Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№62

гр. София, 21.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВО ПЕТРОВ

 

При секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдията НА дело №196/2016г., по описа на БРС, НО,1-ви състав, за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.И.Н.,*** от 21.03.2016г. на Директора на РДГ - София, с което за нарушение на чл.213, ал. 1, т.2 от Закона за горите, му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, оспорва същата. Моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

На 24.09.2015г., въз основа на подаден сигнал, свидетелите В.И.Л. /главен специалист горски инспектор/, П.И.П. /главен специалист горски инспектор/ и М.Г.М. /специалист горски инспектор/, служители на РДГ София, извършили проверка в с. С., вилна зона "Лозята", за незаконен добив на дървесина. Било установено, че на същата дата жалбоподателят П.И. Николовтранспортира с МПС "УАЗ - 69" - без регистрационна табела - 1.1 пр.м.куб. дърва за огрев от цер, на 1.0 непридружени с превозен билет. Съставен бил констативен протокол, а въз основа на резултата от проверката, св.П. съставил АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, подкрепени от показанията на разпитаните по делото свидетели Л., П. и М.. Доказателства, които да ги опровергаят от страна на жалбоподателя, не бяха представени. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят събраните, респ. да дадат основание за възприемане на друга фактическа обстановка, като неоснователни се явяват доводите му, че не следва да бъде ангажилрана отговорността му поради това, че дървата са намерени от него. Безспорно е установено по делото, че на 24.09.2015г., жалбоподателят е транспортирал 1.1 пр.м.куб. дърва за огрев от цер, непридружени с превозен билет, с което е нарушил забраната по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Независимо от начина, по който е придобита дървесината, в посочената норма е въведена забрана за транспортирането й без превозен билет, чието нарушаване е скрепено със санкцията, посочена в чл.266, ал. 1 от ЗГ.

При тази фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е доказано по безспорен и категоричен начин. Доводите в противната насока, поддържани от жалбоподателя, съдът намира за лишени от основание.

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, противно на твърденията, поддържани от жалбоподателя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са предвидените форми и производство, и съдържат формалните реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В конкретния случай е налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи, и правната квалификация, дадена от административнонаказващия орган, и направените изводи са правилни. Съществува пълно съответствие между описанието на нарушението и правната квалификация, дадени както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Наказващият орган е определил наказание съобразно пределите, предвидени в закона, като наказанието е в размер към минималния такъв, предвиден в закона. В тази връзка, неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК. Независимо от ниската стойност на обекта на посегателство, личността на дееца и значително по- високата му степен на обществена опасност препятстват възможността за прилагането му. Установява се по делото, че жалбоподателят нееднократно извършва нарушения на Закона за горите, което сочи на трайна склонност към извършване на този вид административни нарушения, поради което деянието, извършено от него не е малозначително.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя и за нарушение разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. В настоящия случай приложимата норма е чл.273 от ЗГ, който е специален по отношение на ЗАНН, поради което и попада в изключенията, предвидени в чл.20, ал.4 от ЗАНН. Съгласно специалния закон, отнемат се в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от тяхната стойност, както и независимо от това дали принадлежат или не на дееца, освен ако не бъдат представени доказателства, че вещта е използвана без знанието и съгласието на собственика. В настоящия случай такива доказателства не бяха представени, поради което законосъобразно административно наказващият орган е приложил нормата на чл.273 от ЗГ.

По изложените съображения, предвид липсата на нарушения, обосноваващи наличие на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде потвърдено. Подадената жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № С.. на Директора на РДГ - София, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на П.И.Н. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                   Районен съдия: