Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав, в
публичното съдебно заседание на 13 ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1629 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът “***” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., твърди, че на 27.05.2017г. е бил сключен между „***“ ЕАД – като кредитор и
ответника – като кредитополучател, договор за стоков кредит № 267228, по
силата, на който първия предоставил на втория стоков кредит от 2722.26 лева за
закупуване на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, от които 2648.00
лева кредит и 322.26 лева застраховка с еднократна застрахователна премия.
Ответникът се задължил да върне кредита на 24 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 165.97 лева и 12-та вноска
от 122.55 лева. В чл.6 от договора страните уговорили фиксиран лихвен процент,
който към датата на сключване на договора бил 39.59% годишно или 0.1100% на
ден. Така дължимата договорна лихва възлиза за периода от 20.06.2017г. до 12.01.2018г.
в размер на 673.59 лева. . Ответника Т. е преустановил плащанията по договора
за кредит на 21.06.2017г., а на 29.01.2018г. била обявена предсрочната
изискуемост на кредита. Било подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за
цесия от 29.09.2017г., сключен между „***“ ЕАД и ищцовото
дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по
Договор за стоков кредит № 267228/27.05.2017г., заедно с всички привилегии и
обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата
на вземането с уведомително писмо от страна на ищеца, липсват доказателства за
връчването. Ищцовото дружество за дължимите суми по
договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №491/2018г. по описа на ЛРС,
но ответникът не е била открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
поради което заповедта за изпълнение е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземанията си
по нея. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество процесните суми по Договор за стоков кредит
№267228/27.05.2017г.; за които е издадена и заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.491/18г. ЛРС.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Т.М.Т. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит.
Назначения му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като
той не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие
спрямо него.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2017г. е бил сключен между „***“ ЕАД – като кредитор и
ответника – като кредитополучател, договор за стоков кредит № 267228, по
силата, на който първия предоставил на втория стоков кредит от 2648 лева за
закупуване на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, и 322.26 лева
застраховка с еднократна застрахователна премия. Ответникът се задължил да
върне кредита на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от
които в размер на 165.97 лева и 12-та вноска от 122.55 лева. В чл.6 от договора
страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил 39.59% годишно или 0.1100% на ден, поради което и дължимата договорна лихва
възлизала за периода от 20.06.2017г. до 12.01.2018г. в размер на 673.59 лева.
По делото не се спори, че ответника е преустановил плащанията по договора за
кредит на 21.06.2017г. и на основание чл.12 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД
дължи и лихва за забава върху непогасената главница, която за периода 21.06.2017г.
до 9.03.2018г. възлиза в размер на 62.39 лева.
На 09.02.2018г. било подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за
цесия от 29.09.2017г., сключен между „***“ ЕАД и ищцовото
дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по
Договор за стоков кредит № 267228/27.05.2017г., заедно с всички привилегии и
обезпечения. С пълномощно „***“ ЕАД упълномощили „***“ ООД да уведомява от
тяхно име всички длъжници по прехвърлените вземания
по Рамков договор за цесия от 29.09.2017г. Към исковата молба е представено
уведомление от ищеца до ответника, с което първия уведомява втория за
извършената цесия на вземанията по договора. По настоящото дело и приложеното
заповедно производство, не са представени доказателства дали това уведомление е
връчено на ответника и кога, а дори и доказателства да е правен опит
уведомлението да се връчи на длъжника.
Ищцовото
дружество за дължими суми по процесния договор е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 491/2018г. по описа на ЛРС, но
ответникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
поради което заповедта за изпълнение е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземанията си
по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че предявения иск се явява изцяло неоснователен, тъй като ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответника, защото той не е
бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо
него.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж.
решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г., I т.о., ТК; решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.дело № 2352/2013г., II т.о., ТК; решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.дело № 12/2009г., II т.о.,
ТК и други/, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходяща от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В съдебната практика също се приема и че
съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от стария кредитор, но
последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на
цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е
валидно и поражда действие.
В случая по делото е представено пълномощно от „***“ ЕАД, с което
упълномощили „***“ ООД да уведомява от тяхно име всички длъжници
по прехвърлените вземания по Рамков договор за цесия от 29.09.2017г. Към
исковата молба е представено уведомление от ищеца до ответника, с което първия
уведомява втория за извършената цесия на вземанията по договора. По настоящото
дело, а и по приложеното заповедно производство, не са представени
доказателства дали това уведомление е връчено на ответника и кога, а дори и
доказателства да е правен опит уведомлението да се връчи на длъжника, на
съобщен от него адрес или регистриран постоянен и настоящ такъв.
За да породи действие цесията спрямо ответника – длъжник е следвало уведомлението
за цесията да му се връчи лично, като съобщение за цесия връчено на особен
представител не поражда действие. В случая ответникът – длъжник не е открит и
му е бил назначен особен представител по реда на чл.47 от ГПК. Особеният
представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може
да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването за цесията. Това следва от разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК,
който изисква за действия представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е че
договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на
съобщение за цесията е част от възникването на това право и също изисква
изрично упълномощаване, за да може това съобщение да бъде получено.
Съгласно чл.29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител
са необходими две неща – изрично съгласие на особения представител да приеме
това съобщаване /което ще е с оглед възможността на особения представител да
доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия/ и одобрение на съда.
Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6
на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело
№ 6/2012г. на ОСГТК.
Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде
освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде
прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е
длъжен“ на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Правото
на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да
съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира, поради
което искът му е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. В
този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017г. на Апелативен съд – гр.Бургас по
в.търг.дело № 154/2017г.
Поради отхвърляне изцяло на иска, направените по делото разноски
остават в тежест на ищеца.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ООД със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК ***,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., против Т.М.Т., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен
иск, че дължи сумите от 2722.26 лева , представляваща
дължима главница по Договор за стоков кредит № 267228/27.05.2017г.; 673.59
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.06.2017г. до 12.01.2018г.; 62.39
лв., представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода 21.06.2017-09.03.2018г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.03.2018г. до
окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното производство за
заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 491/2018г. по описа на ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобщението за изготвеното решение да се изпрати на ответника чрез
назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред МОС
РАЙОНЕН СЪДИЯ: