№ 17963
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110169872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 286477/22.12.2022 г. на Г. А. Д. срещу
„...............“ ООД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните
искове: 1./ установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал.
1, вр. чл. 5, от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на сумата от 145,41 лева при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, като протИ.речаща или заобикаляща закона,
евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна
клауза, както и 2./ осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата в
размер на 145,41 лева – недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 11, ал. 1, вр.
чл. 5 от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г., предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 30.10.2022 г. е бил сключен
Договор за потребителски кредит № 757302/30.10.2022 г. между „...............“ ООД – като
заемодател, и Г. А. Д. – като заемател, по силата на който заемодателят поел задължение да
предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, срещу насрещно
задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя едноседмични погасителни
вноски. Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се задължавал в
тридневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, отговарящи на определени от заемодателя условия, което задължение според ищеца
било явно неизпълнимо от длъжника в посочения кратък срок. Съгласно чл. 11, ал. 1 от
договора при непредставяне на обезпечение в срок или в случай, че представеното
обезпечение не отговаря на условията на кредитора, на заемополучателя се начислявала
неустойка в размер на 145,41 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в приложение
към договора за заем. Ищецът твърди, че още при сключване на договора за заем му била
начислена неустойка в размер на сумата от 145,41 лева, тъй като не предоставил в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение съобразно изискванията, предвидени в
договора. Твърди, че при сключване на договора погасил доброволно сумата в размер на
61,00 лева, а на 04.11.2022 г. погасил и сумата в размер на 610,00 лева, или общо
1
заплатената от него сума по договора възлизала на 671,00 лева, с което счита, че изцяло е
погасил задълженията по него, вкл. и начислената му неустойка. Излага твърдения, че
договорът за заем е нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан
на ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа
информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да
са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна твърди,
че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава
максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, считайки, че при изчисляването му следва
да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Счита договора за заем за
нищожен и поради нищожност на клаузата на уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че
клаузата предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение
заобикаля закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, доколкото е недопустимо да се кумулира с
обезщетение за забава, евентуално протИ.речи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна
клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. По изложените съображения моли да бъде
прогласена нищожността на неустоечната клауза и ответното дружество да бъде осъдено да
му заплати сумата в размер на 145,41 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожната клауза за неустойка. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„...............“ ООД, в който признава за основателен установителния иск за нищожност на
неусточената клауза на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от процесния договор за заем и прави искане за
постановяване на решение при признание на иска досежно тази претенция. Оспорва
основателността на предявения осъдителен иск при твърдения, че ищецът не му е заплатил
сумата за неустойка по договора.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С определението по реда на чл. 146 ГПК и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК съдът е
задължил ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по
делото Договор за паричен заем № 757300/30.10.2022 г., ведно с погасителен план и СЕФ,
както и справка за извършени плащания по него, вкл. платежни нареждания, разписки и
извадки от счетоводните книги. С определението си съдебният състав, на основание чл. 161
ГПК, е предупредил ответната страна за неблагоприятните последици при неизпълнение на
задължението за представяне на гореизброените документи – ще приеме, че съзнателно
страната създава пречки за установяване на фактите, които ищецът цели да докаже с
изискваните документи, т. е. ще преценява последните съобразно нормата на чл. 161 ГПК.
До приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 190, ал. 1 ГПК. Същевременно в срока по чл. 131 ГПК последният е
изразил изрично становище за основателност на претенцията за прогласяване нищожност на
неустоечната клауза, инкорпорирано в искането му по реда на чл. 237 ГПК. Поради това и с
оглед процесуалното поведение на ответното дружество, както и с оглед констатациите на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорена в срока по
чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, районният съд приема, че между страните по делото не се спори
относно факта на сключен помежду им Договор за потребителски кредит №
757302/30.10.2022 г., по силата на който „...............“ ООД – като заемодател, е поел
задължение да предостави на Г. А. Д. – като заемател, паричен заем в размер на сумата от
500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя
едноседмични погасителни вноски. Не се спори също, че заемодателят е изпълнил
задължението си за предаване на заемната сума, която е била реално получена от ищеца.
Страните не спорят и по съдържанието на процесния договор и конкретно, че съгласно чл.
5, ал. 1 от него заемателят се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция
или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от
заемодателя условия, като съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при непредставяне на
обезпечение в срок или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията на
кредитора, на заемополучателя се начислявала неустойка в размер на 145,41 лева, с начин на
2
разсрочено плащане, посочен в приложение към договора за заем.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата ССчЕ, което преценено по реда на
202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област, се установява, че по процесния договор за паричен заем №
757302/30.10.2022 г. са били извършени 2 броя плащания от страна на Г. А. Д. – плащане на
30.10.2022 г. на сума в размер на 61,00 лева /която е отразена в счетоводството на ответника
като „задържана“ от него първа погасителна вноска в момента на подписване на договора и
усвояване на заема/ и плащане на 04.11.2022 г. на сума в размер на 610,00 лева. След
извършената справка в счетоводството на ответното дружество експертът е констатирал, че
с посочената сума е погасен в пълен размер отпуснатият заем, като платената сума е
послужила за погасяване по пера на следните задължения по договора: 500,00 лева – платена
главница, 25,59 лева – платена лихва, 145,41 лева – платена неустойка. Вещото лице е
посочило, че при включване в ГПР на платената неустойка, то ГПР би бил в размер на
1 249,59 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване
недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че
е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията
на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о./.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на
императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което
обуславя нищожността на клаузата.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена
индивидуално.
