Решение по адм. дело №734/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 215, ал.1, във вр. с чл. 57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба от Б. Б. Г., с посочен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез упълномощен процесуален представител- адвокат В. Ц. от САК, против Заповед № 724 от 25.03.2025г. издадена от Заместник- кмета „ПООС“ на Община Несебър, с която на основание чл.57а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на лицата В. И. Н. и Б. Б. Г. да бъдат премахнат собствения им преместваем обект: слънцезащитно съоръжение с приблизителни размери, както следва дължина около 6 метра, ширина около 4 метра и приблизителна височина от 2.4 метра в средната си част; изпълнено със 6 бр. дървени колони с размери 10х10 см, прикрепени към бетонова настилка с метални планки и дървена покривна конструкция, реализирана от 12 броя ребра 5х10 см., ОСБ плоскости и покрита с хидроизолационен материал, разположен в югоизточната част на УПИ VI – 4040, кв.28, по плана на [населено място]- Община Несебър /ПИ с [идентификатор]/, на границата с уличната регулация и на ПИ с [идентификатор] и да се разчисти терена. В заповедта е определен срок за доброволно изпълнение и са дадени указания при евентуално неизпълнение. Указано е, че на основание чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ подадената жалба срещу заповедта не спира изпълнението й.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъбразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и целите на закона. Претендира се присъждане на разноски.

По искането за спиране на изпълнението съдът се е произнесъл с влязло в сила определение.

В съдебно заседание жалбоподателят Б.Г. не се явява и не се представлява. Не ангажира доказателства.

Заинтересованата страна В. И. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Ответната страна- Заместник- кмета „ПООС“ на Община Несебър, редовно уведомен, не се явява, а се представлява от упълномощен представител – гл.юрисконсулт М. В., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по оспорената заповед. Внася депозит за изготвяне на заключение по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, вкл. нормата на чл.168 от АПК, за да се произнесе прие за установено следното:

Във връзка с получена молба от 24.09.2024г. в администрацията на Община Несебър, подадена от собствениците на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], [улица], м-т „Юрта под пътя“ е извършена проверка на обект в имота на Г.Т. и М.Д..

Видно от представените по преписката материали, на 15.01.2025г. работна група в състав: инж.Н. И. – главен експерт в отдел „Контрол по строителството“ в О. Н. и С. Н. – главен специалист в същия отдел на общинската администрация, извършили проверка в УПИ VI – 4040, кв.28, по плана на [населено място]- Община Несебър /ПИ с [идентификатор]/ по КККР на [населено място], [улица], м-т „Юрта под пътя“, частна собственост, с НТП за курортно- рекреационен обект и констатирали, че в този имот е поставен обект- слънцезащитно съоръжение, който попада изцало в границите на посочения ПИ и се намира в неговат югоизточна част, на границата с уличната регулация и и на ПИ с [идентификатор]. Същият е квалифициран като преместваем обект, с описаните и цитирани и по-горе размери. Сочи се, че е изпълнен със 6 бр. дървени колони с размери 10х10 см, прикрепени към бетонова настилка с метални планки и дървена покривна конструкция, реализирана от 12 броя ребра 5х10 см., ОСБ плоскости и покрита с хидроизолационен материал, както и че е захранено съоръжението с ел. енергия. За констатациите е съставен КА № 1 от 15.01.2025г., в който е отразено и обстоятелството, че ПИ с [идентификатор] е собственост на М. Д. и Г. Т., но при проверката не е установен собственика на преместваемия обект. В КА е обективирана и окомерна схема на обекта. Изтъкнато е, че след справка общинските регистри е установено липсата на издадено разрешение за поставянето на преместваемия обект. Обобщено е, че описаният обект съставлява слънцезащитно съоръжение, разположено в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и чл.12, ал.1 от Наредба № 10 на Общински съвет Несебър, респективно подлежи на премахване съгласно чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.29, ал.1, т.1 от посочената наредба.

Констативният акт е съобщен надлежно по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ, чрез залепване на посоченото място в цитирания поземлен имот, както и с поставяне на информационното табло на Община Несебър, за което са съставени два броя служебни бележки- л.53 от делото.

В общинската администрация е постъпило възражение от 17.01.2025г. /л.48-49/ от В. Н. и арх.Б. Г., с което се оспорват констатациите на двамата общински служители съставили КА № 1 от 15.01.25г. Заявява се, че описаното в този акт съоръжение не е преместваем обект а „градински и парков елемент“, изграден съгласно чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, защото е с височина до 2.5 метра /2.4 метра/. Поради това, двамата считат, че по силата на цитираната норма на закона не се изисква разрешение за строеж. Сочи се, че елементът не е захранен с ел. енергия, а име паркови осветителни тела, разположени върху него, но няма захранващи партиди от електроразпределителни дружества. Заявява се, че [жк], ал.1 от ЗУТ е некоректна и цитираната наредба на Общински съвет Несебър е неприложима в случая. Изрично се заявява, че с подаденото възражение, двамата му автори се легитимират като собственик на процесният обект, който според общинската администрация е преместваем обект, а според подателите на възражението- градински и парков елемент.

В резултат на подаденото възражение е бил съставен Констативен акт № 3 от 22.01.2025г. за поправка на Констативен акт № 1 от 15.1.2025г. само досежно собствениците на въпросния обект, като са посочени данните на двамата податели на възражението (л.44-45 от делото). Видно от представено по делото доказателство- констативен протокол от 21.02.2025г. /л.40 от делото/, актът за поправка е съобщен по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ и са съставени два броя служебни бележки /л.39 от делото/, с което актът за поправката е залепен на посоченият преместваем обект, както и на информационното табло на общинската администрация.

Подадено е и второ възражение от 27.01.2025г. /л.35-37 от делото/, изготвено отново от В. Н. и Б. Г., в което отново се сочи, че поправеният Констативен акт /само в частта за собствениците на процесния обект/ е с невярно съдържание, като по същество се оспорва наличието на преместваем обект. Поддържа се тезата, че описаното в процесният КА № 1, поправен с КА № 3 е градински и парков елемент.

По преписката са приложени и други материали, които не са относими към процесната заповед, тъй като се основават на друга жалба, подадена от В. Н. срещу разрешение за поставяне на преместваем обект, издадено от Главния архитект на община Несебър, което не е предмет на делото и е неотносимо към произнасянето на съда по процесната Заповед № 724 от 25.03.2025г. на Заместник-кмета „ПООС“ на Община Несебър.

Въз основа на съставения констативен акт и неговата поправка била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 724 от 25.03.2025г. издадена от заместник-кмет „ПООС“ на община Несебър, с която на основание чл. 57а и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, както инаредбата на общината относно условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти е наредено да бъде премахнат описания по-горе обект, собственост на В. Н. и Б. Г.

Заповедта е съобщена надлежно на адресатите по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ, с оглед представените по делото Констативен протокол от 07.04.2025г. и два броя служебни бележки от 08.04.25г.– л.18-19 от делото.

Делото е образувано по подадена жалба от Б. Г., изпратена чрез общинската администрация- с вх. номер от 10.04.2025г.

В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване на спорни факти и във връзка с противоречивите тези на страните за естеството на процесния обект.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, доколкото оспореният акт е неблагоприятен за адресатите си, един от които е жалбоподателят Г.. Разгледано по същество оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения:

Заповед № 724 от 25.03.2025г. издадена от Заместник-кмет „ПООС“ на община Несебър, с която на основание чл.57а и чл.56, ал.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат следния обект: слънцезащитно съоръжение с приблизителни размери, както следва дължина около 6 метра, ширина около 4 метра и приблизителна височина от 2.4 метра в средната си част; изпълнено със 6 бр. дървени колони с размери 10х10 см, прикрепени към бетонова настилка с метални планки и дървена покривна конструкция, реализирана от 12 броя ребра 5х10 см., ОСБ плоскости и покрита с хидроизолационен материал, разположен в югоизточната част на УПИ VI – 4040, кв.28, по плана на [населено място]- Община Несебър /ПИ с [идентификатор]/, на границата с уличната регулация и на ПИ с [идентификатор].

Относно собствеността на недвижимия имот по делото липсва спор.

Следва да се отбележи, че собствениците на недвижимия имот, в който е разположен обекта не са адресати на заповедта и нямат качеството на страни в настоящото производство в каквато насока е константната съдебна практика. В производството по премахване на обекти, [жк], както и за премахване на незаконни строежи страни са само издателят на административния акт, както и адресатите на акта, за които същият създава задължения и отговорности. Собствениците на имота, в който е разположен обекта, не е страна в производството по оспорване на заповедта и не може да бъде конституиран като страна по делото, независимо дали това производство е започнато служебно по инициатива на контролните органи или по сигнал на собственици на недвижимия имот, какъвто е процесният случай. В качеството на заинтересована страна по делото е конституиран само другият адресат на заповедта- В. Н., доколкото същият не е подал жалба срещу акта и поради това е конституиран, като заинтересована страна.

По делото е безспорен факта и относно собствеността на самият процесен обект, тъй като липсва спор, че именно жалбоподателят Г. и заинтересованата страна Н. са негови собственици.

Спори се само относно [жк], който според ответника е преместваем обект, по смисъла на нормативната уредба /ЗУТ, актовете по неговото прилагане и наредбата на община Несебър за условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти/, за разлика от тезата на жалбоподателя и другият адресат на акта, които последователно в изготвените възражения в хода на административното производство го окачествяват като градински и парков елемент, който не попада в хипотезите за принудително премахване.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник –кмет „ПООС“ на Община Несебър, в рамките на делегираните му правомощия да издава актове по ЗУТ, съобразно Заповед № 2866 от 14.11.2023г. на Кмета на община Несебър /л.17 от делото/, в кръга на тези правомощия, съобразно разпоредбата на чл.57а, ал. 3 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл.57а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители по контрол на строителството в община Несебър, които са овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на собствениците /адресати/ на акта по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ. В тази връзка, по делото са представени изискуемите материали обсъдени и по-горе в изложението, а доводите на оспорващия в тази насока са неоснователни.

Противно на изложеното в жалбата, в оспореният административен акт са описани достатъчно ясно както установените фактически основания, така и правните норми, въз основа на които е издаден, респективно са изведени правните изводи.

Действително, законът изисква административният акт да съдържа фактическите и правните основания, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. В случаят обаче, процесният акт съдържа както фактическите констатации на компетентните служители, така и пълна и точна правна квалификация на установеното. Противно на изложеното от жалбоподателите, ответният орган е описал ясно и нагледно установеното при проверка на място в имота, неговата индивидуализация, както и описание на заварения на място обект, описани по вид и начин на изграждане, съответно използваните материали. Изрично се сочи, че става въпрос за слънцезащитно съоръжение с конкретно описани размери и онагледяване на мястото и начина на неговото разполагане в недвижимия имот на двамата сигналоподатели. Ясно и конкретно са описани характеристиките на обекта. Всички тези факти дават възможност на адресатите на акта- двете физически лица /жалбоподателят и заинтересованата страна/ да осъществят в пълен обем правото си на защита, поради което доводите за нарушаване на правото им на защита са изцяло несъстоятелни.

Изчерпателно са описани приложимите правни норми, въз основа на които административният орган [жк], като преместваеми по смисъла на чл.56 от ЗУТ. В мотивите на заповедта изрично е посочено, че конкретният преместваем обект е поставено без разрешение, каквото не се и твърди да е издавано досежно слънцезащитното съоръжение, респективно е поставено в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и цитираните норми на приложимата наредба на общинската администрация.

Административният орган изрично е изтъкнал в заповедта, че обектът е преместваем, по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Констатациите на контролните органи в тази връзка не само, че не са опровергани, но и от приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице инж.С. Б. с категоричност се установява, че обектът е позициониран именно на мястото описано в материалите по преписката и е изградено от дървена сглобяема конструкция, включваща 6 броя дървени колони, закрепени с планки и болтове в бетонова настилка, излята върху терена. Сочи се, че върху колоните са монтирани подложки с описаното сечение, а върху тях- надлъжни греди. Вещото лице онагледява, че напречно на гредите са монтирани 12 броя ребра, укрепени с паянти, като върху тях е изпълнено покритие от OSB плоскости с хидроизолация върху тях. Описано е, че покривът е едноскатен, със слаб наклон към улицата. По стрехите са монтирани челни дъски. Височината на навеса, от бетоновата настилка до долната повърхност на плоскостите в ниската част е 2.38 метра, а във високата част – 2.50 метра. Височината на навеса в средната част е приблизително 2.42 метра. Пояснено е, че обектът е оборудван с дървена маса и пейки и служи за почивка и отдих. Изрично е упоменато от вещото лице, че обектът може да бъде отделен от мястото, където е монтиран чрез поетапен демонтаж на отделните елементи на конструкцията, в описаната от експерта хронологична последователност. Изтъкнато е и, че отделните елементи на конструкцията могат отново да се монтират на друго място, върху нова бетонова настилка със същото или с подобно предназначение. Уточнено е, че някои от елементите могат да се увредят, което да осуети повторната им употреба на друго място, което особено важи за покривните плоскости, които са прогнили и не са в добро състояние. Обектът не може да се отдели като цяло, без да бъдат демонтирани поред отделните елементи на конструкцията.

В този смисъл, очевидно са налице изискванията на чл.56, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ, както се сочи и в самата заповед. В тази връзка, доводите на жалбоподателя, че не е налице преместваем обект, а градински и парков елемент са неоснователни.

Както правилно се сочи и в самата заповед, в случаят е неприложима квалификацията на процесния обект по чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ, както предлагат подалите възражение в хода на административното производство и се твърди в жалбата до съда.

В случаят не става въпрос за пейки, фонтани, статуи, люлки и други подобни елементи, които законодателят е обобщил в понятието градински и паркови елементи.

В случаят, въобще не става въпрос за разрешение за строеж, за да се обсъжда тази хипотеза. Както се сочи и в законовата разпоредба, съгласно чл.151 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за описаните в отделните хипотези елементи. В процесният казус, нарушението се изразява в липса на разрешение за поставяне на преместваем обект, а не липса на разрешение за строеж.

В хода на производството не са допуснати твърдените от оспорващата страна съществени процесуални нарушения, при положение, че във всяка фаза на производството адресатите са били надлежно уведомявани за изготвените актове и им е предоставена безпрепятствена възможност да подадат съответните възражения, което са и направили двамата адресати на КА. Липсата на издадено разрешение за поставяне и одобрена схема са отрицателни факти, които могат да се оборят само с прилагане на доказателства в противоположната насока, каквито по делото липсват. Жалбоподателите дори не твърдят наличието на подобни документи, въз основа на които законосъобразно са разположили обектът, нито се твърди, че имотът в който е поставен е тяхна собственост. Напротив, процесният недвижим имот е собственост на други две физически лица, посочени в предходната част на решението, за което по делото липсва и спор. Предоставена е възможност на собствениците на обекта да участват в производството като представят по своя преценка необходимите документи и доказателства, с което е осигурено правото им на защита и твърденията в противоположната насока също са неоснователни. Достатъчно ясно е индивидуализиран по съответните признаци обектът, предмет на оспорената заповед, включително неговите форма и размери, съответно материалите от които е направена конструкцията, като доказателства за противното не са ангажирани. Нещо повече, констатациите на вещото лице доказват с категоричност и констатациите на административния орган и общинската администрация.

Налице е легално определение за "преместваем обект" в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от този обект и е предназначен да гарантира конструктивната и и пространствена му устойчивост и не може да служи като основа за изграждане на строеж.

Критериите за преценка дали даден обект е преместваем или не е, са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: да отговаря на предназначение и естеството на обекта, съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУТ и да може да се определи като преместваем според конструктивните и функционалните му характеристики и начина на закрепването му към повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5, т. 80 от ДР ЗУТ. Липсата на една от двете кумулативно изискващи се предпоставки е основание да се приеме, че съответният обект няма характеристиките на преместваем.

В заключение, налице са всички процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, въз основа на които се разпорежда премахване на обектите по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от закона, а поставянето им без разрешение и при липса на одобрена схема и проектна документация е безспорно по делото.

По изложените съображения, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съблюдаване на приложимите административнопроизводствени правила, в съответствие с нормите на материалния закон и неговите цели, поради което е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски се претендират от ответната страна и при този изход се дължат от оспорващия, на основание чл.143, ал.3 от АПК и включват платено възнаграждение на вещото лице общо в размер на 790 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед участието на процесуален представител в две от проведените открити заседания, изготвяне на становища и писмени бележки, съдът определя в размер на 200 лева или разноски общо за сумата от 990 лева, които оспорващият следва да заплати в полза на Община Несебър.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Б. Г., с посочен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез упълномощен процесуален представител- адвокат В. Ц. от САК, против Заповед № 724 от 25.03.2025г. издадена от Заместник- кмета „ПООС“ на Община Несебър, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б. Б. Г., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица], ет.1, да заплати на О. Н. сумата от 990 /деветстотин и деветдесет/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.