Решение по дело №6495/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1572
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20221100506495
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева

Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100506495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство “ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. „****, чрез
юрисконсулт Ю.К., срещу акт, изх. № 35972/16.05.2022 г. на частен съдебен изпълнител
В.Д.М. по изп. дело № 20228600400405, с който е оставено без уважение искането му да
бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Н.Б.М. до сумата 200 лева, както и да бъде намален размера
на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че приетите за дължими разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до размера от 945 лева били прекомерни предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство
не били предприети изпълнителни действия с участието на взискателя и нямало основания
за дължимост на възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Процесуалният му
представител единствено депозирал молбата за образуване на производството и не
извършил никакво представителство.
Взискателят Н.Б.М. не е депозирала становище по жалбата.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като заплатеният адвокатски хонорар бил под установения
в НМРАВ минимум и в този случай без значение била правната и фактическа сложност на
спора. От друга страна процесуалният представител на взискателя извършвал действия и
извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради
което било дължимо и възнаграждението по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
1
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника “ДЗИ-О.З.“ ЕАД за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя Н.Б.М.,
поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се изключи
дължимостта на възнаграждението по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението,
който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол
относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има
допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу
акт на съдебен изпълнител В.Д.М., peг. № 860, с който искането на длъжника “ДЗИ-О.З.“
ЕАД за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева е
оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в
съобщение, изх. № 35972/16.05.2022 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20228600400405, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу “ДЗИ-
О.З.“ ЕАД, по молба на Н.Б.М., депозирана чрез процесуален представител - адв. К., въз
основа на изпълнителен лист от 17.01.2022 г., издаден по гр. дело № 62/2019 г. на ОС-
Шумен, за принудително събиране на застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното й погасяване и сумата
2600 лева – разноски за производството. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят не е посочила конкретен изпълнителен способ, като към същата е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Н.Б.М. и адв.
К., видно от който за провеждане на изпълнителното производство на последната е
заплатено възнаграждение в размер на 945 лева, с ДДС.
До длъжника “ДЗИ-О.З.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
включена сумата 945 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена
от задълженото лице на 11.05.2022 г., съответно на 16.05.2022 г. длъжникът подал
възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за
неговото намаляване до 200 лева. Върху молбата е отразен акт на ЧСИ М. за оставяне на
2
искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител. А актът на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, което обуславя процесуалната
допустимост на жалбата.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20228600400405 не се установява към момента на релевиране
на искането за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия лично или с участие
на процесуалния му представител. Задължението е погасено чрез плащане в рамките на
срока за доброволно изпълнение, като не се установява упълномощеният адвокат К. да е
осъществявала някаква процесуална активност извън депозирането на молбата за образуване
на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва
принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
задължения - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над
размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело (чл. 10, т. 2 НМРАВ).
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника “ДЗИ-О.З.“ ЕАД. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява
по реда на чл. 129 ГПК. В първоначално депозираната молба за образуване на
изпълнителното производство изпълнителен способ не е посочен, такъв е определен в
допълнително депозирана молба, но същата няма основание да се счита за процесуална
активност, доколкото изправя нередовност на сезиращата съдебния изпълнител молба.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, уточнена с молба от 13.05.2022 г. не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл, в производството е дължимо
единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за образуване на
изпълнителното производство и затова в тежест на “ДЗИ-О.З.“ ЕАД следва да се възложи
само минималното адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат,
3
като при осъществените по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма
основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството за принудително удовлетворяване на присъдено
застрахователно обезщетение и разноски, с които се изчерпва предметът на изп. дело №
20228600400405 на ЧСИ М., се характеризира с изключително ниска правна и фактическа
сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника “ДЗИ-О.З.“ ЕАД да
бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения минимум, който съгласно
НМРАВ възлиза на 200 лева и то само за реално извършеното от адв. К. процесуално
представителство, изразено в депозиране на молба за образуване на производството.
По изложените съображения, акът на съдебния изпълнител от 16.05.2022 г., с който е
отказано намаляването на определеното в размер на 945 лева в полза на взискателя Н.Б.М.
адвокатско възнаграждение до размера от 200 лева, следва да се отмени като
незаконосъобразен, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200 лева,
която съставлява минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима в начисления от съдебния изпълнител размер,
тъй като същата е определена върху събраното вземане, видно от сметка № ********** от
27.05.2022 г., което не включва адвокатското възнаграждение на взискателя, поради което за
тази такса размерът на последното е без значение, тъй като то не е част от приетия от
съдебния изпълнител материален интерес.
Недължимостта на част от тази такса би била обосновима само в хипотезата на
извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство, а такова не е
налице. Наистина размерът на тази такса се обуславя от размера на действително
дължимото възнаграждение за процесуално представителство на взискателя, затова след
неговото намаляване от страна на съда, като необходима и закономерна последица би се
наложило и ревизирането на тази такса (поради което и от длъжника е подадена жалба), но
след като то не е включено в основата, върху която таксата е определена, последната не
подлежи на намаляване.
При този изход на спора в полза на “ДЗИ-О.З.“ ЕАД се поражда вземане за разноските
за настоящото производство, но дружеството не релевира искане за присъждането им.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ, по жалба на “ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, акт, изх. № 35972/16.05.2022 г. на частен съдебен
изпълнител В.Д.М. по изп. дело № 20228600400405, с който е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Н.Б.М. до сумата 200
4
лева и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. №
34207/10.05.2022 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Н.Б.М. по изп.
дело № 20228600400405 на ЧСИ В.Д.М. до сумата 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5