Решение по дело №3885/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1442
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330203885
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330203885 по описа за 2022
година
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство на
нарушителя Р. П. Т. - роден на *** г. в ***, ***, б.г., неосъждан, със *** образование,
работещ – ***, неженен, ЕГН: **********, административно наказание ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева, за извършен на 12.05.2022 г. в гр. Пловдив акт на дребно хулиганство,
изразил се в саморазправа с друг гражданин, при която е счупил чистачката на задната врата
на автомобила, в който се е возел, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство на
нарушителя Д.С.Т. - роден на *** в ***, ***, б.г., неосъждан, с *** образование, работещ –
***, женен, ЕГН: **********, административно наказание ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършен на 12.05.2022 г. в гр. Пловдив акт на дребно хулиганство,
изразил се в саморазправа с друг гражданин, при която му е нанесъл удари, скъсал е
тениската му и е счупил очилата му, както и е счупил дръжката на вратата на автомобила
му, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Решението подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред
Окръжен съд гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
по АНД № 3885/2022г. ПРС, XXV н.с.

Произвоството е по реда на чл. 4 УБДХ.
Образувано е въз основа на внесена административнонаказателна
преписка от 06 РУ при ОД на МВР Пловдив и съставени въз основа на нея:
Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 47/2022 от
12.07.2022 г. срещу лицето Р. П. Т., с ЕГН ********** за това, че на
12.05.2021 г. същият е извършил непристойна проява, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, както и
Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 46/2022 от
12.07.2022 г. срещу лицето Д.С.Т., с ЕГН ********** за това, че на 12.05.2021
г. същият е извършил непристойна проява, с което е нарушил обществения
ред и спокойствие.
В съдебно заседание нарушителите се явяват лично и с упълномощени
от тях защитници, като по същество не оспорват фактите, описани в
издадените срещу тях Актове, но дават обяснения, с които оправдават
постъпките си, отричайки с поведението си да са нарушили обществения ред
и спокойнствие.
От страна на защитниците се излагат съображения за оправдаване на
нарушителите поради несъставомерност.
РП-Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази дадените от нарушителя обяснения, както и
приложените по делото писмени доказателства и като ги прецени в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Нарушителят Р. П. Т. е роден на *** г. в ***, ***, б.г., неосъждан, със
*** образование, работещ – ***, неженен, ЕГН: **********.
Нарушителят Д.С.Т. е роден на *** в ***, ***, б.г., неосъждан, с ***
образование, работещ – ***, женен, ЕГН: **********.
От съставения Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство и
от обясненията, приложени по преписката се установява следното:
На 12.05.2022 г. Д.Т. се возел като пасажер в автомобила си марка ***,
*** в ***, по ул. „Удроу Уилсън“, зад блоковете на ул. „Преспа“, като бил
заедно със *** С.Т., който управлявал автомобила. В противоположна посока
се движел управлявания от Р. П. Т. л.а. марка *** с рег. № ***. Последният
направил маневра, с която засякъл автомобила на Т.. Последният слязъл и с
ръце направил жест на учудване. Т. от своя страна преминал покрай него с
колата, подавайки силно газ, което още повече подразнило Т..
Непосредствено след това колата на Т. застигнала Т., който чакал на червен
светофар и спряла в насрещното, точно до автомобила на Т.. Д.Т. слязъл от
1
автомобила си, отишъл до този на Т. и се опитал да го изкара от управлявания
от него автомобил, но виждайки агресивния вид на Т., Т. се заключил в
колата си. Д.Т. приложил сила на дръжката, счупвайки я и успял да отвори
вратата на колата. Същият се присегнал в колата и започнало боричкане
между него и Т.. Д.Т. ударил няколко пъти Т., като при боричкането му
скъсал и тениската му, а накрая взел и очилата му, извил ги и му ги хвърлил
обратно счупени. Цялата случка била възприета от Д.Г.А, който разтървал
участниците в скандала. Същият хванал назад ръцете на Д.Т. и го отстранил
от колата на Т.. В този момент Т. излязъл от колата си и побягнал настрани.
След това в яда си сграбчил задната чистачка на автомобила на Т. и я счупил.
Т. взел чистачката си и с нея отново ударил Т. в областта на лицето. От
ударите от страна на Т., Т. получил наранявания в областта на лицето и
крайниците, а самият-той се самонаранил при счупването на чистачката, в
резултат на което от ръката му потекла кръв. Междувременно на място се
отзовал полицейски екип, който бил изпратен по сигнал на тел 112 от свид.
А..
Във връзка със случилото се Д.Т. подал сигнал до 06 РУ при ОДМВР-
***, по който била образувана настоящата проверка.
От своя страна Т. посетил лекар, а на следващия ден и съдебна
медицина, от където се снабдил със СМУ.
В хода на образуваната преписка в РП-Пловдив било преценено, че
няма данни за извършено престъпление от общ характер, поради което
материалите по делото били изпратени на Началника на 06 РУ с оглед
преценката за съставяне на Актове по УБДХ срещу Т. и Т..
Във връзка със случая са били съставени Актове за проява на дребно
хулиганство както срещу Р.Т., така и срещу Д.Т..
