Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 24.08.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 782 по описа за 2013 година на Софийски
градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ.
В исковата молба ищците А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л. предявяват положителни установителни
искове против “С.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******* и “Р.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
за установяване съществуването на вземанията на ищците към ответника “С.” ЕООД (в
несъстоятелност), произтичащи от развалянето на Предварителен договор за
продажба на недвижим имот в строеж, сключен на 05.06.2006 г. между ищците като
купувачи и първия ответник като продавач, за сумата от 33 673,15 евро – връщане
на платена част от продажната цена на имота, 31 326,98 евро договорна
неустойка към 01.02.2012 г., дължима на основание чл.6.2 от сключения между
страните предварителен договор, претърпени вреди в размер на 8 770 евро във
връзка с платена съгласно договора за доставка на обзавеждане сума вследствие
неизпълнение на длъжника по предварителния договор, вреди в размер на
11 839,85 лева, равняващи се в евро на 6 053,62 евро, представляващи
заплатени съдебни разноски по търг. дело № 178 от 2010 г. по описа на
Плевенския окръжен съд, и претърпени вреди в размер на 2 000 евро за
разходи за консултация и представителство по търг. дело № 1249/2011 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-13 състав (делото за несъстоятелност на “С.- БГ” ЕООД).
Ищците твърдят, че част от вземанията
им били оспорени от втория ответник “Р.Т.Б.” ЕООД в производството по несъстоятелност на първия ответник
и изключени от списъка на приетите от синдика вземания с определение по чл.
692, ал. 4 от ТЗ на съда по несъстоятелността. Със същото определение е
оставено без уважение възражението на ищците срещу списъка на неприетите от
синдика вземания за част от предявените от тях вземания в производството по
несъстоятелност на “С.” ЕООД.
Ответникът “С.” ЕООД (н) оспорва
предявените искове като недопустими, съответно неоснователни. Прави възражение,
че всички претендирани вземания са погасени по давност.
Ответникът “Р.Т.Б.” ЕООД
оспорва предявените искове като недопустими, съответно неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се
установява от събраните доказателства, че вземанията на ищците в посочения
размер са предявени от тях в производството по несъстоятелност на “С.” ЕООД.
Видно от службена
справка в Търговския регистър, в списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на това дружество, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, са
включени вземанията на ищците за сумата от 33 673,15 евро (с левова
равностойност от 65 788,54 лева) – платена част от продажната цена на
имота, подлежаща на връщане поради разваляне на предварителния договор за
продажба на недвижим имот в строеж от 05.06.2006 г., изменен с допълнително
споразумение от 08.11.2007 г., за сумата от 12 935,72 евро (с левова
равностойност от 25 300,06 лева) – неустойка съгласно чл. 6.2., изр. 2 от
предварителния договор за периода от датата на допълнителното споразумение –
09.11.2007 г. до датата на разваляне на предварителния договор – 25.09.2008 г.,
разноски по търговско дело № 178/2010 г. на Плевенския окръжен съд в размер на
11 839,85 лева. Този списък е обявен в Търговския регистър на 02.04.2012 г.
В списъка на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на “С.” ЕООД, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, са включени следните предявени от ищците вземания: за сумата
от 18 391,26 евро (с левова равностойност от 35 970,18 лева) -
неустойка съгласно чл. 6.2., изр. 2 от предварителния договор за периодите: (i) от заплащане на вноските по
продажната цена до 09.11.2007 г. (датата на допълнителното споразумение) и (ii) от
датата на развалянето на договора – 25.07.2010 г. до откриване на
производството по несъстоятелност, т.е. до 18.01.2012 г., за сумата от 8 770
евро (с левова равностойност от 17 152,63 лева) – обезщетение за вреди в
резултат на неизпълнението на предварителния договор, за сумата от 2 000
евро (с левова равностойност от 3911,66 лева) – разноски по търговско дело №
1249/2011 г. на СГС. Този списък е обявен в Търговския регистър на 02.04.2012
г.
Срещу приетите
вземания е подадено възражение от кредитора “Р.Т.Б.” ЕООД на 09.04.2012 г. и
вземанията в претендирания в настоящото производство размер са изключени от
списъка с приети вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на “С.” ЕООД,
съгласно определение от 01.02.2013 г. по търг. дело № 1249/2011 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-13 състав, обявено в Търговския регистър на 05.02.2013 г.
Срещу неприетите
вземания, предявени от ищците в производството по несъстоятелност на първия
ответник, е подадено възражение от ищците на 09.04.2012 г., което е оставено
без уважение от съда по несъстоятелността, с цитираното по-горе определение.
Съгласно представения от ищците и приет като доказателство по
настоящото дело предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж,
сключен на 05.06.2006 г. между “С.” ЕООД като продавач и А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л. като купувачи, ответникът
“С.” ЕООД се е задължил да прехвърли на ищците правото на строеж,
съответно правото на собственост върху апартамент № С308, Ди Орчард, със
застроена площ от 65,86 кв.м., състоящ се от една спалня, всекидневна/кухня,
една баня и един балкон, намиращ се на трети етаж, както и съответстващите на
апартамента 13,17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху земята, в която е изградена сградата – УПИ 155105 по плана на
гр. Банско, квартал Страгите, а продавачите се задължават да му заплатят
уговорената продажна цена по определения от страните начин.
Представени са
също допълнително споразумение към предварителния договор, както и извлечения
от банкови сметки. Представени са от ищците и други документи, свързани с
описания предварителен договор, извършени плащания по него и кореспонденция между ищците и
ответника “С.” ЕООД.
Част от
документите са оспорени от ответника “С.” ЕООД и по отношение на тях е открито производство по реда
на чл. 193 от ГПК, а именно: документ - банково извлечение за периода 01.05.2006 г.– 31.05.2006 г.;
факсимиле от 24.05.2006 г. както са описани от ищеца; писмо-потвърждение от
24.05.2006 г.; писмо-потвърждение от 18.07.2006 г.; писмо-уведомление от
15.12.2006 г.; документ - извлечение от банкова сметка ***.12.2006 г. –
20.01.2007 г.; писмо-потвърждение от 17.01.2007 г.; договор за доставка на
обзавеждане от 13.07.2007 г.; документ –
извлечение от банкова сметка ***.07.2007 г. – 20.07.2007 г.; писмо, за което се
твърди от ищеца, че е с дата 05.07.2007 г.;
писмо с твърдения за дата 22.04.2008 г.; писмо от 06.08.2008 г.;
документ - извлечение от банкова сметка ***.05.2008 г. – 20.06.2008 г.; писмо от Брендан Мърфи от 26.10.2010 г.;
чекове с №№ 000026, № 000014, № 000051, № 000064; извлечения с посочена от
ищеца дата 22.11.2010 г.
Представено е признание от ответника “С.” ЕООД, депозирано по търг. дело № 178/2010 г. по описа на
Плевенския окръжен съд (стр. 78-79 от настоящото дело), с което на основание
чл. 237 от ГПК този ответник признава предявените от настоящите ищци осъдителни
искове за сумата от 33 673,15 евро – връщане на платена част от продажната цена
на имота, с правно основание чл. 88, ал.1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за сумата от 23 630 евро – договорна лихва за забава по чл.6.2 от
сключения между страните предварителен договор, за периода от дтата на
постъпване на плащането до 04.10.2010 г. (датата на завеждане на иска по т.д. №
178/2010 г. на Плевенския окръжен съд), от която 10 889,09 евро за периода
от 18.07.2006 г. (датата на потвърждение за постъпилото плащане) до 04.10.2010
г. и сумата от 12 741,55 евро за периода от 17.01.2007 г. (датата на
потвърждение за постъпилото плащане) до 04.10.2010 г., на основание чл. 92, ал.
1 от ЗЗД, за сумата от 8 770 евро, представляваща стойността на претърпени
вреди от неизпълнение на сключен с трети лица договор за обзавеждане и
неизпълнение на ответното дружество на предварителния договор, на основание чл.
82 от ЗЗД, както и по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
6.2. от предварителния договор, представляваща договорна лихва за забава върху
платените суми, съставляваща сбор от тримесечния ЕВРО либор плюс надбавка от 15
пункта годишно за периода от предявяване на иска по т.д. № 178/2010 г.
(04.10.2010 г.) до окончателното плащане на главницата.
