РЕШЕНИЕ

№ 118

гр.Поморие, 09.08.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 03 юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 93 по описа за 2017 г.  и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от ищцата И. Д.П. ***  ,  против ответника ПК „Фар „ със седалище и адрес на управление в гр.Поморие представлявана от управителя Ф.Н.   . Твърди се ,че ищцата по сключен с ответника трудов договор изпълнявала длъжността „продавач консултант „ с месечно трудово възнаграждение  в брутен размер 798  лв.Твърди се ,че със заповед №1/01.02.2017 г. считано от същата дата е било прекратено трудовото й правоотношение с ответника ,по нейна молба ,тъй като ответникът не изпълнявал задължението си да заплаща редовно на ищцата договореното трудово възнаграждение за всеки от месеците в периода от м.октомври 2016 г. до м.януари 2017 г.Твърди се също така ,че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищцата обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в размер на 798 лв. ,както и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван годишен отпуск за два дни в размер на 54,36 лв..Иска се осъждане на ответника  да изплати на ищеца сумата 3192  лв. представляващи общия размер на дължимите трудови възнаграждения  за всеки от месеците в периода от м.октомври 2016 г. до м.януари 2017 г.Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 54,36 лв. , представляваща неизплатено обезщетение, дължимо на основание чл.224 от КТ ,за неизползван годишен отпуск -2 дни. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца 798 лв. ,представляващи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.221,ал.1 от КТ .Претендират се и направените по делото разноски.Представя доказателства.

Предявените от ищеца  обективно съединени искове са с правно основание по чл.128,вр. с чл.242 от КТ  , по чл.224,ал.1 от КТ и по чл.221,ал.1 от КТ .

В срока по чл.131 ,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на иска . В отговора ответникът оспорва по основание и размер предявените искови претенции . Признава се наличието на  трудово правоотношение с ищцата ,което е било прекратено така както се сочи в исковата молба .Твърди се ,че на ищцата  е била изплатена сума в размер на 150 лв. за всеки от месеците октомври ,ноември и декември 2016 г. и дължими са останали по 437,22 лв. за м.октомври и ноември 2016 г. , 501,23 лв. за м.декември 2016 г. и 1059,51 лв. за м.януари 2017 г. ,като в последната сума са включени и обезщетенията по чл.221,ал.1 от КТ и по чл.224 от КТ .Твърди се също ,че е сключено споразумение с ищцата за разсрочено плащане на дължимите суми . Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани по размер . Иска се присъждане на направените по делото разноски .   Представя доказателства.

За да се произнесе по предявените  искове , съдът се запозна подробно със становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с приложимите законови разпоредби , прие следното.

Не се спори между страните , а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответната кооперация ,където е изпълнявала длъжността „продавач-консултант ” за времето от 27.04.2015 г. до 01.02.2017 г. , което е видно от представените препис от трудов договор №1/27.04.2015 г. ,допълнителни споразумения  към същия от 26.10.2015 г.,05.01.2016 г. и от 31.01.2017 г. .Не се спори също ,че трудовото правоотношение на ищцата с ответната кооперация е било прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,считано от 01.02.2017 г. , което се установява от представената заповед №1/01.02.2017 г. издадена от управителя на ПК Фар-Поморие за прекратяване на трудовия договор на ищцата , като в същата заповед е посочено ,че на ищцата следва да се изплати на основание чл.224,ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 2 дни в размер на 54,36 лв. и обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ  в размер на брутно трудово възнаграждение – 598 лв. . Представени са списък ведомости на персонала-получени социални разходи за месеците от октомври 2016 г. до януари 2017 г. включително , неоспорени от ищцата и подписани от нея  ,  видно от които  за всеки от месеците от октомври до декември 2016 г. включително на ищцата е  изплатена сума в размер на 150 лв. ,както и 100 лв. аванс за м.октомври 2016 г. ,видно от представения РКО подписан от ищцата и също неоспорен от нея .  Представени са и разплащателни ведомости за посочения по-горе период , видно от които за всеки месеците от октомври до декември 2016 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение 596 лв. , а за м.януари 2017 г. начисленото брутно трудово възнаграждение е било 648 лв. . По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от заключението ,на която се установява , че общата дължима сума на ищцата за трудово възнаграждение за процесния период ,както и за претендираните обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ и по чл.221,ал.1 от КТ е в размер на 2738,58 лв. ,от които обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ- 198,66 лв. ,обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ 596 лв. и неизплатено трудово възнаграждение за процесния период 1943,92 лв. ,като посочените суми са изчислени въз основа на брутния размер на трудовото възнаграждение ,преди приспадане на дължимите суми за ДОД и осигурителни вноски .Видно от заключението на извършената по делото допълнителна съдебно счетоводна експертиза неизплатените суми за трудово  възнаграждение на ищцата за процесния период са в общ нетен размер от 1898,06 лв.,от които по 587,22 лв. за всеки от месеците октомври и ноември 2016 г. ;651,23 лв. за м.декември 2016 г. и 622,39 лв. за м.януари 2017 г. ,като от така изчисления нетен размер на трудовото възнаграждение за всеки от месеците-след приспадане на ДОД и осигурителни вноски ,са приспаднати изплатените на ищцата суми по 150 лв. за всеки от месеците от октомври до декември 2016 г. включително и 100 лв. аванс за м.октомври 2016 г. . Размерът на обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ изчислено по реда на чл.228 от КТ на база брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ месеца на освобождаване от длъжност е 598 лв. , а нетния размер на същото обезщетение е 538,20 лв. Относно размера на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ ,вещото лице е установило ,че ищцата има общо  7 дни неползван платен годишен отпуск , за които обезщетението е в брутен размер на 198,66 лв. ,изчислено на база среднодневно брутно възнаграждение от 28,38 лв. , като предвид това ,че са начислени 54,36 лв. за два работни дни ,остават за доначисляване 144,30 лв.  . Общия нетен размер на всички дължими суми на ищцата  в това число и полагащите се обезщетения е изчислен на 2738,58  лв.

При така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът прие следните правни изводи :

По предявеният иск с правно основание по чл.128,вр. с чл.242 от КТ : Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден , а в чл.128 от КТ е предвидено задължение за работодателя да начислява и заплаща в уговорените срокове дължимото трудово възнаграждение, като в чл.270 от КТ са предвидени мястото, сроковете и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ответника-работодател е  да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задължението си за изплащането на дължимите на работника трудови възнаграждения ,а в тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудовото правоотношение ,по което е дължимо претендираното трудово възнаграждение ,както и размера на същото възнаграждение . В случая не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото ,че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала в ответното сдружение длъжността  „продавач-консултант ” за времето от 27.04.2015 г. до 01.02.2017 г..Не се спори и относно обстоятелството ,че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено с представената по делото заповед за уволнение, на посоченото в същата основание по чл.327 , ал.1 т.2 от КТ , считано от 01.02.2017 г.. Установява се от представените списък ведомости на персонала-получени социални разходи за месеците от октомври 2016 г. до януари 2017 г. включително и РКО от 21.12.2016 г. ,неоспорени от ищцата и подписани от нея  ,  че   за всеки от месеците от октомври до декември 2016 включително на ищцата е  изплатена сума в размер на 150 лв. ,както и 100 лв. аванс за м.октомври 2016 г. По делото не са представени доказателства от ответната кооперация  , че е изпълнила задължението си да заплати в пълен размер трудовото възнаграждение на ищцата за всеки от месеците октомври 2016 г. до януари 2017 г. , като липсват и такива твърдения от страна на ответника , поради което съдът прие предявеният иск за доказан по основание . Относно размера на трудовото възнаграждение на ищцата , съдът прие следното : От заключенията на извършените по делото съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава , неоспорени от страните , които съдът приема като обосновани и правилни ,се установява ,че неизплатените суми за трудово  възнаграждение на ищцата за всеки от месеците включен в процесния период в техния нетен размер , са 587,22 лв. за всеки от месеците октомври и ноември 2016 г. ;651,23 лв. за м.декември 2016 г. и 622,39 лв. за м.януари 2017 г. или в общ нетен размер от 2416,32 лв. , като след приспадане на изплатените на ищцата суми за социални разходи по 150 лв. за всеки от месеците от октомври до декември 2016 г. и 100 лв. аванс за м.октомври 2016 г. , дължима остава сумата 1898,06 лв. общ нетен размер на дължимите възнаграждения или 2486 лв. брутен размер на същите ,изчислен съобразно начисленото месечно брутно възнаграждение по представените платежни ведомости заедно с начислената и неизплатена сума от 150 лв. за социални разходи за м.януари 2017 г. и след приспадане на изплатения аванс 100 лв.  . Поради изложеното , искът следва да се уважи в доказания брутен размер на дължимите трудови възнаграждения за процесния период от 2586 лв., а в останалата си част до претендирания брутен размер от 3192 лв. следва да се отхвърли .  

По предявеният иск с правно основание по чл.224,ал.1 от КТ ,съдът прие следното : Съгласно чл.224,ал.1 от КТ , при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж . Относно размера на обезщетението ,в чл.224 ,ал.2 от КТ е предвидено ,че същото се изчислява към деня на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.177 от КТ. В случая не  се спори  относно обстоятелството ,че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено с представената по делото заповед за уволнение, на посоченото в същата основание по чл.327 , ал.1 т.2 от КТ . Не се спори и относно обстоятелството ,че с представената заповед за уволнение изходяща от ответника на ищцата е начислено обезщетение в размер на 54,36 лв. за неползван редовен платен годишен отпуск 2 дни . От заключението на на извършената по делото експертиза се установява ,че ищцата има общо 7 дни неползван платен годишен отпуск ,като размерът на обезщетението за тези дни е 198,66 лв. .Предвид това обаче ,че се претендира обезщетение само за два дни неползван отпуск в размер на 54,34 лв. искът следва да се уважи за този размер така както е предявен .

По предявеният иск с правно основание по чл.221,ал.1 от КТ ,съдът прие следното : Съгласно чл.221 ,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327,ал.1,т.2 от КТ  работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието  ,който при безсрочно трудово правоотношение съгласно чл.326,ал.2 от КТ е 30 дни . Видно от заключението на извършената експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението изчислен съгласно чл.228,ал.1 от КТ е 598 лв.  и това е размерът на дължимото обезщетение  по чл.221,ал.1 от КТ . По делото не са представени доказателства от ответника ,че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 598 лв.  ,като липсват и такива твърдения от страна на ответника . Поради изложеното съдът прие ,че предявеният иск с правно основание по чл.221,ал.1 от КТ  следва да се уважи за доказания размер от 598 лв. , като в останалата си част над този размер до претендирания размер от 798 лв. следва да се отхвърли .

Предвид частичното уважаване на ищцовата претенция   , на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да  заплати на ищеца съобразно с уважената част от иска сумата 364,72 лв. , представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице  . На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 44,80 лв. представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение ,съобразно с отхвърлената част от иска . Съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса по делото, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС  д.т.  150 лв. определена съобразно предписанието на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по 50 лв., за всеки от съединените искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.221,ал.1 от КТ  .

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд ,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул…. ,ЕИК… представлявана от управителя Ф.Н.Н.  ДА ЗАПЛАТИ  на И. Д.П.   , ЕГН********** *** , сумата 2486 лв., представляваща общия размер на неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците  октомври ,ноември , декември 2016 г. и за месец януари 2017 г. , като отхвърля иска в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 3192 лв. .

ОСЪЖДА  Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие ,   да заплати на И. Д.П. ***  , сумата  54,36 лв. представляващи брутния размер на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 2 дни .

ОСЪЖДА  Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие ,   да заплати на И. Д.П. ***  , сумата  598 лв. представляващо брутния размер на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,като отхвърля иска в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 798 лв..

 ОСЪЖДА  Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие ,   да заплати на И. Д.П.   364,72 лв. ,представляващи направени разноски по делото съобразно с уважената част от иска  .

ОСЪЖДА И. Д.П.   да заплати на Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие  44,80 лв. разноски по делото ,съобразно с отхвърлената част от иска  .  

ОСЪЖДА  Потребителска кооперация Фар Поморие  със седалище и адрес на управление в гр.Поморие , да заплати по сметка на ПРС  д.т. в размер на 150   лв. .

 

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :