П  Р  И  С  Ъ Д  А

                                                           №

                                             Гр. София, 21 юли 2017 година

 

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 24 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             Председател: Иван Коев

                                         Съдебни заседатели: 1. З.А.

                                                                      2. В.Д.

при участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Хр. Христова, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 5149 по описа за 2016 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

 

                                               П  Р И С Ъ Д И:

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Н.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.04.2015 г., около 16.00 часа в гр. София, до спирката на масовия градски транспорт на бул.“Ботевградско шосе“ и ул.“Витиня“, чрез нанасяне на удар с дясното коляно по лявата ръка в областта на пръстите причинил на Г.К.С. средна телесна повреда, изразяваща се в открито смачкване на крайната фаланга (от към нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, реализираща медикобиологичната характеристика трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, като телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР (полицейски орган) на длъжност „Разузнавач V степен“ в 01 група „престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 Районно управление на СДВР при изпълнение на службата му - участвал в провеждане на „Специализирана полицейска операция“ от служители на 05 РУ-СДВР по линия „Наркотици“ с рег.№ 229р-6650/2015 г. по описа на 05 РУ-СДВР, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 във вр. с чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Б.Н.А. наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА  на подсъдимия Б.Н.А. по-тежкото наказание измежду определените му с настоящата присъда и със споразумение по НОХД № 4720/2015 г. по описа на СГС, НО, 30-ти с-в – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Б.Н.А. общо наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Н.А. да заплати на Г.К.С. обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените от него РАЗНОСКИ по делото в размер на 2900 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв.

ОСЪЖДА подсъдимия Б.Н.А. да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, а направените на досъдебното производство РАЗНОСКИ в размер на 50 лв. в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 15-дневен срок от днес.

 

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1…………….     2………………

                                                                                                               

Мотиви към присъда, постановена по НОХД № 5149 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 24-ти състав за 2016 г.

 

 

            Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против Б.Н.А. за това, че на 14.04.2015 г., около 16.00 часа, в гр. София, до спирката на масовия градски транспорт на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“, чрез нанасяне на удар с дясното коляно по лявата ръка в областта на пръстите, причинил на Г.К.С. средна телесна повреда, изразяваща се в открито смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, реализираща медико-биологичната характеристика трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, като телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР (полицейски орган), на длъжност „разузнавач V степен“ в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 Районно управление на СДВР при изпълнение на службата му – участвал при провеждане на специализирана полицейска операция от служители на 05 РУ – СДВР по линия „Наркотици“ с рег. № 229р-6650/2015 г. по описа на 05 РУ – СДВР – престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от Г.К.С. граждански иск срещу подс. Б.Н.А. в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за обезщетение на претърпени от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние – 14.04.2015 г., до окончателното й изплащане.

Съдът конституира пострадалия Г.К.С. в процесуалното качество на граждански ищец и частен обвинител в производството.

           

            В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло така повдигнатото срещу подс. А. обвинение, като пледира, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – от показанията на св. С., Г. и С. същото е доказано по безспорен начин. Акцентира, че тези свидетели описват подробно механизма на инкриминираното деяние, възприет и в обвинителния акт, и пледира същите да бъдат кредитирани, като ясни, последователни и категорични. Сочи, че по делото е безспорно установено, че пострадалият С., в опита си да упражни правомощията си по закон и в качеството си на служител на МВР, а именно да задържи лице, занимаващо се с разпространение на наркотични вещества, е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на последната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, което представлява средна телесна повреда. Посочва, че по време на задържането на подсъдимия е станало боричкане между него и полицейските служители С. и С., като подсъдимият нанесъл множество удари с ръце и крака към полицейските служители, и най-вече към пострадалия С., с цел да се отскубне от него, в резултат на което е нанесъл такъв жесток удар върху ръката на пострадалия, че се е получило констатираното от вещото лице размачкване. Излага доводи, че действията на подсъдимия А. са били в резултат на неговите опити да се отскубне от задържане и поставяне на белезници, с ясното съзнание, че е държал наркотични вещества и с намерение да прикрие своето престъпление. Посочва, че подсъдимият е съзнавал своето преимущество – професионалните му умения в областта на бойните изкуства, и се е възползвал от него, за да нарани човек. Намира, че подсъдимият е съзнавал, че нанася удар върху ръката на пострадалия, с цел да се отскубне от задържане, както и че с това ще причини телесна повреда, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, но се е отнасял безразлично към настъпването им, целейки единствено да избяга от органите на реда, тъй като е знаел, че държи противозаконно наркотични вещества. Пледира при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия да се отчетат чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, но и това, че деянието е извършено с изключителна дързост, агресивност и арогантност. Посочва, че това, че подсъдимият не е зачел разпореждане на полицейски орган и не се е подчинил на заповедите на органите на реда е показателно за неговата ниска правна култура и явно пренебрежение към живота и здравето на хората, които се занимават с предотвратяване на общественоопасни прояви. Пледира, че наказание с приложение на условното осъждане не би постигнало целите по чл. 36 от НК.

 

            Частният обвинител и граждански ищец Г.К.С. депозира подробни показания пред настоящия съдебен състав, в които сочи, че на инкриминираната по делото дата – 14.04.2015 г. е била проведена специализирана полицейска операция (СПО) във връзка с лице, за което били събрани данни, че разпространява наркотични вещества в училищата, установено като Б.А.. Сочи, че СПО била проведена по заповед на директора, утвърден от началника на РУ и началник сектор „Криминална полиция“ към 05 РУ – СДВР. В СПО взели участие той, Г.С. и А.Г., като той и св. С. били задържаща двойка и двойка по подсигуряване на района, а св. Г. бил на близко разстояние, от другата страна на бул. „Ботевградско шосе“ със служебния автомобил. Посочва, че около 15,30 ч. забелязали лице със съмнително поведение на спирката, като насочили наблюдението си към него и след няколко минути се появил и обектът на СПО – Б.А., с велосипед и раница на гърба. Дава показания в смисъл, че св. С. се приближил към подсъдимия, а той самият бил на около два метра от него, като двамата се легитимирали със служебните си карти. А. оказал неизпълнение на полицейско разпореждане, не се подчинил и побягнал. Дава подробни показания в смисъл, че е повалил подс. А. на земята, като му крещял, че са полицаи, но подсъдимият оказал яростна съпротива, като направил опит да му нанесе два – три удара в лицето, и успял да се изправи; след това отново бил повален, като св. С. седнал отгоре му, за да успее да го неутрализира, а св. С. се опитвал да му постави белезници. През това време продължили да му крещят, че са полицаи, за да спре физическата съпротива. Сочи, че в един момент подсъдимият се отпуснал, като св. С. също се отпуснал и в този момент подсъдимият го разбалансирал, успял да го повали на земята и с дясното си коляно му нанесъл силен удар в лявата ръка, която била с отворена длан нагоре, след което успял да избяга. Ударът бил от вътрешната страна на ръката му. Надраскан бил и часовникът му, тъй като ръката му била завлачена по терена. Сочи, че посегнал към пистолета си, но не произвел изстрел, тъй като имало много хора. Съобщава, че в последствие разбрал, че подсъдимия е шампион по бойни приложни изкуства, бразилско жиу жицу.

            Свидетелят С. дава показания, в смисъл, че бил откаран по най-бърз начин във Военна болница, където му била извършена операция по спешност и била изрязана горната част на пръста му. Посочва, че след инцидента не можал да се справя с работата си както преди, не може да пише на десетопръстната система, пръстът му бил крив и при дъжд го болял. Това наложило да се премести в друго звено. Твърди, че няколко седмици ходел с шина и шест месеца е бил в отпуск по болест. Дава показания за полученото от него обезщетение.

            Не ангажира становище по въпросите, свързани с авторството и виновността на подсъдимия и по предявения за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск.

 

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г.К.С. – адв. П.Г., пледира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства е установено по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, като непосредствено преди това е извършил и друго престъпление, за което е осъден, а именно държал е високорискови наркотични вещества и е имал намерение да ги разпространи. Посочва, че са събрани данни за брутално пренебрегване на правовия ред от страна на подсъдимия, за изключително висока степен на цинизъм по отношение спазване на закона и неуважение към органите на реда, като той не само е имал намерение да разпространява наркотични вещества, но е проявил и агресия срещу полицаи и то не за кратко време, а в хода на сериозна борба с двама полицейски служители. Посочва, че механизма на нанасяне на удара е изяснен от св. С. и от заключението на назначената и приета СМЕ. Излага съображения, че подсъдимият е действал умишлено. Ангажира становище, че претърпените от пострадалия болки и страдания са доказани от св. Я.и от приложената медицинска документация. Пледира на подсъдимия да се наложи наказание в размер над минимума, предвиден в закона. Пледира приетият за съвместно разглеждане гражданският иск да бъде уважен, както и в тежест на подсъдимия да се присъдят направените от него разноски по делото.

 

Подсъдимият Б.Н.А. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като сочи, че случката е станала по време на извършена акция за наркотици. Признава, че е отишъл на среща, на която е предстояло да предаде наркотици на друго лице, като сочи, че не е имал възможност да му предаде наркотиците, тъй като същите останали в чантата му. Твърди, че когато слязъл от колелото, при него дошъл един човек, за когото по-късно разбрал, че е полицай, и го повалил на земята, а той се опитал да стане, като избута от себе си полицейският служител; след това бил повален повторно от друг полицейски служител, успял да се изправи с бутане и побягнал. Твърди, че няма спомен полицейските служители да са му се представили. Притеснил се да не бъде пребит или наръган и едва след известно време, когато се върнал на мястото на инцидента, разбрал, че двете лица са били полицейски служители. Посочва, че съприкосновението с едното лице се е изразило в избутването му, за да може да се изправи. Сочи, че притежава по-специално умения в областта на бойните изкуства, тъй като практикува бразилско жиу жицу и има титли и медали от състезания. Отрича да е нанасял удар с коляно по полицейските служители, или да е настъпил някого от тях с ходилата си. Твърди, че единствено ги е избутвал, за да може да избяга.

В последната си дума моли да бъде оправдан, като сочи, че не е удрял никого умишлено.

 

            Защитата на подс. А. – адв. М.Х., пледира подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, по съображения, че същото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Навежда доводи, че св. Г., С. и К. не са възприели нанасяне на удар с коляно от страна на подсъдимия върху която и да е част от тялото на пострадалия, поради което счита, че показанията на последния са изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото. Сочи, че действително е имало сборичкване между подсъдимия и пострадалия, но подсъдимият не е целял умишлено да нанесе удар на пострадалия. Излага съображения в подкрепа на тезата, че не са събрани категорични доказателства за това ударът да е бил нанесен умишлено от подсъдимия.

 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Б.Н.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********,***.

 

Във връзка с придобита оперативна информация за съпричастност на лицето Б.Н.А. към дейност по разпространение на наркотични вещества, и в частност – за провеждани срещи на това лице с купувачи в района на трамвайна спирка на ул. „Витиня“ и бул. „Ботевградско шосе“, било взето решение на 14.04.2015 г. за времето от 14,00 ч. до приключването й, да се проведе специализирана полицейска операция (СПО) на територията на 05 РУ - СДВР, с цел установяване и задържане на лицето, с участието на служители на 05 РУ – СДВР св. А.Г., Г.С. и Г.С.. За целта бил утвърден план за провеждане на СПО рег.№ 229р-6650/205г. от зам. директора на СДВР.

Към тази дата св. Г.С. бил назначен на длъжност „разузнавач V степен“ в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 Районно управление на СДВР.

СПО започнала съобразно утвърдения план, като на 14.04.2015 г., към 15,30 ч. св.  А.Г., Г.С. и Г.С. се намирали в района на трамвайна спирка на ул. „Витиня“ и бул. „Ботевградско шосе“ в гр. София. Свидетелите С. и С. се намирали на самата спирка, като  били определени за задържаща двойка и двойка по подсигуряване на района, а св. Г. се намирал срещу спирката, от другата страна на бул. „Ботевградско шосе“, в близост до паркирания в една от уличките в района полицейски автомобил, в готовност да окаже подкрепление на колегите си с автомобил. Полицейските служители били цивилни.

Около 15,40 ч. на трамвайна спирка на ул. „Витиня“ и бул. „Ботевградско шосе“ се появило лице, чието поведение направило впечатление на св. С. и С., тъй като лицето се оглеждало подозрително, поради което те насочили наблюдението си към него. Това бил св. К.К., който имал среща на спирката с подс. А., за да закупи от него наркотични вещества – марихуана.

Няколко минути по-късно, около 16,00 ч. полицейските служители С. и С. възприели обекта на СПО – подс. А., да се приближава към спирката, като се придвижвал с велосипед и носел на гърба си раница. Подсъдимият навлязъл в района на трамвайната спирка и се приближил към очакващия го св. К., като слязъл от управлявания от него велосипед. Двамата се поздравили. В този момент от двете му страни към подсъдимия се приближили св. С. и С. и извикали, че са от криминална полиция, като св. С. извадил калъф, в който държал документите си и се легитимирал пред подсъдимия със служебната си карта.

В този момент подсъдимият хвърлил колелото си на спирката и носената от него раница и побягнал, но бил спрян и повален на земята от св. С.. При повалянето на подсъдимия на земята, св. С. изпуснал легитимационните си документи, които паднали на земята. След повалянето му на земята, и въпреки, че св. С. продължил да крещи, че са полицаи, подсъдимият започнал да оказва яростна съпротива, като опитал да нанесе няколко удара с ръце в областта на лицето на св. С. и така успял да го отблъсне и да стане от земята. Веднага след това свидетелят С. успял да повали повторно подсъдимия на земята, като последният паднал по гръб, а С. седнал на корема му, за да не му позволи да избяга и започнал да натиска раменете му с ръце, за да отклони опитите на подсъдимия да му нанася удари. Тъй като в същото време св. К. стоял в близост и наблюдавал ситуацията без да бяга, св. С. се притекъл на помощ на св. С. и започнал да прави опити да обездвижи краката на подсъдимия и да му постави белезници.

В един момент подсъдимият си дал вид, че се отпуска, което накарало св. С. да отслаби хватката си около кръста му. Подсъдимият, обаче, използвайки специалните си умения в областта на бойните приложни изкуства – същият бил шампион по бразилско жиу жицу, успял да разхлаби хватката на св. Стойков около тялото му и да го разбалансира и повали на земята, при което С. се опрял, за да запази равновесие с лявата си длан, обърната нагоре, на земята. Използвайки това, подсъдимият нанесъл един, но силен удар с дясното си коляно по вътрешната част на лявата длан на св. С., както била опряна на земята, изправил се и побягнал. Свидетелят С. изпитал много силна болка от удара и не могъл да догони подсъдимия. Видял, че последната фаланга на пръста му е смазана и тече кръв. Надраскан бил и часовникът му.

Веднага след това св. С. бил отведен от своите колеги в спешния травматологичен кабинет на Военномедицинска академия, където му била оказана спешна помощ, била извършена операция и лявата му ръка била обездвижена с шина.

 

Установява се, че в резултат на удара, нанесен му от подсъдимия с коляно в областта на вътрешната част на лявата длан, на св. Г.С. е било причинено открито смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник за период повече от 30 дни.

 

Пострадалият бил продължително време в отпуск по болест, поради полученото увреждане – за срок от шест месеца. Увреждането било признато за трудова злополука и на пострадалия било изплатено обезщетение от МВР и НОИ. Полученото увреждане повлияло трайно негативно на пострадалия: след инцидента св. С. не можел да се справя с работата си както преди, не можел да пише на десетопръстната система, пръстът му се изкривил и при дъждовно време имал болки в костта; наложило се да се премести в друго звено, тъй като не можел да изпълнява функционалните си задължения по длъжностна характеристика в звеното, където работел към датата на инцидента.

 

Междувременно, при извършен оглед на местопроизшествие – спирка на градския транспорт на ул. „Витиня“ и бул. „Ботевградско шосе“, за времето от 16,15 ч. до 16,40 ч. на 14.04.2015 г., били установени и иззети велосипеда и раницата, носени от подсъдимия, както и тениската му, която се била скъсала при борбата с полицейските служители. В хода на извършения на 15.04.2015 г. оглед на веществени доказателства – раница, били установени 11 полиетиленови пликчета, съдържащи марихуана и полиетиленово пликче, съдържащи метамфетамин.

Подсъдимият А. бил задържан по реда на ЗМВР на 16.04.2015 г.

С влязло в сила на 18.01.2016 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4720/2015 г. по описа на СГС – НО, подс. А. е осъден за извършеното от него на 14.04.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Б.Н.А., снети пред настоящата съдебна инстанция, в о.с.з. на 21.07.2017 г., показанията на св. Г.К.С., снети в о.с.з. на 05.04.2017 г., показанията на св. А.Г.Г., снети в о.с.з. на 03.05.2017 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (т. І, л. 33 от досъд. п-во), показанията на К.И.К., снети в о.с.з. на 03.05.2017 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (т. І, л. 61 - 63 от досъд. п-во), показанията на св. Василка Аспарухова Я., снети в о.с.з. на 03.05.2017 г., показанията на св. Г.Б.С., снети в о.с.з. на 25.05.2017 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.04.2015 г., ведно с фотоалбум към него (т. І, л. 23 – 25 от досъд. п-во), протокол за претърсване и изземване от 14.04.2015 г. (т. І, л. 26 – 27 от досъд. п-во), протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2015 г. и фотоалбум към него (т. І, л. 64 – 67 от досъд. п-во), протокол за доброволна предаване от 20.04.2015 г. (т. І, л. 36 от досъд. п-во), медицински документи за св. С. (т. І, л. 37 – 43, л. СМУ № 124.04/2015 г. (т. І, л. 44 от досъд. п-во), извлечение от книга за амбулаторно болни във ВМА (т. І, л. 101 от досъд. п-во), извлечение от книга за решенията на ЛКК (т. І, л. 104 – 115 от досъд. п-во), писмо от НОИ, ведно с приложения (т. І, л. 117 – 133 от досъд. п-во), болнични листа, издадени на св. С. (л. 47 – 51 от досъд. п-во и л. 75 – 80 от съд. п-во), лична амбулаторна карта № 268 от св. С. (л. 52 – 55 от досъд. п-во и л. 81 – 91 от съд. п-во), план за СПО рег. № 229р-6660/14.04.2015 г. (т. І, л. 139 от досъд. п-во), специфична длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ – ІV степен“ в група при сектор „ПКП“ в РУП – СДВР (т. ІІІ, л. 19 – 22 от досъд. п-во), Заповед № З-11517/13.06.2014 г. на директора на СДВР (т. ІІІ, л. 23 от досъд. п-во), удостоверение от 27.09.2016 г. (т. ІІІ, л. 24 от досъд. п-во), материали по НОХД № 4720/2015 г. по описа на СГС – НО (т. ІІ от досъд. п-во), свидетелство за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия (л. 52 – 57 от съд. п-во), както и като взе предвид заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза (т. І, л. 92 - 98 от досъд. п-во) и разясненията на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание.

 

При изграждане на вътрешносъдийското си убеждение по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът кредитира обясненията на подс. А. досежно местонахождението му към инкриминираните дата и час, предстоящата му среща със св. К. и целта на тази среща – разпространение на наркотични вещества, начинът му на придвижване до мястото на срещата – с велосипед, съдържимото в носената от него раница – наркотични вещества, както и обстоятелството, че непосредствено преди срещата си със св. К., на която предстояло да му предаде наркотични вещества, същият бил повален от св. С. на два пъти и между тях започнала борба, в хода на която подсъдимият успял да надделее, да се освободи от хватката на пострадалия и да побегне, като чантата, съдържаща наркотичните вещества останала на спирката. В тази им част обясненията на подсъдимото лице кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. С., С. и К. – досежно датата, мястото и часа на извършване на СПО, както и досежно двукратното поваляне на подсъдимия на земята, както и с показанията на св. К. – досежно познанството му с подсъдимия и повода за срещата им и с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие по отношение на намерените на трамвайната спирка вещи и в протокола за оглед на ВД по отношение на съдържимото в раницата, хвърлена от подсъдимия при побягването му, непосредствено преди повалянето му от св. С.. По отношение на тези факти и обстоятелства обясненията на подсъдимото лице не се намират в противоречие с останалия, събран по делото доказателствен материал, напротив – намират категорична доказателствена опора, поради което и настоящият съдебен състав прие, че следва да кредитира същите като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. В тази им част същите допринасят за изясняване предмета на доказване по делото.

СГС, в този си състав, не кредитира обясненията на подсъдимия в смисъл, че не е могъл да възприеме лицата, които са го повалили на земята и от които се е освободил, за да побегне, като полицейски служители, тъй като, видно от показанията на св. С., С., Г. и К., които в тази им част са напълно еднопосочни, житейски убедителни и логични (предвид падналите на земята легитимационни документи на св. С., от което е видно, че са били извадени преди сблъсъка му с подсъдимия), полицейските служители явно и недвусмислено са заявили на подсъдимия и на св. К., преди първият да направи опит да побегне, че са полицейски служители и са повтаряли това, докато са опитвали да задържат подсъдимия. Дори св. К. недвусмислено заявява, че е възприел лицата, приближили се към него и към подсъдимия, като полицейски служители. Обясненията на последния в противния смисъл съдът възприе като защитна версия на същия във връзка с квалифицирания състав на престъплението, в което е обвинен.

Не могат да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия в смисъл, че не е нанасял удари по лицата, които са се опитвали да го задържат – св. С. и С., а единствено ги е бутал, за да се освободи и да избяга, тъй като, обясненията му в този смисъл се оборват от показанията на св. С., С. и К. (последният напълно незаинтересован от изхода на делото) и от разясненията на вещото лице, изготвило СМЕ досежно механизма на получаване на увреждането, констатирано у пострадалия, а именно, че може да се получи само чрез удар по дланта на С. докато същата е била поставена на твърда повърхност, на терена.  Обясненията на подсъдимия в този смисъл съдът намира, че също са предназначени да изградят защитната му версия, поради което не могат да бъдат кредитирани с доверие.

 

При изграждане на изводите си по фактите, СГС подложи на особено внимателен анализ и преценка показанията на св. Г.С., като съобрази, от една страна, че същият се явява свидетел – очевидец на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, а от друга – че притежава процесуално качество на граждански ищец и частен обвинител в производството. Съдът, като съпостави показанията му с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства и СМЕ, прецени, че независимо от това, че е конституиран в процесуалното качество на частен обвинител и граждански ищец, което предпоставя интереса му от изхода на делото, същият съдейства в максимална степен за изясняване на обективната истина, като депозира обективни, безпристрастни и добросъвестни показания, които следва да бъдат кредитирани изцяло. Така, показанията на този свидетел досежно проведената СПО и обстановката в района на инцидента преди пристигането на подсъдимия, кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на св. С. и Г. и в отразеното в плана за провеждане на СПО от 14.04.2015 г.; показанията му досежно факта, че се е легитимирал пред подсъдимия и св. К. кореспондират по небудещ съмнение начин с тези на св. Г., С. и К.; твърденията му досежно съприкосновението му с подсъдимия – с тези на св. К. и С., а частично – и с обясненията на подсъдимия; показанията му относно здравословното му състояние след инцидента – с показанията на св. С., Г., К., отразеното в медицинската документация, приложено по делото и СМЕ, а тези относно последиците от инцидента за служебните му ангажименти и социалната му активност – с показанията на св. Я.. Предвид изложеното следва да се приеме, че свидетелят депозира правдиви и обективни показания, които следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел досежно обстоятелството, че подсъдимият е бил подпрял велосипеда си на банкета, тъй като видно от показанията на св. Г., които кореспондират с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, при легитимирането на полицейските служители подсъдимият е хвърлил колелото си на тротоара, където същото е установено в хода на извършеното действие по разследването. Не могат да бъдат възприети и показанията на св. С., в смисъл, че е получил нараняването в момента, в който е закрещял към подсъдимия, тъй като видно от показанията му в останалата им част и от заключението на СМЕ, същите са получени след като подсъдимият е бил повален за втори път и в хода на борбата между него и пострадалия. Посочените несъответствия, обаче, по никакъв начин не разколебават извода за пълна кредитируемост на показанията на този свидетел, като, според съда, се дължат единствено на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване – 14.04.2015 г. и датата на разпита му пред съда – 05.04.2017 г., при което е естествено свидетелят да не може да възпроизведе съвсем точно и в детайли възприятията си.

 

Показанията на свидетелите А.Г. и Г.С. съдебният състав също кредитира, като прецени, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Действително, всеки един от тях е възприел развитието на ситуацията от различен зрителен ъгъл – св. С. първоначално се е насочил да задържи св. К., а св. Г. е бил от другата страна на булеварда, като виждайки развитието на ситуацията, се е насочил към служебния автомобил, което обуславя и това, че не всеки от тях може да пресъздаде в пълнота и детайли фактическата обстановка, но, от друга страна, по този начин съдът придоби впечатления относно развитието на ситуацията от различни гледни точки, при наслагването на които формира еднозначни и категорични изводи по фактите.

Така, показанията на тези свидетели са категорични и кореспондиращи си с тези на св. С. относно естеството на провежданата СПО, обекта на същата, разстановката на полицейските служители в района на местопроизшествието, придвижването на подсъдимия, легитимирането на св. С. и С., както и предприетите действия по отвеждане на пострадалия в болничното заведение, за да му бъде оказана спешна медицинска помощ.

СГС, в този си състав, не кредитира с доверие единствено показанията на св. Г. относно часа на появата на подс. А. в района (свидетелят сочи, че е било около 15,30 ч.), като прецени, че в този час св. К. е поръчвал наркотични вещества на подсъдимия по телефона, а следователно срещата между тях се е състояла около 16,00 ч. на инкриминираната дата, в какъвто смисъл са показанията на св. С.. Посочените несъответствия, обаче, по никакъв начин не разколебават извода за пълна кредитируемост на показанията на този свидетел, като, според съда, се дължат единствено на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване – 14.04.2015 г. и датата на разпита му пред съда – 03.05.2017 г., при което е естествено свидетелят да не може да възпроизведе съвсем точно и в детайли възприятията си.

 

СГС, в този си състав в основни линии кредитира и показанията на св. К., като съобрази, че същият депозира правдиви и обективни показания, в т.ч. като изнася неблагоприятни за себе си факти – срещата си с подсъдимия, за да получи от него високорискови наркотични вещества. Така, по отношение на срещата си с подсъдимия и закупуването от него на цигари с марихуана, показанията му кореспондират с обясненията на подсъдимия и с установеното съдържимо в носената от него раница, относно легитимацията на полицейските служители и сборичкването им с подсъдимия, в опит да го задържат - кореспондират относно основния факт на доказване с показанията на св. С., С. и Г., относно оставането на чантата, носена от Б. на местопроизшествието – с отразеното в протокола за оглед и с обясненията на подсъдимия. При това съдът намира, че макар да не може да възпроизведе в пълнота възприятията си, относими към инкриминираната дата, което наложи приобщаване  на показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК, към доказателственната съвкупност, по надлежния процесуален ред, свидетелят съдейства максимално за изясняване на обективната истина и депозира достоверни и обективни показания, които следва да бъдат кредитирани.

 

Съдът не намира основание да не кредитира и показанията на св. Я.относно състоянието на пострадалия С. след инцидента, периодът му на възстановяване и последиците от увреждането, като прецени, че същите кореспондират изцяло с показанията на св. С. и с отразеното в медицинската документация по отношение на увреждането, получено от него и по отношение продължителността на отпуска му по болест, поради което и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

 

Заключението на назначената в хода на досъдебното производство и извършена съдебномедицинска експертиза, съдът възприе изцяло, като прецени, че е обективно, компетентно, обосновано, пълно и ясно и относимо към предмета на доказване по делото. Въз основа на същото съдът установи телесните увреждания, получени от св. С., както и медико-биологичната им характеристика.

При формиране на изводите си по фактите съдът не обсъди назначените и изготвени в хода на досъдебното производство физико-химически и съдебно-оценителна експертиза на наркотични вещества, като прецени, че същите не са относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Останалите, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подсъдимият Б.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на вменения му престъпен състав - по чл. 131, ал. 2 пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съображенията в тази връзка са следните:

 

Основен признак на обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на основния състав на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, това е неговото изпълнително деяние, състоящо се в причиняване на средна телесна повреда.

В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установи, че на 14.04.2015 г., около 16.00 часа, в гр. София, до спирката на масовия градски транспорт на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“, при опит от страна на полицейския служител С. да го задържи, подсъдимият нанесъл силен удар с дясното си коляно по вътрешната страна на лявата ръка на св. С., в областта на пръстите, която свидетелят бил опрял на земята, за да запази равновесие, в стълкновението с подсъдимия.

В резултат на нанесения му удар с коляно в областта на лявата ръка на пострадалия св. С., на последния било причинено открито смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, реализираща медико-биологичната характеристика трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни.

По своята медико-биологична характеристика това увреждане се отнася към медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия горен крайник”, по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 НК.

Нанасянето на удара с дясното коляно от страна на подсъдимия в областта на лявата ръка на пострадалия, в областта на пръстите на св. С., е било достатъчно за причиняване на съответната по степен телесна повреда, с което деянието на подсъдимия е било и довършено.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че с действията си, подс. А. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

 

С оглед спецификите на предмета на престъпно посегателство – личността на свидетеля Г.К.С. – лице от състава на МВР (полицейски орган), на длъжност „разузнавач V степен“ в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 05 РУ - СДВР, и тези на времето и мястото на осъществяване на деянието – докато св. С. изпълнявал на службата си – участвал при провеждане на специализирана полицейска операция от служители на 05 РУ-СДВР по линия „Наркотици“ с рег. № 229р-6650/2015г. по описа на 05 РУ-СДВР, следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна страна и квалифициращия признак по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 НК.

 

От субективна страна, деянието е извършено от страна на подс. А. виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Нанасяйки силен удар с дясното си коляно в областта на лявата ръка на пострадалия св. С., в областта на пръстите, подсъдимият е съзнавал възможността и неизбежността от накърняване телесния интегритет на пострадалия. Посочените обстоятелства, следва да се интерпретират от съда като недвусмислено обективиращи намерението на дееца да причини телесна повреда на пострадалия от обсъждания вид. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че подсъдимият не е действал виновно, нито с изискуемия от състава на престъплението пряк умисъл. Вярно е, че ударът е причинен от подсъдимия на пострадалия в хода на продължително стълкновение помежду им, борба на земята, когато св. С. опитвал да задържи подсъдимия, а последният отказвал да се подчини на полицейско разпореждане, но предвид специалните умения, притежавани от подсъдимия, високото ниво на овладимост на действията му, за което същият дава обяснения, следва да се приеме, че същият добре е съзнавал, че извършва действия именно с цел освобождаване от хватката на св. С. и че прави това като то избутваа, така че да разхлаби хватката и да го дебалансира, а след това нанася удар с крак в областта на дланта, с която пострадалият се е бил подпрял на земята, за да успее да избяга от местопрестъплението. Изложеното недвусмислено обосновава прекия умисъл на подсъдимия за причиняване на съответните по степен телесни увреждания на пострадалия.

Предвид това, че към момента на нанасяне на удара св. С. неколкократно се е бил легитимирал пред подсъдимия като полицейски служител, то следва да се приеме, че подсъдимият е съзнавал, че с действията си причинява телесна повреда тъкмо на лице от състава на МВР, при изпълнение на службата му.

           

            Предвид изложеното, съдът прецени, че с деянието си, подс. А. е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 131, ал. 2 пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

           

            По изложените съображения, съдът призна подс. Б.Н.А. за виновен в това, че на 14.04.2015 г., около 16.00 часа, в гр. София, до спирката на масовия градски транспорт на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Витиня“, чрез нанасяне на удар с дясното коляно по лявата ръка в областта на пръстите, причинил на Г.К.С. средна телесна повреда, изразяваща се в открито смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, реализираща медико-биологичната характеристика трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, като телесната повреда е причинена на лице от състава на МВР (полицейски орган), на длъжност „разузнавач V степен“ в 01 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействия на криминалната престъпност“ към 05 Районно управление на СДВР при изпълнение на службата му – участвал при провеждане на специализирана полицейска операция от служители на 05 РУ-СДВР по линия „Наркотици“ с рег. № 229р-6650/2015г. по описа на 05 РУ-СДВР – престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

            Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимото лице и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с опазване живота и здравето на гражданите. 

