№ 301
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110107989 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания по отношение на ответника за сумата 1 355,45 лева, представляваща неизплатена
сума за потребена вода за периода от 01.02.2012 г. до 03.05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 194,35 лева за периода 02.01.2020 г.
- 15.06.2022 г., които суми касаят водоснабден имот, находящ се в гр. С==, клиентски № =, и
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ==/2022 г. по
описа на СРС, 153 състав. Претендират се и разноските в производството, както и тези в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на == услуги по силата на чл. 2, ал. 3 от публично
известните Общи условия на дружеството – потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят == услуги. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника == услуги (доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води) в обект, находящ се в гр. С=, клиентски № =, чийто наемател
е бил ответникът, като последният не е заплатил дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. А. М. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение Б. А. М. сочи, че с вх. № = от
01.10.2019 г. на „С.“ АД е създадена нова индивидуална партида с клиентски № =, договорна
1
сметка № . и титуляр Б. А. М., но възразява, че вземането е погасено по давност.
С молба от 11.12.2023 г. иска съда да отхвърли исковата претенция поради липсата на
облигационна връзка. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Основателността на иска предпоставя наличие на облигационна връзка между
страните, по силата на която са доставени == услуги в претендираните количества в
посочения обект - апартамент, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.
Наличието на облигационна връзка е презюмирано от закона - съгласно § 1, ал. 1, т. 2,
б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ „п.” по смисъла на закона са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят == услуги
и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на п.те и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, „п.” на == услугите са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост; или е изрично – сключване на договор, или откриване на
партида.
В случая не е спорно, че ответникът Б. А. М. не е собственик на процесния имот в гр.
С==. Апартаментът е общинска собственост, като със заповед от 02.11.2020 г. ответникът М.
е настанен в жилището, за което между него и кмета на СО, район М. е сключен договор за
наем на 16.11.2020 г.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, приложими за
процесния период и представени в заповедното дело, потребител може да бъде и наемател
на имот, за който се предоставят == услуги – за времето на наемното правоотношение, при
условия, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред == оператора или бъде представена декларация с нотариална
заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на == услуги за определен
срок. Ответникът не оспорва, напротив признава във възражението по чл. 414 ГПК, че е
станал титуляр на индивидуална партида с клиентски № = за имота, което се потвърждава от
приетите по делото и неоспорени споразумителен протокол между страните от 26.10.2020 г.
и заключението на съдебно-техническата експертиза, като съгласно заключението на вещото
лице след преминаване партидата на имота на името на ответника в апартамента са
пломбирани два броя индивидуални водомери и са извършвани реални отчети на
тримесечие от 13.11.2020 г. до 16.05.2022 г.
Следователно между ответника, като ползвател на договорно основание - наемател на
процесния общински апартамент и „С.“ АД е бил сключен договор за предоставяне на ==
2
услуги за имота, като през времетраенето на наемното правоотношение ответникът като
клиент на == услуги дължи цената им. Стойността на реално консумираната вода за периода
02.11.2020 г. – 03.05.2022 г. е 407,63 лв. с ДДС съгласно експертизата. Ответникът не доказа
да е погасил тази сума чрез плащане, нито се установява погасяването й по давност
/заявлението е подадено на 26.09.2022 г./, предвид което искът следва да се уважи до
посочената сума и период и да се отхвърли в останалата част.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на акцесорната претенция за лихви изисква наличие на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно клаузата на чл. 44 ОУ от 2016 г. на ищеца при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на == оператора
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
Дължимата лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК върху уважената главница за
периода 03.12.2020 г. – 15.06.2022 г., е в общ размер на 58,45 лв., до която сума и период
акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли в останалата част.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената главница от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете 142,31 лв. за
заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и 24,36 лв. за заплатени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
На ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от исковете 279,71
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство по договор за правна
защита и съдействие от 20.11.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б.
А. М., ЕГН ********** дължи на „С.” АД, ЕИК .. на основание чл. 79 ,ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата 407,63 лв., представляваща
неизплатена сума за потребена вода за а. в гр. С., клиентски № =, през
периода 02.11.2020 г. – 03.05.2022 г., ведно със законна лихва от 26.09.2022 г.
до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
3
58,45 лв. мораторна лихва за периода 03.12.2020 г. – 15.06.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
./2022 г. на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
присъдената сума 407,63 лв. до пълния предявен размер 1 355,45 лв. и за
периода 01.02.2012 г. - 01.11.2020 г., както и иска за лихва над присъдената
сума 58,45 лв. до пълния предявен размер 194,35 лв. и за периода 02.01.2020
г. – 02.12.2020 г.
ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „С.” АД, ЕИК .. сумите 142,31 лв. разноски за исковото
производство и 24,36 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.” АД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
Б. А. М., ЕГН ********** сумата 279,71 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4