Представено е от
ищците решение № 62/01.06.2011 г. по търг. дело № 178/2010 г. по описа на
Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 29.01.2014 г., с което ответникът “С.” ЕООД е
осъден да заплати на А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л., настоящи ищци, сумата от
33 673,15 евро на основание чл. 88, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.
6.2. от предварителния договор
от 05.06.2006 г., представляваща стойността на изплатена сума по предварителния
договор на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 07.10.2010 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 23 630 евро на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
6.2. от предварителния договор, представляваща уговорена неустойка по предварителния
договор за забавено изпълнение, считано от датата на предявяване на иска - 07.10.2010 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 8 770 евро на основание чл. 82, чл. 85
от ЗЗД, представляваща стойността на претърпени вреди от неизпълнение на
сключен с трети лица договор за обзавеждане, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска 07.10.2010 г. до окончателното
й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 11 839,85 лева.
Представен е също Договор за правно
обслужване от 02.12.2011 г., сключен между ищците А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л.,
като клиенти, и адв. В. Д., като изпълнител, за представителство в
производството по несъстоятелност на “С.” ЕООД, като е уговорено възнаграждение в
размер на 2 000 евро, платимо при подписването на договора по посочена от
изпълнителя банкова сметка ***.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство. На посоченото основание, по отношение на същото важат всички общи изисквания за допустимост, вкл. и правилото за непререшаемост на спора за вземане между същите страни, обективиран в стабилизирано съдебно решение.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на ответника “С.” ЕООД (в несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по предявения иск по чл. 694 от ТЗ. Ищците са кредитори, предявили вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на ответника “С.” ЕООД. Част от вземанията им са приети от синдика и след уважаване на възражението на втория ответник - “Р.Т.Б.” ЕООД, вземанията им са изключени от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания на кредиторите на длъжника “С.” ЕООД с определение от 01.02.2013 г. по чл. 692 от ТЗ, обявено в Търговския регистър на 05.02.2013 г. Друга част от предявените вземания са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на кредитори на “С.” ЕООД и подаденото от ищците възражение по чл. 690 от ТЗ е оставено без уважение от съда по несъстоятелността, съгласно определение от 01.02.2013 г. по чл. 692 от ТЗ, обявено в Търговския регистър на 05.02.2013 г.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 12.02.2013 г., с пощенско клеймо от 11.02.2013 г., т.е. в законоустановения седмодневен срок по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
В случая следва да се зачете съдебното решение от 01.06.2011 г.,
постановено по търг. дело № 178/2010 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло
в сила на 29.01.2014 г., по предявените от ищците А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л. против “С.” ЕООД искове за вземанията им по
предварителния договор от 05.06.2006 г., които вземания са изключени от списъка на приетите вземания
в производството по несъстоятелност на “С.” ЕООД въз основа на възражението на кредитора
“Р.Т.Б.” ЕООД, съответно включени в списъка с
неприетите от синдика вземания. Този процес е бил заварен към датата на
откриване на производството по несъстоятелност на “С.”
ЕООД с решение от 18.01.2012 г. по търг. дело №
1249/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, вписано в Търговския
регистър на 26.01.2012 г. Видно от определение № 212 от 16.07.2013 г. по
в.ч.гр.д. № 281/2013 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, потвърдено
с определение № 117 от 29.01.2014 г. по т.д. № 4416/2013 г. на ВКС, е оставена
без разглеждане частната жалба на управителя на “С.”
ЕООД против определение от 15.03.2013 г. по гр.д. № 178/2010 г. на Плевенския
окръжен съд, с което е върната като нередовна въззивната жалба на “С.”
ЕООД против решението по същото дело.
Разпоредбите на чл. 694 от ТЗ и чл. 637, ал. 3 от ТЗ уреждат сходни хипотези, с разликата, че исковото производство по чл. 637 от ТЗ е заварено от откриването на производството по несъстоятелност и с оглед процесуална икономия законът запазва извършените в него процесуални действия.
Исковите производства по чл. 694 от ТЗ и чл. 637, ал. 3 от ТЗ имат еднаква цел - установяване с оглед нуждите на производството по несъстоятелност на спорни вземания на кредитори на масата на несъстоятелността, което предпоставя участие във всяко от тези дела на лицата, насрещни страни в производството чл. 692 от ТЗ по възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, т.е. производството се развива с участието на възразилия кредитор – в случая втория ответник “Р.Т.Б.” ЕООД, а в производството по чл. 637, ал. 3 от ТЗ – и на синдика.
