№ 3591
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20201110144299 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от *** БГ ЕАД против Г. Н.
АНГ. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както
следва: сумата от 1496,87 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *** от
22.08.2012 г., сключен между длъжника и "***" ЕАД, ведно със законната лихва от
20.3.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10,86 лв. за
периода от 22.8.2012 г. до 8.7.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение от
19.04.2019 г. по ч. гр. дело № 15950/2019 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира
разноски.
В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за потребителски кредит №
*** от 22.08.2012 г. между "***" ЕАД и ответника на последния е предоставен кредит
в размер на 2 000 лв., които последният се задължил върне съгласно условията на
договора считано до 07.08.2015 г. Вземанията по договора са цедирани на ищеца с
договор за цесия от 08.07.2014 г. Страните се съгласили, че се дължи мораторна лихва.
Сочи, че последното постъпило плащане е от 21.12.2013 г.
Исковата молба е надлежно връчена за отговор на ответника и не е постъпил
отговор. Възражението е мотивирано. В него длъжникът сочи, че е извършвал
плащания. Позовава се на давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото, приет при липса на възражения от страните в първото
1
заседание, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между "***"
ЕАД и ответника е сключен договор за кредит от 22.08.2012 г., като кредитодателят е
предоставил на ответника паричната сума от 2000 лв., която е усвоена; основанието и
размера на претендираните вземания; че вземанията по договора са цедирани на ищеца,
като длъжникът е уведомен за цесиите надлежно. В тежест на ответника е възложено
да докаже, че е заплатил сумите по кредита, за което съдът му е дал указания по чл.
146, ал. 2 ГПК.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл
срокът, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, а в тежест на
ищеца – че срокът е спрян или прекъснат.
Страните не спорят, а и се установява от двустранно подписания договор от
22.08.2012 г., че на ответника е отпусната сумата от 2 000 лв.. Според договора се
дължи възнаградителна лихва във фиксиран размер. Страните не спорят, а и е видно от
договора, че ответникът се е задължил да върне процесните суми – главницата и
възнаградителната лихва, на 36 вноски, като последната е с падеж 07.08.2015 г.
Заявлението е подадено през 2019 г. Следователно всички вземания за главница по
договора са падежирали и заявлението е подадено след настъпване на крайния срок на
договора. Ответникът не спори относно размера на вземанията.
Настоящият състав на съда намира, споделяйки преобладаващата за момента
съдебна практика, че главницата по договор за заем е неделимо задължение по см. на
ЗЗД, което по волята на страните е разсрочено на вноски с определен падеж за всяка от
тях. Определянето на вноските не превръща вземането в периодично и давностният
срок тече за всички вноски считано от падежа на кредита – от обявената предсрочна
изискуемост или от крайния падеж по договора /така Решение № 28/05.04.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 523/2011 г., Трето ГО и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК /. В този смисъл е и ТР от 21.01.2022 г. по тд № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС на РБ. В случая предсрочна изискуемост не е обявявана, настъпил е
крайният падеж на разсрочената главница по кредита на 07.08.2015 г., а заявлението е
входирано на 20.03.2019 г. Главницата не е погасена по давност. Искът за главница е
основателен. Ответникът не доказа плащане.
Относно иска за възнаградителна лихва. Вземането е погасено по давност съгл.
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Искът е неоснователен.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Представя списък. В исковото
производство претендира разноски за дт в размер на 30,15 лв., дължи се и 150 лв. юрк
възнаграждение. В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в
размер на 80,15 лв. С оглед уважената част от исковете се дължат 178,85 лв. разноски
в исковото пр-во и сумата от 79,57 лв. – разноски в заповедното пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** БГ ЕАД ЕИК ***, с адрес:
АДРЕС, против Г. Н. АНГ. ЕГН **********, с адрес АДРЕС, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ , че
ответникът дължи на ищеца, както следва: сумата от 1 496,87 лв. - главница по
договор за потребителски кредит № *** от 22.08.2012 г., сключен между длъжника и
"***" ЕАД, ведно със законната лихва от 20.3.2019 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ изцяло като неоснователен за сумата от 10,86 лв.
- договорна лихва за периода от 22.8.2012 г. до 8.7.2014 г.
ОСЪЖДА Г. Н. АНГ. ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на *** БГ ЕАД ЕИК ***, с адрес: АДРЕС, сумата от 178,85 лв. –
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. Н. АНГ. ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на *** БГ ЕАД ЕИК ***, с адрес: АДРЕС, сумата от 79,57 лв. –
разноски по гр. дело № 15950/2019 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3