РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. гр.Мадан, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100445 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. А. С. против
„******“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от
3286,02 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски паричен кредит ***** от***г. с „******“ с ЕИК *****, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на *****г. в гр. С. ищецът в качеството
си на кредитополучател сключил Договор за потребителски паричен кредит
*******, оторизационен код ***** с кредитора „******“ с ЕИК ****, по
силата на който ответникът като кредитор му предоставил потребителски
кредит в размер на 5 000,00 лева, като съглъсно клаузите на Договора „*****“
предоставя на кредитополучателя договорената сума, а същият се задължава
да върне същата на при следните условия: 1. Размер на кредита за
потребителски цели – 5 000,00 лева; 2. Застрахователна премия – 1779,00
лева; 3. Общ размер на кредита – 5000,00 лева; 4. Такса ангажимент – 175,00
лева;5. Брой погасителни вноски – 60 броя; 6. Месечна погасителна вноска -
156,34 лева; 7. Обща стойност на плащанията – 9380,040 лева; 8. Годишен
процент на разходите – 21,16 % ; 9. Лихвен процент – 17,69 лева.
Ищецът счита, че при сключване на договора за кредит е нарушено
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който „договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“, като твърди, че в
1
случая всички елементи от договора за със шрифт по-малък от 12, което води
до недействителност на договора.
Счита също, че Договорът за потребителски кредит е недействителен и
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и
ГПР.Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 21,16%. Съобразно разпоредите
на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, поради което ищецът
счита, че в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че в конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Ищецът сочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо в
материалноправен смисъл, като твърди че тези съставни елементи обаче,
остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Сочи също, че не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен
лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени
вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от
банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат, поради което счита, че
не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при
формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Ищецът счита, че с посочването в договора за кредит на обща стойност
на плащанията кредиторът не е изпълнил изискването за посочване в договора
на общата дължима сума от потребителя, изчислена към сключване на
договора. Съгласно § 1, 2 и 3 на ДР на ЗПК тя следва да включва общия
размер на кредита (предоставената по договора сума – в случая 5 000,00 лв.) и
общите разходи по кредита (освен възнаградителната лихва, всички други
такси, комисионни и възнаграждения, свързани с договора, известни на
кредитора и които следва да се заплатят от потребителя, вкл.застрахователни
премии, дължими като разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит и задължителна при предоставянето му), поради което счита, че по
този начин е нарушено правото на потребителя да разбере каква обща сума
дължи по кредита, а не да се налага сам да изчислява същата. Липсата на
посочване на компонентите на сумата от 9 380,40 лв., каква част от нея
2
съставлява възнаградителна лихва, каква част са разходи и какво включват те,
включват ли „застраховка”, не преодолява тази неяснота за потребителя, а я
задълбочава. Легална дефиниция на годишния процент на разходите е дадена в
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, където е посочено, че това понятие отразява разходите по
кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и косвени, комисионни и
възнаграждения от всякакъв вид, включително и за посредници, които се
изразяват като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
във втората алинея от обсъждания текст е указано, че ГПР се изчислява по
формула съгласно Приложение 1 към Закона. От определението е видно, че
годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита,
както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към
момента на сключване на договора или в бъдеще.
Ищецът счита, че от посоченото се налага извода, че в настоящия случай
такса ангажимент и застрахователната премия следва да бъдат включени в
годишният процент на разходите по кредита, като сочи, че този извод следва и
от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлява част
от месечната погасителна вноска по кредита. При това положение годишния
процент на разходите, изчислен, съобразно параметрите главница,
възнаградителна лихва и еднократна "такса ангажимент" не отговаря на
действителния такъв, тъй като в размера му не е включена дължимата от
кредитополучателя застрахователна премия.
Твърди, че при включването в ГПР на застрахователната премия,
размерът на разходите нараства. Следователно застрахователната премия в
нарушение чл.19, ал.1 вр. с §1 т.1 ДР на ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите по кредита, за който липсват данни как е определен, а
същевременно е включена в главницата по договора, за която се начислява
договорна лихва.
Сочи, че договорената застрахователна премия е разход пряко свързан с
кредита и на основание чл.19 ал.1 ЗПК следва да се включи в годишния
процент на разходите, като счита, че в противен случай се заобикалят
изискванията на закона за точно посочване финансовата тежест на кредита за
длъжника. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК, като сочи, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Твърди, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично,
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР, като сочи, че това задължително
съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на
подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към
този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри.
3
Сочи, че Годишният процент на разходите включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С
приемането на посочените разпоредби е поставена "рамка" по отношение на
уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите и съответно
при нарушение на законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта
на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни, като се позовава на
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, където е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от
Директива 2005/29 .
Ищецът счита, че след като посочването на такъв ГПР подтиква или
може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел, то тази невярна информация трябва да се
окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6,
параграф 1 от тази директива .
Сочи, че установяването на нелоялния характер на такава търговска
практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката
си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит.
Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита,
Сочи, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ * начин. Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 21,16 %, но
без да са включени разходите за застрахователна премия в размер на 1779,00
лева, посочени в раздел "Параметри и условия" и т.2 от Условията по
договора, а тя представлява пряк разход от кредита, поради което следва да
бъде включена в ГПР, което в случая не е направено.
Сочи, че при включването на тези разходи се установява, че ГПР е в по
– голям размер от посочения в договора. Изискването за изготвяне на договора
на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само
от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
4
за него икономически последици.
Ищецът счита, че от посочените в процесния договор параметри за
размер на отпуснатия кредит, срок за издължаване, такса ангажимент,
застрахователна премия и ГПР, както и посочването, че погасяването на
кредита се дължи на равни анюитетни месечни вноски, не може да бъде
установено как е формиран размера на дължимите месечни погасителни
вноски, съответно общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение и на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК .
Сочи, че, в погасителния план към договора за кредит, подписан от
кредитополучателя, е посочен общият размер на месечната вноска, без да е
посочен съответният размер главница и лихва, които се погасяват, поради
което следва да се приеме, че задължението по чл. 11, ал. 1, т. 11 не е
изпълнено, като счита, че това води на отделно и самостоятелно основание до
предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски
кредит.
Сочи също, че договорът за потребителски паричен кредит е изписан с
шрифт размер 10, което е самостоятелно основание за неговата
недействителност. При сключването му изискването за форма по чл. 10,ал.1 от
ЗПК не е налице, тъй като макар договорът да е сключен в надлежна писмена
форма и на хартиен носител, видно от съдържанието му, същото, считано от
т.1 и до края на договора, е с шрифт по-малък от 12, обуславящо
недействителността му само на това основание, на осн. чл. 20 от ЗПК, като се
позовава на следните съдебни актове: Определение № 50706 от 04.10.2022 г.
по гр. д. № 851 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то ГО: „Разпоредбата
на чл.10, ал.1 ЗПК във визираната и част установява форма за действителност
на договорите за потребителски кредит – писмена, да са написани на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на посочени разпоредби, първата от които е тази на чл.10, ал.1, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбите са императивни, ясни и
не се нуждаят от тълкуване по ред на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От тях следва
ясния отговор на поставения въпрос, че нарушаването на изискването за
минимален размер на шрифта (12), представлява отделно основание за
недействителност. От съдържанието на разпоредбата е ясно, че за начина за
определяне на размера на шрифта, законът препраща към
текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора,
а не към друг стандарт – държавен или международен, поради което въпросът
дали е необходим такъв стандарт е неотносим, без значение за спора (не е
обуславящ). Както твърди ответникът по жалбата, даденото от въззивния съд
разрешение на поставения въпрос, съответства на приетото по преюдициално
запитване с определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на Съда на
Европейските общности, че Директива 87/102/ЕИО допуска национална
правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
5
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12.“ Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. № 550 / 2022 г. на
ВКС, 2-ро ТО: „Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
директива 87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „ в
редица ключови области “ от правната уредба на потребителския договор. По
силата на съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите – членки
възниква ограничение да запазят или въвеждат различни /от разпоредбите на
директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само
доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е
разпоредбата на член 10, параграф 1 от директивата, която изисква договорите
за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител.
Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото изискване не
засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с
директивата изискване за форма „ на хартиен или друг траен носител “,
държавите – членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за
действителност на договора. Правилото на член 10, ал.1 от ЗПК, в сила от
23.07.2014г., предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата
допуска и което е задължавало страните да сключат договора в съответствие с
него. Освен това, с Определение на Съда на Европейските общности /шести
състав/ от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 е дадено тълкуване по следните
въпроси: 1. Следва ли чл.22, пар.1 от Директива № 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели
транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се
до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар.2 и
съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04. 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит– неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя /чл.10, пар.2, б.”б” от директивата/ и условията на
застраховката/ чл.10,пар.2,б.”о” от директивата/, трябва да са представени в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен
начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10,параграф 2 и
член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Следователно, не може да се
сподели извода на въззивния съд за неприложимост изискването на чл.10, ал.1
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК при преценка действителността на процесния договор за
кредит. Определение № 485 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 2585 / 2021 г. на ВКС,
4-то ГО: „Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по
6
чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Същият касае приложение
разпоредбите на чл. 10,ал.1 от Закона за потребителския кредит, които са ясни
и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Освен това по въпроса е налице
практика на Съда на Европейските общности. С определение на Съда на
Европейските общности/шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 се е
дадено тълкуване по следните въпроси: 1. Следва ли чл.22, пар.1 от Директива
№ 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се
цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се
до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10,пар.2 и
съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит – неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя/ чл.10, пар.2, б.”б” от директивата/ и условията на
застраховката /чл.10,пар.2,б.”о” от директивата/, трябва да са представени в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен
начин? С определението е дадено следното тълкуване:Член 10,параграф 2 и
член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Правният въпрос въззивният съд
е разрешил в съответствие с тази практика на С.. Поради това соченото
основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се
установява.“ В този смисъл съдът се е произнесъл и с Решение № 4066 от
20.07.2023 г. по в. гр. д. № 8169/2022 г. на СГС, Решение № 235 от 09.12.2021
г. по в. т. д. № 489/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, Решение № 260042 от
28.08.2020 г. по в. гр. д. № 1197 /2020 г. на VI състав на Окръжен съд – П.,
Решение № 267030 от 15.12.2021 г. по в. гр. д. № 5311 / 2021 г. на Възз. IV-a
състав на С. градски съд, и други.
Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на
чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК), като
поради недействителността на договора за заем за кредитополучателя е
възникнало задължение за връщане само на чистата сума. която е получил по
него – 5 000,00 лева, а не на лихви и други разходи.
В молбата се твърди също, че до предявяване на настоящия иск ищецът
7
е заплащал редовно дължимите месечни погасителни вноски съгласно
погасителния план, като е заплатил 53 погасителни вноски по 156,34 лева, или
общо сумата от 8 286,02 лева, като разликата между заплатената сума от 8
286,00 лева до дължимата от 5 000,00 лева в размер на 3286,02 лева е платена
при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от
ответника на основание чл.55. ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „****” АД, с
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Сочи, че на ***** г. между „******“ ***, ЕИК ****** - кредитор и С.
А. С., ЕГН ********** - кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит ******, по силата на който страните са
уговорили размер на кредита от 5 000.00 лв., застрахователна премия „Защита
на плащанията“ в размер на 1 779.00 л.„ такса ангажимент - 175.00 лв.
Кредитът се погасява с 60 месечни вноски, всяка от които възлиза на 156.34
лв., като общата стойност на плащанията се равнява на 9 380.40 лв. Годишният
процент на разходите е 21.16 %, а лихвеният процент- 17.69 %. В
съдържанието на договора е инкорпориран погасителния план, като месечните
погасителни вноски се дължат, считано от 01.04.2021 г. до 01.03.2026 г.
Твърди, че ищецът бланкетно и общо е посочил, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1; чл. 11, ал. 1. т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК. Сочи, че според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита
и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита; т. 10.
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; т.
11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план; т. 12. информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, като счита, че в процесния договор за
кредит са изпълнени тези законови изисквания.
Ответникът счита за напълно неоснователно и бланкетно и твърдението
на ищеца, че текстът на Договор за потребителски паричен кредит № ******
от ***** г. е с шрифт, който е по-малък от 12, както и че е
налице нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
поради това, че процесният договор е съставен на шрифт по-малък от 12, като
сочи, че процесното кредитно споразумение е съставено в писмена форма, на
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
са представени на шрифт Garamond, размер 12.
Твърди, че от исковата молба не става ясно по какъв начин ищецът е
установил точния размер на шрифта, като в тази връзка се позовава на
задължителна практика, Решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. №
550/2022г. на ВКС, 2 ТО, което постановява, че при съществуващ между
страните спор относно размера на шрифта на договор за потребителски
кредит, преценката дали шрифтът на договора е по-малък от 12 не може да
8
бъде изведена от прочита на представения документ, нито от използването на
програма за конвертирането му.
Ответникът счита, че спорният факт би могъл да бъде установен
единствено посредством назначаване на съдебно-техническа експертиза, като
доказателствената тежест била за ищеца, като сочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Целта на изискването на чл. 10, ал. 1
ЗПК, договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, е потребителят да може да възприеме напълно
съдържанието на договора, който пряко го обвързва, за да прецени обема на
своите задължения, поради което счита, че за да се установи дали твърдението
на ищеца съответства на обективната истина, следва да се изследва
оригиналът на Договор № PLUS-18423460 от 22.02.2021 г., който е подписан
от ищеца. Твърди, че изискването относно размера на шрифта на договора за
потребителски кредит е въведено по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и ,
че Директива 2008/48/ЕО, която ЗПК транспонира в българското право, не
поставя изисквания относно размера на шрифта на договор за потребителски
кредит.
Що се отнася до условията, на които трябва да отговаря информацията,
която трябва да бъде предоставена на потребителя в договора за кредит,
ответникът сочи, че член 10, параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда
единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен
носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях. Член
10, параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да се
съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се
уточнява в съображение 31 от посочената Директива, потребителят да може
да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор.
Счита, че целта на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК е информацията да
бъде представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването
на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да
бъде пропусната от съответния потребител. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата
съдържа изискване за форма за действителност единствено на договорите за
потребителски кредит и за техните допълнения и изменения, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на
лихвения процент едностранно от страна на кредитора (ал. 3). По отношение
на формата за действителност на застрахователните документи, съставени по
желание на ищеца, приложими са императивните разпоредби на чл. 382, във
връзка с чл. 344 от Кодекса за застраховането. Твърди, че същите включват
изисквания за общи условия и застрахователен сертификат, но не и за размер
на шрифта, на който да бъдат съставяни застрахователните документи, като
същите не препращат към ЗПК.
Твърди, че Договорът за застраховка, сключен по искане на насрещната
страна представлява самостоятелно съглашение, различно от договора за
потребителски кредит, като сочи, че същият е с различен предмет - закрила
на неимуществени блага на застрахования - живот, здраве, работоспособност
9
и различни страни - „*******" ***, в качеството му на застрахователен
посредник, С. С., като застрахован и застрахователите „******" *** и
*******“ ***** В случай, че се атакува действителността на застрахователния
договор с твърдението, че не е спазена изискуема от закона форма, по делото
като главна страна, ответникът счита, че следва да бъдат конституирани и
застрахователите, тъй като същите са страна по това споразумение, в противен
случай може да се достигне до ситуация, при която договорът за застраховка,
по който от застрахователите е осигурена закрила и с получени
възнаграждения (застрахователни премии) да бъде обявен за изначално
недействителен без същите да са имали възможност за защита.
Застрахователният сертификат и Общи условия по застраховка не са част от
Договора за кредит и по отношение на тях приложими са изискванията на КЗ,
а не на ЗПК.
Сочи, че процесният договор за кредит е сключен в писмена форма по
ясен и разбираем начин в съответствие с изискванията на ЗПК и Директива
2008/48/ЕО, като се твърди, че всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт и не съществуват обективни пречки,
които да възпрепятстват ищеца да възприеме правните последици, които
възникват за него въз основа на този договор.
Ответникът счита за неотносима към процесния договор цитираната в
исковата молба съдебна практика.
Сочи, че съдът е длъжен при всеки конкретен случай да изследва
оригинала на сключения договор, за да установи дали същият е изписан с
шрифт, който не нарушава изискванията на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията
установена в чл. 22 ЗПК е явно несъразмерна и непропорционална на
твърдяното от ищеца обстоятелството, свързано с размера на шрифта, тъй
като тази санкция е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 23 от
Директива 2008/48/ЕО, според която предвидените в националното право
санкции следва да са пропорционални.
Ответникът счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че липсва
ясно разписана методика за формирането на годишния процент на разходите в
кредитното споразумение, като сочи, че по въпроса дали договорът за
потребителски кредит следва да съдържа методика за изчисление на ГПР е
налице задължителна практика на ВКС - Решение № 106 от 03.06.2022 г. по
гр.д. № 3253/2021 г. на ВКС, 3 ГО, съгласно която нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е спазена, когато в договора за кредит са посочени годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид
допускания.
Твърди, че общата стойност на плащанията и годишният процент на
разходите по кредита са посочени на първата страница от Договора в раздел
„Параметри и условия"- в ред 8 и 9 съответно. Общата стойност на
плащанията се равнява на 9 380.40 л.„ а ГПР по Договора е 21.16 %.
Годишният процент на разходите по кредита е изчислен по формула съгласно
Приложение № 1 от ЗПК. Общата стойност на плащанията е сборът на общия
10
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, които според
процесния договор са възнаградителна лихва и такса ангажимент. Към общата
стойност на плащанията е включена и застрахователната премия, за да може
потребителят да е напълно запознат с финансовата тежест на задълженията му
по Договора.
Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисква изрично посочване в
договора на методиката на изчисляване на ГПР, нито на разходите, включени в
него, а само взетите предвид допускания, като в случая това са само и
единствено базовото допускане по б. "а" от Приложение 1 към ЗПК, а именно
че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще
изпълняват поетите задължения по него пълно и точно. В клаузата на чл. 3,
изречение четвърто от Договор № *******от ***** г., изрично са посочени
взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, а именно - началната
дата на начисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се
приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по
него.
Ответникът сочи, че в исковата молба не се оспорва, че посоченото
годишно оскъпяване на кредита е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал.
1 и ал. 4 от ЗПК. Годишният процент на разходите по Договора е 21.16 %,
което е под максимално установения законов размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изискванията на чл. 19, ал. 1, във вр. чл. 19, ал. 2 и §1 т.1 от ЗПК са изцяло
спазени и не е налице недостатък при изчисляването на ГПР. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Изчислението се
извършва по формула, съгласно Приложение № 1 към закона. Посочването на
ГПР и начина на неговото формиране, съобразно Приложение № 1 към ЗПК в
договора за кредит, са едни от задължителните елементи на договора за
потребителски кредит, при отсъствието на които договорът е недействителен
(чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). В процесния договор при
изчислението на ГПР по кредита е взет предвид посоченият размер на
главницата и всички разходи по кредита, т.е. договорената лихва и такса
ангажимент, като са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, във
вр. чл. 19, ал. 2 и §1, т.1 от ЗПК.
Твърди, че в Договора не е налице недостатък при изчисляването на
ГПР, тъй като счетоводно и юридически са използвани действителния размер
на кредита и са включени всички разходи за потребителя. Сочи, че следва да
се има предвид, че разпоредбите на ЗПК транспонират в националното ни
законодателство изискванията на Директива 2008/48/ЕО, и националния съд е
длъжен да тълкува и да прилага националните правни актове, с които
Директивата е транспонирана в съответствие с нейните разпоредби и
тълкуването й от Съда на ЕС. В тази връзка ответникът се позовава на
практиката на СЕС, която подчертава изискването за посочване на ГПР като
съществен елемент на договор за кредит, като според СЕС този ГПР трябва да
бъде посочен, изчислен като математически процент, още на етапа на
преддоговорните отношения и рекламата на кредитни продукти, в този смисъл
се позовава на Решение на СЕС от 04.03.2004 г. по дело С-264/02 Cofmoga
Merignac SA, т. 26/, като сочи, че в процесния случай това е сторено, като
11
ГПР е посочен като процент в част III, т. 2 на Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Ответникът твърди, че в процесния случай е предоставена пълна, ясна и
точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема
за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР, поради което
счита, че кредитодателят е изпълнил задължението си както по националния
закон - чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и изискванията на
Директива 2008/48/ЕО.
Сочи, че в клаузата на чл. 2 и в ред 5, стр. 1, раздел „*******“ от
Договор № ***** от *****г. ясно е разписано, че кредитополучателят заплаща
такса ангажимент. Нейният размер е 175.00 лева и същата е дължима за
предоставената допълнително услуга по фиксиране на лихвения процент по
смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита. Стойността и начина на удържане на цитирания
разход са изрично описани и в част III, т. 4 от Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Посочено е, че таксата е еднократна, представлява 3.5 % от размера на
кредита, като за този кредит е 175.00 лева и се удържа от главницата. Твърди
се, че таксата ангажимент е заплатена от кредитополучателя при предаването
на Общия размер на кредита като е приспадната от същия, в резултат на което
Банката е превела на кредитополучателя 4 825.00 лева, като се сочи, че
ищецът не е възразил срещу горепосочения раздел от Договора, нито е
входирал искане за промяна или отмяна на този или друг раздел по Договора
преди подписването му.
Ответникът твърди, че съгласно клаузата на чл. 3 от Договора
погасителните вноски по кредита съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора -
възнаградителна лихва. Лихвеният процент по кредита е посочен на стр. 1,
раздел „******“, ред 10 - 17.69 %. В клаузата на чл. 11 от договора е посочено,
че лихвеният процент на ден е равен на лихвеният процент, посочен в
договора разделен на 365 дни. ГПР по процесния кредит е посочен на стр. 1,
раздел „Параметри и условия“, ред 9 - 21.16 % и същият включва
горепосочените два разхода, подробно описани и обяснени в Договора -
възнаградителна лихва и такса ангажимент.
Твърди също, че на стр. 1, раздел „*******я“, ред 8 от Договор №
*******от ****** г. е посочена и общата стойност на плащанията - 9 380.40
лева. Счита за напълно неоснователни и неотносими към спора твърденията
на ищеца относно включването в ГПР на такси от Тарифата на банката, като
сочи, че двата разхода, които се включват в ГПР, възнаградителна лихва и
такса ангажимент, са описани в Договора за кредит. Сочи също, че
бланкетните възражения относно таксите, изброени от ищеца в исковата
молба касаят такси за различни банкови услуги, които нямат общо с предмета
на процесния договор и съответно не са включени в ГПР.
В отговора си ответникът твърди, че в Договор № ******от ****** г. е
включена подробна и ясна информация относно разходите по кредита,
12
формиращи ГПР и безспорно е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, противно на твърденията на ищеца. ГПР, отразен в процесния договор за
кредит, включващ възнаградителна лихва и такса ангажимент, е изчислен
съобразно законоустановената формула в Приложение № 1 от ЗПК.