При
така установеното, налице е влязло в сила съдебно решение между ищците -А.Р.Л.
и Д.Д. К. Е. - Л. и ответника “С.” ЕООД (в несъстоятелност) относно процесните вземания, като
спорът не може да бъде пререшаван предвид забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК. В
случая са налице признати вземания между ищците и този ответника относно
вземанията по предварителния договор от 05.06.2006 г., т.е. между страните по
материално-правното правоотношение. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК,
признаването на иска не може да бъде оттеглено, като това следва да се зачете в
настоящото производство предвид представеното признание на вземаниятия на
ищците от управителя на ответното дружество “С.” ЕООД (н.).
С оглед
специфичния характер на производството по несъстоятелност и предвидената в
закона възможност за оспорване на вземането на един кредитор от друг кредитор,
какъвто е настоящия случай, ответникът “Р.Т.Б.” ЕООД – възразилия кредитор, не
е адресат на силата на пресъдено нещо, тъй като е трето лице по отношение на
търг. дело № 178/2010 г. по описа на ОС – Плевен. С оглед неучастието на
синдика и възразилия кредитор в производството пред Окръжен съд – Плевен по
търг. дело № 178/2010 г., което обективно не е продължило по реда на чл.637,
ал. 3 от ТЗ, и съответно силата
на пресъдено нещо не се разпростира спрямо него от субектина гледна точка, то
настоящият състав намира, че производството по настоящото дело по предявения иск по чл. 694 от ТЗ
е допустимо.
В случая
вземанията – предмет на настоящото производство, които ответникът “С.” ЕООД (н.)
дължи на ищците са установено с влязлото в сила решение на Окръжен съд –
Плевен, което предвид нормата на чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съд.
То урежда материално-правните отношения между ищците и длъжника в
несъстоятелност.
Претендираните
суми в настоящото производство и делото пред Окръжен съд – Плевен съвпадат по
размер, а неустойката по чл. 6.2. от предварителния договор, която е присъдена
включително за периода от датата на предявяване на иска 07.10.2010 г. до
окончателното й изплащане, е претендирана в размер на 31 326,98 евро към
01.02.2012г.
От друга страна, е
налице признание от ответника “С.” ЕООД (н.) на исковете, което макар да е депозирано по
делото пред Окръжен съд – Плевен, се отчита и от настоящия състав. С оглед на
това неправилно е открито производство по оспорване истинността на писмени
документи по реда на чл. 193 от ГПК, тъй като ответникът “С.” ЕООД (н.)
е имал възможност да оспори документите във връзка с предварителния договор по
воденото между страните дело пред Окръжен съд – Плевен. С пропускането на тази
възможност за оспорване на документите това право на страната се преклудира.
Като допълнение ответникът дори
е признал предявените искове.
Ответникът “Р.Т.Б.” ЕООД не релевира доводи, относими към
материалното правоотношение между ищците и ответника “С.- БГ” ЕООД (н.).
С оглед на това, установителните искове по чл. 694 от ТЗ следва да бъдат
уважени, като се признае задължението на несъстоятелното дружество спрямо
ищците за сумата от 33 673,15 евро, представляваща стойността на изплатена
сума по предварителния договор от 05.06.2006 г., на отпаднало основание, за сумата
от 23 630 евро на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6.2. от
предварителния договор, представляваща договорна неустойка по предварителния
договор за забавено изпълнение, считано от 07.10.2010 г. до окончателното й
плащане, за сумата от 8 770 евро, представляваща стойността на претърпени вреди
от неизпълнение на сключен с трети лица договор за обзавеждане, сумата от
11 839,85 лева, представляващи заплатени съдебни разноски по търг. дело №
178 от 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Предвид че по делото пред Окръжен
съд - Плевен е присъдена неустойка по чл. 6.2. от
предварителния договор в общ размер на 23 630 евро за периода от
07.10.2010 г. до окончателното й плащане, то към посочената от ищците дата -
01.02.2012 г., размерът на присъдената неустойка не би се увеличил, поради
което за горницата над 23 630 евро до 31 326,98 евро искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е и възражението
на “С.- БГ” ЕООД (н.) за погасяване на вземанията по давност,
предвид цитираното по-горе осъдително решение по предявените от ищците срещу
този ответник искове и признаването на вземанията от длъжника, с което
давността се прекъсва и започва да тече нова давност, която не е изтекла.
Извън горното, ищците
претендират претърпени вреди в размер на 2 000 евро, на основание чл. 82
от ЗЗД, представляващи разходи за консултация и представителство по търг. дело
№ 1249/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав (делото за несъстоятелност на “С.- БГ”
ЕООД).
Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. За да е налице претърпяна загуба, следва да се настъпило влошаване на имущественото
състояние на ищците, което да произтича от неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника.
За да е основателна тази претенция, следва кумулативно да е налице следният фактически състав: 1. да има валидно уговорено договорно правоотношение, като ищецът е изправна страна по договора; 2. длъжникът да не е изпълнил свое задължение, произтичащо или свързано с това правоотношение; 3. от неизпълнението на длъжника да са настъпили вреди, включително и пропуснати ползи, т.е. причинно-следствена връзка между вредите и неизпълнението; 4. пропуснатите ползи да са достатъчно определени и да е достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума на кредитора, като се установи фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило.
В случая претенцията за вреди, представляващи разходи за консултации по
друго търговско дело, се явява неоснователна, тъй като не произтича от
действието на ответника “С.” ЕООД (н.), който е страна по материалното правоотношение
с ищците. Няма данни по делото тези вреди да произтичат от действие или
бездействие на договорно неизпълнение от страна на ответника. Не са представени
и доказателства за плащането на тази сума, уговорена като платима в брой или
банков път съгласно договора за правно
обслужване от 02.12.2011 г., съгласно указанията по
т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на това искът по чл. 694 от ТЗ за сумата от 2 000 евро се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, дължимата по делото държавна такса в размер на 5 642,71 лева съобразно уважената част от
исковете следва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността на “С.” ЕООД (н.).
На основание чл. 694,
ал. 2 от ТЗ следва да бъдат осъдени ищците солидарно да заплатят държавна такса
по сметка на Софийски градски съд в размер на
758,63 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ищците претендират разноски в производството, включително за адвокатско възнаграждение, като не представят доказателства за извършването на такива, поради което разноски не им се присъждат по настоящото дело съобразно уважената част от исковете.
Ответниците не претендират разноски и такива не им се присъждат съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ,
предявен от А.Р.Л., гражданин на В., и Д.Д. К. Е. - Л., гражданин на В.,
двамата с адрес: ********* 4
PN, В., против “С.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:***, и “Р.Т.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, че ищците А.Р.Л.
и Д.Д. К. Е. - Л. имат вземане срещу “С.” ЕООД (в несъстоятелност) за сумата от 33 673,15 евро (тридесет
и три хиляди шестстотин седемдесет и три евро и петнадесет евроценнта),
представляваща стойността на изплатена сума по предварителния договор от
05.06.2006 г., сключен между А.Р.Л. и Д.Д. К. Е. - Л. и “С.” ЕООД
(в несъстоятелност), на отпаднало
основание, за сумата от 23 630 евро (двадесет и три хиляди шестстотин и
тридесет евро), представляваща договорна неустойка по чл. 6.2 от сключения
между страните предварителен договор, сумата от 8 770 евро (осем хиляди
седемстотин и седемдесет евро), представляваща стойността на претърпени вреди
от неизпълнение на сключен с трети лица договор за обзавеждане, сумата от
11 839,85 лева (единадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляващи заплатени съдебни разноски по търг.
дело № 178 от 2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 23 630 евро до пълния предявен размер от 31 326,98
евро - договорна неустойка по чл. 6.2 от сключения между страните предварителен
договор, и за сумата от 2 000 евро, представляващи претърпени вреди за разходи за
консултация и представителство по търг. дело № 1249/2011 г. по описа на СГС,
ТО, VІ-13 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ “С.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5 642,71
лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки), съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ А.Р.Л.,
гражданин на В., и Д.Д. К. Е. -Л.,
гражданин на В., двамата с адрес: ********* 4 PN, В., да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 758,63 лева (седемстотин петдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки), съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :