, § 1 от Споразумението дял III „Координация на системите за социална сигурност“ се прилага за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период (б. „а“); граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава-членка в края на преходния период (б. „в“); лица, които не попадат в обхвата на букви а) — г), но са граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (13) се прилага законодателството на държава членка (б. „д“, i)). На основание чл. 30, § 2 от Споразумението лицата, посочени в параграф 1, попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство. Доколкото жалбоподателят е пребивавал във Великобритания както преди оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, така и след тази дата, не е налице прекъсване на ситуацията, обхващаща едновременно държава-членка (в случая Република България) и Обединеното кралство, по смисъла на чл. 30, § 2 от Споразумението. Според чл. 31, § 1 от Споразумението по отношение на лицата, попадащи в обхвата на дял III „Координация на системите за социална сигурност“, се прилагат правилата и целите, определени в член 48 от ДФЕС, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета дял III „Координация на системите за социална сигурност“.

В разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди. Когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки.

Същият смисъл е заложен и в чл. 12 от Регламент (ЕО) № 987/2009, приет за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В разпоредбата на чл. 12, т. 1 е посочено, че за целите на прилагането на член 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство, което в настоящия случай е направено.

По аргумент от т. 2 на чл. 12 от Регламента за прилагане е предвидена възможност съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния Регламент, като нормата е категорична - само при условие, че тези периоди не съвпадат.

С оглед така очертаната правна рамка и в изпълнение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на Великобритания е изпратила СЕД Р2000 (искане за пенсия за старост), тъй като самият жалбоподател при подаване на документи пред компетентната институция е посочил, че има периоди на заетост извън Обединеното кралство и е посочил наличието на такива в България до 2000 година (л. 24 от адм. преписка).

Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че не е подавал заявление за отпускане на пенсия във Великобритания. От представените по делото доказателства, а именно СЕД Р2000, се установява, че заявлението в Обединеното кралство е подадено на 15.05.2024 г. (л. 22 от адм. преписка). Съгласно разпоредбата на чл. 45б, т. 4 от Регламент (ЕО) 987/2009 заявление за пенсия, подадено до институцията на една държава-членка, се счита за заявление до всички други държави-членки, в които съответното лице има осигурителни периоди. Не е спорно между страните, че жалбоподателят има осигурителни периоди в България, съответно подаденото в Обединеното кралство заявление поражда правно задължение за административния орган в България да го разгледа също. От друга страна в административната регулация в UK (State Pension Regulation) и официални указания на Британското правителство ясно е формулирано, че пенсията се отпуска само след подадено заявление и не се изплаща автоматично „You will not get your new State Pension automaticall – you have to claim it” (www.gov.uk).

В случай че лицето въз основа на българските осигурителни периоди не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство и правото на обезщетение възниква само след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави членки, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 52, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 883/2004, българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение. За целта - първо се изчислява теоретичен размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. На второ място се определя действителният пропорционален размер на обезщетението, като теоретичният размер се умножи със съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага, и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая (в този смисъл: теоретичният размер умножен по стажа в България разделен на стаж в България + стаж във Великобритания), изразен в месеци.

С оглед обстоятелството, че лицето притежава и представя доказателства за придобит осигурителен стаж в две държави, по отношение определянето на размера на търсената пенсия следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която при определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на Наредбата, както и разпоредбите на Глава Пета (чл. 50 и сл.) от Регламент № 883/2004 и в частност нормата на чл. 52, ал. 1, б. „б“. Според последната разпоредба, както се посочи, компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение) по разписания в разпоредбата и посочен в оспореното решение начин.

От представената от ответната страна справка за начина на изчисляване на размера на процесната пенсия и справката за обобщения осигурителен доход (л. 39 от адм. преписка) се установява, че всички посочени нормативно действия от алгоритъма за изчисляване на пенсията са изпълнени, включително и това да бъде определен теоретичен и пропорционален размер на пенсията, като съдът съобразява и даденото заключението на вещото лице.

Спазено е изискването на чл. 70, ал. 2 вр. чл. 68, ал. 1, ал. 2 КСО и тъй като е установено, че Ш. е продължил да работи след датата на придобиване на правото, без да му е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след 01.01.2012 г., в настоящия случай е 4 % и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж.

По делото няма данни жалбоподателят да разполага с трудов/осигурителен стаж извън зачетения му от административния орган, който е в общ размер на 41 г. 6 м. (498 м.), в т.ч. и месеците български осигурителен стаж - 229 м., представляващи именно зачетените 19 год. и 1 мес. Поради това неоснователно е възражението в жалбата за неправилно изчисляване на общия му трудов/осигурителен стаж, придобит в Република България. Този извод се подкрепя и от приетото без оспорване от страните по делото заключение на СИЕ, съгласно което към 15.05.2024 г. оспорващият има необходимия осигурителен стаж – 19 год. 1 мес. и 25 дни, и допълващ осигурителен стаж в размер на 20 год. 4мес. и 5 дни, придобит във Великобритания.

По отношение на осигурителния доход следва да се отбележи, че на основание чл. 70, ал. 3 КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че същият няма осигурителен доход в страната след 01.01.2000 година. В този случай вещото лице сочи, че приложение намира Методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 година. Съгласно цитираната методика, когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява въз основа на последния осигурителен доход на лицето за период от 36 месеца преди 01.01.2000 година. Ако доходът е за период по-малък от 36 месеца индивидуалният коефициент се изчислява от наличния осигурителен доход. С оглед на така цитираната правна уредба правилно административният орган е счел, че следва да се вземе предвид периодът от 01.01.1997 г. – 31.12.1999 г., в който оспорващият се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. Този извод на съда се подкрепя и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на СИЕ (отговора на въпрос 4.2). В таблица № 2 от заключението вещото лице е определило осигурителния доход в 36-месечния период в размер на 2551,17 лв., именно каквато сума е определена и от пенсионния орган. С оглед всичко изложено дотук не могат да бъдат споделени възраженията на оспорващия, изложени в жалбата.

В таблица 3 от експертизата вещото лице е изчислило индивидуалния коефициент на оспорващия в размер на 0,4321 по реда на чл. 70, ал. 8, ал. 9, ал. 10, т. 2 и т. 3, ал. 11 и ал. 19 КСО, като са взети предвид данните за осигурителния доход на Ш., броят на дните му в осигуряване и средномесечният осигурителен доход за страната. С оглед даденото от вещото лице заключение, което съдът възприема като правилно, следва да се приеме, че с процесното разпореждане правилно и законосъобразно е изчислен индивидуалният коефициент на оспорващия.

Законосъобразно е отчетено в атакуваното решение, че за 1 год. и 5 мес., времето през което оспорващият е работил, без да му е отпусната лична пенсия съгласно чл. 70, ал. 2 КСО, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж е 4% и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, което е дало основание за преизчислението, включително и по отношение на общия процент на осигурителния стаж в полза на оспорващия. Действителният пропорционален размер на пенсията на Ж. Ш. се равнява на съотношението на периодите на осигуряване, придобити съгласно българското законодателство, т.е. месеците български осигурителен стаж - 229 месеца, към общия брой на периодите на осигуряване и в двете държави (България и Великобритания) - 498 месеца.

Противно на твърдението на оспорващия наличието на 15 години действителен осигурителен стаж, придобит в България, не задължава съответния орган да приложи чл. 68, ал. 3 КСО. Едва след извършване на преценката дали са изпълнени или не условията на чл. 68, ал. 1-2, се предприема преценката за наличие или липса на правото по чл. 68, ал. 3 КСО. Посочената разпоредба има субсидиарен, резервен характер. Прилага се само ако лицето не е придобило право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, т.е. ако вече е придобило това право, не може валидно да се иска отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Алинея 3 не е алтернативна, а условна, не може да се заобикаля по-ранно придобито право, т.е. ал. 3 е с изчерпана приложимост. КСО не допуска избор, респективно право на „по-изгоден режим“. НОИ служебно проверява дали има право по чл. 68, ал. 1 КСО и я отпуска дори в заявлението да е посочена ал. 3. Последователна е съдебната практика на ВАС. Действителният осигурителен стаж от 15 години има своето правно значение в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и не може да счита, че във всички случаи той следва да служи за определяне на право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 КСО. Ето защо правилно и законосъобразно след като административният орган е установил, че са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, е приложил именно него.

Доводите за ощетяване на Ш., тъй като размерът на отпуснатата му по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО пенсия е по-нисък от размера на пенсията, която би била отпусната по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, в случая са неотносими към законосъобразността на обжалвания акт. Определянето на размера на пенсията на оспорващия е подчинено на специална правна норма, чието прилагане е задължително в хипотезата на установен осигурителен стаж в България и наличието на такъв в чужда страна, в случай че такъв стаж следва да се признае при наличие на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, именно какъвто е настоящият случай.

Оспореният акт се явява постановен в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на определени материалноправни предпоставки, като в случая в реализиралото се пенсионно производство правилно е установено, че на оспорващия следва да бъде отпусната пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, а не такава по чл. 68, ал. 3 КСО. Засягането на оспорващия се явява съразмерно с оглед преследваната от законодателя легитимна цел.

Решението на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни актове, което обуславя и извод за неоснователност на жалбата.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ж. С. Ш., против Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу разпореждане [номер]/14.03.2025 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Варна на НОИ, с което, считано от 15.05.2024 г. на Ж. С. Ш. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в минимален размер, изплащан в съответната пропорция за сметка на Република България – 229/498 от 523,04 или 240,51 лв.; от 01.07.2024 г. – 229/498 от 580,57 лв. или 266,97 лева.

ОСЪЖДА Ж. С. Ш., [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на Териториално поделение – Варна на НОИ сумата в размер на 200 (двеста) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.