№ 13728
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110103189 по описа за 2022 година
Ищецът „А.И.“ ООД, ЕИК ..., е предявил осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу
ответника „К.П.П.М.“ ООД, ЕИК ..., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 2280 лева, представляваща възнаграждение по неформален договор от
10.02.2020 г., сключен между страните с предмет изготвяне на доклади за определяне на
пазарна стойност хотел „О.“, за която сума е издадена фактура № ... от 31.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както за сумата в размер на
409,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 09.04.2020 г. до 15.01.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от неформален договор от 10.02.2020
г., по силата на който ответното дружество възложило на ищеца да изготви доклади за
определяне на пазарната стойност за хотел „О.“, като обектът на оценка бил сградата в
степен на завършеност Акт обр. 16, оборудване и терен, граничещ на хотел срещу
възнаграждение. Възложителят изпратил чрез електронно съобщение необходимите
документи за изработване на докладите, които били предоставени на възложителя на
27.03.2020 г. по електронен адрес. Възложителят приел докладите без възражение и посочил
данните си за издаване на фактура. За стойността на възнаграждението била издадена
фактура № ... от 31.03.2020 г. за сумата от 2280 лева с вкл. ДДС, която е изпратена на
дружеството, след което последното е поканено на 03.07.2020 г., но плащане не е постъпило,
поради което дължи и обезщетение за забава върху сумата. С оглед изложеното прави
искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
1
от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже наличието на сключен договор с описаното в
исковата молба съдържание, че е изпълнил възложената му работа съобразно договора,
както и приемането на работата. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От приетата по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК електронна кореспонденция между
страните, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Костадин Владимиров
Серафимов, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, безспорно се установява, че
последните са били валидно обвързани от договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, по
силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск да изработи доклади за определяне
на пазарна стойност хотел „О.“, а за възложителя е възникнало задължението по чл. 264, ал.
1 ЗЗД - да приеме извършената съобразно договора работа и да плати цената. Както се
установява от събраните по делото доказателства, възложителят е изпратил необходимите
документни за изготвяне на оценките, след което докладите са изготвени и изпратени на
управителя на ответното дружество.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие –
реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително съответства на
възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г. на II
ТО на ВКС). Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да
направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави
последващи възражения за неточно изпълнение, включително като възражения срещу
предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че безспорно приложение намира
презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства се
установи, че ищцовото дружество е изготвило докладите, които е предало на възложителя,
който от своя страна не е релевирал възражения. Напротив, управителят на дружеството е
получил докладите и изпратил данни за издаване на фактура за дължимото възнаграждение
2
без възражения. Ето защо за него е възникнало валидно задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение, размерът на което се установява от издадена фактура № ... от
31.03.2020 г. за сумата в размер на 2280 лева, поради което искът следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при
чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за
изпълнение на това задължение. Поради това, при липса на уговорен от страните срок за
заплащане на възнаграждението, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Издадената и приета фактура има действието на
покана за плащане на изискуемото възнаграждение по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, поради което
длъжникът изпада в забава след нейното получаване и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от този момент (така Решение № 69 от
27.07.2015 г. по т. д. № 119/2014 г на II ТО на ВКС и Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т.д.
№ 1128/2012 г. на I ТО на ВКС). В настоящия случай, като се установява от приетата по
делото по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК електрона кореспонденция, фактурата е изпратена до
ответника на 07.04.2020 г., поради което последният е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
08.11.2020 г. до 04.11.2021 г. , изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор по реда на
чл. 162 от ГПК, в размер на в размер на 409,77 лева, до който размер акцесорният иск
следва да бъде уважен.
С оглед основателност на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска с подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил такива за
исковото производство в общ размер на 141,20 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, който
служи за разписка за получаване на описаната в него сума в брой съгласно т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер на – 941,20 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.П.П.М.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
3
заплати на „А.И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2280 лева,
представляваща възнаграждение по неформален договор от 10.02.2020 г., сключен между
страните с предмет изготвяне на доклади за определяне на пазарна стойност хотел „О.“, за
която сума е издадена фактура № ... от 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на
409,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 09.04.2020 г. до 15.01.2022 г.
ОСЪЖДА „К.П.П.М.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на „А.И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 941,20 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4