№ 13619
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110100741 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД ссрещу В. В. Д.,ЕГН : **********
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК ,с правно основание чл.79
от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД ,за съществуване на задължения ,както следва :
сумата 439,75 лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 53,06 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2023 г., 49,15лева , представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,75 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 год. ,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
18683/28.06.2023год. ,издадена по ч.гр.д.№ 31491/2023год. по описа на СРС,65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ХАДЖИ ДИМИТЪР, бл.121, вх.Б, ет.3, ап.31, аб.
№281575., като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
възражението на длъжника, че не дължи изпълнение на сумите по същата, съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника В. Д..
Във възражението срещу заповедта за изпълнение са изложени доводи, касаещи социалното
и материалното положение на ответника. Излага и че не ползва топлинна енергия ,поради
което не следва да плаща за дялово разпределение.В с.з. същата се явява лично и признава
задълженията си ,като желае да сключи споразумение с ищеца за разсрочването им.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
което не оспорва исковете,представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 31491/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, се
установява, че на 07.06.2023год. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 18683/28.06.2023год. ,с която е разпоредено длъжникът да заплати
претендираните вземания на ищеца.
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника , поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.1 ГПК, ищецът е предявил настоящия
иск.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства
НА за продажба на недвижим имот № 57,дело № 34 от 2002год. ,че В. В. Д. е придобила
правото на собственост върху недвижим имот,представляващ апартамент 31 в
гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.121,вх.Б,ет.3.
Този факт не се оспорва от ответника в хода на производството.
С Молба-декларация от 19.08.2002год. В. В. Д. е поискала от ищеца да й бъде
открита партида на адреса.
От представения Договор от 10.09.2002 г., така и от Протокола от проведено ОС на
ЕС 29.08.2002год., се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за
извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор
за услугата „дялово разпределение“ с третото лице – помагач.
От представения Договор от 03.06.2020 г. се установява, че между ищеца и третото
лице – помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
От страна на „Техем Сървисис“ ЕООД са представени индивидуални справки за
отопление и топла вода за абонатен № 281575 за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. и
01.05.20201год. – 30.04.2022год., от които се установява ,че за процесния топлоснабден имот
е разпределяна топлинна енергия ,отдадена от сградна инсталация,ТЕ за подгряване на топла
вода не е разпределяна,а така също и за отопление на имота ,а в имота /в банята /има уред
без топлоразпределител ,поради което разходът е оценен при максимална оценка на
мощност.
От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2021год. ,за реално измерено
количество ТЕ за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. в размер на 187,55лв.,платима до
14.09.2021год. и ОФ за реално измерено количество ТЕ за периода 01.05.2021год. –
30.04.2022год. в размер на 253,66лв.,платима до 14.09.2022год.
От справка за издадени фактури за периода м.05.2020год. – м.04.2022год. се
2
установява ,че от страна на ищеца са издадени фактури за услугата дялово разпределение в
общ размер на 49,15лв.
Няма доказателства ,а и твърдения че посочените задължения са заплатени от
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно
основание вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 31491/2023г. по описа на
СРС,65 състав.
За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да докаже, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното
количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във връзка с
твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни
месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между
ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените прогнозни
месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален отчет.
Не е спорно между страните, а се доказва и от представените по делото писмени
доказателства ,че ответника е придобил правото на собственост , поради което притежава
качеството потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и без да
са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. В чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
В процесния случай от представените по делото писмени доказателства следва да се
направи извод за установено качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда
на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
3
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдена.
От представените от третото-лице помагач писмени доказателства се установява ,че
в имота е налице уред без топлоразпледелител. При липса на индивидуален топломер в
имота се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален
специфичен разход за сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет
следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред
за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен
механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот.
Съгласно чл. 6. 9 от Методиката, при щранг- лира, за която няма техническа възможност за
монтаж на уред за дялово разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен
път по формула.
Видно, че през последните два отоплителни сезони , ФДР не са извършили никакви
проверки в имота, поради липсата на уреди за отчет,за уреда без топлоразпределител в
банята е начисляван разход по максимална мощност,топла вода не се е
ползвала.Разпределяна е и ТЕ ,отдадена от сградна инсталация .
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.И тъй като процесния имот е топлоснабден ,то ответника дължи и ТЕ
,отдадена от сградна инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
4
периода от 01.05.2020год. – 30.04.2022год. е в размер на 441,21лв.,което надхвърля
претенцията на ищеца от 439,75лв.,което предполага уважаването на последната изцяло
,така както е предявена ,предвид ,че съда не може да се произнесе свръхпетитум.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача
(ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП).
Поради което е дължима сумата от 49,15лв. за осъществено дялово разпределение за
процесния период,предвид издадените от ищеца фактури.
По исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД :
По отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от
27.06.2016 г. не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава, тъй като
длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2020 г. - 30. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2021 г. с падеж на 14.09.2021год. ,а за
м.05.2021год. – м.04.2022год.,на 31.07.2022год., със срок на плащане до
14.09.2022год.,видно от представеното с исковата молба копия от съобщения към тези
фактури.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2021 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 14.09.2023 г. ,което върху уважената
главница от 439,75лв. ,или до размера от 53,06 лева.
Следва да се посочи, че в чл. 32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за
заплащане на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По
делото се установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се
издават отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са
включени в общата фактура.
Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за дялово
разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответникът не е
поставен в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради което
и не дължи суми за обезщетение за забава в размер на 9,75лв..
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът.
Последният е поискал присъждането на разноски, като е доказал такива в общ размер от
175лв. / бил е представляван от юрисконсулт, за който съдът, предвид фактическата и
5
правна сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., сторил е разноски
за 75лв. за държавна такса/.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следват разноски в размер на
171,90лв.
В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 75 лв. :25лв. - д.т. и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед т.12 на ТР 4/2014г. на ОСГТК на
ВКС следва да бъдат присъдени ,съобразно уважената част от вземанията или в размер на
73,67лв..
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,съобразно
отхвърлената част от исковете,които той не е заявил такова искане и не е доказал
такива,поради което не му се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В. В. Д.,ЕГН : **********
,с адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.121,вх.Б,ет.3,ап.31 дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в размер на 439,75 лева , представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в
гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.121,вх.Б,ет.3,ап.31 ,аб.№ 281575 ,за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 53,06 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 16.05.2023
г., 49,15лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането, ,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 18683/28.06.2023год. ,издадена по ч.гр.д.№
31491/2023год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, срещу В. В. Д.,ЕГН : ********** ,с
адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.121,вх.Б,ет.3,ап.31 с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 9,75лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 год.
,като неоснователни.
ОСЪЖДА В. В. Д.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“
,бл.121,вх.Б,ет.3,ап.31 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 171,90лв. представляваща деловодни разноски в исковото
производство и сумата в размер на 73,67лв.,представляваща деловодни разноски в
заповедното производство ,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7