Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

11.10

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасова Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

93

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, против Решение № 99/14.05.2023 г., постановено по АНД № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-2200289 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че описаното в наказателното постановление нарушение не е доказано по несъмнен начин, респ. че не било доказано „Модекс“ ООД да е имало качеството на работодател спрямо лицето Р. А.. В тази връзка сочи, че Р. А. бил допуснат до проверявания обект /строеж/, находящ се на територията на посоченото дружество, достъпа до която бил ограничен за външни лица. Там лицето било заварено да извършва трудова дейност, характерна за длъжността ***, поради което счита, че било налице трудово правоотношение между „Модекс“ ООД и посоченото лице, характеризиращо се с всички негови елементи.

Въвежда твърдения, че при попълването на декларацията, откритите в проверявания обект лица, вписали под влияние на управителя на „Модекс“ ООД обстоятелството, че техен работодател е „***“ ООД.

Излага съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установявали, че лицето Р. А. е било наето от „***“ ООД или пък от „***“ (*** дружество), а сочели, че единственото лице, в полза на което са били извършвани установените при проверката строително-монтажните дейности, е именно „Модекс“ ООД.

Релевира доводи, че районния съд е обосновал извод за липсата на соченото в АУАН и НП административно нарушение като еднопосочно е интерпретирал гласните доказателства по делото, респ. кредитирал е показанията на ангажираните от „Модекс“ ООД свидетели и е игнорирал тези, дадени от  контролните органи на ДИТ - Кърджали. В тази връзка сочи, че св. Ф. е работник в дружеството, поради което се явява заинтересован от изхода на делото. Същият, с оглед на заеманата длъжност и изпълняваните трудови функции, не е възприел пряко и непосредствено лицата, работещи на обекта. Освен това показанията му били в противоречие с представената по делото справка от ОД МВР - Кърджали  за влизанията и излизания на лицата през границите на Република България. Неправилно били кредитирани от съда и показанията на св. Д. К., тъй като към датата на извършване на проверката 25.07.2022 г. същия не участвал нито в ръководството на „Модекс“ ООД, нито в това на „***“ ООД.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 99/14.05.2023 г., постановено по АНД № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-2200289 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание,  директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От юрисконсулт Н. К. е постъпила молба, в която сочи, че поддържа касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за неправилност на оспореното решение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Модекс“ ООД, се представлява от адв. Т.Б., която в отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. Въведени са съображения, поддържани и в съдебно заседание, че анализът на събраните по делото доказателства категорично сочи, че представляваното от нея дружество не е имало качество на работодател спрямо лицето, посочено в НП, респ. то не е субект на нарушение, за което е наказано с оспореното НП. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение не е безспорно доказано, респ. изводите на районния съд са явявали обосновани и съответни на релевантните доказателства.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-2200289 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С решението е осъдена ИА „Инспекция по труда“ гр. София да заплати в полза на дружеството деловодни разноски в размер на 560 лв.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало, че санкционирания правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, състоящо се в това, че „Модекс“ ООД, в качеството си на работодател, не е уведомило ИА „Главна инспекция по труда“ за приемане на работа в предприятието на лицето Р. А./гражданин на ***/, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а именно от 25.07.2022 г. до 01.08.2022 г. вкл. Изложил е съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказвали по несъмнен начин „Модекс“ ООД да е имал качеството на работодател спрямо посочения чужд гражданин. Посочил е, че е установено обстоятелството, че Р. А. действително е извършвал строителни дейности по монтаж на панели на строяща се сграда,  намираща се в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД, но недоказано останало обстоятелството, че именно дружеството, в качеството на работодател, е наело това лице да изпълнява трудови функции в негова полза. От приетите по делото договори било видно, че „Модекс“ ООД се явявал възложител на строително-монтажни работи на посочения обект, а изпълнението на самите дейности било реализирано от други две фирми – „***“ ООД *** и „***“ ЕООД ***,  с които възложителя имал сключени договори. В тази връзка е посочил, че от съдържанието на Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г. ставало ясно, че „Модекс“ ООД е възложило на строителя „***“ ООД извършването на дейности на обекта в ***, вкл. и такива по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд, от каквото естество е била и извършваната работа от *** граждани, които контролните органи установили на обекта в деня на проверката.

На следващо място е изложил мотиви, че работникът Р. А. е декларирал писмено на 25.07.2022 г., че работи за „***“ ООД, в каквато насока били и показанията на св. А. С., в които същия е посочил, че на място в деня на проверката управителя на „Модекс“ ООД – А. М., е заявил, че *** граждани не били негови работници, а работели за „***“. Предвид това съдът е обосновал извода, че не би могло да се приеме, че лицето Р. А. е било наето на работа от „Модекс“ ООД, като това обстоятелство се разколебавало от писмо на „***“ от 20.07.2022 г., съдържащо данни, че именно това дружество е командировало работници /сред които и Р. А./ да извършват монтажни дейности в обекта на „Модекс“ ООД. По отношение на доводите на АНО, с които същият аргументирал извършено от „Модекс“ ООД нарушение, съставът на районния съд е посочил, че не било доказано Р. А. да е попълнил декларацията си в присъствието и под давлението на управителя на дружеството. Изложил е съображения, че в клаузите на сключените договор между „Модекс“ ООД и „***“ ООД, било предвидено, че същите се прекратяват с извършването и предаването на договорената работа, за което липсвали доказателства, поради което неправилно АНО е приел, че към датата на проверката договорите не пораждали правно действие. Според районния съд, наказващия орган безкритично се доверил на писменото обяснение, дадено от Х. А. на 22.08.2022 г., но същото не кореспондирало нито с показанията на свидетеля Д. К., нито с представеното Удостоверение за актуално състояние на дружеството „***“, в което Х. А. бил съдружник, поради което няма как да не е знаел нищо за посоченото дружество, както твърдял. Съдът е изложил мотиви, че ако контролните органи и наказващия орган бяха анализирали по-подробно доказателствата по преписката, те биха стигнали до различни от възприетите от тях изводи.

В заключение е приел, че при противоречивите данни, събрани по делото, не можело да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Посочил е, че административнонаказващият орган е носител на доказателствената тежест да  установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, което в случая не било сторено. Нарушен бил основен принцип, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Предвид това е отменил обжалваното наказателно постановление и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя.

 Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда“  гр. Кърджали са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

На първо място, касационният съд счита, че единственото безспорно обстоятелство, установено в производството пред районния съд е, че при извършената проверка от служители на ДИТ в обект на контрол – строително-монтажни работи на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум, находящ се в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД, е било констатирано, че на обекта седем лица, сред които и лицето Р. А., извършвали дейности по монтаж на панели на строящата се сграда. Правилно първоинстанционният съд, разглеждащ жалбата против НП, с което е наложена имуществена санкция на работодателя по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, след задълбочен анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателствата, е извършил преценка на законосъобразността на наложената санкция, респ. дали в действителност дружеството се явява работодател на А., за което то е следвало да уведоми писмено ИА ГИТ за започването на работа на това лице, т.е. установено ли е извършеното административно нарушение, за което е санкционирано ЮЛ, в качеството на работодател.

Настоящият касационен състав счита, че представените в производството пред районния съд доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на процесното административно нарушение. Налице са както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова извода, че „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, в качеството си на работодател, е извършило административното деяние, за което е наложена имуществената санкция, както правилно е приел и съставът на Районен съд - Кърджали. В този смисъл, видно от попълнената от Р. А. декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ/на *** език/, същия е посочил, че работи в „***“, с работно място – шоурум на „Модекс“, на длъжност – ***, с работно време от 08.30 ч. до 17.30 ч., почивни дни –неделя и месечно трудово възнаграждение в размер на ***, без да имал сключен трудов договор. Въведените в касационната жалба доводи, че декларацията била попълнена под влиянието на А. М. – управител на „Модекс“ ООД, са неоснователни, тъй като същата е съставена в 15.00 часа на 25.07.2022 г., респ. при повторно посещения на контролните органи на проверявания обект, когато, според предоставените пред районния съд показания на извършилите проверката служители на ДИТ гр. Кърджали, представляващия дружеството управител не е присъствал на проверката. При това положение, няма как при попълване на декларацията от А., от управителя да му е било съобщено или продиктувана, че работи за „***“ ООД.

На следващо място, в хода на административнонаказателното производство, от страна на представителя на „Модекс“ ООД, на контролните органи са били представени писмени доказателства – Договори за строителство и ремонт, съответно от 19.07.2021 г. и 11.10.2021 г., които установяват наличието на договорни отношение между „Модекс“ ООД и „***“ ООД, по силата на които ответникът по касация е възложил на „***“ ООД извършването на СМР на процесния обект, а именно дейност по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термо сандвич панели, облицоване на термопанели с еталбонт и др. Страните са уговорили обекта да бъде предаден на възложителя в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по сметка на изпълнителя. В хода на производството пред районния съд е била представена и фактура № ** от *** г. за авансово плащане от „Модекс“ ООД към „***“ ООД. При извършването на проверката в обекта на ответника на 25.07.2022 г., управителят на юридическото лице изрично е посочил, че заварените при проверката турски граждани, извършващи дейности по монтаж на панели, са работели за „***“ ООД, което е видно и от самите показания на контролните органи. Отделно от това, към административнонаказателната преписка е приложено писмо от 20.07.2022 г. на „***“ (дружество в ***), в което е отразено, че изброените в него лица, сред които и Р. А., са били командировани от това дружество за определен период от време за извършване на монтажни дейности, свързани с търговската дейност на „Модекс“ ООД, като в този смисъл са и показанията на св. Д. К.. Всичко това взето в съвкупност с обстоятелствата, посочени от Р. А. в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, по никакъв начин не обосновава извода, че „Модекс“ ООД се явява работодател това лице, установено да полага труд към момента на извършване на проверката.

Наказващият орган изобщо не е извършил анализ на представените от дружеството доказателства и съответно преценка дали в конкретния случай именно „Модекс“ ООД е изпълнител на извършваните от *** граждани ремонтни дейности, респ. дали дружеството се явява техен работодател, като се е задоволил единствено със съдържанието на дадените в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения от Р. А. – управител на „***“ ЕООД и Х. А. – управител на „***“ ЕООД. По силата на представения към преписката Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г., сключен между „Модекс“ ООД и „***“ ЕООД, последното е изпълнител на строителни дейности по наливане на бетон и довършителни ремонтни работи в процесния обект, т.е. дейностите, които „***“ ЕООД следва да изпълни по този договор очевидно не съвпадат с дейностите по монтаж на панели, извършвани от *** граждани (в т.ч. и Р. А.), установени към момента на проверката. В този смисъл са и обясненията на управителя, че дружеството не е изпълнявало подобни дейности, а лицата, които са ги извършвали, не са били наемани от него. Що се отнася до писмените обяснения на представляващия „***“ ЕООД, в същите са налице значителни противоречия с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Така напр. в своите обяснения А.  твърди, че не знае нищо за фирма „***“ (дружество в ***), нито познава лицата, установени при проверката, а според представеното в производството пред районния съд Удостоверение за актуално състояние на същото дружество, А. е бил съдружник в него, като в същото това дружество са били наети на работа и въпросните лица, за което свидетелстват  и представените по делото за всяко едно от тях Уведомления за започване на осигурена заетост /издадени по електронен път от Института за социално осигуряване на ***, а не от *** дружество,  както се твърди в жалбата/. Последните обстоятелства внасят сериозни съмнения относно достоверността на съдържанието на писмените обяснения от това лице, възприети от АНО като аргумент за ангажиране на административнонаказателната отговорността на „Модекс“ ООД.

Предвид горното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че възприетото от контролните органи качество на работодател на „Модекс“ ООД спрямо Р. А. не е доказано, респ. не е подкрепено с безспорни и категорични доказателства. В случая не се установява това лице, гражданин на ***, да е престирало труд от името и в полза на посоченото дружество, поради което последното не се явява негов работодател и за него не съществува задължение в това му качество да представи уведомление до ИА ГИТ за обстоятелството, че турският гражданин е започнал работа при него, в срока, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. По аргумент от последното, ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника за нарушението, посочено в АУАН и НП, съдът намира за неправилно и незаконосъобразно, до който извод е достигнал и съставът на районния съд.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира депозираната касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба, представено от пълномощника на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, разноски за производството пред касационния съд в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. Заплатеното от дружеството възнаграждение е над минималния предвиден размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но в размера на същото изрично е отразено, че е с включен ДДС, поради което и независимо от надлежно релевираното възражение за прекомерност, разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер на основание § 2а от ДР във вр. с  чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/14.05.2023 г., постановено по АНД № 16/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, да заплати на „Модекс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                                                                                                                                                     2.