Счита за неоснователно и твърдението, че застрахователните премии
представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
включен в състава на годишния процент на разходите. Твърди, че отделно от
качеството кредитор по договор за потребителски паричен кредит № *****
„******* *** е и застрахователен посредник по застрахователното
правоотношение, като сочи, че в качеството си на застрахователен посредник
е имал законовото задължение да опосредява превода на сумата по
застрахователната премия от застрахования към застрахователите (чл. 337, ал.
2 от КЗ), поради това в Договор № ******* от ***** г., е предвидено
изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните
погасителни вноски - клаузата на чл. 2, изречение трето, като ответникът
сочи, че със същото се постига улеснение и за потребителя като задълженията
му по кредитното и застрахователното правоотношения се обединяват и му се
спестява ежемесечно извършване на два отделни банкови превода, както и
таксите за тях. Впоследствие, обаче сумите постъпили за покриване на
застрахователната премия се превеждат на застрахователите.
За да бъде потребителят максимално улеснен при преценката относно
финансовата тежест от двете правоотношения и предвид механизма на
плащането, ответникът твърди, че на първа страница от Договора за кредит,
на ред 3 от раздел „Параметри и условия“, е посочен и общия размер на
застрахователната премия и същия е включен в общата стойност на
плащанията. Неоснователно е твърдението на ищеца, че застрахователната
премия е включена в главницата на договора и върху нея се начислява
договорна лихва.
Твърди също, че задължението за заплащане на застрахователна премия
е задължение по застрахователно правоотношение, което е напълно отделно от
задълженията по правоотношението възникнало от договора за потребителски
паричен кредит, като сочи, че застрахователната премия не е част от
главницата по кредита и върху нея не се начислява лихва. Премията е
включена единствено в общата стойност на плащанията, за да се предостави
на потребителя пълна и ясна информация относно финансовата тежест от
двете правоотношения.
Ответникът твърди, че потребителят е бил изначално запознат с
тежестта и реда за заплащане на разходите както по кредитното, така и по
застрахователното правоотношение и е имал възможност да прецени дали да
получи единствено кредит при предложените му параметри или допълнително
да сключи и застраховка без същата да има отношение към условията по
заема.
В отговора се сочи, че Съгласно §1, т. 1 от допълнителните разпоредби
на ЗПК, общия разход по кредита за потребителя включва застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Цитира се
13
практика на СЕС се е произнесъл в кои случаи разходите за допълнителни
услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, представляват част
от ГПР по кредита /Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 С.Р.Г.
срещу „******** ЕООД/. Според СЕС, за да се установи дали тези разходи
представляват част от ГПР по кредита, националният съд следва да провери,
от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги
представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга
страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени
към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит /в този смисъл т. 42 от цитираното решение/.
Посочено е, че в настоящият случай, сключването на договор за
застраховка „Защита на плащанията“ не представлява условие за
получаването на кредита и не е задължително с оглед на получаването му при
конкретно предлаганите условия, както и , че застраховката не представлява
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
потребителския кредит.
Твърди се, че потребителят е запознат с липсата на задължение за
сключване на застраховка още при предоставянето на преддоговорна
информация със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (част III, т. 3). Допълнително, с цел
потребителят да бъде запознат с неговите финансови задължения и
максимално улеснен при тяхната преценката, на първа страница от Договора
за кредит, в частта „Параметри и условия“ на ред 3, е посочен общия размер
на застрахователната премия и същия е включен в общата стойност на
плащанията. В тази връзка ответникът счита, че следва да се има предвид и
ясно разписаното в Общите условия по застраховката (чл. 5.6 и 5.7) право на
застрахования едностранно да прекрати застраховката, като сочи, че нито в
договора за кредит, нито в общите условия по застраховката се съдържат
клаузи, предвиждащи каквито и да било последици, в случай че застраховката
бъде прекратена (по желание на клиента, при предсрочно погасяване на
кредита - чл. 15 от Общите условия по застраховката или преустановяване на
плащанията по застрахователната премия - чл. 5.6 от Общите условия по
застраховката).
