№ 1556
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602798 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, предл. второ от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител Т.Д. чрез
повереника – адв. Ц.Т., срещу Определение от 23.05.2022 г., постановено по НЧХД
№ 6774/2020 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което частния тъжител Д. е
осъдена на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на Н.Н. сумата от 1 000.00 лв. –
разноски пред въззивната инстанция.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното определение. Твърди се, че представеният пред въззивната
инстанция договор за правна защита и съдействие от защитата не е бил сключен, тъй
като липсвал подпис на страната. Излага се, че не са представени доказателства за
реално плащане на адвокатското възнаграждение, както и че претендираните разноски
вече били присъдени в първоинстанционното производство. Иска се отмяната на
обжалванот определение.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на насрещните страни, от които е
постъпило, в което се излагат подробни съображения за неправилността на подадената
частна жалба. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния тъжител, намира,
че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От материалите по делото се установява, че по повод на тъжба на Т.Д. срещу
Н.Н. в образувано НЧХД № 6774/2020 г. по описа на СРС,НО, 116-ти състав.
1
Производството е приключила с присъда, която е била предмет на въззивен контрол по
ВНЧХД № 785/2022 г. по описа на СГС, НО, XII-ти състав, като с решение от
12.04.2022 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. В хода на производството
пред СГС е било направено искане от подсъдимия за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, по което въззивната инстанция не се е
произнесла.
С молба от 27.04.2022 г., подадена от подсъдимия Николов, чрез адв. К., е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Препис от молбата е изпратен за становище на насрещните страни, които в
законоустановения срок са депозирали възражение срещу същото с доводи, че
претендираните разноски вече са били присъдени с присъдата на СРС.
Софийският районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с
определение от 23.05.2022 г., с което е уважил изцяло направеното искане и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил Т.Д. да заплати на Н.Н. сумата от 1 000.00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е приел, че
са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената молба. Обосновал е
извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 от НПК. На първо място е
счел, че по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022 г. ,
сключен между адв. К. и Н.Н. с уговорено възнаграждение в общ размер на 1 000.00 лв.
за процесуално представителство пред СГС. На второ място е приел, че съгласно
направеното отбелязване в цитирания договор уговореното възнаграждение е било
заплатено в брой и на ръка в деня на подписването.
Настоящият състав на СГС споделя този извод на съдия – докладчикът от
първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани
по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В настоящия случай
е налице първата визирана в чл. 190, ал. 1 от НПК хипотеза, поради което частният
тъжител следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.
При решаване на въпроса на кого да се възложат разноските единственото
изискване е по делото да са налични доказателства за размера им и за това, че те
действително да са заплатени.
Не може да бъде споделено възражението на настоящия жалбоподател, че
разноски не се дължат, поради обстоятелството, че договорът за правна защита и
2
съдействие не бил сключен поради липса на подпис на страните по него. Това е така,
тъй като в кориците на въззивното дело и по-конкретно на л. 35 е видно, че договорът
съдържа подписите и на двете страни. При извършена проверка от настоящия съдебен
състав се установи, че представеният договор за правна защита и съдействие съдържа
всички необходими реквизити. Същият е сключен на 25.01.2022г., от която дата е и
представеното пълномощно, за процесуално представителство по ВНЧХД №
785/2022г. по описа на Софийски градски съд, а сумата от 1000.00 лв. за оказване на
правна защита и съдействие е отбелязана като платена в брой, поради което е
неоснователно и възражението, че не са налице доказателства за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Досежно релевираното в частната жалба възражение, че претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение вече били присъдени в първоинстанционното
производство, настоящата инстанция намира за неоснователно. В приложения към
първоинстанционното производство л. 99 договор за правна защита и съдействие, се
установява, че последният е сключен между адв. К. и Н.Н. на 25.01.2022г., от която
дата е и представеното пълномощно, за процесуално представителство по НЧХД №
6774/2020г. по описа на Софийски районен съд, а сумата от 1000.00 лв. за оказване на
правна защита и съдействие е отбелязана като платена в брой, т.е. предметът на този
договор за правна защита и съдействие касае единствено процесуалното
представителство пред СРС, но не е уговорено такова и за по-горните инстанции.
Затова и е представен нов договор за правна защита и съдействие от 21.05.2022 г. пред
СГС.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е възложил на
частния тъжител разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като е доказан както
размерът им, така и, че същите са действително направени.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което атакуваното с нея определение от 23.05.2022 г. по НЧХД
№ 6774/2020 г. на Софийски районен съд, НО, 116-ти състав, следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, II-ри въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.05.2022г. по НЧХД № 6774/2020 г. на
Софийски районен съд, НО, 116-ти състав, с което Т. В. Д. е осъдена да заплати на
Н.Р.Н. сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4