Решение по дело №478/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, депозирана от И. Н. А., чрез адв.Т. Н., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2055/21.05.2024 г., издадена от А. Д. Н. - мл.инспектор в група "ППД" - "СОП" - РУ - Хасково.

 

Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е нищожна, неправилна и незаконосъобразна. При постановяването й били допуснати нарушения на административно-производствените правила, разписани в ЗДвП и АПК, както и нарушения на материалноправните норми. С посочената заповед били отнети два броя регистрационни табели на автомобил „ДС“ с № [рег. номер] и СРМПС № *********, с което била отнета възможността жалбоподателят да издържа финансово себе си и семейството си. Същият работел като таксиметров шофьор и автомобилът му бил жизнено необходим, нямал друг източник на доходи, възстановявал се след преживян инсулт и закупувал лекарства, които пиел всеки ден.

По отношение на фактите жалбоподателят твърди, че на посочените в заповедта дата и час не бил спиран за проверка от органите на МВР, докато управлявал автомобил и не бил тестван за наркотични вещества непосредствено след спирането. Полицаите дошли на място на ул.“К.“ във връзка със сигнал за ПТП, автомобилът на жалбоподателя бил в покой и не се управлявал, като след това го отвели в РУ - Хасково, за да му направят тест за наркотични вещества. Тестът бил извършен в 21:32 ч., след което на жалбоподателя бил връчен талон за медицинско изследване № 0158462. Същият бил заведен в ЦСМП - Хасково, където дал кръвна проба и урина за изследване. Обяснил, че е на 58 години, че никога не бил употребявал наркотични вещества, но претърпял мозъчен инфаркт преди близо 2 години и пиел постоянно лекарства.

Заявява още, че в заповедта не бил посочен конкретен срок, за който се отнемало СУМПС, нито в коя хипотеза била наложена санкцията и в какво качество.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, административният орган приел, че е налице управление на МПС след употреба на наркотични вещества, а именно бензодеазепин, като нарушението било квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1, но не било посочено от кой закон е това нарушение, което осуетявало правото на защита на жалбоподателя. В случая същият оспорил резултата на техническото средство и предоставил проби от кръв и урина за изследване по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, като именно стойностите от това изследване били определящи. По този повод жалбоподателят твърди, че не следвало да му се налага ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, преди да били ясни стойностите от медицинското изследване. По този начин било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2055/21.05.2024 г., издадена от А. Д. Н. - мл.инспектор към група ППД-СОП - РУ - Хасково, като нищожна, неправилна и незаконосъобразна, и да му присъди разноските по делото.

 

Ответникът - Младши инспектор в група "ППД" - "СОП" - РУ - Хасково (А. Д. Н.) не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по спора.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С оспорената Заповед № 23-0247-000052/24.07.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата на И. Н. А. е наложена принудителна административна мярка "Временно прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца“. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че на 21.05.2024 г. около 19:10 часа в [населено място], по ул.“К.“ № 9, И. Н. А., като участник в ПТП, е управлявал лек автомобил "ДС" с рег.номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – бензодеазепини.

Видно от инкорпорираната в текста на заповедта разписка, заповедта е връчена на А. на 21.05.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 27.05.2024 г. в Административен съд – Хасково.

Приет е като доказателство по делото е и АУАН серия GA № 1203141/21.05.2024 г., съставен срещу И. Н. А. за това, че на 21.05.2024 г. около 19:10 часа в [населено място], по ул.“К.“ до магазин „Хавана“ е управлявал собствения си лек автомобил "ДС" с рег.номер [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – бензодеазепини. Употребата е установена с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARJM - 0048 в сградата на РУ – Хасково в 21:32 часа. Издаден талон за медицинско изследване № 0158462. Прието е, че извършеното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е удостоверено с подписа му.

Съставен е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, видно от който е, че на 21.05.2024 г. от И. Н. А. са иззети проби кръв и урина за установяване наличие на наркотични вещества.

От заключението на съдебна химико-токсикологична (токсихимична) експертиза рег.№ И-444/16.01.2025 г., изготвена по ДП № 455/2024 г. по описа на РУ – Хасково се установява, че при извършените изследвания на предоставените биологични проби от И. Н. А. не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.

Представена е Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл. 171, т. 1 от ЗДвП, в зависимост от длъжността, която заемат, както и Писмо рег.№ 272000-13003/27.06.2024 г. от ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – Хасково, което удостоверява, че младши инспектор А. Д. Н. заема длъжността старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково при Областна дирекция на МВР – Хасково.

 

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба с оглед посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Тоест налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. От наличните по делото доказателства се установява, че А. Д. Н., младши инспектор, изпълнява длъжността „старши полицай“ в група Патрулно-постова дейност на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково. В представената по делото, цитирана в оспорения акт, Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се обуславя от длъжността, която заемат. Видно от т. 11, компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В този смисъл компетентността на административния орган произтича от т. 11 на Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, действаща към датата на издаване на оспорения акт. Ето защо не е налице основание за прогласяване на нищожността на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. ,2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на отразената фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган. Посочен е и срокът, за който се налага ПАМ, съответен на определения от законодателя. Не е посочен от кой закон или подзаконов акт е цитираният в заповедта чл. 5, ал. 3, т. 1, но в конкретния случай това не рефлектира върху преценката за законосъобразност на акта, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че приложим е ЗДвП.

Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи и неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Ирелевантен е фактът, че образуваното за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП административнонаказателно производство е прекратено с резолюция, без да е издадено НП. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 от ЗДвП не е обвързано с приключването на това производство с влязло в сила НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

За установяване на нарушението в процесния случай е съставен АУАН, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От представената административна преписка се установява, че процесният АУАН и издадената въз основа на него заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата са издадени с оглед данните на извършена проверка с техническо устройство Дрегер DRUG TEST 5000 № ARJМ-0048, което устройство е отчело позитивен резултат за бензодиазепини. С оглед несъгласието с данните на техническото средство водачът е дал съгласие и доброволно е предоставил биологичен материал за изследване. В процесния случай резултатите от заключението по съдебнохимическата /токсикологична/ експертиза, което съдът кредитира изцяло, установяват липсата на наркотични вещества в предоставения за изследване биологичен материал. Ето защо следва да се приеме, че резултатите от техническото средство са изцяло оборени от заключението по експертизата, което има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверяването, а именно, че в биологичните проби, иззети от И. А., не се констатира наличие на наркотични вещества.

Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 и чл. 7 от АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти, които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му.

В случая отчетените чрез „Dreger Drug test 5000“ показания са опровергани. При наличието на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП (чл. 3а, т. 2 и чл. 20 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), установените стойности са определящи, съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП. С оглед разпределената доказателствена тежест, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство, който е и доказателствено средство в настоящото производство, от което следва, че не е установено извършването на административното нарушение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед. Предвид посоченото, оспореният акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 810 лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Разноските се дължат от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-2055/21.05.2024 г., издадена от младши инспектор към група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково (А. Д. Н.).

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на И. Н. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Св. Георги“ № 20, сумата в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща разноски по адм.дело № 478/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

 

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.