Горната фактическа обстановка, съдът приема за категорично
установена от приложените по делото обяснения на свидетеля А., както и от
обясненията, дадени от самите нарушители в хода на прокурорската преписка
и в хода на проведеното производство пред настоящата съдебна инстанция, а
също така и от събраните по делото писмени доказателства – Справки,
Докладни и СМУ, последното удостоверявщо факта на нанесените телесни
увреждания на Т.. Съдът кредитира тези обяснения, доколкото същите си
кореспондират и се явяват логични, последователни и безпротиворечиви.
Изключение правят отчасти обясненията на Т., при който е налице тенденция
да омаловажава своята деятелност за сметка на тази на Т., което съдът оценя
като защитно средство. Така или иначе за факта на причинените телесни
увреждания по отношение на Т. съдът кредитира обясненията на последния,
доколкото същите намират подкрепа в приложеното по преписката СМУ,
както и в обясненията на самия Т., който сам заявява, че друг гражданин го е
хванал през ръцете назад, за да преустанови нападението над Т., както и че
след това последният побягнал – показателно за това, кой е двигателят на
агресията.
2
Предвид установените по делото факти съдът намира, че с действията
си Д.Т. е извършил фактическия състав на дребно хулиганство по смисъла на
чл. 1, ал. 2 УБДХ, а именно: извършил е непристойна проява, изразяваща се в
саморазправа с друг гражданин, при която му е нанесъл удари, скъсал е
тениската му и е счупил очилата му, както и е счупил дръжката на вратата на
автомобила му, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществна опасност, не следва да се квалифицира
като престъпление по чл. 325 НК.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като в съзнанието
на нарушителя е имало представи, че действията му са непристойни и че с тях
нарушава обществения ред, но е продължил с тези си действия и макар и да
не е целял пряко този резултат, той се е съгласил с него, като е дал израз на
своето пренебрежително отношение и с това е изразил своето неуважение към
обществото.
Съдът намира, че от доказателствата по длеото се установява, че с
действията си Р.Т. също е извършил фактическия състав на дребно
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, а именно: извършил е
непристойна проява, изразяваща се в саморазправа с друг гражданин, при
която е счупил чистачката на задната врата на автомобила, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществна опасност, не следва да се квалифицира като престъпление по чл.
325 НК. Макар по делото да се установява, че участието на Т. в разразилия се
конфликт с Д.Т. да е такова с по-нисък интензитет, съдът намира, че с
поведението си Т. също е нарушил обществения ред и спокойствие, защото
макар и да не бил двигател на развилата се агрессия и деятелността му като
обем да е в значителна степен по-малка от тази на Т., Т., вместо да изчака
идването на органите на реда, пред които да отнесе оплакванията си, същият е
дал израз на своя гняв, изливайки го върху автомобила на Т., в случая над
чистачката на задното стъкло, осъзнавайки физическото превъзходство на
опонента си.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като в съзнанието
на нарушителя е имало представи, че действията му са непристойни и че с тях
нарушава обществения ред, но е продължил с тези си действия и макар и да
не е целял пряко този резултат, той се е съгласил с него, като е дал израз на
своето пренебрежително отношение и с това е изразил своето неуважение към
обществото.
Както Т., така и Т. са осъзнавали, че се намират на обществено място, в
светлата част от денонощието, в оживен участък, където са наблюдавани от
неограничен кръг от хора, като въпреки, че са з наели, че нямат право да
отнемат правомощият на органите на реда, са влезли в саморазправа, всеки
един от тях в различен интензитет, незачитайки установения в страната
правов ред и начин за уреждане на подобни спорове, с което са изразили
неуважителното си отношение към обществото, демонстрирайки
3
превъзходство над закона.
При определяне на вида на наказанието, което да се наложи на
нарушителя Т., съдът взе предвид чистото съдебно минало и трудовата
ангажираност на същия, а също така и неговото процесуално поведение и
направеното самопризнание, макар и опитвайки се да оправдае стореното от
него. Така или иначе съдът намери, че се касае за личност с ниска степен на
обществена опасност, поради което избра по-леките от предвидените в закона
алтернативи, а именно глобата. При определянето на размера съдът отчете
ниския интензитет на проявата на Т., като намери, че наказание глоба в
законоустановения минимум се явява достатъчно за постигане целите на
наказанието и съответно на извършената проява.
При определяне на вида на наказанието, което да се наложи на
нарушителя Т. съдът също взе предвид направеното частично самопризнание
от страна на същия, както и фактът, че се касае за трудово и семейно
ангажиран човек, който до настоящият момент не е бил осъждан. Ето защо и
тук съдът предпочете по-леката от предвидените в УБДХ алтернативи, а
именно наказанието глоба, тъй като задържането в структурно звено на МВР
би било прекомерно тежка санкция. Все пак съдът отчете и установения по
делото факт, че именно Д.Т. е бил “двигателят” на така разразилата се
агресия, както и че неговата деятелност е със значително завишен интензитет,
свързана с нанасяне на телесни увреждания, граничещи със състав на
престъпление от общ характер. Ето защо съдът намери, че справедливо и
съответно на извършеното се явява именно наказание в установения в УБДХ
максимум, а именно в размер на 500 лв.
Като взе предвид всичко гореизложено, съдът прецени, че тези
наказания в най-пълна степен съответстват на тежестта на нарушенията,
личността на нарушителите и характера на обществените интереси, които са
накърнени и които Указът защитава, а именно общественият ред и
спокойствие.
По изложените съображения, Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4