На първо място, настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретния случай
не са налице предпоставките на закона за постановяване на решение при признание на иска
досежно исковата претенция за прогласяване нищожността на неусточената клауза на чл. 11,
ал. 1, вр. чл. 5 от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г. Съгласно нормата на чл.
237, ал. 1 ГПК „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието“. В настоящия случай
не са налице визираните в чл. 237, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като липсва надлежно сезиране на съда от страна на ищцовата
страна с искане за постановяване на решение по посочения облекчен процесуален ред.
Именно поради това съдът е разгледал делото по общия ред и съответно дължи произнасяне
на решение по същество на делото.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между „...............“
ООД – като заемодател, и Г. А. Д. – като заемател, е сключен Договор за потребителски
кредит № 757302/30.10.2022 г., по силата на който заемодателят е поел задължение да
предостави на заемателя паричен заем в размер на 500,00 лева, срещу насрещно задължение
на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя едноседмични погасителни вноски. Не се
спори, че заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, която е
била реално получена от ищеца. Страните не спорят и по съдържанието на процесния
договор за заем и конкретно, че съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от него заемателят се е
задължил в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
3
следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лица, отговарящи на определени от заемодателя условия, като съгласно чл. 11, ал.
1 при непредставяне на обезпечение в срок или в случай, че представеното обезпечение не
отговаря на условията на кредитора, на заемополучателя се начислявала неустойка в размер
на 145,41 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в приложение към договора за заем.
Спорен между страните е въпросът заплатил ли е ищецът начислената му сума за
неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора в размер на 145,41 лева за неизпълнение на
задължението по чл. 5 от него за предоставяне на обезпечение.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,61 % /извод за което съдът
прави съобразно нормата на чл. 161 ГПК и констатациите на вещото лице по ССчЕ/, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Той обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на 145,41 лева, която
се начислява от заемодателя съобразно чл. 11 от договора.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 145,41 лева,
която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С
4
уговорената в чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума - т. нар. „скрита
възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок за изпълнение на
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на
обезпечение за връщане на заема. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от определен тип, той е можел да постави сключването на договора
за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните,
че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за
неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение –
банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата,
нужни за издаването на банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че
обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Тя попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението
на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката възлиза на около ¼ от
отпуснатия заем и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК – 1 249,59 % съобразно кредитираното експертно
заключение по ССчЕ. Съдът приема, че уговорената в чл. 11, ал. 1 неустойка представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора е посочен
годишен процент на разходите, без включването в него на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1
не може да бъде изпълнена отредената му функция – да даде възможност на потребителя по
ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
5
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Следователно оспорената клауза на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от процесния договор за
паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и искът следва да бъде уважен на това основание.
С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност – за
установяване, че процесната клауза за неустойка заобикаля закона и че е уговорена в
протИ.речие с добрите нрави, поради което не дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
От приетото експертно заключение на ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установи, че заемателят е погасил изцяло сумите по
договора за паричен заем, вкл. и сумата от 145,41 лева – неустойка съгласно чл. 11, ал. 1, вр.
чл. 5 от договора.
Предвид доказване на факта на плащане на сумата от 145,41 лева – неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от договора за заем, в тежест на
ответника е да докаже основание за задържане на сумата. Тъй като посочената клауза съдът
прие за нищожна поради протИ.речие със закона и неравноправност, то липсва основание за
задържане на сумата от ответника, респ. искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 145,41 лева е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса – 100,00 лева, платен депозит за ССчЕ –
350,00 лева, и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита
и съдействие, находящ се на л. 7 от делото – по 500,00 лева за всеки отделен иск или общо 1
000,00 лева. В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и вида и броя на
извършените процесуални действия по делото. Съгласно а чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Следователно,
с оглед броя на предявените искове ищецът има право на разноски за платен адвокатски
хонорар за оказана правна защита по два броя искови претенции. Съобразявайки
приложимата в конкретния случай норма на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, съдът намира, че полза
на последния следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата
от 800,00 лева – или адвокатско възнаграждение в минимален размер от по 400,00 лева за
всеки от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5, от Договор за
паричен заем № 757302/30.10.2022 г., сключен между Г. А. Д. и „...............“ ООД, по
предявения от Г. А. Д., ЕГН **********, срещу „...............“ ООД, ЕИК ................., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
ОСЪЖДА „...............“ ООД, ЕИК ................., да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 145,41 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г., представляваща неустойка
по чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от договора за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...............“ ООД, ЕИК ................., да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 1 250,00 лева – разноски за
6
настоящото производство за платени държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7