Счита, че ако сключването на застраховка представляваше предпоставка
за отпускане на кредита или за усвояването му при договорените условия,
прекратяването й едностранно от клиента или чрез преустановяване на
плащанията по премията би довело до значително увеличаване на риска за
кредитора, което неминуемо би било свързано със съответните последици -
като например начисляване на допълнителни такси, увеличение на лихвения
процент или на ГПР, като сочи, че в настоящия случай, подобни санкции не
са предвидени, поради което твърди, че застраховката „Защита на
плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя на
потребителите единствено при изрично изразено от тях желание и съгласие,
като сключването на същата е ирелевантно по отношение на условията по
предлагания заем. В подкрепа на това, ответникът представя и моли да бъдат
приети заверени копия от 3 броя договори за потребителски парични кредити,
14
сключени с клиенти на „*********“ *** през различни периоди от време и
при индивидуално уговорени условия, съобразно потребностите и
кредитоспособността на потребителите, като сочи, че общото между тях е, че
от клиентите не е проявен интерес от получаване на застрахователна закрила,
поради което не са сключвани застрахователни договори и не е предвидено
изплащане на застрахователна премия едновременно с месечните вноски по
кредита. Въпреки това на кредитополучателите са предоставени търсените от
тях заеми при условията предложени в предоставените Стандартни
европейски формуляри. В представените документи са заличени личните
данни на клиентите с оглед тяхната защита. Към момента на сключване на
договора за застрахователно посредничество очевидно вече е било взето
решение за отпускане на кредита при предложените условия, щом ищецът е
отразен в качеството му на кредитополучател. От всичко изложено
ответникът счита, че може да бъде направен безспорният извод, че
застраховка „Защита на плащанията“ е допълнителна незадължителна услуга,
която ищецът е избрал да получи след като подробно и ясно е информиран за
нейните параметри, както и за обстоятелството, че не представлява
предпоставка за отпускане на кредита и/или получаването му при
предложените условия, поради което твърди, застрахователната премия не
представлява общ разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, като в
тази връзка се позовава на - Решение № 309/06.03.2024 г. по ВГД № 1723/2023
г. по описа на Окръжен съд - П., ГО-6 с-в и Решение № 695/10.06.2025 г. по
ВГД № 1110/2025 г. по описа на Окръжен съд - П., ГО-6 с-в.
Ответникът счита, че следва да се има предвид, че общото условие,
разписано в клаузата на чл. 2, изречение четвърто от процесното заемно
споразумение, че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде
платен директно на застрахователя, в настоящия случай не е приложимо и не е
произвело действие, тъй като видно от стр. 1, раздел „*******, ред 2 от
„********“ *** не е отпускан кредит за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ - посочена е стойност 0.00 л.„ т.е. плащането на
застрахователната премия не е финансирано по сключения договор за кредит.
Същото е видно и от ред 1, стр. 1. раздел „******“ от Договора, в който е
посочен размер на кредита за потребителски цели - 5 000.00 лева, а на ред 4 от
същия раздел е вписан общ размер на кредита - 5 000.00 лева, поради което
твърди, че друг кредит освен за потребителски цели в посочената стойност не
е заявяван от ищеца и съответно не е отпускан.
Предвид гореизложените обстоятелства, ответникът счита, че в случая
не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика, тъй като
е бил подробно информиран относно параметрите, както на кредитното, така и
на допълнителното застрахователно правоотношение и е направил
информиран избор да встъпи и в двете, като сочи, че разпоредбата на пap. 1,
т. 1 от ЗПК предвижда не просто връзка между договора за кредит и
застраховката, а отношения при които застраховката е предпоставка за
отпускане на заема или усвояването му при предложените условия. 6.
Ответникът счита за напълно неоснователни и твърденията на ищецът,
че не е посочено каква част от главницата и лихвата по кредита се погасяват с
всяка погасителна вноска, като сочи, че в процесния случай, договорът за
потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен процент. Сочи също, че
15
в чл. 2 от Договора е предвидено, че същият се сключва при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, като твърди, че в предварително
предоставения на ищецът Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, също изрично е разписано, че
предложеният заем е с фиксиран период на олихвяване (част III, т. 1), като в
тази връзка ответникът се позовава на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК:
Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите,
които се погасяват с погасителната вноска /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по
гр. д. № 3253/2021 г. на Трето гр. о. на ВКС/. Законът за потребителския
кредит транспонира разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, следователно нормите на чл. 11. ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК
се тълкуват в съответствие с нормите на директивата.
В отговора е посочено, че съгласно чл. 10, пар. 2, б. „з“ от Директивата, в
договора за кредит се посочват размера, броя и периодичността на
дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда на разпределение на
вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, пар. 2, б. „и“ и пар. 3 от
Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Съдът на Европейския съюз в тълкувателната си практика заключва, че член
10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница/Решение на СЕС от 09.11.2016 г. по дело С-
42/15 Home Credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova, т. 59; както и Решение на
СЕС от 05.09.2019 г. по дело С-331/18 ТЕ срещу Pohotovosfs. г. о., т. 45 и 46/.
Сочи се, че съгласно чл. 633 от ТПК горецитираните решения на Съда
на Европейския съюз са задължителни за всички съдилища в Р Б. В тази
връзка само при наличие на искане от потребителя, кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Сочи се също, че когато не са приложими различни лихвени проценти,
не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.
Ответникът твърди, че в случая договора за потребителски кредит не е
недействителен поради противоречие на закона, поради което получената
сума в размер на 3286.02 лв., претендирана от ищеца, е платена на основание
валиден Договор № ******от ******г. и не подлежи на връщане. С оглед
неоснователността на главния иск, счита предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД също за неоснователен,. По изложените в ОИМ съображения
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на ****** г.
между С. А. С. и *******, ЕИК ********, чийто правоприемник е ответника
****** АД, е сключен Договор за потребителски паричен кредит. Като
доказателство по делото е представено заверено копие от процесния Договор
16
за потребителски паричен кредит *******видно от който са постигнали
съгласие относно следните параметри и условия по договора: Размер на
кредита за потребителски цели: 5000.00 лева, размер на кредита за покупка
застраховка „Защита на плащанията“ 0 лева, Застрахователна премия 1779.00
лв., Общ размер на кредита: 5000.00 лева, такса ангажимент 175 лева, брой
погасителни вноски 60 бр., месечна погасителна вноска 156.34 лева, обща
стойност на плащанията 9380.40 лева, ГПР 21,16% лихвен процент 17.69%.
Като писмено доказателство е прието заверено копие от сертификат №
****** за застраховка „******“, от който е видно, че застрахователите
******** ЕИК ********* и ******* ЕИК ****** се съгласили да застраховат
сключения между ищеца и ************* договор.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което Годишния процент на разходите по Договор за
потребителски паричен кредит № ****** изчислен съобразно формулата,
определен по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при
допускания: размер на кредита – 5000 лв.; такса ангажимент 175 лв.; брой
погасителни вноски - 60 бр.; месечна погасителна вноска – главница и лихва
126.69 лв.; лихвен процент – 17,69%; възнаградителна лихва – 2601,40 лв.;
обща стойност – главница и лихва – 7601.40 лв., ГПР е 21.16 %. В ГПР 21.16 %
са включени като разходи само възнаградителна лихва и такса ангажимент. С.
А. С. е заплатил по договора за кредит сумата от 8286,02 лв., като с
направените плащания са погасени задължения: главница – 4163,29 лв.;
възнаградителна лихва-2551,28 лв. и застрахователна премия-1571,45 лв.
В с.з вещото лице е пояснило, че ГПР е изчислен без застраховката и
при посочените по горе допускания отговаря на посочения в договора ГПР.
При включване на застрахователната премия по 29,65 лв. месечно като разход
в договора, тогава ГПР би се увеличил и бил друг – 34,5929%.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като обективна и
компетентна, а и неоспорена от страните.
Съдът приема, че между ищеца и „******“ е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищеца е
усвоил заемната сума. Последното дружество преди заличаването му от
търговския регистър е било небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,
чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
17
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В конкретния случай не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
която разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор не
са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Поради това не се споделят доводите на
ответното дружество, че застрахователната премия не следва да бъде
включена в ГПР. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадена в
§ 1 т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В конкретния случай
получаването на кредита при предлаганите условия (т. 2 и т. 3 от условията по
договора) включва застрахователна премия, която се дължи във връзка със
застраховка на сключения с ищцата договор за кредит (което се установява и
от представения по делото Сертификат № *****за застраховка „********а“).
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР. От изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза и поясненията на вещото в с.з., се установява, че ако
застрахователната премия в размер на 1779 лв. е разход към кредита /а не е
главница, формираща кредит/, тогава ГПР би бил 34,5929%, а не посочения в
договора 21.16%. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговаря на
реално прилаганият между страните, което води до недействителността на
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
18
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга -
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал.
1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 5000 лева. От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общо заплатената
сума от кредитополучателя по договора възлиза на 8286,02 лева, поради което
разликата над чистата стойност на кредита до общо заплатената сума от
кредитополучателя възлиза на 3286,02 лева, която сума се явява недължимо
платена и подлежи на връщане от ответника на осн. чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск в размер на 3286,02
лева е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 111,72
лева – внесена държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждения по
договор за правна защита и съдействие.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ******№ ***, представлявано от Д. Б. Ш. -
изпълнителен директор и А. В. Я. – изпълнителен директор, да заплати на С.
А. С., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. „****** № **, вх. *, ет. *, ап. **,
община Р,, област С., сумата от 3286,02 лева (три хиляди двеста осемдесет и
шест лева и две стотинки), представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски паричен кредит ****** от *****1г. с „*******“ с
ЕИК ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 25.08.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „******“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***** № ***, представлявано от Д. Б. Ш. -
изпълнителен директор и А. В. Я. – изпълнителен директор да заплати на С.
А. С., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. „******“ № **, вх. *, ет. *, ап. **,
община Р., област С., сумата от 711,72 лева (седемстотин и единадесет лева и
седемдесет и две стотинки) - направени по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
19
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
20