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За да прецени конкретното по вид и размер наказание, което следва да се наложи на подс. Б.Н.А. за осъществения от него престъпен състав с горепосочената правна квалификация, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст към датата на осъществяване на инкриминираното деяние – 14.04.2015 г., чистото му съдебно минало към онзи момент, трудовата му заетост, високите спортни резултати, показани от същия, както и дадените от същия обяснения в хода на съдебното следствие, с което до известна степен съдейства за изясняване на обективната фактическа обстановка. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени извършването на деянието в съвкупност с друго престъпление – по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за което е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

 

Предвид изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител, настоящият съдебен състав прецени, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, за осъщественото от него престъпление, следва да се определи при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер към минимума, предвиден в закона.

Същевременно, не е налице такова изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство или многобройни такива, които да налагат извода, че и най-лекото, предвидено в закона – в разпоредбата на чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2 от НК наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

Ето защо съдът наложи на подс. А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години. Така наложеното наказание, съдът прецени, че е едновременно необходимо, заслужено и съобразно с оглед целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

Съдът съобрази, че подсъдимият А. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, че наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок от три години, както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода”. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на по-интензивно въздействие, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдената начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Евентуално такова би се явило разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. С оглед личността на подсъдимия, законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

Воден от изложените съображения, съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне продължителността на изпитателния срок, съдът отчете освен младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало към момента на извършване на престъплението и прецени, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът прецени, че така отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство. Чрез него биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно същото не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подс. А. да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.

 

Съдът, като взе предвид, че престъплението с горепосочената правна квалификация е извършено от подс. А. при условията на реална съвкупност с това, за което е осъден с влязло в сила на 18.01.2016 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4720/2015 г. по описа на СГС, прецени, че са налице предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените му за отделните от престъпления. Ето защо и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му наложи едно общо най-тежко наказание измежду така определените му за горепосочените две престъпления наказания, а именно три години „Лишаване от свобода”. Не са налице предпоставки за увеличаване на така определеното едно общо най-тежко наказание на подсъдимия, по реда на чл. 24 от НК, тъй като посоченото по вид и размер наказание се явява едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

 

Съдът, като съобрази, че подсъдимият А. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, че наложеното му общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” е за срок от три години, както и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

За да прецени конкретната продължителност на изпитателния срок, съдът съобрази посочените вече по-горе обстоятелства, както и това, че изпитателен срок с такава продължителност ще се яви в нужната степен възпиращ подсъдимия от извършване на общественоопасни деяния за един продължителен период, който ще е необходим, но и достатъчен за поправянето и превъзпитанието му. За постигане целите на специалната и генералната превенция не е необходимо подсъдимият да изтърпи така наложеното му едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, тъй като това би била репресия, несъобразена с личността на подсъдимия и прекомерна спрямо проявената от нега степен на обществена опасност.

 

            ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

            За съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от Г.К.С. граждански иск срещу подс. Б.Н.А. в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за обезщетение на претърпените от същия неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на инкриминираното деяние – 14.04.2015 г., до окончателното й изплащане.

            Така предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

            Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, на основните права и свободи, както и на обществения ред, като среда за развитие на индивида.

            Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. А., ангажирана в настоящото производство.

            Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

            В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

            В конкретния случай, следва да се приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие, на пострадалия Г.К.С. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в открито смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на четвърти пръст на лявата ръка, реализираща медико-биологичната характеристика трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни. Същата е резултат на виновното поведение на подсъдимия А..

            С оглед гореизложеното, съдът прецени, че приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по основание и следва да бъде уважен.

            В настоящото производство се претендира обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди. Предвид особения характер на накърненото от деянието благо, репарирането на причинените вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.

            При преценка на размера на дължимото на Г.К.С. обезщетение, съдът взе предвид от една страна обстоятелството, че в резултат на извършеното престъпно деяние С. е преживял продължителна болка и трайна деформация в областта на крайната фаланга на четвъртия пръст на лявата си ръка, както и това, че в резултат на претърпяното увреждане не може да изпълнява някои дейности, свързани със служебните му функции, а именно да пише по десетопръстната система, и се е наложило да смени длъжността си, а от друга - че пострадалият е вече обезщетен за претърпяната трудова злополука.

            По изложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прецени, че подсъдимият Б.Н.А. следва да бъде осъден да заплати на Г.К.С. сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху посочената сума от деня на увреждането – считано от 14.04.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението.

            В останалата му част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявеният от Г.К.С. граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

            ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото, и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия Б.Н.С. да заплати направените по делото разноски в размер на 70 (седемдесет) лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, а направените на досъдебното производство разноски в размер на 50 (петдесет) лева в полза на републиканския бюджет по сметка на МВР.

Съдът осъди подсъдимия да заплати и направените от гражданския ищец и частен обвинител Г.К.С. разноски по делото в размер на 2900 (две хиляди и деветстотин) лева.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

Съдия при СГС: