№ 21979
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110123787 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца Й. Г. С., ЕГН **********, срещу ответника
***********************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за сумата от 6375,80 лв. като платена без основание по
Договор за потребителски кредит *************** № *********** от
22.11.2019 г.
Ищецът Й. Г. С., ЕГН **********, твърди, че с ответника бил сключен
Договор за потребителски кредит *************** № ***********, по силата
на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от
3700 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу
задължението да я върне в 36-месечен срок, при ГПР в размер на 49,06 %, ГЛП
в размер на 41 %. Общо дължимата сума по кредита била в размер на 6364,16
лв., като отделно това било начислено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1100 лв., както и за услуга „Флекси“ в
размер на 2590 лв., уредени в чл. 15 от Общите условия. Твърди, че
процесният договор е недействителен поради противоречие с изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Поддържа, че
таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени при изчисляване на ГПР, поради
което размерът на последния бил погрешно посочен. По същество последното
било заблуждаваща търговска практика. Сочи, че по този начин ГПР
надвишавал законоустановения максимален праг. Твърди, че таксите „Фаст“ и
„Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя. Заявява, че не
било упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент
формира в ГПР. В допълнение излага твърдения за нищожност и на клаузите,
уреждащи таксите „Фаст“ и „Флекси“. В случая включените в пакета услуги
обслужвали усвояването и управлението на кредита, като по същество не са
1
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По този начин била
нарушена забраната за събиране на такси и комисиони от кредитора по чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва противоречи
на добрите нрави. С оглед недействителността на процесния договор излага
твърдения, че се дължи само чистата стойност на кредита. В тази връзка
поддържа, че е погасил сумата от 10075,80 лв., с оглед което се явява
надплатена сумата от 6375,80 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********************, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Е. К., с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният договор отговаря
на изискванията за форма и съдържание. Сочи, че ГПР е уговорен като
фиксиран, поради което е достатъчно посочване на неговия размер. Оспорва
уговореният размер на договорна лихва да противоречи на добрите нрави.
Оспорва и клаузите за допълнителни услуги да са нищожни. Твърди, че
изборът за закупуването на последните е бил предоставен на клиента, като
ищецът е изявил изрично волята си да се ползва от тях. Оспорва
допълнителните услуги да представляват действия по усвояване и управление
на кредита. Доколкото същите са били предоставени на ищеца, били
начислени възнаграждения за услугите. Сочи, че на ищеца е била
предоставена възможност за отказ от договора. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника. В тежест
на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на
полученото. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че е сключен Договор за потребителски кредит *************** №
*********** от 22.11.2019 г. между Й. Г. С. и *********************, по
силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата
от 3700 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу
задължението да я върне в 36-месечен срок, при ГПР в размер на 49,06 %, ГЛП
в размер на 41 %. По договора е начислено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1100 лв., както и за услуга „Флекси“ в
размер на 2590 лв., уредени в чл. 15 от Общите условия. С определение от
05.11.2024 г. между страните е отделено за безспорно обстоятелството, че
общата платена сума по договора за потребителски кредит към 31.10.2023 г. е
в размер на 10075,80 лева.
Процесният Договор за потребителски кредит *************** №
*********** от 22.11.2019 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
2
характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е обусловен от въведено
възражение за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК.
Видно от процесния договор за кредит, между страните е уговорено
предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на
3700 лв., за срок от 36 месеца, при лихвен процент в размер на 0,11 % на ден и
годишен лихвен процент в размер на 41 %, годишен процент на разходите в
размер на 49,06 %, като е уговорено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1110 лева и допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 2590 лева, като общата дължима сума възлиза на 10
064,16 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
дължима заедно с месечните погасителни вноски по кредита. Страните са
уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на
Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите
условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че
кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да
закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата
точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1,
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище
на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите,
без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата
на *********************. Съгласно т. 15.2, всеки кредитополучател
пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава
право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с
промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой
погасителни вноски или намаляването им. За извършената промяна на
погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от
датата на печат, посочен в анекса.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо
място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на
ЗПК. Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.
10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
В разглеждания случай, допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с
3
усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия,
които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася до услугата
„Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит
предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за
кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с
отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер
изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на
20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето
защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и
„Флекси“ е в общ размер на 3700лева, а главницата по договора за кредит е
3700 лева, т.е. възнаграждението представлява 100 % от главницата по
договора за кредит. Всъщност, допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от
страна на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля
законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като двете такси
не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР,
то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът
на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
4
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./. Последицата, свързана с неспазване изискването
на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
От приетото по делото и неоспорено от ответника извлечение по
процесния договор за кредит, издадено от ответника *********************
се установява, че общата платена сума по договора за кредит към 31.10.2023 г.
е в размер на 10075,80 лева, което обстоятелство е безспорно между страните.
С оглед изложеното и предвид изводите до които съдът достигна за
недействителност на договора за кредит, съдът намира, че предявеният иск за
сумата от 6375,80 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В
тежест на ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна
такса в размер от 255 лв.
Претендирано е от адв. М. Д. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по
делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът
не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение
и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен
ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
5
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като
взе предвид исковете, предмет на настоящото дело, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела,
заведени в СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие
на процесуални представители на страните, на оказалия безплатна правна
помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 400
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД
***********************, ЕИК ********* с адрес:
***************************** да заплати на Й. Г. С., ЕГН ********** с
адрес: ********************* сумата от 6375,80 лева (шест хиляди триста
седемдесет и пет лева и 80 стотинки), представляваща платена без основание
сума по Договор за потребителски кредит "***************" № ***********
от 22.11.2019 г, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 255 лева
(двеста петдесет и пет лева) – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА ***********************, ЕИК ********* с адрес:
***************************** да заплати на адв. А. Д., личен №
********** сумата в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Й. Г. С. в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6