Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен
граждански състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ И.
при секретаря Жени Стойчева,
като разгледа докладваното от мл. съдия И.
в.гр.д. №88 по описа за 2019г. на
Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 вр.
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №6/06.02.2019г.,
постановено по гр.д.№1568/2018г. по описа на ВКС е отменено Решение №497 от 08.12.2017г. по в.гр.дело №522/2017г. по
описа на Окръжен съд-Плевен. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен,
по повод на което е образувано настоящото производство.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от А.И.Г. и П. И.А., и двамата с постоянен адрес ***, против Решение №743 от 28.04.2017г. по гр.дело №7409/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен.
С Решение №743 от 28.04.2017г. по гр.дело №7409/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от А.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
настоящ адрес в Република Франция, гр.Пелотие и П.И.А.,
ЕГН **********, със същия постоянен адрес, против П. А.Л., ЕГН **********, адрес: ***
и А..А.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на двамата ответници,
че ищците са собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ 1079 кв.м., находящ се в землището на гр. Плевен, ЕКАТТЕ 56722, в
местността „*****”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.701.2665
съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Плевен, одобрени със
заповед №РД-18- 71/06.06.2008г. на изп. директор на АГКК и Заповед №РД-13-53/03.05.2007год. на
Областен управител Плевен за одобряване на План за новообразуваните имоти,
ведно с построената в този имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени
подобрения и приращения върху този имот.
Със същото решение е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК А.И.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, настоящ адрес в Република Франция, гр.Пелотие
и П.И.А., ЕГН **********, със същия постоянен адрес, да заплатят на П. А.Л.,
ЕГН **********, адрес: *** и А..А., ЕГН **********, адрес: *** разноски, направени при
настоящото, второ по ред, разглеждане на делото в размер 500лв.
С Решение №1090 от 28.06.2017г. по гр.дело №7409/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен, по реда на чл. 247, ал.1 ГПК съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №743 от 28.04.2017г. по гр.дело №7409/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен, като е постановено навсякъде в мотивите и
диспозитива на съдебното решение №743 от 28.04.2017г. по гр.дело №7409/2016г. по
описа на Районен съд-Плевен, собственото име на ответницата П. А.Л., вместо погрешно изписаното „П.“ да се чете „П.“.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от А.И.Г. и П.И.А., с която се иска
решението да бъде изцяло отменено, а предявената искова
претенция да бъде уважена. Наведени са доводи, че обжалваното решение е
постановено при обсъждане и кредитиране от страна на Районния съд само на част
от представените по делото доказателства. Въззивниците
посочват, че само те са владеели имота. Твърдят, че въпросният поземлен имот и
построената в него сграда никога не са били отчуждавани, предавани на други
лица за ползване, а са били ползвани единствено от техния наследодател И. Г.,
както и от тях самите. В тази връзка въззивниците излагат доводи, че въззиваемите
дори не знаят къде се намира имота, никога не са го ползвали и обработвали, а
построената в него къща е на наследодателя на въззивниците
и до момента се ползва и владее от самите тях. Излагат съображения, че вероятно
по грешка поземленият имот е записан на друг собственик и погрешно възстановен
на наследниците на А. А.. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на
Районния съд досежно изложеното във връзка с
издаването на заповед и въвода във владение. Въззивниците твърдят, че
бащата на въззиваемите А. А. е закупил съседен на техния имот, по точно –
през един имот. Излагат доводи, че липсват доказателства, че въззиваемите са закупили имота на бащата на въззивниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от въззиваемите страни П.А.Л.
и А..А., чрез адвокат Г.Г. ***.
Изложени са съображения, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Развити са доводи, че въззивниците не са
атакували индивидуалните административни актове и последните са влезли в сила.
Изложени са съображения, че в разписния лист не
е открито името на наследодателя на въззивниците
в имотите в съседство с процесния. Акцентирано е, че
в заключението и на двете технически
експертизи е посочено, че липсва идентичност
между посочения в исковата молба имот
с площ 1,2 дка, застроен със сезонна постройка с площ 17,59 кв.м. и процесният
новообразуван имот, който е възстановен. В тази връзка са развити съображения,
че предвид липсата на идентичност, исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Относно твърдението за давностно владение
се излагат доводи, че е недоказано. Посочено че, въззивниците
от години живеят във Франция, а по отношение на процесния
недвижим имот е извършен въвод във владение. Изложени
са съображения, че въззиваемите се легитимират като
собственици на процесния
имот, с констативен акт за собственост, издаден след провеждане на административна процедура
по възстановяване на правото на
собственост.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 20.03.2019г. за въззивниците
А.И.Г. и П.И.А. се явява пълномощник адвокат В.У. ***, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Оспорва изцяло
заключението на приетата експертиза. Излага доводи, че районният съд не е
обсъдил и съпоставил свидетелските показания. Счита, че налице е доказана
идентичност на имота. Излага доводи, че въззивниците
и техните наследодатели са владеели имота, докато въззиваемите
дори не са виждали имота. Отправя искане обжалваното
решение да бъде отменено. Претендира разноски.
В проведеното пред въззивния съд заседание на 20.03.2019г. за въззиваемите П.А.Л. и А..А. – се явява
адвокат Б.П. от САК, която оспорва подадената въззивна
жалба. Развива доводи, че от свидетелските показания не се изясняват площ или
граници на имота, който претендират въззивниците.
Излага доводи, че не е установена идентичност на имота. Отправя искане обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната
жалба доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното
решение, той е ограничен от релевираните в жалбата
доводи.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество, съобразно наведените във въззивната жалба
доводи, решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния
съд, след пълен и законосъобразен доказателствен
анализ, поради което въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК.
Установява се, че наследодателят на наследодателите на
ищците в първоинстанционното
производство- А.Г. К., бивш жител ***, починал
на 30.06.1950г., е оставил имоти, в местност „*****” в землището на гр.Плевен,
подробно описани в приложения Протокол
от 20.02.1951г. за съдебна спогодба по ч.гр.д. №307/1951г. От последният се установява, че от тези имоти наследодателят на
ищците - И. А. Г. - е получил в общ дял с брат си - Д. А. Г., два подробно описани имота. В Дял Пети от
същия протокол е отразено, че И. А. Г. е получил лозе- десертно,
сорт „Болгар“, от 1,2 дка при съседи: С.Д., път, от една
страна делът от същото лозе паднало се на П. А. Г. и от другата страна Б. А. Г.,
което е част от цялото лозе от 6 дка при съседи на цялото: С.Д., от две страни
междинен път. Установява се, че със заявление от 27.02.1951г. И. А. Г. е
поискал да се нанесат по неговата партида в книгите за имотното състояние на гражданите при Градския народен съвет -Плевен
горните имоти. Безспорно е, че със Строително разрешение № 127/22.03.1979г. на И.
Ал. Г. е получил разрешение да построи
сезонна постройка по одобрен типов проект – тип „К“ върху 17,59кв.м. на
собственото си място, по 12 ПМС, парцел № 231 в местността „*****”. От
представената в оригинал Скица от 22.03.1979г. на Парцел № 231 в м. „Стр.“ I от
Зав. Служба „Земеделие” се установява, че И. А. Г., като правоимащ, притежава Парцел № 231 в местност „*****“ I. С
Решение №***. Поземлена комисия - Плевен е отказала да възстанови на наследниците
на И. А. Г. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имоти- лозе от 0,750 дка и лозе от 1,2 дка в местността „*****"
гр. Плевен, както и нива от 1,500 дка в местността „*****" гр. Плевен, по
съображение, че имотите попадат в терен по §4 от ЗСПЗЗ. Решението на
поземлената комисия не е обжалвано.
Ответниците в първоинстанционното
производство са наследници на А. П. А., който
придобил чрез покупко-продажба съгласно Нотариален акт №100, т. I, дело
№170/1954год. от Т. А. Г. недвижим имот, представляващ: лозе сорт десертно „Болгар“ в землището на гр.Плевен, в местността „*****” от 1
декар и два ара и по нотариален акт №4,
том I, дело 4, дело №4/1954г. закупил от
П. А. Г. десертно лозе в землището на гр. Плевен в местността „*****” от 1декар
и 2ара. Легитимират се като собственици
на новообразуван имот с идентификатор 56722.701.2665 в местността „*****“ с
площ от 1079 кв.м. с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти №127,
том II, рег.№1199, дело №142 от 2015г. В
нотариалния акт е посочена площ от 1079
кв.м., начин на трайно ползване „лозе“, „без построените в имота сгради“.
Със Заповед №РД
12-1598/12.10.2007г. на Община Плевен на осн. §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр.
§4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост на н-ци А. П. А. върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с
подробен устройствен план, с номер 2667, кадастрален район 701, местност „*****“,
землище на гр.Плевен, с площ 534 кв.м., при описани граници и съседи.
Със Заповед
№РД 12-1597/12.10.2007г. на Община Плевен на осн. §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр.
§4б, ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на н-ци А. П. А. върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с
подробен устройствен план, с номер 2665, кадастрален район 701, местност „*****“,
землище на гр.Плевен, с площ 1079 кв.м., при описани граници и съседи.
С Протокол за въвод във
владение на новообразуван имот от
15.06.2009г. в присъствието на А..А., е извършен въвод във владение
на н-ци А. П. А..
Изготвени са три заключения на съдебно-техническа
експертиза, като изводите на вещото лице С.С. са
еднопосочни, че не може да се установи идентичност между имота с идентификатор
56722.701.2665 по КК на гр.Плевен (възстановения на ответниците
в първоинстанционното производство) и Парцел № 231 в
м. „*****“ I на Скицата от 1979г. – на И. А. Г..
В
заключението на съдебно-техническа експертиза от 22.02.2017г., прието в открито
съдебно заседание пред РС-Плевен на 30.03.2017г., е посочено, че между имот с идентификатор 56722.701.2665 по
КК на гр.Плевен (възстановения на ответниците в първоинстанционното производство) и Парцел № 231 в м. „*****“
I на Скицата от 1979г. има частично съвпадение в конфигурацията,
отнасящо се до лицето и западната имотна
граница, които са с прави очертания. В заключението е прието, че лицето и на
кадастралната карта и на скицата е 11 метра и граничи на юг с път. Вещото лице
е отразило в заключението, че площта на сезонната постройка в имот с идентификатор
56722.701.2665 (36 кв.м.) и площта в разрешението за строеж (17,59 кв.м.) са различни. Посочено е също
така, че петното за строеж, нанесено на
скицата от 22.03.1979г. и
местоположението на постройката в настоящия поземлен имот, съгласно одобрената
кадастрална карта на гр.Плевен, също се различават. Вещото лице приема, че на скицата е показано, че сезонната
постройка трябва да се изгради на 5
метра, източно от западната граница, на 5 метра западно от източната граница и
на 5 метра северно от пътя, или свободно разположена в средата на имота. Вещото
лице е отразило в заключението си, че в
кадастралната карта сезонната постройка е разположена на около метър
източно от западната имотна граница, на
около 17 метра северно от път 2664 и на четири метра западно от източната
имотна граница. Вещото лице поддържа, че са установени две имотни граници –
западната и южната –откъм пътя.
Предвид така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на
разглеждане е предявен пред Районен съд – Плевен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК вр. §4к
ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на двамата ответници в първоинстанционното
производство-П.А.Л. и А..А., че ищците-А.И.Г. и П.И.А.,
са собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ 1079 кв.м., находящ се в землището на гр. Плевен, ЕКАТТЕ 56722, в
местността „*****”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.701.2665
съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Плевен, одобрени със
заповед №РД-18- 71/06.06.2008г. на изп. директор на АГКК и Заповед №РД-13-53/03.05.2007год. на
Областен управител Плевен за одобряване на План за новообразуваните имоти,
ведно с построената в този имот вилна постройка и с всички трайно прикрепени
подобрения и приращения върху този имот.
С Решение №282 от 25.02.2016г. по гр.дело №2738/2015г. по описа на
РС-Плевен, поправено на осн. чл.247, ал.1 ГПК с Решение №589 от 13.04.2016г., РС-Плевен е отхвърлил като недопустим искът по чл. 124 ГПК, и е
отхвърлил като неоснователен искът с правно
основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.
С Решение №383/ 04.08.2016г. по в.гр.дело
№354/2016г. по описа на ОС-Плевен е
отменено Решение №282 от 25.02.2016г. по
гр.дело №2738/2015г. по описа на
РС-Плевен, поправено с Решение №589 от 13.04.2016г., в частта, с която е отхвърлен като недопустим иска по чл. 124 ГПК и делото
е върнато на РС-Плевен за произнасяне по
същество по предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същото решение на
ОС-Плевен е обезсилено Решение
№282 от 25.02.2016г. по гр.дело
№2738/2015г. по описа на РС-Плевен,
поправено с Решение №589 от 13.04.2016г.,
в частта, с която е отхвърлен като неоснователно предявен искът
на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, като производството по делото е
прекратено в тази му част.
Настоящият въззивен състав споделя изложените в решението на РС-Плевен изводи, че при
предходното и настоящото разглеждане на делото от първата инстанция се
установява липса на идентичност между посочения в исковата молба имот с площ от
1,2 дка, застроен със сезонна постройка с площ 17,59 кв.м. и процесния новообразуван имот, възстановен на ответниците в първоинстанционното
производство. Най-старият кадастрален план за местността „*****“ е от 1998 год. и съгласно разписния лист към него имотът лозе, с площ от 1200
кв.м., сега с №56722.701.2665, е записан на наследници на А. П. А., който е
наследодател на ответниците в първоинстанционното
производство. Установява се, че съгласно ПНО, одобрен през 2007г., процесният имот с идентификатор 56722.701-26655 е с площ
1079 кв.м., с начин на трайно ползване -
лозе, IV-та категория и също е записан на наследници на А. П. А..
От заключението на вещото лице, прието
при разглеждане на делото пред РС-Плевен,
се установява липса на идентичност между имота по представена от ищците скица
от 22.03.1979 г. и процесния новообразуван имот,
както бе обсъдено и във фактическата обстановка по делото. Вещото лице е посочило различия между имотите по пет
признака: площ на имота, застроена площ на сградите, дълбочина на имота, ситуиране на сградите и разположение на източната граница -
линия с чупка. Съответствие е
констатирано само по два признака: 11м. лице към улица и права западна граница.
Настоящият въззивен състав намира, че частичното
съвпадение на двата имота по два
признака не доказва идентичност между имота на ищците в първоинстанционното
производство- лозе от 1,2 дка в местността „*****“ с постройка с площ
17,59кв.м. и процесния новообразуван имот,
възстановен на ответниците в първоинстанционното
производство. За да е налице идентичност, следва да има съвпадение по три
признака, което не е установено с нито едно заключение от назначените
експертизи, нито може да бъде изведено по тълкувателен път от съда.
Предвид недоказаната идентичност на имотите, правилно РС-Плевен е
приел, че не следва да се произнася по направеното от ищците възражение за
придобиване собствеността върху имота по давност; не следва да обсъжда
показанията на разпитаните по делото свидетели. Въззивната
инстанция намира за правилни изводите, че не е проведено успешно оспорване на
представения от ответниците в първоинстанционното
производство Констативен нотариален акт за собственост и Протокол за въвод
във владение.
Предвид направеното възражение на адвокат У.
*** пред настоящият въззивен състав, че РС-Плевен не
е обсъдил свидетелските показания, следва да бъде отбелязано, че в последните
не се посочват площ и граници на имота, за да бъдат ценени и обсъдени по
същество.
Направеното възражение от адвокат У. ***
по повод приетата съдебно-техническа
експертиза от РС-Плевен и искане да бъде
допусната нова съдебно- експертиза от ОС-Плевен, настоящият съдебен състав прие
за преклудирано, тъй като е ненавременно отправено,
едва в открито съдебно заседание пред
настоящият състав, проведено на 20.03.2019г. Във въззивната
жалба липсва такова доказателствено искане. Предвид
наличните заключения на съдебно-техническата експертиза, въззивната
инстанция счита, че спорът е изяснен, тъй като заключенията са достатъчно ясни,
подробни и отговарящи на конкретно
поставените въпроси, изготвени са от вещо лице в кръга на неговата компетентност и специални
знания и са приети в производството пред РС-Плевен.
Административната процедура по
възстановяването на земеделските земи е проведена при съблюдаване на
измененията на ЗСПЗЗ, както правилно е
отчел РС-Плевен. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
депозирано на 01.10.2015г., при първото
разглеждане на делото от РС-Плевен се установява, че най-старият кадастрален
план местността „*****“ е одобрен със Заповед №РД 15-400/24.03.1998 г., а през
2007 г. със Заповед № РД 13-53/03.05.2007 г. е одобрен план за новообразуваните
имоти. Съгласно заключението, при
одобряването на кадастралния план, в разписния лист имот с №34, сега с
идентификатор 56722.701.2665 е с площ
1200 кв.м., представляващ, лозе IV категория, и е записан на наследници на А. П.
А., при описани съседи. Вещото лице е посочило, че в разписния лист към
кадастралния план от 1998г. не е открито името на наследодателя на ищците-И. А.
Г., в имотите в съседство с процесния имот с №34
(сега с идентификатор 56722.701.2665).
Съгласно плана на новообразуваните имоти, процесният имот с
идентификатор 56722.701.2665 е с площ 1079 кв.м. с начин на трайно ползване –
лозе, IV категория, и е записан на наследниците на А. П. А. при описани съседи.
Видно от административните преписки ищците
в първоинстанционното производство-А.И.Г. и П.И.А.
не са обжалвали заповедта за одобряване на кадастралния план за местността „*****“
от 1998 г., и не са подали възражение
срещу плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед
№РД13-53/03.05.2007г., който е обявен по
надлежния ред при изготвянето му в Община Плевен и в Областна администрация
Плевен.
Правилни са
изводите на РС-Плевен, че не е доказано
твърдението на ищците за допусната грешка при анкетирането във връзка с
изработването на помощния план, записване в разписния лист на друг бивш
собственик и погрешно възстановяване на процесния
имот на ответниците, като наследници на А. П. А..
Предвид гореизложеното,
и тъй като Районен съд – Плевен е достигнал до същите фактически и правни
изводи, както въззивната съдебна инстанция,
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло потвърдено.
Настоящият въззивен състав отбелязва, че в уводната част на Решение №743
от 28.04.2017г., постановено по гр.д.№7409/2016г. по описа на Районен съд –
Плевен е допусната техническа грешка, тъй като съдът е посочил „…в открито
съдебно заседание на 30.03.2016г. в състав…..“. Видно от Протокол, находящ се на лист 44, съдебното заседание е проведено на
30.03.2017г.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.И.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес в Република Франция, гр.Пелотие и П.И.А., ЕГН **********, адрес: *** следва да заплатят на въззиваемите
П.
А.Л., ЕГН **********, адрес: *** и А..А., ЕГН **********, адрес: *** претендираните и сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция в размер
на 300 (триста) лева.
С оглед изхода
на правния спор пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, на основание чл.294, ал.2 ГПК А.И.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес в Република Франция, гр.Пелотие и П.И.А., ЕГН **********, адрес: ***
следва да заплатят на въззиваемите П. А.Л., ЕГН **********, адрес: ***
и А..А.,
ЕГН **********, адрес: *** претендираните и сторени разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса пред Върховния касационен съд по гр.дело
№1568/2018г. по описа на ВКС в размер на 701
(седемстотин и един) лева.
Водим от гореизложеното,
Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 272 ГПК Решение №743 от 28.04.2017г.,
поправено с Решение №1090/28.06.2017г. постановено по гр.дело №7409/2016г. по описа на Районен
съд – Плевен, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК А.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес в Република Франция,
гр.Пелотие и П.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на П. А.Л., ЕГН **********, адрес: ***
и А..А.,
ЕГН **********, адрес: *** направените разноски за настоящата въззивна инстанция в
размер на 300 (триста) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 294, ал.2 ГПК А.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес в Република Франция,
гр.Пелотие и П.И.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на П. А.Л., ЕГН **********, адрес: ***
и А..А.,
ЕГН **********, адрес: *** направените разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса пред Върховния касационен съд по гр.дело №1568/2018г. по описа
на ВКС в размер на 701 (седемстотин и
един) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на осн.
чл.280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.