№ 425
гр. гр. Добрич , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20213200500579 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК въз основа
на подадена от ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.”Околовръстен път” № 260 частна жалба рег.№ 261404/02.07.2021
год. против определение № 260169/04.06.2021 год. по гр.д.№ 99/2020 год. на Районен съд
Каварна,с което е спряно производството по делото до приключване на гр.д.№ 208/2021 год.
на Районен съд Каварна.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира неговата
отмяна.При данни,че определението е било връчено на частния жалбоподател на дата
01.07.2021 год., частна жалба рег.№ 261404/02.07.2021 год. е подадена в срока по чл.275
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
М. СТ. АНТ. , ЕГН ********** ,М. АНТ. АНТ. , ЕГН ********** и Н. АНТ. АНТ. , ЕГН
********** считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Предявеният от М. СТ. АНТ. , ЕГН ********** ,М. АНТ. АНТ. , ЕГН ********** и Н. АНТ.
АНТ. , ЕГН ********** срещу 1./ ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.”Околовръстен път” № 260 , 2./ Н. Н. П. ,
ЕГН ********** и 3./ Н. ЯН. П.,ЕГН ********** иск е за установяване,че имуществото
върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20197370401180 по описа
Частен съдебен изпълнител Л.Т., рег.№ 737, с район на действие ОС Добрич,а именно:1/3
ид.ч. от ПИ с идентификатор ***;сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 42
1
кв.м.,брой етажи : 1,предназначение:жилищна сграда-еднофамилна;сграда с идентификатор
***.4 със застроена площ от 16 кв.м.,брой надземни етажи:
1,предназначение:селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***.5,със застроена
площ от 5 кв.м.,брой надземни етажи:1, предназначение:селскостопанска сграда,не е
собственост на ипотекарните длъжници Н. Н. П. и Н. ЯН. П..
Ищците отричат правата на собственост на ответниците въз основа на факти за сключен на
30.03.1989 год. договор за дарение между собственика М.К. и сина й А.И. А., с предмет - 1/3
от поземления имот и от построената в него къща за живеене и настъпило на 21.10.1992 год.
наследствено правоприемство между надарения А. и ищците и въз основа на оспорване на
съставения констативен нотариален акт № 19/ 2000 год. в полза на М.К. относно 1/3 идеална
част от поземления имот и от построеното в него и на вещно - прехвърлителния ефект за тях
на договора за продажба от 2004 год., сключен между К. и ответницата Н.П. . Позовават се
в молба с вх. № 260823/ 18.03.2021 год. на недействителност при условията на член 167,ал.3
от ЗЗД на учредената от Н.П. и Н.П. на дата 16.06.2006 год. ипотека в полза на банката –
ответник в частта относно 1/3 идеална част от поземления имот и от построеното. Позовават
се на одобрена след ипотеката съдебна спогодба от 18.09.2019 год. в делбено производство –
гр.д. № 331/2016 год. по описа на КРС за възлагане в общ дял на ищците на сградите с
идентификатори № 35064. 501.1142.2 ; № ***. 4 и № ***.5 , построени в съсобствения на
спогодилите се страни - ищците, ответницата Н.Н. и Община Каварна - поземлен имот .Като
основание за подаване на молбата с вх. № 260823/ 18.03.2021 год. е посочена разпоредбата
на чл. 214 ал.1 изр.ІІ-ро от ГПК,като се настоява отправеното до съда искане да бъде
изменено,като се признае,че посоченото имущество не е собственост на ипотекарните
длъжници поради частичната недействителност на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД,във връзка с
чл.167 ал.3 от ЗЗД на договора за учредяване на ипотека от дата 16.06.2006 год. Молбата с
вх. № 260823/ 18.03.2021 год. не съставлява молба за изменение на иска,ако и да е посочена
разпоредбата на чл. 214 ал.1 изр.ІІ-ро от ГПК –запазено е отправеното до съда искане ,като е
внесено допълнително твърдение/пояснение във връзка и с правния интерес на
установителната претенция.
Така заявената претенция черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 440 от
ГПК.Съгласно посоченото в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 3/2015 г., ОСГТК, искът по чл. 440 ГПК (чл. 336 ГПК (отм.) е предвиден като защита на
третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е
насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат
правата на тези лица. Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като отрицателен
установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както
случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от
него, така и кои са надлежните страни по иска- чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в
закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК,
е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия.
2
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на
длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта,
предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено,
че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се
насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице.
С искова молба рег.№520/25.05.2021 год. ,въз основа на която е било образувано гр.д.№
208/2021 год. на КРС,М. СТ. АНТ. , ЕГН ********** ,М. АНТ. АНТ. , ЕГН ********** и Н.
АНТ. АНТ. , ЕГН ********** са предявили срещу 1./ ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.”Околовръстен път” № 260 , 2./
Н. Н. П., ЕГН ********** и 3./ Н. ЯН. П.,ЕГН ********** претенция за прогласяване
нищожността на договорната ипотека от дата 16.06.2006 год. върху имотите,предмет на
иска им по чл.440 от ГПК,основана на твърдения,че недвижимото имущество не е било
обект на притежание на физическите лица към момента на сключване на договора за
тяхното ипотекиране с банката.
Така заявената претенция черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал.1 от
ЗЗД,във връзка с чл. 167 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които към
момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява, като това
правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост
върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот. Ипотека
върху съсобствен имот може да се учреди и от съсобственик по отношение на неговата
идеална част от имота, а когато съсобственикът ипотекира целия имот без съгласието на
останалите съсобственици, за техните идеални части ипотеката ще бъде нищожна съгласно
чл. 167, ал. 3 ЗЗД, като за идеалната част на съсобственика, учредил ипотеката, следва да се
приложи правилото на чл. 26, ал. 4, предложение последно ЗЗД, и сделката да се приеме за
действителна.
С обжалваното определение и на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК,Районен съд Каварна е
спрял производството по по гр.д.№ 99/2020 год. на Районен съд Каварна, образувано по
иска по чл. 440 от ГПК до приключване на гр.д.№ 208/2021 год. на Районен съд
Каварна,образувано по иска по чл. 26 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл. 167 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия
или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора - спира се исковото производство, когато съществуването на
3
материалното субективно право ,предмет на делото е обусловено от съществуването или не
на друго материално субективно право.
Тази връзка в случая не е налице.Ипотечното право е производно от правото на
собственост на имотите към момента на учредяването върху тях на договорната ипотека
през 2006 год.,а принадлежността понастоящем на имотите,върху които е насочено
принудителното изпълнение не е обусловена от действителността на ипотечен договор. С
оглед на горното ,не е налице връзка между делата,която да налага спирането на
производството по гр.д.№ 99/2020 год. на КРС,а единствено връзката по чл. 213 от
ГПК,преценката за която е в правомощията на първоинстанционния съд.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260169/04.06.2021 год. по гр.д.№ 99/2020 год. на Районен съд
Каварна,с което е спряно производството по делото до приключване на гр.д.№ 208/2021 год.
на Районен съд Каварна и ВРЪЩА делото на Районен съд Каварна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4