№ 5638
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506044 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6044/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ж. С. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №3484 от 27.02.2024 г по гр.д.№30682/23 г на СРС
, 66 състав ; в частта , с която е признато за установено , че въззивникът дължи на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 3,48 лв. - стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.05.2020 г за ателие за
химическо чистене в гр.София бул.******* , ведно със законната лихва от 13.03.2023г до
окончателното изплащане на сумата , сумата от 0,92 лв лихва за забава върху посочената
главницаза периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г. и сумата от 6,27 лв, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2020г - м.08.2020г. , ведно със
законната лихва от 13.03.2023г до окончателното изплащане на сумата , за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №10050 от 05.04.2023 г по ч.гр.д.
№13170/23 г на СРС , 66 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 58,67 лв разноски в заповедното производство и
сумата от 332,46 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не е
налице неоснователно обогатяване , защото не е доказано , че въззивникът е ползвал имота –
имотът е ползван от друго лице-наемател . Фактурата и всички документи са съставени на
1
трето лице , което е ползвало имота . Неправилно СРС не е допуснал ССЕ и свидетелски
показания на въззивника .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Б.” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.03.2024 г
и е обжалвано в срок на 01.04.2024 г /по ел.поща /.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи
въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на
предявените искове .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел следното . От приетия по делото
нотариален акт за договор за продажба на ателие за химическо чистене от 27.11.1996 г се
установява, че Столична община е продала на ищеца Ж. С. С. ателие за химическо чистене,
находящо се в гр. София, бул. „*******. Според приемо-предавателен протокол на
13.01.1996г. ищецът е влязъл във владение върху горепосочения обект. От приетата по
делото кадастрална карта, се установява, че процесният недвижим имот се намира в
могофамилна жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост.
Според СРС по аналогия от чл.149 ал.3 ЗЕ когато юридическо лице, което се помещава в
отделен имот от сграда - етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на
топлинна енергия се извършва по реда на чл.150 ал.1 ГПК . Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150 ал.3 ЗЕ в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си
по чл.150, ал.3 ЗЕ. Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
Според СРС при кредитиране заключението по СТЕ трябва да се приеме , че монтираните
2
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от „Б. България” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Според СРС възражението на ответника, че през процесния период имотът се е ползвал от
друго лице, съответно , че исковете е следвало да бъдат предявени срещу него , е
неоснователно. Не са събрани доказателства, че наемателят, въз основа на сключения
договор за наем, е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида на
негово име, съответно да е станал клиент на топлинна енергия за стопански нужди при
съгласие на собственика. Правоотношенията между страните по сключения договор за наем
следва да се уредят на плоскостта на института на неоснователното обогатяване.
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част . Видно от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и от исковата молба ищецът е предявил искове на основание
неоснователно обогатяване ; при изрични твърдения , че ответникът като собственик на
ателие за химическо чистене е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но не е
подписал писмен договор .
Неправилно СРС е разгледал исковете на договорно основание и ги е квалифицирал по
чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД . Правата и
задълженията на потребителите за стопански и за битови нужди са съвсем различни по ЗЕ и
ОУ /2016 г / .
Произнасянето в противоречие с изрични фактически твърдения на ищеца в основанието на
иска му е произнасяне по непредявени искове -решение №317 от 27.06.2012 г по гр.д.
№117/12 г на ВКС , IV ГО . Съгласно чл.270 ал.3 изр.3 ГПК решението на СРС трябва да се
обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на действително
предявените искове .
При новото разглеждане на делото СРС трябва да се произнесе и по разноските по делото ,
включително и пред настоящия съд .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА решение №3484 от 27.02.2024 г по гр.д.№30682/23 г на СРС , 66 състав ; в
частта , с която е признато за установено , че Ж. С. С. ЕГН ********** от гр.София дължи
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 3,48 лв. - стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 31.05.2020 г за ателие за
химическо чистене в гр.София бул.******* , ведно със законната лихва от 13.03.2023г до
окончателното изплащане на сумата , сумата от 0,92 лв лихва за забава върху посочената
главницаза периода от 01.07.2020г. до 06.03.2023г. и сумата от 6,27 лв, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2020г - м.08.2020г. , ведно със
законната лихва от 13.03.2023г до окончателното изплащане на сумата , за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №10050 от 05.04.2023 г по ч.гр.д.
№13170/23 г на СРС , 66 състав ; както и Ж. С. С. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 58,67 лв разноски в заповедното
производство и сумата от 332,46 лв., представляваща разноски в исковото производство
пред СРС ; като постановено по непредявени искове .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС , при съобразяване на
указанията в мотивите на настоящото решение .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4