Р Е Ш Е Н И Е
№ 85, том VІІ, стр. 100
гр. Добрич, 27.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, деветнадесети състав, в публично
заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря ** разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5052 по описа на ДРС за 2010 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН ***
срещу „АСЕ – ГРУП” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, с
която са предявени обективно съединени искове за заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 3300 лева за периода януари 2009г до май 2009г.
включително (по 660 лева на месец), ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и за
заплащане на обезщетение за забавата при заплащането на трудовите
възнаграждения, както следва: 128.06 лева – за м.януари 2009г., считано от
01.02.2009г. до подаването на исковата молба; 120.91 лева – за м.февруари
2009г., считано от 01.03.2009г. до подаването на исковата молба; 113.24 лева –
за м.март 2009г., считано от 01.04.2009г. до подаването на исковата молба;
105.80 лева – за м.април 2009г., считано от 01.05.2009г. до подаването на
исковата молба; 98.83 лева – за м.май 2009г., считано от 01.06.2009г. до
подаването на исковата молба. Претендират се и сторените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение
Изложени са твърдения, че през периода от 01.08.2005г.
до 01.06.2009г. ищцата е работила на трудов договор в ответното дружество на
длъжност „***”. На 01.06.2010г. трудовият й договор бил прекратен на основание
чл.325, ал.1 от КТ, като за изработените пет месеца на 2009г. не е получила
никакво трудово възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е депозиран
писмен отговор от ответника, с който оспорва твърдението на ищцата, че не й е
изплатено трудово възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца подържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от записване в трудовата книжка на ищцата същата
в периода от 01.08.2005г. до 01.06.2009г. ищцата е работила на трудов договор в
ответното дружество на длъжност „***”, като за процесния период от 01.01.2009г.
до 31.05.2009г. месечното й трудово възнаграждение е било в размер на 660 лева.
Посочените обстоятелства, както и твърдението на ищцата, че трудовият й договор
с ответното дружество е прекратен на 01.06.2009г. по взаимно съгласие не се
оспорват от ответника.
Видно от заключението на назанчената по делото, неоспорена
от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че начислените за периода от 01.01.2009г. до
31.05.2009г. трудово възнгараждения на ищцата са както следва: БТВ в размер на
3300 лева (660 лева на месец) и НТВ в размер на 2583.90 лева (516.78 лева на
месец). Вещото лице е посочило, че е изчислило дължимото трудово възнаграждение
в два варианта като нетно и брутно, тъй като осигурителните вноски са платени. Във
ведомостите за заплати няма подпис за получател на трудовите възнаграждения.
Размерът на мораторните лихви към тях, съобразно посочените в исковата молба
периоди за забава, изчислени по месеци и в двата варианта са следните: 1) за
брутно трудово възнаграждение дължимите мораторни лихви са: за за месец януари
2009г. – 126.68 лева; за месец февруари 2009г. – 119.02 лева; за месец март 2009г.
– 111.60 лева; за месец април 2009г. – 104.16 лева; за месец май 2009г. – 97.42
лева; 2) за нетно трудово възнаграждение дължимите мораторни лихви са: за месец
януари 2009г. – 99.19 лева; за месец февруари 2009г. –93.20 лева; за месец март
2009г. – 87.39 лева; за месец април 2009г. – 81.55 лева; за месец май 2009г. –
76.27 лева.
В подкрепа на изложеното в съдебно заседание твърдение
на ответника, че трудовото възнаграждение на ищецата е изплащано на различно
място от седалището на дружеството в брой на ръка, не са ангажирани допустими
доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание в чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Искът по чл.242 е предявен в предвидения в чл.358,
ал.1, т.3 от КТ срок от активно легитимирано лице и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Искът по чл.86 от ЗЗД е допустим и частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.242 КТ положеният труд по трудов договор е
възмезден, т.е. възмездността е съществена характеристика на трудовото
правоотношение. Възмездността на труда се изразява в това, че срещу
изразходваната от работника работна сила работодателят му дължи насрещна
престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа
енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова
задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника.
По силата на чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При неизпълнение на това задължение от страна на
работодателя – пълно или частично, работникът или служителят има право на иск
за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата
на парични средства или друго препятствие не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл.245,
ал.2 КТ неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния лихвен
процент за съответния период. Възмездността представлява съществена
характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно
съществуващо и установено в настоящия казус.
По безспорен начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи обстоятелството, че претендираните в настоящото производство трудови
възнаграждения на ищцата за периода от 01.01.2009г. до 31.05.2009г. не са
изплатени на същата от ответното дружество. По отношение на техния размер,
съдът намира, че дължимо на ищцата е нетното трудово възнаграждение, предвид че
от СТЕ е видно, че осигуровките на ищцата са платени от работодателя. В този
смисъл недопустимо е осъждането на ответника да ги заплати повторно.
Предвид горното искът за заплащане на основното трудово възнаграждение на ищцата, заедно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, е основателен за посочения в исковата молба период до размера на дължимото й нетно
трудово възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер на брутното
трудово възнаграждение следва да бъде отхвърлен.
С оглед резултата от изхода на главния иск основателен и доказан е и акцесорният за дължимост на лихви за забавата, начиная от изискуемостта на всяко
месечно задължение до датата на предявяване на иска 13.10.2010г. до размера на изчислените със СТЕ суми във варианта за нетно трудово възнаграждение, като за горницата искът следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на ДРС държавна такса в размер на 103,36 лева за главния иск и 50 лева за
акцесорния иск, както и 46,88 лева – авансово изплатени за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджетните средства на ДРС (съобразно с уважената част от иска).
По гореизложените съображения Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „АСЕ – ГРУП” ООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. *** да заплати на *** с ЕГН *** следните суми: 516,78 лв., представляващи
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2009г., ведно със законната лихва от 01.02.2009г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 660 лева; 516,78 лв., представляващи неизплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2009г., ведно със законната лихва от 01.03.2009г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 660 лева; 516,78 лв., представляващи неизплатено трудово
възнаграждение за м. март 2009г.,
ведно със законната лихва от 01.04.2009г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до 660 лева; 516,78 лв., представляващи неизплатено трудово
възнаграждение за м. април 2009г.,
ведно със законната лихва от 01.05.2009г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до 660 лева; 516,78 лв., представляващи неизплатено трудово
възнаграждение за м. май 2009г.,
ведно със законната лихва от 01.06.2009г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата до 660 лева, както и за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на посочените главни задължения, както следва: 99,19 лв., представляващи обезщетение
за забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2009г., изчислено по размер на
законната лихва за периода от 01.02.2009г. до 13.10.2010г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 128,06
лева; 93,20 лв., представляващи обезщетение
за забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. февруари 2009г., изчислено по размер на
законната лихва за периода от 01.03.2009г. до 13.10.2010г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 120,91
лева; 87,39 лв., представляващи обезщетение
за забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. март 2009г., изчислено по размер на
законната лихва за периода от 01.04.2009г. до 13.10.2010г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 113,24
лева; 81,55 лв., представляващи
обезщетение за забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. април 2009г., изчислено по размер на
законната лихва за периода от 01.05.2009г. до 13.10.2010г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 105,80
лева; 76,27 лв., представляващи
обезщетение за забава в изплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. май 2009г., изчислено по размер на
законната лихва за периода от 01.06.2009г. до 13.10.2010г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 98,83
лева.
ОСЪЖДА „АСЕ – ГРУП” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление с. *** да заплати по сметка на Добричкия районен съд сумата от 200,24 лева, от които 153,36 лева държавна такса и 46,88 лева авансово изплатени за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджетните средства на ДРС.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: