Р E Ш Е Н И Е
№ 352
гр.Плевен, 10.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
при
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 265 по описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 34 от 30.01.2023 год.,
постановено по АНД № 20234430200058 по описа за 2023 год., Районен съд – гр.Плевен
потвърдил Наказателно постановление № 22-1772-000189
от 29.08.2022 год., издадено от началника на РУ в ОД МВР – Плевен, РУ 01 –
Плевен, с което на Ж.С.А., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Ж.С.А. ***, в която се излагат доводи,че
регистрационната табела на управлявания от жалбоподателката автомобил е била
открадната, а на нея ѝ се налагало да ползва превозното средство във
връзка със заболяването на съпруга ѝ, починал на 22.11.2022 год. Излагат
се съображения, свързани с начина, по който е извършена проверката, във връзка
с която е съставен процесния АУАН. Касаторът сочи, че е шофьор повече от 22
години и до момента не е била санкционирана за извършени нарушения на ЗДвП,
както и че има възрастни и болни родители, син студент в София, поради което
ѝ се налага да пътува често, с оглед което прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и оспореното от нея НП.
С жалбата са представени писмени
доказателства – копия от писмено уведомление на началника на 01 РУП за заведена
преписка, копие от писмено уведомление от извършена проверка, копие от
постановление на РП- Плевен за отказ за образуване на наказателно производство,
копия от оспорените НП и решение на РС – Плевен.
В съдебно заседание касаторът А. се явява
лично и поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.
Прави искане да бъде отменено решението на РС – Плевен по съображения, свързани
със здравословното състояние на родителите ѝ, както и обстоятелството, че
синът ѝ е студент в София, поради което наказанието лишаване от право да
управлява МПС е за много дълъг за касационния жалбоподател период, предвид
изложените обстоятелства.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не излага становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са
обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният
съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето
решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по
несъмнен начин от обективна страна от събраните по делото доказателства и
установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
Освен това касаторът в съдебно заседание излага становище, че е извършила
нарушението, за което е санкционирана. С касационната жалба всъщност се правят
оплаквания, които са касаят съразмерността на наложените санкции и най-вече
лишаването от право за управление на МПС. По своята същност тези оплаквания и
изложени съображения са за наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, т.е. касаят приложението в конкретния случай на разпоредбите на
чл.27, ал.1 – ал.3 и чл.28 от ЗАНН. Налице е и оплакване, което настоящият съд
приема, че е за осъществяване на деянието, за което А. е санкционирана, при
условията на крайна необходимост, във връзка с твърденията , че се е налагало
да ползва автомобила във връзка със заболяване на съпруга ѝ, който
впоследствие е починал.
Касационната инстанция намира така направените
оплаквания за неоснователни.
Както беше посочено по-горе в настоящето решение,
касаторът А. не отрича, че е осъществила деянието, за което е санкционирана, а
именно, че на 31.07.2022 год. е управлявала лек автомобил „******“ с рег. № ******на
общински път, който автомобил е бил без поставена задна регистрационна табела
на определеното за това място. Горното обстоятелство се установява категорично
и от всички доказателства, които е събрал първостепенният съд. За извършеното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП ответникът е наложил предвидените кумулативни
санкции в техния минимален размер, поради което не може да се приеме, че е
налице нарушение на чл.27, ал.1 – ал.3 от ЗАНН. В същото време в чл.189з от ЗДвП е налице забрана за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед което няма как да
се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
По отношение оплакването, касаещо приложимостта на
института на крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 от НК следва да се
отбележи, че такова оплакване е било направено и пред първостепенния съд, който
го е обсъдил в мотивите си и е приел, че деянието не е осъществено при тези
условия. Касационният състав е съгласен с горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря в настоящето решение.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна,
а решението на първостепенния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен,
първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
34 от 30.01.2023 год., постановено по АНД № 20234430200058 по описа за 2023
год. на РС – гр.Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ
1. /п/ 2./п/